Създаването на Кехлибарената стая е обгърнато с митове и легенди . За нейното автор се смята Алфред Шлютер , които , както се смята , че изградил за Берлинския дворец . Някои изследователи смятат , че паното въобще не е използвано в Берлин , а само е било съхранявано там и в последствие подарено на император Петър Велики , и първоначално неговите части били непълни , и да бъдат събрани в Петербург не било възможно . До неотдавна намерените документи и критичния анализ ни дават поглед над възникването на кехлибареното пано в Берлин .
Над създаването на Кехлибарената стая са работили архитектите Йохан Арнолд Неринг , Мартин Грюнберг , Ян де Бодт , Жан - Луи Кайяр , Андреас Шлютер , Кристиян Елтестер , Йохан Фридрих Еозандер , Филип Герлах - Младши . Изучавайки архивните и графични източници Буркхард Герес дошъл до извода , че не известния Андреас Шлютер , а неговият конкурент Йохан Фридрих Еозандер е автор на Кехлибарената стая , замислена първоначално за кралския дворец Шарлотенбург , а след това планиран за резиденцията на крал Фридрих Първи в Ораниенбург . Диалогът му се е да проследи пътя на отделните пана . В продължение на 12 години майсторите - резбари Годфрид Волфрам , Годфрид Турау , Ернст Шахта ги монтирали и пренесли от Оръжейната палата на двореца Конюшен в Берлинския дворец за да бъдат след това пренесени в Русия .
Но преди това слуховете за необичайната стая дошли до Русия . На император Петър Велики му се приискало да получи Кехлибарената стая за своя Кунсткамера . През 1716 година на път за Франция той се среща с крал Фридрих Вилхелм Първи в Габелберг , недалеч от Берлин . Император Петър Велики получава от пруският монарх в подарък Кехлибарената стая и яхтата ,, Либурник " . След две години руският цар подарява 55 гренадири на пруския крал . Пренасянето на стаята ръководи руския посланик в Прусия граф Головкин . 18 съндъка с кехлибар били натоварени на осем талиги и първоначално били закарани в Кьонигсберг , а след това в Мамел . Те прекарали в път шест седмици . И на 6 януари 1717 година по заповед на император Петър Велики и обер- мастера на курландската херцогиня Анна Ивановна , Пьотр Бестужев - Рюмин посрещнал товара в Мамел и продължил към Рига , и оттам към Петербург . Генерал - губернатора на Санкт Петербург Александър Меншиков приел съндъците и ги разопаковал и използвайки инструкцията за сглобяване на ценният товар започнал монтирането . Но Кехлибарената стая не могла да бъде монтирана през управлението на император Петър Велики . Монтирането в този вид на стаята , в този вид в който била донесена е била невъзможна . Впоследствие на това Кехлибарената стая била складирана и стояла в продължение на години в тъй наречените хорски покои в Летния дворец .
Когато се възкачил с на престола , императрица Елисавета Петровна решила да използва позабравената Кехлибарена стая като предверие на покоите си в Зимния дворец . Тя поръчала на своя архитект Растрели да се заеме с тази задача . За помощник на Растрели бил повикан през месец февруари 1743 година италианския майстор Мартели .
През юли 1755 Кехлибарената стая била пренесена в Големия Дворец в Царское село .
През 1763 година императрица Екатерина Втора дава заповед за замяната на източната стена на Кехлибарената стая .
При резките промени на температурата стените на Кехлибарената стая се повредили и бил повикан скулптура Иван Крестовски .
Сериозната реставрация на Кехлибарената стая започнала през 1941 година .
В първите дни на Втората световна война , когато в Екатеринския дворец започнала евакуация на музейните ценности , било решено Кехлибарената стая да не се превозва , като другите експонати , заради нейната крехкост . Тя била опакована в хартия , марли и вата .
Заедно с немските части , дошли и специалисти . Окупаторите изпратили Кехлибарената стая в Кьонигсберг . В инветарната книга на Кьонигсбергския музей под номер 200 било записано , че стаята е подарена на Германското управление на дворците и градините . Взетата Кехлибарена стая била монтирана в една от залите на двореца Кьонигсберг . Това било последното място , където била изложена Кехлибарената стая .
При отстъплението на немските войски стаята отново била разглобена и не по - късно от 6 април 1945 година била отправена в неизвестна посока . От това време следите на Кехлибарената стая се губят , и по някога изниква сензация , че е открита . В момента в комплекса ,, Царское село " на базата на черно бели снимки има копие на Кехлибарената стая .
През юли 1755 Кехлибарената стая била пренесена в Големия Дворец в Царское село .
През 1763 година императрица Екатерина Втора дава заповед за замяната на източната стена на Кехлибарената стая .
При резките промени на температурата стените на Кехлибарената стая се повредили и бил повикан скулптура Иван Крестовски .
Сериозната реставрация на Кехлибарената стая започнала през 1941 година .
В първите дни на Втората световна война , когато в Екатеринския дворец започнала евакуация на музейните ценности , било решено Кехлибарената стая да не се превозва , като другите експонати , заради нейната крехкост . Тя била опакована в хартия , марли и вата .
Заедно с немските части , дошли и специалисти . Окупаторите изпратили Кехлибарената стая в Кьонигсберг . В инветарната книга на Кьонигсбергския музей под номер 200 било записано , че стаята е подарена на Германското управление на дворците и градините . Взетата Кехлибарена стая била монтирана в една от залите на двореца Кьонигсберг . Това било последното място , където била изложена Кехлибарената стая .
При отстъплението на немските войски стаята отново била разглобена и не по - късно от 6 април 1945 година била отправена в неизвестна посока . От това време следите на Кехлибарената стая се губят , и по някога изниква сензация , че е открита . В момента в комплекса ,, Царское село " на базата на черно бели снимки има копие на Кехлибарената стая .
