Господ приема всичките ни жертви. За Него е много ценно всяко движение на нашето сърце, и всеки акт на любов и отдаденост, всяка постъпка, мисъл или дума, в които се проявяват любов. За Него това е подарък....
И не е важно, дали ще подарим малко или много и дали ще бъде красива опаковката. Само трябва, да се усмихне просто човек- това е малко, а на дело е Всичко. И Господ не изисква много от нас да дадем толкова, колкото светиите или тия, на чийто пример се опираме, или искаме да подражаваме, но не можем. Той гледа на потенциала на всяка душа, на нейната възможност и сила. И Неговото отношение към всеки от нас е индивидуално, уникално, че всяко сравнение тук е неуместно.
Когато отдава на Бог себе си великият светия и когато също един абсолютно неизвестен, обикновен, малък човек прави това- за Бог това е също толкова голямо и скъпо. Той не забравя нищо. Той има за него универсален и космически смисъл. Защото това засяга целия космос. Една любезна мисъл, дума, дори поглед изпълнен с надежда, променя духовната атмосфера и довежда Христос по-близо до нас.
И така Христос, като слуга, стои пред всеки от нас казвайки:,, Ето, стоя на вратата и хлопам" Откровение 3:20. И каква мъка е за Него, когато вратата не се отвори. Той е готов стои на тази врата вечно.,, Ако на света живее само един човек, то заради него Господ ще слезе, ще се въплъти и ще приеме кръста и смъртта".
Ние много пъти сме чели и слушали за това, но невероятно, и когато, в малка степен го отнемате от живота си като откровение чрез отношението на братята и сестрите си. Срещате свят човек, виждате как той се грижи за всяка душа и оценява най-малките кълнове на доброто и красотата в нея и състрадава, доколкото е възможно, до кръв- да загуби собственото си здраве и сила. И въпреки всичко с нежна любов подхожда към тебе:,, Бъдете братолюбиви един към друг с нежност" Рим.12:10. Не следва да идеализираме: всички ние сме немощни хора. И светия може духовно, душевно и физически да се съкрушава от лавината от души, и към кой трябва да състрадава.
Ако ти отдадеш сърцето си на Бог,значи, че твоят път е правилен, въпреки някои грешки. Понякога праведните са в конфликт между себе си, и не мечтаят като обикновените люде. Но Господ приема сърцето им. То е по-важно за Него, отколкото вярванията им.
,, Сине, дай Ми твоето сърце- а Аз ти отдам всичко".