Свети Никодим Светогорец: За поста в сряда и петък

Свети Никодим Светогорец

Правило 69 на светите Апостоли предписва епископ или свещеник, или иподякон, или четец, или певец, който не пости през Светата Петдесетница, и в сряда и петък, да бъде низвергнат, а мирянин, който не пости така че трябва да бъде отлъчен, освен ако не е възпрепятстван да пости поради телесна болест. Виждаме, че апостолите са включили поста в сряда и петък към поста на Светата Петдесетница. Затова , както по време на петдесетния пост трябва да се спазва сухо хранене, което се състои в ядене веднъж на ден в деветия час, без олио и вино, така и в постните дни- сряда и петък, постът трябва да се спазва неизменно. 

Затова свети Епифаний казва:,, Постът в сряда и в деня преди събота(сиреч петък) - трябва да се спазва до деветия час", а Филосторгий също казва, че постът в сряда и петък не се ограничава само от въздържание от месо, но е установено да не се яде храна в тези дни до тези часове следобед. Поради тази причина Свети Бенидикт установява пост в сряда и петък до деветия час, а Балсамон забранява да се ядат животни с кожа в сряда и петък, както повреме на Петдесетница. И така, нека не говорят глупости някои, които твърдят, че постът в сряда и петък не е по апостолските правила, тъй като апостолите в своите правила го причисляват към поста на Великата Петдесетница, а в правилата си го причисляват към поста на Св. Седмица, казвайки:,, Необходимо е да се пости през Великата седмица и в сряда и в петък". Но защо казвам, че това е законът само на апостолите? Това е законът на самия Христос, защото казват апостолите в книга 5 , глава 15 от ,, Правилата":,, Самият Той( тоест Христос) ни заповядва да постим в сряда и петък" . Постим тези дни според свещеномъченик Петър :,, в сряда , защото в сряда се състоя срещата на евреите за предателството на нашия Господ, в петък Той претърпя смърт за нашето спасение". Божественият Йероним казва същото.

Тъй като постът на Великата Петдесетница се приравнява на поста в сряда и петък, в резултат на това мярката за облекчение на тези два поста за болните трябва да бъде равна. Следователно, както 8-то и 10-то правило на Тимотей позволяват на жена, която е родила на Великата Петдесетница, да пие вино и да яде достатъчно храна, за да издържи поста, така и на човек, който е прекомерно изтощен от изключително тежка болест. Затова божественият Йероним казва: ,, В сряда и петък не бива да се разговява, освен ако няма голяма нужда". Блажени Августин казва същото.

Но тъй като месодайниците, искайки  да нарушат поста на Великия пост и сряда и петък, или излагат предлог, че са болни, без да са такива,или, дори когато са болни, казват, че маслото и виното не са достатъчни, за да укрепят тяхната слабост, тогава поради тези претексти изповедникът или епископът не трябва да вярват само на думите на болния, но е необходимо да помолят опитен и богобоязлив лекар и по негово указание да позволят на пациента да отслаби поста си.

Трябва също така да отбележим , че трябва да се пости по отношение на храната в сряда и петък, трябва да се пости и по отношение на плътските удоволствия. Затова в тези дни не трябва да правят бракове, тъй като божественият Павел заповядва на съпрузите да не се съединяват по време на молитва и пост: ,, Не се лишавайте един от друг, но по съгласие за известно време, но продължавайте в пост и молитва". А божественият Златоуст, цитирайки като доказателство словото на Йоил, което гласи:,, Освети поста.... , за да може младоженецът да отдели своите и невестата от нейния дворец, казва, че ако младоженците, които имат силна похот и цъфтяща младост и необуздано желание не трябва да се съвкупляват във време на пост и молитва, особено не за други съпрузи и съпруги, тези , които изпитват насилие от плътта, не трябва ли да се съвкупляват? Следователно, точно както съпрузи и съпруги, които не се въздържат на Великия пост, не трябва , според Балсамон, да се причестяват на Великден, но също и трябва да бъдат коригирани чрез покаяние, по същия начин съпрузите и съпругите, които се обединяват на сряда и петък трябва да бъдат коригирани с покаяние.

Що се отнася до поста в понеделник, въпреки че разпоредбите изискват монасите да го спазват, много миряни и особено жени също го спазват. Заслужава да се спомене и приеме идеята, изразена от някои благоразумни духовни хора за поста в понеделник. Състои се в следното. Господ ни казва, че ако нашата праведност не е по-голяма от праведността на книжниците и фарисеите, ние няма да можем да влезем в Царството Небесно. Тъй като фарисеите са постили два дни в седмицата, както казва фарисеят:,, Аз постя два пъти в съботата, тогава означава, че ние , християните, трябва да постим три дни в седмицата, така че нашата праведност да надмине праведността на фарисеите. И божественият Златоуст ясно казва, че фарисеите са постили в сряда и петък, тълкувайки думите два пъти в събота, въпреки че Теофилакт, в своето тълкувание на евангелската притча за митаря и фарисея, и други твърдят, че фарисеите са постили в понеделник и четвъртък, не според заповедта, а според легендата, вярвайки, че Мойсей се е изкачил на планината в четвъртък и е слязъл от нея в понеделник. Мелетий Изповедник казва, че в понеделник е подходящо да се пости, за да започне седмицата с пост.

Атонските старци: Свети Генадий Ватопедски

Таня Биринджиева

Преподобният отец Генадий заемал длъжността дохиар в славния манастир Ватопед и по време на неговата служба се удостоил да види следното чудо: през една от годините по време на службата му имало недостиг на масло, така че останал само един съд с него в наличност. Монахът, искал да запази тези останки за църковните кандила, започнал да не дава масло на братята. Но игуменът на манастира, твърдо уповавайки се на помощта на Пресвета Богородица, на чието име е посветен манастирът, му заповядал да раздава маслото на братята. Преподобни Генадий му се подчинил на волята. Веднъж, когато свети Генадий влязъл в помещението , където се съхранявало маслото, надявайки се да намери съда с масло празен, той го видял , че е пълен до горе, дори маслото било преляло през ръба на съда и изтекло през вратата на дохиария.

Тогава всички в един глас прославили Пресвета Богородица и Бог, която така майчински се погрижила за Своите раби, и от сърце И благодарили пред Нейната икона, която се намирала в дохиария( Тя и в този момент стои там)

Три важни факта, свързани с Рождественския пост

Таня Биринджиева

1. Филип, както повечето апостоли,бил от Галилея, северната провинция на Палестина. Именно той, според Евангелието на Йоан, води апостол Натанаил при Христос( Йоан 6:5-13) той довел при Него гърците, които искат да видят Христос( Йоан 12:21-22) , той взел участие в раздаването на хлябовете на петте хиляди души, които били умножени според словото на Господ(Йоан 6:5-13). По време на Тайната вечеря той иска да види Отца и тогава получава многозначителен отговор от Иисус Христос:,, Откога съм с вас и не Ме познаваш, Филипе? Който е видял Мен, видял е Отца(Йоан 14:8-9)                 След Възнесението Господне апостол Филип проповядва в Галилея, а след това в Гърция сред местните евреи. Еврейският първосвещеник чул за това и пристигнал в Гърция, за да спре дейността на Филип, но той публично изобличил първосвещеника, че е подкупил пазачите , които пазели Гроба Господен, и им заповядал да лъжат , че тялото на Иисус Христос е било откраднато и скрито от неговите ученици. Апостолът ходил и в други страни заедно със сестра си Мариамна проповядвайки Евангелието. Те били замеряни с камъни , затворени и изгонени.                                                                 Апостол Филип умира в град  Хиеропол  във Фригия, където преди това убил огромна змия, за която местните жители били построили храм като на божество. Той  е бил разпнат на кръст .
2. На 21 ноември празника на Въведението на Пресвета Богородица в храма, в една от частите на вечерната служба, утренята, хорът започна да пее рождественската катавасия - това са кратки стихове, които се пеят в края на всяка от осемте песни на богослужебният канон . ,, Христос се ражда -славете Го! Христос от небето идва- посрещне Го! Възпявайте Го, люде , защото се прослави!", така звучи и ние го усещаме: Рождество вече е на прага.                                                            Освен това на празничните богослужения в периода на подготовката за Рождество - например на 6 декември, в деня на празника на свети Николай Мирликийски Чудотворец- на утренята се пеят рождественските стихири.
3. Последните два неделни дни преди Рождество се наричат Седмици на Светите Праотци и Отци. Светите праотци са старозаветните праведници : Ной , Авраам, Исаак, Яков, прекарали живота си в послушание и упование в Бога и с това са дали своя човешки принос в подготовката на пришествието на Христос. А под свети отци  Църквата в този случай се разбира преките роднини на Христос по плът, като се започне от свети цар и пророк Давид и се стигне до праведния Йосиф. Тази неделя на литургията се чете родословието на Иисус Христос от Евангелието на Матей: Авраам роди Исаак, Исаак роди Яков, Яков роди Юда и братята му......- така нататък.                              

130 години от създаването на Неврокопска епархия към Българската екзархия (1894-2024)

 Таня Биринджиева

Неврокопска  Света Митрополия и ЮЗУ ,, Неофит Рилски " - Благоевград организират на 7 и 8 ноември 2024 година честване на 130 години от създаването на Неврокопска Епархия към Българската екзархия (1894 година-2024 година). В програмата на честването са включени учени , общественици и духовници.

Историята на християнството в региона започва с проповедта на апостол Павел в Амфиополис, по време на второто му апостолско пътуване- 49-52 година сл. Хр.

В рамките на Византийската империя е имало Никополска( Неврокопска) епископия. Понякога тя е била независима , понякога по национални и географски причини е била подчинена или обединена с някоя от съседните митрополии на Меленикос, Жична, Серес, Филипи или Драма. В средата на 15 век е издигната в митрополия.

Според едно решение от месец юли 1655 година на патриарх Йоаникий Втори, Зичнинската епархия е обединена с Неврокопската епархия, а през декември 1663 година при патриарх Дионисий Трети Жичнинската епархия е присъединена към Драмско- филипската епархия под управлението и името Митрополия на Драма- Филипи- Зично.

На 27 октомври 1882 година по време на управлението на патриарх Йоаким Трети е основана Неврокопската света архиерейска митрополия. Под нейна юрисдикция от Драмската митрополия са районите на Неврокоп (днес Гоце Делчев) и Зърново(днес Като Неврокопи) , също Разлог. Архиепископията е издигната до митрополия през 1888 година.

През 1894 година с разрешение на османското правителство е основана Неврокопска епархия към Българска екзархия. На 24 април същата година е ръкоположен първият Неврокопски митрополит Иларион, който е приет радушно от българското население.

По време на Първата световна война на 17 август 1916 година българските войски навлизат в гръцка територия и на 6 септември са окупирани три села и са духовно причислени към Неврокопска епархия.

През 1921 година седалището на митрополията е преместено от Неврокоп в Горна Джумая, а през 1928 година се връща в Неврокопи. През следващите години седалището на митрополията е местено няколко пъти от Неврокоп и Горна Джумая.

През 1951година , с новия устав на Българската православна църква, седалището е в Горна Джумая, която е преименувана на Благоевград, а през 1994 година след падането на комунистическия режим седалището се връща в Гоце Делчев.

Българските митрополити , ръкоположени от Българската екзархия, продължават да се считат за разколнически от Вселенската патриаршия  до 1945 година. След вдигането на схизмата през 1945 година Неврокопската света митрополия е част от Българската православна църква(от 1953 година Българска патриаршия)

Как Пресвета Богородица излекува момиче и след това дошла в дома и

 Таня Биринджиева

Тази история чух от отец Нектарий Янгстън, пазител на мироточещата чудотворна  Хавайска Иверска икона на Божията майка.

Хавайската икона е по-малко копие на Монреалската Иверска икона , която мироточи в продължение на 15 години, но беше загубена през октомври 1997 година, когато нейният пазител , брат Йосиф Муньос- Кортес , беше убит по жесток начин в Атина. Хавайската Иверска икона също е започнала да мироточи през октомври , а именно на 6 октомври 2006 година. Оттогава тя пътува и почти непрекъснато излъчва миро. По молитви пред нея са ставали и стават много чудеса и хората вярват, че Пресвета Богородица ни я е изпратила за утеха .

Може би чудесата не се случват веднага или не както искаме. Често се случват не на нас, а на някой друг. Но вярвам , че чрез тях Господ и Пресвета Богородица показват на всички нас, че са на близко, те ни помагат така, че да е за наша полза, и ако по някаква причина се колебаят с моменталната подкрепа. 

Ето и разказа на отец Нектарий: Със съпругата ми придружавахме иконата до Англия и отидохме в малка красива църква в Окланд. Там се събраха няколкостотин души.

Забелязах една семейна двойка , която беше довела малката си дъщеря. Тя беше може би 3 или 4 годишна, толкова малка.

 Те седнаха тихо недалеч от мястото, където беше иконата. Видях , че детето беше в състояние на невероятна агония. Беше очевидно, че страда и е страдала много, скръбта беше изразена на лицето и. Видях , че има рани по ръцете, краката, лицето, врата. Беше много болна. 

Погледнах я , тя също ме погледна, усмихна се леко и наведе главата си. 

Те бяха румънско семейство. Те търсеха изцеление за дъщеря си, чудо, което да и помогне. Тя имаше екзема, която причиняваше мехури. И когато се пукаха , тя имаше чувството, че киселина се излива върху кожата.

И това семейство разбрало, че иконата на Дева Мария идва в този район на Великобритания, и решили,, Може би Тя може да помогне."Те и се довериха , обърнаха се към Нея и Бог.

Епископ Ириней прочете проповедта, се което енорийският свещеник ги повика със знаци. Те се приближиха . 

Владиката я погледна и след това ме погледна мен. Имаше малко шишенце с миро от иконата, поля ръцете си и буквално избърса лицето , ръцете и краката на детето с него.

Съжалявам, все още ми е трудно да говоря за това, въпреки че измина дълго време от тогава, защото за мен е един вид изповед. В този момент аз, пазителят на иконата на Богородица, видял толкова чудеса, не можех да разбера какво се случва. Докато епископа я помазваше, тя нададе невероятно ужасяващ , смразяващ душата писък. Беше ми невероятно трудно. 

Седях наблизо и видях всичко . Тогава зададох на Бог въпроса, който никога не трябва да задаваме:,, Защо ? Защо това свято миро, което идва при нас от рая, и причинява болка? Защо?"

За духовенството и за всички , които бяха там, и за семейството беше много труден момент. Родителите взеха момичето и бързо си тръгнаха.

На следващия ден напуснахме Оксфорд. В колата бяхме епископ Ириней, дякона, един монах и аз. Телефонът на владиката извъня. Всичко, което каза по време на този разговор, беше,, Слава Богу! Да благослови Бог!"

Когато затвори, в колата настъпи тишина и аз, като бивш полицейски инспектор, попитах:,, Владико, какво се е случило?" Той отговори:,, Помните ли онова момиченце, което викаше от болка, когато я помазах? Богородица я изцели"

Вкъщи родителите чули детето да се смее и да говори в стаята си. Те влезли и попитали: ,, С кого говориш?" Момичето отговорило,, С една красива жена." Светнали лампата и видяли, че детето е напълно здраво. Всички рани били изчезнали. 

Оказало се, че същата сутрин семейството отново отишло в църквата и показало на свещеника какво се случило. 

Това дете е живяло с невероятна болка от раждането си. През целия си живот не познавало нищо друго освен болката. Целият и живот бил болка, страдание и Пресвета Богородица я изцели.

И попитах : Защо?

Тази история показва, че светците не са снимки от стената. Те живеят сред нас и искат да се приближим до Христос. Те искат да можем, да Го  разберем, така че Отец да ни прегърне чрез Него. Те искат да бъдем отново с Бог.

Как да го направим това? Самият Христос ни казва за това:,, Да възлюбиш Господа, Твоя Бог, с цялото си сърце, и с цялата си душа, и с всичкия си ум, и с всичката си сила- това е първата заповед! Втората е подобна на нея: възлюби ближния си като себе си"(Марк 12:30).

Преподобни Пимен Зографски ( Софийски)

Таня Биринджиева

Преподобни Пимен е роден през 1540 година в София в благочестиво семейство. Родителите му дали името Павел, тъй като е бил роден на празника на първовърховните апостоли Петър и Павел. Учил писане, иконопис, църковно пеене и свещено писание при зогрофския йеромонах Тома в старинния храм,, Свети велокомъченик Георги,, в София. Когато родителите му и духовният му наставник умират, младият 26- годишен Павел решава, че за духовното си спасение трябва да се откаже от имуществото си и да отиде в българския манастир,, Свети Георги" в Света Гора Атон. По Божието провидение се случило именно това- и Павел приел монашество под името Пимен. В манастира той водел смирен живот, изпълнен с послушание пред Бог и братята , и непрестанно се молил! Още като млад монах преподобни Пимен извършвал чудеса на духовно и телесно изцеление на своите събратя; 15 години той живял в пещерата на свети Козма и в една ,, хижа,, , рядко оставал в манастира и то само да се причасти!

На 30 годишна възраст той бил ръкоположен за презвитер. В продължение на 15 години той живял в пещерата на свети Козма Зографски, подвизавайки се в пост и молитва.

Когато светецът навършил 55 години в навечерието на патронния празник на манастира, му се явил свети великомъченик Георги Победоносец и му открил волята на Бог да се завърне в българските земи и да стане духовен наставник на народа.

Преподобни Пимен дълго размишлявал върху видението , свети великомъченик Георги му се явил отново и му повторил, че българските земи се нуждаят от духовен пастир, който да изгради и възстанови разрушените православни храмове.

Преподобни Пимен се посъветвал с наставника си и след като получил неговото благословение, се сбогувал с братята и заедно с ученика си потеглили за България.

През тези години България била под османско иго.

Народът посрещнал преподобни Пимен със сълзи на радост и умиление, а той проповядвал, лекувал болните, строял църкви, рисувал икони. Светецът възстановил около 300 църкви , 15 манастира в българските градове и села. Много църкви и манастири са изписани собственоръчно от ръката на преподобни Пимен.

Свети Пимен възстановил Черепишкия и Сухиндолския манастир, събрал монашеско братство , поставил игумени, и им заповядал да укрепяват българския народ във вярата.

Преподобни Пимен извършил много чудеса и изцеления. Така например в село Червена вода в Доростолска епархия светецът излекувал човек който бил сляп по рождение.

На гробът на светеца по Божия милост стават много чудеса и изцеления.

Житието на преподобни Пимен е написано от неговия ученик Памфилий и се съхранява в библиотеката на Зографския манастир на Атон.

В България денят на паметта на преподобни Пимен Зографски се отбелязва като ден на художника и реставратора.

Преподобни отче наш Пимене, моли Бога за нас!

Иверската икона на Божията Майка. Пътешествие в пещерата на преподобни Гавриил Атонски(филм)

 Иверската икона , която се съхранява на Света гора през 9 век била притежание на една благочестива вдовица, която живеела до град Никея. При император Теофил в къщата на тази християнка дошли иконоборци, и един войник ударил образа на Божията майка с копие. От иконата потекла кръв. Вдовицата, страхувайки се от унищожаването на светинята, обещала пари на императорските войници и ги помолила да не докосват иконата до сутринта. Когато  си тръгнали , жената заедно със сина си, я пуснали в морето, за да запазят светата икона. Иконата, стояща върху водата, отплавала за Атон.  Атонските монаси , след няколко дни в морето видели огнен стълб да се издига към небето, дошли на брега и намерили свещения образ, стоящ над водата. След молебен на монаха от Иверския манастир свети Гавриил Грузински по заповед на Пресвета Богородица, му се явила на сън , и му заповядала да тръгне по водата, за да вземе светата икона и да я постави в храма. Той тръгнал по водата и я взел и поставил в храма. На следващия ден обаче иконата била намерена над портите на манастира. Това се повторило няколко пъти, докато Пресветата Дева разкрила волята си на свети Гавриил насън, като казала, че не иска да бъде пазена от монасите, а иска да бъде тяхна Пазителка. След това изображението било поставено над манастирската порта, където се намира и днес. Затова се нарича Портатиса или Вратарница.

Личности: Теодора Басараб царица Българска( монахиня Теофана)

 

Таня Биринджиева

Теодора Басараб е родена около 1300 година като най-голямата дъщеря на княз Басараб І , първият владетел на централизираната държава Влашко. За да се укрепят политическите връзки през 1322 година Басараб омъжва  дъщеря си за българския цар Иван Александър . Теодора става покровителка на широка духовна и културна дейност, включваща преписване и превод на ръкописи от Света гора и Константинопол. Тя е ученичка на свети Теодосий Търновски исихаст.

Теодора и цар Иван Александър имат трима сина и дъщеря. Тя била почитана от народа, и наричана ,, Майка на България,, , заради нейните добри дела , благочестие, смирение, култура и образование, бракът и с цар Иван Александър се разпаднал , когато той се влюбил в друга жена. Теодора постъпва в манастир край Велико Търново, като приема името Теофана. 

По-късно се премества в Алботинския манастир на територията на Видинска епархия, където се подвизава и мирно почива в Господа. Според една версия нейните мощи са пренесени в Белград заедно с мощите на Света Параскева Сръбска , за да бъдат спасени от османското нашествие, където се предполага, че остават до 1521 година, когато Белград е превзет от османците. След известно време султан Сюлейман Великолепни наредил мощите да бъдат пренесени в Истанбул.

За съдбата на мощите на света Теофана обаче се знае много малко и няма достоверна информация и може би те не са били пренасяни никога от Алботинския манастир в Белград.

Средновековният Алботински манастир е действал в едноименната местност по поречието на река Тополовец. Предполага се, че главната му църква е била посветена на Възкресение Христово. В този момент манастира не е действащ. Обявен е през 1927 година за паметник на културата. Манастирският комплекс се състои от осем сгради, включително частично запазен храм, монашески килии, кухня, трапезария, изба. Баптистерият, фрагменти от стенописи са оцелели до наши дни. Освен монашеските погребения са открити гробовете на около 30 ктитори, което говори за високата репутация на манастира в миналото.

На 17 февруари 2022 румънската православна митрополия на Мунтения и Добруджа е финализирала и одобрила текстовете за канонизацията на Теофана царица Българска.

Още на следващия ден нейната канонизация е одобрена от Светия Синод на Румънската православна църква.

Нейният празник се чества ежегодно на 28 октомври.

Съдът в който се съхранява кръвта на свети великомъченик Димитър

Таня Биринджиева

Една от реликвите свързани със свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец се съхранява в църквата,, Свети Димитър " в Солун. Това е древна керамична стомна, за която се твърди, че съдържа кръвта на свети  Димитър, която е била смесена с пръст от земята , върху която е пролята неговата мъченическа кръв. Когато кръвта и пръстта  в тази стомна се смеси с вода, се получава свето миро.

Свещеникът от църквата, архимандрит Дамаскинос Петикас, разказва, че църквата се е сдобила с тази реликва на 23 октомври 1985 година, стомната била притежание на семейство Сава от Солун, което крие своите корени от векове. Семейство Сава живяло във византийската епоха и населявали къща под църквата Свети Димитър, близо намираща се до сегашната църква Свети Никола. Тази къща била унищожена от голям пожар през 1917 година . Заедно с къщата били унищожени и писмените свидетелства относно историята на семейството и придобиването на стомната.

Останали са само устни разкази, за мястото , където се намирала къщата. Имало е малък параклис, в който имало специално изградена ниша- в нея имало дървена кутия в тъмнозелен цвят с нарисувани жълти цветя , където била съхранявана стомната. До параклиса се отивало през подземен тунел с дължина шест метра, който бил разрушен при пожара. Първоначално стомната била запечатана. В по-късни времена по настояване на духовник , тя била отворена и много пестеливо се раздавало малко миро на болни, които го смесвали с вода и го изпивали след двадесет и четири часов пост. 

По време на големия пожар през 1977 година семейството в паниката да се спаси, бързо напуска къщата, но не изоставя свещената реликва. Първата им мисъл била да спасят светинята. Те успели да изкопаят в двора и да скрият там стомната. Няколко дни след това Фотини Христодуло , която била по това време , придружена от чичо си , изровила и извадила стомната. От ударите с кирката гърлото на стомната се счупила малко, но за щастие тази щета не била непоправима. След това стомната била преместена и хората не знаели за нейното съществуване. Желанието на семейството било стомната да бъде предадена на църквата, след реставрация.

С пренасянето на Светата глава на светия великомъченик в Солун на 25 октомври 1978 година  последният потомък на фамилията Константинос Астериос, собственик на стомната решава да предаде стомната , така че да съвпадне с със пренасянето на светите мощи.

Семейство Сава от Солун , чиито корени се губят във вековете, твърдо вярвали в това, че стомната и светото миро са автентични. За тази автентичност говори солунският археолог Петрос Папагеоргиос , изследовател  на византийския Солун пише в изследването си :,, Върху древната икона на свети великомъченик Димитър, покровителя на Солун,, от 1982 година пише,, вътре в стомната се съдържа кръвта на свети Димитър, която, смесена с вода, лекува хората, които са запалени с вяра". 

Днес стомната се съхранява се пази с уважение в сакристията на храма, заедно със свещената утвар и светите мощи на светия великомъченик. Стомната се излага по време на вечернята в чест на светия великомъченик.

Монах Геронтий Тисмански юродив ради Христа

б

Таня Биринджиева

Преподобният Геронтий е роден на 4 ноември 1934 година в провинция Фагарас, почти в средата на Румъния, в село Вискри, община Буншти, недалеч от град Рупеа, сега окръг Брашов. Името което получава при кръщението е Георги, но в семейството го наричат Георге или Георгита. Майка му носела името Елена, а баща му Йоан. Той изпитвал особена признателност към майка си, която смятал за образец на благочестие и свой духовен водач. Също той имал по-голям брат Йоан, който починал млад и сестра Рафира. Особено място в живота му заемал чичо му Мойсей като мирянин, или Модест, като монах. Става дума за брата на баща му Модест Алдеа, бивш игумен на манастира Чолану и след това протосингел на Бузау. 

В ежедневието си Георги неведнъж е изоставял земеделската работа , за да се моли. На 16-17 години той имал духовната сила да спазва строг пост до вечерта, дори и цял ден да копае. За периода преди да отиде в армията е посещавал чичо си манастира Чолану. 

Отбива военната си служба в началото на 50-те години на миналия век, това са били пиковите години на сталинизма в Румъния. За този период е известно, че религиозния живот и публичното изповядване на истините на вярата се смятали за истинска атака срещу официалния атеизъм и тази,, вина,, била много сериозна. 

За живота му по време на военната служба е бил белязан от страдания, които е трябвало да понесе в резултат на дълбоките си религиозни тревоги, особено от факта , че не му било разрешено да се моли.

След военната служба той отива при чичо си в манастира Чолану. През този период той има духовни преживявания , които бележат и укрепват вярата му в съществуването на духовния свят . Той винаги напомнял , че врагът дяволът се опитвал да го изплаши и да го отклони от вярата. След 1956 година след като чичо му неочаквано починал, преподобни Геронтий води три години живот, в който редувал живот в манастира с подпомагане на семейството си при обработката на земята, още повече, че преследването на селяните било започнало.

Един от най-трудните периоди на живота на преподобни Геронтий бил този, който последвал след появата на указ№410 от 28 октомври 1959 година. Монасите били арестувани, осъждани или изпращани в провинцията. Преподобни Геронтий бил изпратен в затвора. Именно в този момент той става юродив ради Христос, след като му се появила самата Пресвета Богородица, която му казала да вземе кръста си , който Тя ще му помогне да носи. По-късно той се озовава в психиатрията , откъдето е освободен през 1964 година. Когато искал да си намери работа, хората се страхували да го приемат, страхувайки се от лоши последствия от властите. Така той намерил място като пазач на лозята при епископ Нестор Олтенийски. Когато го приел , епископът му дал обещание никога повече да не носи монашески дрехи, за да не предаде монаха в себе си.

През следващите години от живота на Геронтий прекарва в лутане из различни манастири, храмове, благочестиви хора го приемали, но той оставал на едно място само за кратко време.

Блаженният Геронтий бил почитан от много хора заради детската си простота, чистота на живота, правдата и молитвеността. Хората започнали да го наричат ,, Благочестивия". Тези, които са се доближавали до него, са знаели силата на молитвите му, прозрачността, помощта при различни трудни обстоятелства.

По време на църковните служби той често се молел с вдигнати ръце към Бога, понякога говорел със светиите или ангелите или проклинал демоните, които тормозели и пречели на хората да се молят, защото имал Божи дар да ги вижда. Въпреки всичко това имало хора, които виждайки делата му не ги разбирали, решавали , че е луд, но преподобни Геронтий бил юродив ради Христос.

Той по цяла нощ се молил през нощта, често с думите си той разговарял с Христос, Пресвета Богородица и Светиите.

Приближавайки се към заминаването си при Господ, преподобни Геронтий, докато бил в Светите земи с други румънски поклонници, казал, че на следващия ден той ще почине. Никой не му повярвал, знаейки, че е луд и казва разни неща. А на сутринта на 13 октомври, той бил намерен починал с отворени очи. В Израел отказали да го погребат, след което тялото му откарано в Румъния, където на 21 октомври е погребан в манастира Тисман, близо до олтара на катедралната църква.

Тялото на блажения Геронтий, 8 дни, преди погребението, било топло и меко, сякаш през цялото време спял. Излъчвал приятен аромат, сякаш от свети мощи. 

В памет на Негово Високопреосвещенство митрополит Арсений Пловдивски (29.07. 1932-13.10.2006 г)

Днес се навършват 18 години от блажената кончина на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений.

Роден на 29 юли 1932 година в село Дълго поле като Ангел Благоев Чакандраков. 

Завършва Пловдивската семинария през 1951 година. Минава през всички степени на духовната йерахия и през 1987 година е избран за митрополит на Пловдив.

Починал на 13 октомври 2006 от инфаркт на миокарда.

Бог да го прости ! Вечна и блажена да пребъде паметта му!

 

Благословия преди урагана

 Таня Биринджиева 

На 7 октомври в учакване на урагана,, Милтън'' отец Атанасий и отец Теофан, със специалното разрешение на полицейското управление на Тарпон Спрингс във Флорида са посетили с мощите и иконата на свети Николай Мирликийски Чудотворец Сънсет Бийч, за да благословят Мексиканския залив. 

' 

За чудотворното знамение, появило се над катедралния храм на манастира Зограф и паметника на 26-те свети мъченици в деня на тяхната памет 10 октомври 1873 година

  Таня Биринджиева

Частта от кулата, в която са пострадали светите зографски мъченици, е стояла на мястото си до 1873 година, но тъй като е покривала новопостроената северна сграда на манастира, а също е била преди падане поради овехтяване, се наложило да бъде разрушена. За да не се забравя мястото, където светите зографски мъченици са поели по своя мъченически път, и за да се съхрани по-добре паметта за тях, всички братя на Зографската света обител единодушно изразили желание на това място да се издигне паметник.

Със старанието на братята паметникът бързо започнал да се издига, и бил завършен през същата 1873 година и всички с радост очаквали деня за възпоменание на светиите, когато възнамерявали да осветят този паметник.

Най-после настъпило навечерието на очаквания празник и всенощното бдение започнало в катедралната манастирска църква. Нощта била тиха и безлунна и осветена само от слабата светлина на звездите. В шест часа, в полунощ, когато след първата катизма на утренята четели ,, Житието и страданието на зографските мъченици" , изведнъж се чул лек шум в църквата и в същото време над църквата се появил огнен стълб, осветявайки манастира и близките места с толкова силна светлина, че било възможно да се видят не само близки, но и отдалечени обекти. Този чуден стълб, след като стоял над църквата няколко минути, се преместил до паметника и се спрял на него, а след това започнал да се издига нагоре и накрая се превърнал в кръг, сякаш увенчаващ паметника и мястото, където светите мъченици са получили мъченическата си смърт. Така се случило това чудно знамение, което продължило около 15 минути и свидетели станали много от братята и дошлите хора на празника.

Тези, които видели това чудо, прославили Бога, Който прославя Своите светии, и на Него отдаваме чест и слава во веки веков. Амин!

Снимка на деня : Старият монах

 Снимки:Кай Орхаус 

Едно съвременно чудо на свети апостол Тома през 1978 година на остров Сими

 Таня Биринджиева

През 1978 година целия остров Сими в Додекатезите, с изключение на манастира Панормитис, бил нападнат от скакалци, които не били изчезнали от никакъв пестицид. Тогава жителите на острова се обърнали към митрополията на остров Родос до свещения манастир Свети Йоан Богослов на Патмос и поискали чудотворния череп на апостол Тома, който се съхранява там. Населението на Сими искало да се направи лития с него както е ставало в стари времена.

Манастирът на Патмос разрешил и черепът бил донесен на остров Сими в неделя, 14 май. Чудотворният череп на апостол Тома бил донесен от митрополита на Родос Спиридон, преподобния игумен на манастира,, Свети Йоан Богослов,, и патриаршеския екзарх Исидор и братя от манастира.

Веднага започнало литията и кутията с черепа била занесена в катедралата посветена на свети Йоан Предтеча в Сими. 

Веднага след шествието черепът бил занесен в Педи, Сими, където се намират градините и нивите, и веднага скакалците започнали да бягат. Местните хора се развълнували и прославили Бог.

По този случай за чудотворната сила на черепа е отбелязано във вестник ,,Прогрес,, от 16 май 1978 година:

,, Няма да повярвате , но е истина! Видяхме го със собствените си очи. Всички скакалци на Сими умряха веднага след шествието, което се състоя с чудотворния череп на апостол Тома, донесен от Патмос за тази цел.

Тези думи бяха изречени от симийците, които се върнаха вчера следобед от Сими след двудневно пътуване, което бяха предприели по повод на шествието там.

Вчера сутринта в катедралния храм,, Свети Йоан,, в Сими се отслужи молебен от митрополит Спиридон заедно с игумените на манастирите Патмос и Панормитис, със свещеници, представители на властта и жителите на острова. След молебена се проведе процесия с надеждата да изчезнат скакалците, които се бяха разпространили из острова се са превърнали в истинска напаст за растенията и посевите.

Няколко часа след шествието, както съобщават очевидци, купчини мъртви скакалци са били видени по краищата на пътищата и полетата.

Казват, че черепът на апостол Тома е чудотворен, но особено в случаите, когато има селскостопански щети от насекоми или други болести".

Светите отци за Пресвета Богородица

 

Никифор Калист:

Тя беше средна на ръст или както казват някои, малко по-средна. Косата и беше златна, очите живи, веждите и бяха дълги, носът и беше прав, удължен,устните и цъфтяха, лицето и не беше кръгло или остро, а донякъде удължено, а ръцете и пръстите и бяха дълги.

В разговор тя запазваше скромно достойнство, не се усмихваше, не се възмущаваше, не се ядосваше. Тя не мислеше за Себе си, и се отличаваше с пълно смирение. Тя беше доволна от естествения цвят на дрехите си. Накратко във всички Нейни действия имаше особена благодат.

Свети Амвросий Медиолански:

Тя беше Богородица не само по тяло, но и по душа: смирена по сърце, наблюдателна в думите, благоразумна, с малко думи, любителка на четенето.... трудолюбива, мъдра в словото. Нейното правило беше-никого да не обижда, желае на всички добро, да почита по- възрастните , да не завижда на равните, да избягва хвалбата, да бъде разумна, никога не е обиждала родителите си с изражението на лицето си или не е съгласна с роднините си, не се е присмивала и не е презирала смирен човек, не се е смяла на слабите, не е избягвала бедните. Тя нямаше нищо сурово в погледа си, нищо нагло в думите си, нищо неприлично в действията си: движенията и бяха скромни, стъпката и беше тиха, гласът и беше равномерен, така че външният и вид беше отражение на душата, олицетворение на чистотата.

Свети великомъченик Игнатий Богоносец:

Всички знаем, че Пресвета Богородица беше пълна с благодат и всякакви добродетели. Казват, че Тя винаги е била весела в гонения и беди, не се разстройвала в нужда и бедност, не се е ядосвала на тези, които Я обиждали, а дори Тя била кротка в благополучието, благосклонна към бедните и им помагала с каквото може, като помагаше в благочестие и във всяко добро дело. Особено обичаше смирените, защото самата тя била изпълнена със смирение. 

Десницата на свети Киприан в църквата ,, Златари ,, Букурещ

 Таня Биринджиева

В църквата,, Златари,, или църквата на свети Киприан   в Букурещ се намира чудотворна реликва-дясната ръка на свети Киприан от Антиохия, бивш магьосник от трети век приел християнството и станал епископ.

Църквата Златари е исторически паметник, известна още като ,,църквата на чудесата,, поради силата на мощите на свети Киприан е получила името си от квартала на златарите които са я издигнали през 17 век. Храмът е бил разрушен през 1800 година от земетресение и възстановен през 1850 година. Куполите на църквата са били повредени от земетресение през 1940 година и ремонтирани през 70-те години на миналия век. 

Свети Киприан се смята за бърз  помощник срещу магьосничество. Мощехранителницата със свещената реликва е поставена пред красиво изписана икона на свети Киприан със сцени от неговия живот и от сподвижниците му света Юстина и свети Теоктист. Всяка сряда се отслужва вечерня и се чете акатиста на свети Киприан, прави се водосвет и се четат молитви за прогонване на злите духове. Освен това всеки петък се отслужва вечерня с акатиста на Пресвета Богородица и се четат молитвите за прогонване на духовете на свети Василий Велики. 

Според енорийския свещеник който е жив свидетел на фрапиращи случаи, но избягва да говори за тях, за начина, по който се правят и разпространяват магиите. Това което го интересува най-много и изглежда най-полезно за хората, е,че те знаят колко ужасно е едно проклятие, обикновено предавано от човек на човек впоследствие на гняв чрез мисли и думи.

В църквата има много болка. Всеки има своя история и проблеми . Не е лесно да се изслушат без да те безпокоят. Почти двадесет години енорийският свещеник отец Дяконеску се опитва се опитва да е спокоен, но казва ,че това е трудно, има дни когато се прибира в дома си съсипан, с наранена душа, а през нощта му се случва да сънува страшни сънища. Той изпитва радост, когато вижда силата на изцелението на свети Киприан, когато хората идват да му благодарят в олтара, но битката с тъмните сили е страшна и без край. Без да иска , той е напълно потопен в мерзостите, които преживяват другите, за историите за отмъщение и бурите от вълненията.

От това, което е видял и чул, най-тежките магии са свързани с мъртвите: нокти, откъснати парчета от дрехите, пръст от гробовете. След това следват по тежест заклинанията със свещени частици: частици от икони, реликви, свещенически одежди. Със сянка на тъга в очите той показва мощехранителницата на свети Киприан, която заключена с два реда ключалки. След това той показва пролуките  в иконостаса и счупените орнаменти по ръба, които хората чупят тайно или да вмъкват бележки, или да използват късчетата стърготини за тъмните си дела .

В църквата на свети Киприан борбата с духовете на злото е ожесточена. Много хора молят отеца за молитви, да оставят носни кърпички под реликвария на свети Киприан, или на входа, или близо до олтара. Той им отказва, ако искат нещо неподходящо, но , доколкото е възможно, ги учи на правата вяра, като ги съветва да отвърнат въображението си от тъмнината и да се приближат до Бог, уверени в Неговата непоколебима помощ и сила. Важно е да не губим надеждата, казва отеца. Нека да не се заблуждаваме, че ще се отървем от магии чрез други магии. Хората тичат из цяла Румъния и търсят лек, привлечени от славата на скит, старец, чудотворна икона, но се случва чудото и съкровището на изцелението да са само на няколко крачки от тях- в църквата Златари. Малко известен , свети Киприан не може да избере по-подходящ дом- насред шумен, забързан Букурещ, пълен с грижи и лоши помисли.

Преподобни Роман Сладкопевец

Таня Биринджиева

Монахът Роман, наричан,, Сладкопевец,, , е грък по произход и е роден в средата на 5 век в сирийския град Емеса. След като получава образование, той става дякон в църквата,, Възкресение Христово,, в Бейрут. При император Анастасий Дикор(491-518) той се премества в Константинопол и става клирик в патриаршеската църква,,Света София" . Той усърдно помагал по време на богослуженията, въпреки че не се отличавал нито с глас, нито със слух. Тогавашният патриарх Евтимий обаче заобичал Роман и дори го приближил до себе си заради неговата искрена вяра и добродетелен живот.

Тази привързаност на патриарха към свети Роман възбудила няколко катедрални духовници срещу него, и те започнали да го тормозят. На една от предрождественските служби тези духовници изтикали Роман на църковния амвон и го принудили да пее. Храмът бил пълен с поклонници , самият патриарх служил в присъствието на императора и придворните. Объркан и уплашен, свети Роман публично се опозорил с треперещ глас и неясно пеене. Пристигайки си в дома напълно унил, свети Роман се молил дълго усилено през нощта пред иконата на Божията Майка, изливайки си болката. Тогава му се явила Богородица, която му подала хартиен свитък и му наредила да го изяде. И тогава се случило чудо: Роман получил красив , мелодичен глас и в същото време поетичен дар. В прилив на вдъхновение той веднага съчинява прочутия си кондак за празника Рождество Христово:,, Дева днес ражда Свръхестествения,  и земята поднася пещера на Непрестъпния, ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътуват, защото заради нас се роди Младенец- Предвечния Бог"

На следващият ден преподобни Роман отишъл в църквата за всенощното бдение на Рождество Христово. Той настоял отново да му бъде позволено да пее на амвона и този път изпял химна толкова красиво, че предизвикал всеобщо  възхищение. Императорът и патриархът благодарили на Роман, а хората го нарекли Сладкопевец. От този момент свети Роман украсявал богослуженията с дивното си пеене и вдъхновени молитви. 

Обичан от всички, свети Роман станал учител по пеене в Константинопол и издигнал блясъка на богослужението до високо ниво. За своя поетичен дар той заел почетно място сред авторите на църковни песнопения. На него се приписват повече от хиляда молитви и песнопения за различни празници. Особено място заема Акатистът на Пресвета Богородица , който се изпълнява по време на Великия пост. По негов модел са съставени и други акатисти.

Преподобни Роман Сладкопевец е починал през 556 година. 

Атонските старци : Старецът Геронтий Капсалски (1908-2001)

Таня Биринджиева 

Старецът Геронтий Капсалски станал монах в манастира Григориат. Той заболял от туберколоза , и той и още един болен монах били изпратени в туберколозна болница в Солун. Когата стареца Геронтий се излекувал, се върнал отново в манастира, но някои от монасите в манастира Григориат се страхували от това да не се заразят и му казали:,, Върни се , братко, в Солун, ние ще ти дадем каквото ти трябва. ,, Старецът не се съгласил, и си тръгнал, като нищо не взел от Григориат. Пребивал в различни манастири и работейки си изкарвал прехраната. Той живял в района на скита на килията Свети Василий и свети Петър. Това били най-хубавите му години от неговия монашески живот. Старецът редовно се причестявал и винаги бил радостен.

Старецът Геронтий се установява в областта Капсала, в килията на Свети Николай, а на стари години той се завръща и прекарва последните си години от живота си в Григориат.

През 1945 година на Атон в продължение на няколко дни имало силни валежи, които причинили много беди. Старецът Герондий тръгнал по време на тези дъждове към Карея. Стигнал до Морфон, където се скрил на сушина, чакайки да спре дъжда. През нощта се молил и изведнъж чул тропот от копита. Старецът отворил вратата и видял , че пред него стоял светъл ездач на кон.

,, Влез вътре , приятелю,, , предложил старецът на ездача- Къде отиваш в този порой?

,, Бързам, защото домът ми е в опасност,, , отговорил ездачът .

На следващия ден старецът Геронтий научил ,че в обителта Ксенофонт бурни потоци са отмили манастирската градина заедно с градинаря и къщата му, както  и половината сгради в манастирският скит. Тогава стареца Геронтий осъзнал, че този светъл ездач е бил свети великомъченик Георги, който се бил втурнал да спасява манастира Ксенофонт, чийто покровител бил той.

Срещата на стареца Геронтий е от ключово значение в живота на стареца Теоклит Дионисийски. Когата стареца Теоклит бил силно изкушен, стареца Геронтий му подал ръка и с благословията и насърчението на игумен Гавриил, те живели заедно два месеца. Старецът Геронтий помогнал на стареца Теоклит да преодолее изкушението , а той от своя страна го научил на умна молитва. Старецът Теоклит * нарича старецът Герондий свой учител.

Старецът Герондий много обичал Литургията. Имало такива недели, когато присъствал на три Литургии, една след друга. Първо ходел в Кутлумушкия скит, където завършвали рано, след това при йеромонах Арсений, а след това отивал при йеромонах Никодим, който завършвал Литургията по обяд. 

Един ден валяло силно. Отците видели стареца да върви от една Литургия на друга под дъжда и го попитали:,, Слушай, старче Герондий, къде отиваш в такъв порой?" - на което той искрено се изненадал:,, Само си помисли какво носиш! Не трябва ли да ходя на Литургия заради някакъв дъжд?"

Когато старецът се причестил, лицето му забележително се трансформирало. Той много постел. Дори в някои дни нищо не вкусвал. В килията му имало само една вълнена постелка и нищо друго. Един ден под тази постелка се скрила отровна змия от рода на пепелянките. Старецът докато се молел , я натиснал, а змията го ухапала. Старецът изобщо не се уплашил и не изтичал при лекарите. Влязъл в килията на йеромонах Арсений ,но той не бил там и старецът се върнал в килията си. Той се надявал преди всичко на грижите на Пресвета Богородица, взел елей от светилника пред иконата и, помазал ухапаното място, и отровата не му навредила. Както казва по-късно старецът, той се бил разстроил само защото извършил грях и убил змията.

Повечето монаси в Карея считали старецът Геронтий за странен, който ходи с кучета и гарвани. Присмивали му са се, но всъщност старецът бил истинска мистерия. Знаел много и най-вероятно бил получил висше образование, но той никога не е бил разказвал за себе си. Когато държавата причинявала зло на Църквата той винаги пишел протестни писма до различни държавни органи.

*Старецът Теоклит Дионисиатски (1916 -2006) е учен, светец , автор на многобройни статии и над 70 книги. Най-важните му творби са:,, Между земята и небето" ,  ,, Григорий Палама" , ,, Преподобни Никодим Светогорец,, , ,, Мария- Богородица", ,, Ереста на неправославните".

Кръвотечивата икона на Иисус Христос Спасител

Таня Биринджиева

В началото на 2000 година в една от къщите на село Державино , Оренбургска област в Русия, се случило събитие, което е трудно да се обясни - капчици кръв се появили върху образа Христос Спасител, тези капчици имали характерна тръпчива миризма. Последвали химически и медицински изследвания на тази течност, които доказват, че това е истинска човешка кръв. Докато траели изследванията капките кръв продължавали да текат това става и до днешни времена. В днешни времена изображението на Христос е покрито изцяло с дебели ивици кръв.

С благословението на тогавашният патриарх Алексей са направени три кръвни теста в Москва, Луганск и в Румъния. Изследванията доказват , че кръвта е от АВ група и съответства на кръвта от плащеницата от Торино.

След това патриарх Алексей благославя иконата да бъде разнесена в цяла Русия, за да свидетелства, че ние хората разпъваме Иисус Христос с грешния ни начин на живот, че сме по-лоши и от фарисеите, защото , познавайки Христос, ние продължаваме да го разпъваме.

Иконата е позната в България, Сърбия, Молдова, Турция , Унгария, както и в във всички страни от православния свят.

Днес иконата на Иисус Христос се намира в манастира в чест на Атонската икона на Божията Майка в местността Кипячие в Малински район на Житомирска област.

Преди да стигне до манастира в Украйна, иконата пътува 10 години . Тя е била в Брест, Беларусия. От там с автомобили са я прекарали през границата . Когато била поставена в автомобила всички присъстващи твърдят, че са усетили миризмата на прясна кръв.

Покрай иконата са станали много изцеления. Например в Черновци е записан случай, когато момиче, което не можело да ходи , се изправя и целува иконата, бъбрекът на млад мъж започнал да работи, въпреки че лекарите вече го били подготвяли за операция. Началникът на гинекологичното отделение на една от болниците в Киев разказва, че след като целунала тази икона, тя видяла кръвта на децата, които са били убити поради аборти, извършени в отделението, тя се разкаяла искрено  и обещала , че няма да прави повече аборти. Основното чудо е, когато хората, след като прекарат известно време до нея , се променят и се покайват за сторените от тях грехове.

В момента когато се докоснат до иконата хората започват да проглеждат духовно, стават по-човечни и тяхната съвест се пробужда. 
Обсебените не могат да се докосват до тази икона, и казват , че тя е гореща и мирише на кръв