Таня Илиева
Свети Георги Победоносец е роден в град Лод ( Лида ) , в границите на Римската империя през трети век . Той се почита в Православната църква , Римокатолическата църква , Англиканската църква , Лютеранската църква , древноизточните църкви и от мюсюлманите . Паметта му почита на 23 април от всички поместни църкви изключение на Българската православна църква , Руската ,Грузинската , Сръбската православни църкви , които празнуват на 6 май . Мюсюлманите го почитат също на 6 май , техният празник се нарича Едерлези . Те наричат свети великомъченик Георги - Джирджис . Датата 23 април е упомената, като датата на която е бил обезглавен .
Свети великомъченик Георги се е родил през трети век в семейство на християни от Лида Палестинска . Когато постъпил на военна служба , той се отличавал с ум , мъжество и физическа сила , станал един от любимците на император Диоклетиан .Майка му починала , когато той бил на 20 години , и като резултат от това получил голямо наследство . Георги бил в императорския двор и достигнал високо положение , но когато започнали гоненията срещу християните, той раздал имуществото си на бедните и пред императора обявил , че е християнин , той бил арестуван и измъчван . През първия ден от ареста му , е бил завързан за един стълб с камък върху гърдите . Последвали различни мъчения , като го завързали за дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета . Диоклетиан го помислил за мъртъв , и отишъл да направи жертва на Аполон , но се случило чудо : появил се един ангел , които излекувал и освободил мъченика . Това било повод двама от съдиите , Анатолий и Проталион , също да заявят, че изповядват Христос , за което последвало обезглавяването на двамата . След което император Диоклетиан дал заповед да хвърлят Георги в една яма с негасена вар в продължение на три дни . След три дни светеца излязал невредим , това било повод много хора да се обърнат към християнството .
Последвал разпит , бичуване и тъмница . На другия ден един известен магьосник на име Атанасий , дал идея на император Диоклетиан , да накарат Георги възкреси някои почнал , със силата на вярата , която изповядва . Преди това дали на Георги много силна отрова , която той изпил без страх . Завели мъченика при един нов гроб извън града . Мъченик Георги след гореща молитва възкресил мъртвеца, които излязъл от гроба и започнал да благодари на Бог . Атанасий също повярвал и за което бил посечен на място .
Свети великомъченик Георги бил хвърлен отново в затвора . Там станали много чудеса . Последната нощ преди да бъде екзекутиран , му се явил самият Иисус Христос които му поставил венец на главата . На следващата сутрин Георги бил отведен в храма на Аполон , да му се поклони , но всички статуи били разрушени . При това чудо императрица Александра се поклонила и паднала в краката на мъченика . Затова тя била окована и осъдена на смърт . Свети великомъченик Георги бил посечен пред стените на Никомидия .
Преданието за свети Георги са разказали Симеон Метафраст , Андрей Йерусалимски , Григорий Кипърски. Във Византийската империя съществувала връзка между свети великомъченик Георги и светите войни Теодор Тирон и Теодор Стратилат .
Императрица Александра Римска , за нея ни става известно от житието на Георги Победоносец , там тя се назовава като императрица и съпруга на император Диоклетиан . Когато тя видяла мъките на свети великомъченик Георги и как Бог му помагал , тя повярвала в Христос и открито заявила своята вяра . Тогава тя била посечена с меч .
Според историците императрица Александра не е била съпруга на император Диоклетиан . Неговата съпруга се наричала Приска , за която е известно ,че е била християнка . Съществува вероятност , да е получила името Александра след като е била покръстена . При Симеон Метафраст , във Ватиканският кодекс - около 916 година и в други византийски и латински текстове Александра не се споменава като съпруга на Диоклетиан . Изключение прави при Теодор Данопат . Има вероятност тя да е била вдовица на някой от императорите , които са били на престола преди Диоклетиан .
Опитът да се отъждестви Александра с Приска е бил направен чак през 20 век . Но тази версия не е издържана .
Датата на честване на паметта на Александра е известна от 10 век и е указана в Типика на Великата църква и Минология на император Василий Втори , и също в други гръцки ръкописи . Има славянско житие на Александра преведено през 12 век в Пролога на Константин Мокисийски .
Гръцки ръкопис от 10 век съдържа канон за императрица Александра от Теофан Начертани . В съвременната практика на гръцката и руската православна църква има отделна служба и тя се споменава по време на вечернята на свети великомъченик Георги . Тя е починала на 21 април 303 година .
Тя се е смятала за небесна покровителка на руските императрици Александра Фьодоровна(съпругата на император Николай Първи ) и Александра Фьодоровна (съпругата на император Николай Втори ).
До 1977 година и в България се е празнувало на 23 април празника на свети великомъченикмъченик Георги Победоносец . Ето какво се е случило за да се промени датата .
През 1968 Светият Синод извършва календарната реформа . Осем години подред от 1969 година до 1977 година БПЦ е празнувала Свети великомъченикмъченик Георги Победоносец на 23 април . Но за този период от време четири пъти 23 април се е падал във Великопостния период това са били годините 1970 , 1974 ,1975 и 1976 година .
Ръководител на Синодалното издателство е бил д- р Харитон Попов , той бил отговорен за печатането на църковният календар . Д- р Христо Темелски ( от чиито разказ от първо лице е предаден случая .) разказва , че д- р Харитон Попов ,, самоволно преместил празника от април през май " ,, Посрещнал го човек на БКП на стълбите и му казал как партията иска Свети Георги да отиде на същия ден , на които се празнува Денят на овчаря и пастира - 6 май . Пратеникът на властта първо разговарял с владиците , но те отказали да правят каквито и да е промени . Д- р Харитон Попов обаче склонил да смени датите при отпечатване на календарчето за новата година без да се съобразява със Светия Синод . И така от 1977 година до днес покровителят на армията се почита на 6 май ."
Според историците императрица Александра не е била съпруга на император Диоклетиан . Неговата съпруга се наричала Приска , за която е известно ,че е била християнка . Съществува вероятност , да е получила името Александра след като е била покръстена . При Симеон Метафраст , във Ватиканският кодекс - около 916 година и в други византийски и латински текстове Александра не се споменава като съпруга на Диоклетиан . Изключение прави при Теодор Данопат . Има вероятност тя да е била вдовица на някой от императорите , които са били на престола преди Диоклетиан .
Опитът да се отъждестви Александра с Приска е бил направен чак през 20 век . Но тази версия не е издържана .
Датата на честване на паметта на Александра е известна от 10 век и е указана в Типика на Великата църква и Минология на император Василий Втори , и също в други гръцки ръкописи . Има славянско житие на Александра преведено през 12 век в Пролога на Константин Мокисийски .
Гръцки ръкопис от 10 век съдържа канон за императрица Александра от Теофан Начертани . В съвременната практика на гръцката и руската православна църква има отделна служба и тя се споменава по време на вечернята на свети великомъченик Георги . Тя е починала на 21 април 303 година .
Тя се е смятала за небесна покровителка на руските императрици Александра Фьодоровна(съпругата на император Николай Първи ) и Александра Фьодоровна (съпругата на император Николай Втори ).
До 1977 година и в България се е празнувало на 23 април празника на свети великомъченикмъченик Георги Победоносец . Ето какво се е случило за да се промени датата .
През 1968 Светият Синод извършва календарната реформа . Осем години подред от 1969 година до 1977 година БПЦ е празнувала Свети великомъченикмъченик Георги Победоносец на 23 април . Но за този период от време четири пъти 23 април се е падал във Великопостния период това са били годините 1970 , 1974 ,1975 и 1976 година .
Ръководител на Синодалното издателство е бил д- р Харитон Попов , той бил отговорен за печатането на църковният календар . Д- р Христо Темелски ( от чиито разказ от първо лице е предаден случая .) разказва , че д- р Харитон Попов ,, самоволно преместил празника от април през май " ,, Посрещнал го човек на БКП на стълбите и му казал как партията иска Свети Георги да отиде на същия ден , на които се празнува Денят на овчаря и пастира - 6 май . Пратеникът на властта първо разговарял с владиците , но те отказали да правят каквито и да е промени . Д- р Харитон Попов обаче склонил да смени датите при отпечатване на календарчето за новата година без да се съобразява със Светия Синод . И така от 1977 година до днес покровителят на армията се почита на 6 май ."