Старецът Аарон - монахът с най-дългата брада на Света гора

Таня Биринджиева

В началото на 19 век в скита Кавсокаливия живеел всеблаженият старец Аарон Дългобрадият. Брадата му била като на свети Онуфрий и свети Петър Атонски- една четвърт от брадата му лежала на земята. Когато някой искал да я види, заставал на пейката и тогава брадата му докосвала земята.

Старецът Аарон бил първият и известен певец на Света гора подобен глас нямало. Нямало манастир , който да не го покани на празника си да пее. На един от празниците той пеел на всенощното бдение и той се възгордял с гласа си. След това гласът му, напълно се изгубил и той не можел да пее, което изпълнило сърцето му с тъга.

Говорело се, че му било изпратено видение и че самата Пресвета Богородица му се явила и му казала, че гласът му бил отнет, защото той не знаел как да го контролира и се възгордял, обаче за утеха му била дадена голяма брада. Само че този път не трябва да се възгордява, защото и това ще му бъде отнето. И така брадата му започнала да расте и пораснала голяма. Винаги я носел вързана и я показвал само на тези, които искали да я видят.

Веднъж в Цариград султан Махмуд минавал покрай патриаршията. Той бил обхванат от любопитство да надникне в християнски храм. Той бил посрещнат от самия патриарх, султанът дълго оглеждал църквата. Виждайки иконата на свети Петър Атонски и Онуфрий Велики, той казал на патриарха:

,, Това е лъжа! Как е възможно хората да имат такива бради?,,

Патриархът спокойно отговорил, че това не е лъжа, а чиста истина и в момента на Света гора има един монах с толкова дълга брада.

Султанът заповядал да доведат стареца Аарон при него. Той му заповядал да покаже брадата си, монахът застанал на дивана и разпуснал брадата си. Султан Мурад бил много изненадан , че брадата била дори по-дълга от тези, които бил видял на иконите.

После поискал сам да опита  дали брадата е истинска . Той взел един косъм от самото лице и го издърпал с пръсти до края. След това , като погледнал брадата, казал:

,, За християните всичко което е написано е абсолютно вярно!,,

И дал на стареца Аарон ферман, че той ученикът му няма да плащат данък до смъртта си. Старецът Аарон починал през 1835 година.

За освещаването на дома и автомобила

 Таня Биринджиева 

Ще избави ли благословията( наричана от народа освещаване) жилището от крадци, а автомобила от аварии?- мнозина от нас задават този въпрос. 

Отговорът е следния- Благославянето на жилището  или автомобила не дава гаранция за избавяне от кражби, аварии или нещастни случаи . То има на първо място духовно значение. Трябва да помним, че освещаването на вещите - това е посвещаване на вещта в угодно на Бог използване.

В молитвата за благословение на жилището се призовава Божието благословение ,,над този дом и всички живеещи в него,, и покровителството на Ангела пазещ го от всичко зло и хората в него да бъдат наставлявани да извършват добродетелни дела и да изпълняват Божиите заповеди .

В молитвата която се чете при освещаване на автомобилите свещеникът моли Бог по следния начин:,, Простри Твоето благословение на това превозно средство и изпрати Твоят Ангел,, , така че пътуващите в това превозно средство да бъдат опазени и да пътуват благополучно, въздавайки благодарност на Бог.

Евангелието от Зографския манастир

Таня Биринджиева

Зографското евангелие е паметник на славянското ръкописно наследство, един от малкото глаголически ръкописи, оцелели до наши дни. Глаголицата е най-старата славянска азбука. Зографското евангелие ни позволява да проследим прехода от глаголица към кирилица.

Ръкописът е написан на пергамент. Според писмото то е разделено на три части,  по различно време.Основната част от ръкописа е създадена през 11 век- текстът е изписан със заоблена глаголица( най-старият вид глаголическа писменост).

В тази основна част на кодекса през 12 век листове (с 41-57) са вмъкнати с довършването на текста, който очевидно е бил изгубен до този момент. Тази вложка е написана с по-късен вид глаголица- ъглова глаголица,с епизодично използване на кирилски букви. Голям интерес представляват и вложените листове, защото представляват палимпсест. Това е името, дадено на пергаментовите ръкописи, чиито листове са били използвани за писане два или дори три пъти: оригиналният текст, който по някаква причина е станал ненужен, се измива и върху листа се нанася нов текст( което е скъпо за изработка). Палимпсестите са ценен материал за изучаване на историята на древните текстове, тъй като са запазили следи от по-древна писменост. Текстът на ,, долния,, слой може да бъде разчетен с помощта на оптоелекронни  методи на изследване. Зографското евангелие съдържа седем листа палимсест: този , написан на глаголица, е измит през 11 век текст на четирите евангелия.  

И накрая третата част на кодекса е написана през 13 век на кирилица. Авторът на тази част, свещеник Йоан, е оставил името си в записа, който се чете на страница 288 . Тази последна част съдържа добавки към Евангелието - Синанаксар и Менологий. Съдейки по езиковите особености на текста на кирилската част, свещеник Йоан е бил българин. 

По полетата на страниците на ръкописа могат да се прочетат многобройни бележки и пояснения, направени на глаголица и кирилица: различни видове добавки, поправки, тълкувания на основния текст, начални думи на четива. Съдържанието на тези бележки представлява специален предмет на изследване.

Зографското евангелие има характерен дизайн под формата на глави с геометрични орнаменти и инициали. Особен интерес представляват архаичните рисунки на някои от страниците на книгата. Съвременни изследвания показват, че първоначално ръкописът е бил украсен с миниатюри, изобразяващи евангелистите. Това се доказва от следи от контакт с боядисания слой върху тези листове, които, въз основа на структурата на кодекса, биха могли да бъдат съседни на изгубените листове с миниатюри. Тези миниатюри все още не са открити.

Историята на създаването на Зографското евангелие е неизвестна. Според устното предание ръкописът се е съхранявал в подворието на манастира Зограф близо до гред Йересос на полуостров Атон, а след това пренесен в манастира Зограф. Паметникът става известен  на научната общност, след като Антон Миханович, хърватски писател и колекционер на ръкописи, служил като австрийски консул в Константинопол , го видял в манастира Зограф през 1843 година. Още през следващата 1844 година Зографския манастир посещава Виктор Иванович Григорович, историк и филолог -славист, преподавател в университетите в Казан, Москва и Одеса. Той  говори за Зографското евангелие като за най- важния ръкопис, съхраняван по това време на Атон. През 1860 година игуменът на Зографския манастир архимандрит Антим заедно с всички братя подарява Зографското евангелие на руския император Александър Втори.

Скъпоценният подарък е даден чрез Пьотър Иванович Севастиянов , археолог, пътешественик и колекционер. Той се озовава на Атон, след като през 1859 година е назначен от руското правителство за ръководител на специалната експедиция за събиране на християнски антики. В резултат на дейността на експедицията са формирани археологически колекции в Москва и Санкт Петербург.

Колекцията на Севастиянов- голяма колекция от копия и снимки на древни картини и писания е придобила световна слава.

Части от тази колекция днес се намират в Руската държавна библиотека в Москва, Академията на изкуствата в Санкт Петербург и Ръкописния отдел на Руската национална библиотека. Тази колекция съдържа луксозен подвързан с кожа албум със снимки на Зографското евангелие направени от Пьотър Севастиянов през 1859 година в Зографския манастир , предназначени за императора.

През 1861 година Зографското евангелие , както всички останали книжни подаръци на руските императори, постъпва в Императорската публична библиотека . В Русия за ръкописа е изработена подвързия с корица, която е произведение на приложното изкуство от 19 век. Подвързията, в която ръкописът пристига в Санкт Петербург може да се види на снимка в албума на Пьотър Севастиянов . Съдейки по това изображение, подвързването също е направено през 19 век, вероятно специално за представянето на ръкописа на Александър Втори.

Снимките на П. Севастиянов показват, че някои листове от ръкописа са сериозно повредени от гъбички. През 90 -те години от 20 век Кодексът е развързан и възстановен. В момента ръкописът се съхранява неподвързан, отделно от подвързията.

Зографското евангелие има богата библиография от научни трудове и публикации.

Документален филм за манастира Амалфион на Света гора( филм)

 Историята на латинския манастир Амалфион в Атон е малко известна страница от историята на Света гора. Манастирът е съществувал от десети до края на тринадесети век и дори след разделянето на християнството през 1054 година той продължава да бъде мост на духовното единство между монасите на Източната и Западната църква повече от 200 години. 

Това и много други неща  са представени подробно в документалния филм за Амалфион- бенедиктинския манастир на Атон.

Филмът е създаден , за да отбележи 1700 годишнина от Първия вселенски събор в Никея, който символизира единството на християните от Изтока и Запада.

Филмът е създаден с благословението на френския митрополит Димитриос(Плумис).

Митрополит Йоан от Корча е новият архиепископ на Албания

Таня Биринджиева

 Митрополит Йоан от Корча беше избран от Светия синод на Православната автокефална църква на Албания за нов архиепископ на Тирана, Дурас и цяла Албания след избора, който се проведе в неделя сутринта.

Интронизацията на новия предстоятел на Автокефалната православна църква на Албания се очаква да се състои на 29 март.

Митрополит Йоан се счита за духовно чедо на покойния архиепископ Анастасий . Покойният архиепископ вярваше в митрополита на Корча, затова винаги го взимаше на важни мисии в чужбина. 

Митрополитът на Корча е първият хиротонисан епископ от архиепископ Анастасий. Това беше негов личен избор за пастирството на тази важна митрополия.

Митрополитът на Корча е компетентен йерарх с високо богословско образование. Той е завършил Теологичното училище на Светия кръст в Бостън, с отлично познания по английски, албански и гръцки език.

Митрополит Йоан е роден като Фатмир ( Евтихий) Пелуши в Тирана на 2 януари 1956 година. Семейството му принадлежи към бекташите.

В младите си години, по време на религиозните преследвания в Албания(през 1979 година), той е кръстен тайно от свещеника отец Козма Кириос, който по-късно става епископ на Аполония, и се присъединява към малка нелегална група на преследваната църква.

Учи психология в университета в Тирана и от 1979 година до 1990 година работи в рехабилитационния отдел на психиатричната болница в Тирана, специализирайки се в трудова терапия за пациенти. Още през 1944 година баща му е обявен за враг на режима, който преследвал всички религиозни общности и често е бил изправен пред опасност да бъде арестуван.

През 1990 година той бяга в Италия и след това в Бостън, където следва теология в гръцкото православно училище по теология на Светия кръст със стипендия на албанската общност. През 1993 година той получава магистърска степен по богословски науки с отличие.

През 1992 година когато албанците масово напускат страната, той избира вместо това да допринесе за възстановяването на Албанската църква. Той информира архиепископ Анастасий за решението си да се върне , за което получил сърдечно насърчение. През септември същата година е назначен за професор в Духовната академия на Православната автокефална църква на Албания.

На 27 февруари 1994 година е ръкоположен за дякон, а на 4 декември същата година е ръкоположен за презвитер. През 1995 година по предложение на архиепископ Анастасий, той продължава следдипломно богословско обучение в Светия Кръст в Бостън. Отличава се с високите си резултати и името му е записано в националния списък на деканите, заедно с имената на най- добрите студенти от всички американски университети.

През 1996 година получава архимандритски сан , а през 1997 година получава магистърска степен по богословие с отличие. От 1996 година до 1998 година е декан на Богословската академия на Православната църква на Албания. През 1998 година той е хиротонисан за епископ и избран за митрополит на Корча - 20.06 . 1998 - като същевременно продължава да преподава.

Владеенето на английски, френски, италиански и гръцки, заедно с познанието му по латински и иврит, му позволяват да се заеме с превода на значими богословски и светоотечески трудове на албански. Сред тях е основополагащия трактат на Василий Велики,, За Светия Дух,,.

Освен това той е съавтор на първото ръководство по Догматика на албански език, официално издание на Православната църква. Превел е множество богословски книги и е публикувал статии в академични списания както в Албания, така и в чужбина, както и в вестници и списания.

През 2000 година той основава и оттогава ръководи списание ,, Темпъл,, , едно от най- уважаваните периодични научни издания в Албания.

Той е представлявал Православната автокефална църква на Албания на много православни форуми.

Снимка на деня: Света Гора Атон от космоса

 Така изглежда Света Гора Атон от космоса. Снимки Иван Вагнер 

Завещанието Негово Блаженство архиепископ на Тирана, Дурас и цяла Албания Анастасий (Янулатос)

 

 Завещание на Архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий Янулатос

Благословено да е Твоето име, Господи. С дълбока благодарност размишлявам за годините, които прекарах на тази земя, на този удивителен космически кораб, отправен в безкрая. Благодаря ти, Дево Мария, че ми разкри, че безкрайността е любов. И Ти ме призова още в детството ми към активно участие в приключението на Твоята любов, като ме заслужи от радостта на Тайните на Църквата да живея като клетка в мистичното Тяло на Христос, в Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква. Благодаря Ти, защото въпреки моята духовна бедност и слабост, Ти ме прие да служа на хората през различни географски и социални граници, съзерцавайки тайната на Кръста и Възкресението, често,, в много скръб, но с радостта на Светия Дух"

Аз също благодаря ,, от дъното на сърцето си" на мойте покойни родители, учители, протосвещеници, духовни водачи, които ме подкрепяха в моя духовен път, моите скъпи роднини по плът или дух, братя, сестри, сътрудници в мисията, моите бивши ученици, моите скъпи африкански братя и накрая избрания Божи народ, Църквата на Албания, за тяхната сърдечна любов и преданост.

По Божия милост нямам недвижимо или движимо имущество. Всичко, което съм придобил с течение на времето, е разпределено за дела на любов. Паричните депозити на мое име като архиепископ принадлежат на Църквата на Албания. Моля изпълнителите на моето завещание половината от сумата на тези депозити да бъде разпределена за завършването на катедралата на Възкресението в Тирана, а другата половина да остане подходящо инвестирана, а приходите от инвестицията да бъдат разпределени за подпомагане на заплатите на духовенството и младежките програми на Църквата на Албания.

Моля хонорарите от продажбата на моите книги да бъдат депозирани в полза на Междуправославния център,,Poreuthentes''.

За изпълнители на това завещание определям моя наследник архиепископ, главния секретар на Светия Синод, епископ Амантийски Натанаил. Горните трябва да се погрижат да раздадат за спомен малкото неща, които ползвах, на моите избрани сътрудници, които със себеотрицание придружаваха и служиха на Църквата с мен.

Книгите ми да бъдат предоставени на библиотеката на Архиерейското наместничество и на библиотеката на Православната духовна академия Възкресение Христово. Също символично някои в другите три митрополии. Всички книги, намерени в Атина, трябва  да бъдат предоставени на библиотека на ,,Poreuthentes,, .

През живота си, служейки на различни църковни длъжности и други международни организации, със сигурност съм натъжавал мнозина чрез слабост или вълнение. Търся тяхната прошка в този свещен час на раздяла и от дълбините на душата си прощавам на всички, които съзнателно или несъзнателно с неправди, интриги и клевети направиха пътя ми труден и болезнен.

Опитвах се с оскъдните си сили да служа за отваряне на хоризонта на съвременното православие, в нашата апостолска  отговорност в Гърция, в Африка, на международната църковна арена и особено от 1991 година се посветих на възстановяването на измъчената Църква на Албания, която обичах с цялата си душа. Всичко, което е постигнато, по същество принадлежи на Божията благодат.

И сега, мои братя, сътрудници, мои възлюбени духовни чеда в Албания, Гърция, Източна Африка и други части на света, ,, моя радост и венец,, , аз ви казвам сбогом, като ви пожелавам  най-доброто, което мога:,, Поради тази причина прекланям колене пред Отца на нашия Господ Иисус Христос,.... за да ви даде, според богатството на Неговата слава, да бъдете укрепени със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек, за да може Христос да живее във вашите сърца чрез вяра: вие, вкоренени и основани в любовта, можете да разберете с всички светии какво е ширината и дължината , и дълбочината, и да познаете Божията любов, която превъзхожда познанието. Христос, за да се изпълните с цялата Божия пълнота"( Еф.3:14-19)

Умолявам ви също да не преставате да се молите на Бог да се смили над мен, Своя грешен и нечестив слуга, и да ме приеме разкаян в необятността на Своята любов. ,, Сега Този, който може да направи изключително изобилно повече от всичко, което искаме или мислим, според силата, която действа в нас, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Иисус през всички поколения, завинаги и во веки веков"(3:20-21)

                  Най-малкия сред епископите

              + Тирана Анастасий

               Тирана, 10 март 1997 година

                  коригирано на 24 юни 2015 година

Неделя Сиропустна

 Таня Биринджиева

Тази неделя е Неделята на прошката. В понеделник започва Великият пост и се чете откъс от Евангелието, в който се казва, че за да бъде чута една молитва от Господ, човек трябва да направи жертва. Преди в храмовете са принасяли жертви   ,  но в днешни времена жертвата се смята за сърце, изпълнено със смирена молива и пост. Нашата жертва не се приема, ако човек не е в мир с врага си. По това време хората се опитват да достигнат мир с хората, които са обидили. Случва се дори да не знаете, че някой ви е обиден.

Християнинът  е високо морален човек той трябва да се опитва да постигне мир с всички. Дори някой да ви е обидил, пак трябва да се опитаме да постигнем мир. Какъв е правилният начин да поискаме прошка в този ден? 

Свещеникът излиза да проповядва и в края на проповедта моли всички за прошка, покланя се до земята и казва :,, Простете ми!,, , хората също молят за прошка. Свещеникът казва :,, Бог ще ви прости!,, Така протича ритуалът. Същото е и в ежедневието: човек  се приближава до друг и го моли за прошка, а той отговаря:,, Бог ще прости! " Трябва да разберем, че хората, които живеят по този начин, ходят на църква, слушат проповеди, участват в църковния живот , те приемат това по-сериозно. Ако човек не ходи на църква, а просто дойде при вас на улицата и ви помоли за прошка, това е същото като да поздравите някого за някой светски празник. Това няма  нищо общо с религиозния и духове живот. Ако постите, ако се причастявате,  ако се изповядвате , трябва също да се опитате да анализирате живота си: може би сте се скарали с някого или ви е обиден. В такъв случай и вие трябва да се извините.

Това е последният ден преди Великият пост, когато можете да ядете млечни храни или яйца. Обикновено християните се подготвят за пост и отиват на църква.

Пророчеството на свети Нектарий Егински за свети Антим Хиоски

Таня Биринджиева

На 15 февруари църквата чества Свети Антим Ваянос от остров Хиос, покровител на прокажените. Свети Антим от Хиос е известен в света като Аргирос Ваянос и е роден в района на Свети Лука Ливадия в Хиос. Той се отличавал със святост и милосърдие. 

На 15 февруари 1960 година преди изгрев слънце свети Антим предава духа си в Божиите ръце на 91 години. Канонизацията  му е направена с решение на Светия Синод на Вселенската патриаршия.

Всяка неделя младият Аргирос ( по-късно свети Антим от Хиос) ходел на църковните служби в манастира свети Никита, Йоан и Йосиф, известен като Неа Мони, в Хиос. Там той се запознава със свети Нектарий Егински, който по това време бил дякон. След разговор с 8-годишният Аргирос той казал на игумена на манастира Пахомий: ,,Отче, виждаш ли това дете? Един ден то ще стане светец. " 

Това пророчество на свети Нектарий Егински наистина се сбъднало.

Отшелникът Йоан Давид пастир Божий

Таня Биринджиева

Блаженият Йоан Давид е роден на 15 февруари 1920 година в селцето Плай, близо до село Струнгари, в бедно семейство. От младостта си той получава даровете на наставниците си Симеон и Варсануфий, той се трудел неуморно в молитва, четял Псалтира и се трудил в добродетелите. Заради праведния си живот той бил търсен от много вярващи и дори от учениците на отец Варсануфий. 

Отшелникът Йоан обаче приемал рядко някого, защото се считал за недостоен за такова служение.

Много хора свидетелстват, че благочестивият Йоан познавал душите и мислите на хората, дори и на тези, които никога не бил виждал или познавал. През последните години от живота му той имал за духовен наставник един от отците на манастира Афтия, който потвърждава тази дарба на Йоан Давид. 

Също така , ценно свидетелство за този факт е това, което разказва майка Йерусалима Гибу от манастира Рамец, която съобщава за ценните разговори с отшелника Йоан по много въпроси. За отбелязване са моментите , в които Йоан Давид знаел духом датата на кончината на отец Дометий Манолаче и отец Пайсий Олару.

Въпреки че не е бил монах, отшелникът Йоан е смятан за човек на молитвата. Всяка неделя той отивал на Светата литургия, а овцете му оставали сами на пасището и никога не са били нападнати от диви животни. В същото време, според свидетелствата на близките му, Пресвета Богородица му се явила три пъти и Господ го дарил с голяма мъдрост. 

От почит към неговия свят живот, както в манастира Афтея, така и в църквата на монашеското селище в Струнгари, то е изобразен заедно със светците. Той е починал на 7 януари 1995 година след дълги страдания, които бил предсказал. Гробът му се намира в Струнгари, както той бил пожелал.

Чудотворната лоза на преподобни Симеон Мироточиви в манастира Хилендар

 Таня Биринджиева

Преподобни Симеон Мироточиви е баща на свети Сава архиепископ на Сърбия, който се смята за основател на Сръбската църква. Бездетните двойки призовават името му в своите молитви да бъдат избавени от безплодието . Мощите на светеца почиват в Сърбия.

Стефан Неман наследява своя баща на престола на Сърбия. 

Той претърпява преследване и лишаване от свобода от страна на своите братя, които също претендирали за престола. Благодарение на твърдата си вяра и застъпничеството на свети великомъченик Георги той превръща Сърбия в могъщо княжество . Той отвоюва сръбските земи от Унгария и Византия. Неговите противници се страхували от неговата мощ и не смеели да нападнат страната му.

Стефан Неман разпространява православната вяра и изкоренява богомилството.

Стефан и неговата праведна съпруга Анна имали двама сина Стефан и Укан. Двамата съпрузи на зряла възраст достигнали мечтата си да имат още един син, който да прослави страната си и да укрепи православната вяра. Те се молели горещо на Бог. Техните молитви били чути и Анна родила син на който му дали името Растко.

Растко на седемнадесет години заминал тайно на Света гора и приема монашество, приемайки името Сава. Именно той през 1219 година установява в Сърбия автокефалната православна църква и коронясва по-големия си брат Стефан Първовенчани, също прославен като светец.

Когато княз Стефан остарял , Сава убедил баща си да предаде царството си на по-големия  си син и да посвети на Бога останалите години от живота  на Бог. Симеон послушал сина и приел монашество. Двамата заедно построили на Света гора манастира Хилендар, където Симеон почива на 84 години.

След смъртта му тялото му остава нетленно, меко и топло, сякаш били още жив.  От мощите му потекло миро, което благоухаело и имало целебна сила.

Първоначално мощите му лежали в манастира Хилендар. Но скоро Сава напуснал Света гора и ги взел в опит да помири братята си Стефан и Укан поради враждата им . Те видели мироточенето и чудодейните изцеления и се помирили.

Мощите на преподобни Симеон Мироточиви били пренесени с голяма почит в Студенишката лавра.

Мироточенето спирало само един път, когато княз Стефан искал да промени вярата си.

Отначало монасите на Света гора плакали за заминаването на реликвата. Тогава преподобни Симеон се явил в съня на игумена Методий и му казал, че неговите мощи принадлежат на Сърбия, и на тяхно място ще порастне чудотворна лоза за утеха на братята и в памет на светеца. Това пророчество се сбъдва през 1207 година, когато от стената на празната крипта израства лоза. Стъблото и излиза на повърхността на 1,5 метра над земята. Монасите вярват, че благословението на преподобни Симеон ще остане в Хилендар, докато лозата дава плод.

Лозата има специално значение за преподобни Симеон и Бог и изборът и не е случаен. В Евангелието Господ Иисус Христос е оприличен на лоза( Йоан 15, 1-2)

Подобно на плода на лозата, царската династия на Неманите се разклонява и много от нейните членове са прославени като светци.

Всяка година монасите събират богата реколта от грозде. Изсушават гроздето и го дават на бездетни семейства.

За да се поиска от това грозде, трябва да се напише писмо до Света гора с кръщелните имена на съпрузите . Не са необходими пари. Чака се от четири до шест седмици , за да се получи плик с три гроздови зърна и инструкции за консумацията им. Писмото също така уведомява , че монасите от Хилиндарския манастир са започнали четирдесетдневни молитви да се сдобие семейството с дете. Също така братята молят да изпратите снимка на детето, ако настъпи бременност . 

Адресът на манастира е: Monastire Hilendar 63086 Karyes Mount Athos Creece Phone +30-23770-23797

Чудотворната икона на Пресвета Богородица Огневидна

Таня Биринджиева

Иконата на Божията Майка ,, Огнеподобна,, има дар на чудотворство и е в състояние да помогне на всеки човек в беда.

Има малко информация за историята на тази икона , а историята за нейното появяване е обвита в мистерия. Знаем само, че вече изгубеният оригинал е рисуван около 845 година. въпреки това има причина да се смята, че иконографският тип Hagifsoritissa. Копия на тази древна икона са широко разпространени във Византия през 12-15 век, една от тях попада в Русия.

Първоначалният вариант на иконата изобразява Пресвета Богородица без Младенеца, държаща свитък в ръцете си . Този свитък символизира молбите на Пресвета Богородица за нас, които са отправени към Нейния Син. Това ни вдъхва надежда, че иконата на Божията Майка,, Огневидна,, както и другите нейни икони, ще ни помогне и ще ни пази от всички нещастия и беди. Затова ние се молим пред иконата за всичко, което надхвърля нашите сили и изисква Божията помощ.

Лицето на Богородица е обърнато към дясната и страна, а дрехите и са яркочервени на цвят. Ето защо иконата се нарича ,, Огневидна,, или ,, Видима в огън,,

Осем съвременни чудеса на Свети свещеномъченик Харалампий епископ Магнезийски

Свети свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, най-големият град в Тесалия. Той живял по времето на император Александър Север, когато Лукиан бил проконсул на Магнезия. По време на мъченическата си смърт светецът бил на 103 години.

За неговите чудеса  разказват монахините от манастира,, Свети Стефан,,  в Метеора, мястото където се съхранява светия череп на свети Харалампий.

1 Епидемията на Света гора

Свети Харалампий има особена дарба да лекува болести и често е спирал епидимии от тиф, холера и чума. През 1908 година имало смъртоносна епидемия достигнала Света гора и светия череп на светеца бил пренесен от манастира ,, Свети Стефан,, на Света гора, където било отслужено всенощно бдение. Епидемията незабавно спряла и оттогава всяка година се отслужва в манастирите всенощно бдение в чест на свети Харалампий- единственият светец освен Богородица, почитан от всички на Света гора.

2 Детето на Мария

През 1950 година четиригодишната дъщеря на Мария Наири била парализирана. Тъй като не могли да помогнат лекарите не могли да направят нещо за детето и го изпратили да умре в дома си. След много нощни молитви Мария видяла на сън свети Харалампий и, като взела назаем от църквата неговата икона, я държала в дома си със запалено кандило пред нея. В навечерието на празника на Светите апостоли -30 юни светецът се явил на детето и го изцерил . Стаята се изпълнила с неописуемо благоухание и от иконата потекло  благоуханно миро.

3 Една година без думи

На западния бряг на Гърция има църква, посветена на свети Харалампий  в знак на благодарност за това, че е спасил града от епидемия от тиф. Една година празникът на свети Харалампий се паднала в седмицата преди Великия пост. В Гърция, както и в други части на света, през тази седмица има карнавали. Съпрузи , които минавали покрай църква в навечерието на празника на светеца, чули пеенето . Съпругата искала да отиде на службата, но съпругът похулил светеца и казал, че вместо това ще отиде на карнавала. Той веднага онемял . Жена му го завела в църквата, където той коленичил и се покаял , той възвърнал речта си точно година по-късно, на празника на свети Харалампий.

4 Спестяванията на Николау

През 1966 година някой си господин Николау се завръщал в родното си село, където планирал да се пенсионира, носел спестяванията си. Когато стигнал селото си, той с ужас установил, че е загубил парите си. На следващата сутрин той тръгнал отново за Пирея, надявайки се ги намери. Когато стигнал до село Палигорос, той видял малък параклис, посветен на свети Харалампий, и той влезал  да се помоли за помощ. Веднага той чул глас, който му казал да погледне под седалката на автомобила, с който се бил прибрал предишния ден. Проследил колата и установил, че парите наистина са паднали под седалката. 

5 Търпение за Христос

Човек с неизлечима болест се молел често и горещо на свети Харалампий да го излекува. Най-после една нощ светецът му се явил и му казал, че неговите страдания са по-малки от тези, понесени от Христос, и че за него ще бъде по-добре да понесе търпеливо болестта си, отколкото да я излекува, защото тя е изпратена от Бог, за негово спасение.

6 Сестрата на послушницата

През 1978 година една млада жена отишла в манастира,, Свети Стефан,, да стане монахиня. Тя станала послушница, но страдала ужасно през първите няколко месеца, защото тъгувала за семейството си. По-голямата и сестра отишла да я посети, но направила скръбта на послушницата още по-голяма, като я помолила да напусне манастира. В ярки цветове тя нарисувала картината на техните родители, седнали вечер , натежали от скръб поради по-малката си дъщеря . Същата нощ сестрата преспала в манастира и на разсъмване тя сънувала свети Харалампий, който я смъмрил строго , че прави опити да накара сестра си да напусне, като казал, че ще навреди много на младото момиче, ако се откаже от монашеския път. Докато и се карал, той я ударил силно по бузата и тя се събудила, усещайки ръката му. Излишно е,  да се казва , че тя се подчинила, а тя и до днес чувства болка от шамара.

7 Близнаците

През януари 1995 година една жена отишла да посети манастира от  град Трикала и казала на сестрите, че е била бездетна през първите деветнадесет години от брака си и че лекарите и са казали, че никога няма да има деца. В началото на 1994 година тя започнала да се моли на свети Харалампий, който и се явил една нощ на сън и казал:,, Ще имаш деца,, . Два месеца по-късно жената заченала и в края на годината родила близнаци. Тя често ходела в манастира с малките си синове. 

8 Манастирският свещеник

В началото на 90-те години на миналия век млад мъж от селото в района отишъл в манастира ,, Свети Стефан,, с намерение да се самоубие, като се хвърли от моста, който свързва върха на скалата с пътя. Той стоял на моста, гладал надолу в пропастта и се готвел да скочи, когато един стар свещеник се приближил и се представил като свещеника на манастира. Въпреки че никога преди не са се били срещали, той започнал да говори на младия мъж за неговия живот и изпитания го насърчил да не се отчайва, като му обещал, че Бог ще му помогне. Младият мъж изпитал вътрешна радост и мир. Той се върнал в дома си, той започнал редовно да посещава Божествената литургия. Няколко седмици по-късно той отново отишъл в манастира и поискал да поговори отново със свещеника. Сестрата, която срещнал на вратата, му казала, че в манастира не живее свещеник, че свещеници идват само от време на време, за да отслужат Божествена литургия, нито е имало свещеник в споменатия ден. Тя го попитала как е изглеждал старият свещеник и той подробно описал свети Харалампий.

Установяването на празника Сретение Господне

Свети Дмитрий Ростовски

Празнуването на Сретение Господне е установено през времето на император Юстиниан Първи, но по-рано, въпреки че Сретение Господне се отбелязва в Църквата, не толкова тържествено. Благочестивият император Юстиниан установил този празник да се празнува като Господен и Богородичен празник заедно с други празници. Особени обстоятелства били мотивите да се създаде този празник. По времето на царуването на Юстиниан във Византия и нейните околности в продължение на три месеца, започвайки от последните дни на месец октомври, имало силна чума, така че отначало пет хиляди души умирали на ден, а след това десет хиляди; телата дори на богати и високопоставени хора били оставени без погребение, защото всички слуги и роби били умрели и нямало кой да погребе самите господари.

В Антиохия за греховете на хората към чумата се присъединило друго Божие наказание- страшно земетресение, от което паднали всички големи къщи и високи сгради и църкви и много хора умрели под стените им; сред мъртвите бил и Ефразий, епископ на Антиохия, който бил смазан до смърт от падането на църквата. В това страшно и пагубно време един благочестив човек получил откровение, че трябва да се установи тържествено празнуване на Сретението Господне, както и на други празници посветени на Господ и Богородица. И така, при настъпването на деня на Сретението Господне, на 2 февруари, когато започнало всенощно бдение и шествие с кръста, смъртоносните чума и земетресение веднага престанали, чрез Божията милост и по молитвите на Пречистата Богородица. На нея с родения от нея Христос Бог да бъде почит, слава и благодарност во веки веков. Амин!  

 

Плачещата икона на Пресвета Богородица от манастира Сокол в Румъния

Таня Биринджиева

Иконата на Пресвета Богородица която се намирала в църквата ,, Преображение Господне,, в православната духовна семинария към манастира Сокол в Румъния. През месец февруари 1854 година става известна със проливането на сълзи.

След Божествената литургия на 1 февруари 1854 един уплашен служител отишъл при еклисиарха йеромонах Исая и му казал, че е видял сълзи на иконата Пресвета Богородица. Няколко от служителите изтичали към църквата. Там всички станали свидетели на сълзите , които се стичали от очите на Пресвета Богородица. Епископ Филарет Скрибан, ректорът на семинарията, извадил иконата на Божията майка от рамката и внимателно я разгледал. Той си помислил, че това е светена вода от празника на свети великомъченик Трифон, владиката изтрил сълзите с кърпа и върнал иконата на мястото и. След това, наредил на всички да напуснат църквата, той огледал цялата църква и след това я заключил.

Няколко часа по-късно преподавателите и учениците на семинарията влезли в църквата с ректора за вечерня и всички били удивени да видят същия чудотворен поток от сълзи от очите на Пресвета Богородица.

Веднага епископ Филарет отслужил молебен и акатист към Богородица. Скоро цяла Румъния научила за това чудотворно събитие и хора от всички краища на страната започнали да пристигат в манастира Сокол, за да се поклонят на новооткритата плачеща икона на Богородица. Сълзите понякога течели всеки ден; и понякога се появявали на два, три или четири дни. В резултат на това много хора успели да видят истинското чудо от първа ръка и да станат свидетели на това чудо. Онези, които не са видели истинското чудо , са били убедени, че е станало истинско чудо, защото са виждали следи от засъхнали сълзи повърхността на иконата.

По време на Кримската война Княжество Молдова е било окупирано от австрийска войска. Генерал Паар, командващият офицер на австрийската армия, чул за иконата в Сокол и наредил на щабния си офицер да проучи докладваното чудо и да направи доклад за резултатите от него. Полковникът отишъл в манастира и разгледал иконата, която в този момент не плачела. Като не видял нещо необичайно, той върнал иконата в рамката. Взел запалена свещ и внимателно погледнал лицето на Пресвета Богородица. Изведнъж две малки блестящи сълзи се образували в очите на Богородица и сълзите започнали да текат. Офицерът се отдръпнал от ужас и възкликнал :,, Тя плаче! Това е голямо чудо! Отци, молете се на Бога!"

Полковникът докладвал какво се е случило на своя командир. Неговото описание на чудотворните сълзи от иконата е от безспорно значение, тъй като той е бил дошъл в манастира Сокол без вяра, че такова чудо е възможно. На излизане той обаче се убедил, че това безспорен факт.  Това не било единственото доказателство, че се е случило истинско чудо. Има много други разкази на очевидци, включително на хора, чиято искреност ни би имало причина да се поставя под въпрос.

Разказите за плачещата икона в манастира Сокол също се разпространили в Русия и някои хора смятат, че плачещата икона , спомената във ,, Война и мир" на Толстой, може да е тази икона.

Разказът на епископ Мелхиседек Стефанеску от Румъния заслужава специално внимание. Той е един от първите свидетели на това чудо, когато бил ректор на семинарията на манастира Сокол. Спомняйки си 35 години по-късно как е видял сълзите да се леят от очите на Богородица, старецът си спомня как е предполагал причината за сълзите. Той знаел, че в миналото е имало такива икони, които от време на време плачели, и че такива събития винаги са предвещавали тежки изпитания за Христовата Църква и за отечеството.

Историята подкрепили заключението на стареца. Скоро след чудотворното появяване на сълзите молдовските княжества били подложени на тежки изпитания. 

Манастир Сокол също претърпял големи трудности.  Тази икона е толкова важна за румънците, колкото лаврата на свети Сергей за руския народ.

Големият религиозен и образователен център на Румъния бил разрушен. Семинарията била преместена в Яш, а местните учители и монаси са били разпръснати. Там, където се намирала славната историческа семинария, служеща почти цял век като център на религиозното образование, остава само малко начално училище. Когато семинарията се премества от манастира Сокол в Яш през 1886 година , иконата на Божията майка е пренесена в новата митрополитска катедрала в Яш.

Кой може да се мери с него?

Случаят с Православна църква на Албания е сложен. незаменим ли е архиепископ Анастасий? Всеки, който е запознат с църковните въпроси, при никакви обстоятелства не може да каже категорично ,, да,, . Архиепископ Анастасий е оставил незаличима следа , по същество възстановявайки тази Църква от основата.

Въпросът за неговото наследяване винаги е бил предизвикателство. Кой може да се сравни с него?

Здравето на архиепископ Анастасий е под въпрос предвид напредналата му възраст и медицинския екип на д-р Котаниду прави всичко възможно от научна гледна точка, за да го запази жив. Той е казал на тези, които са го посещавали, че поверява бъдещето си на Божията воля. Архиепископ Анастасий е един от малкото йерарси с международно влияние, излизащо далеч извън границите на Албания.

Много имена са предложени като потенциални приемници на архиепископа на Албания, включително и гръцки епископи. Месогийският митрополит Николай се споменава поради общия духовен произход, Димитриадският митрополит Игнатий- заради връзките му с Албания. Уставът на Църквата на Албания обаче предполага тези сценарии малко вероятни.

Правителството на Мицотакис заяви, че не желае да се намесва във вътрешните работи на Църквата, оставяйки място на правителството на Еди Рама. Междувременно както Вселенската патриаршия , така и Московската патриаршия следят отблизо развитието , всяка по свои стратегически причини. И двете очевидно оценяват възможността да имат влияние, съобразено с техните интереси.

Не е моментът да се прави анализ на профилите на потенциалните наследници в Албания. Просто е очевидно, че възможността за йерарх от гръцки произход е изключително трудна, ако не и невъзможна.

Едно име обаче се откроява като ключово за бъдещето на Църквата на Албания: митрополит Йоанис от Корча, чиято роля, ако не като наследник, несъмнено ще бъде катализатор.

Къде изпрати Бог чрез хората архиепископ Анастасий? Абсолютно никъде. Няма църква, няма инфраструктура, нищо. Малко архиереи могат да постигнат това, което той направи. Бог го взе от мястото, където беше поставен, издигна го и го направи йерарх с международна величина.

,, Позицията не прави човека, а човекът прави позицията,, каза ми наскоро един приятер духовник. Анастасий взе това, което представляваше нищо и го направи ,, нещо,,.

Свети Евтимий , патриарх Търновски

 Таня Биринджиева

Член на рода Цамблак, Евтимий е роден около 1325 година в Търново. Образованието си получава в килийните училища в околностите на Търново. През 1350 година се замонашва и постъпва в Килифаревския манастир, който е основан от Търновския патриарх Теодосий. Патриарх Теодосий го назначава за свой помощник, пътуват през 1363 година до Константинопол и прекарват известно време в Студийския манастир, който е известен със своя център за обучение и богата библиотека. Там Евтимий става известен сред образованото духовенство от областта, тъй като е повлиян от много изключителни мислители и реформатори на духовния живот в Югоизточна Европа. Скоро след тяхното пристигане патриарх Теодосий умира. Евтимий заминава за Света гора и се установява във Великата лавра на Атанасий Отшелник.

През 1365 година Евтимий отива в Атон в днешна Гърция, тогава център на православната църква, място където са пребивавали много светли умове като Григорий Синаит, Григорий Палама, Йоан Кукузел. Премества се в Зографския манастир, там Евтимий започва да разсъждава върху правописните реформи и планира поправки в преводите на свещените книги. В един момент император Йоан Пети Палеолог заточва Евтимий на остров Лемнос по неизвестни причини, може да се предполага че той е бил против унията с римокатолическата църква. Има едно завръщане за кратко време на Света гора в манастира Зограф.

През 1371 година Евтимий се завръща в България и става основател на манастира ,, Света Троица, близо до Търново. Манастирът става център на прочутата Търновска книжовна школа. Тук той създава своето наследство, ръководейки  реформата на старобългарския език , установява правописни правила и коригира неточно преведените религиозни книги, като прави съпоставка с гръцките оригинали. Тези коригирани текстове стават модели за православните църкви, използващи църковнославянски  език: България, Сърбия, Румъния и Украйна. Той премахва старите преводи на свещените книги, които са пълни с грешки, и снабдил православните народи с нови преводи на старобългарски език, които слагат край на поводите за спорове между християните и техните ереси.  Григорий Цамблак, неговият биограф,  прави сравнение на делото на Евтимий с това на Мойсей и египетския цар Птолемей Първи.

През 1375 година умира патриарх Йоаникий и Евтимий е избран за български патриарх със седалище Търново. Поддръжник на  исихазма , Евтимий си поставя за цел да преследва ересите и моралното разложение. Той става видна фигура в православния свят и много митрополити и игумени се обръщат към него за тълкуване на богословски въпроси.

През пролетта на 1393 година синът на османския султан Баязид Първи Сюлейман Челеби обсажда българската столица Търново със значителни военни сили . След като цар Иван Шишман е извън столицата, на Евтимий е поверена защитата на Търново. След тримесечна обсада на 17 юли 1393 година османците превземат столицата въпреки силната съпротива. 

Няколко години по-късно Григорий Цамблак предполага, че превземането се дължи на предателство от един от нехристиянските квартали на Търново.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на събитието го описва така:,,  Стана голямо мюсюлманско нашествие и беше извършено пълно унищожение на този град и околностите му,,

Според Григорий Цамблак църквите са били превърнати в джамии, свещениците са били изгонени и заменени с ,, учители на безсрамието,,. 110 видни търновци и боляри са били избити, но патриарх Евтимий е отстранен и изпратен на заточение в Македония, вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че починал някъде между 1402 година и 1404 година.  След това Търновската патриаршия престава да съществува, тъй като българската църква губи своята независимост и става подчинена на Цариградската патриаршия до 1870 година.

Известни са 15 произведения на патриарх Евтимий , включително богослужебни книги , похвални слова. Сред неговите ученици са Григорий Цамблак, Киевски митрополит и Руския  митрополит Киприян, Йоасаф Бдински , Константин Костенечки.

Интересен факт: Скалата Свети Евтимий на остров Ливингстън в Южните Шетлански , Антарктида носи името на Патриарх Евтимий Търновски.

Възпоменание за чудото на Свети Василий Велики в Никеа

Таня Биринджиева

Днес  Църквата си спомня за великото чудо в Никея, когато Свети Василий Велики по своите молитви отворил вратите на катедралния храм.

По време на посещение в Никея император Валент, по искане на някои видни ариани, отнел със сила от православните и позволил на арианите да я заемат. Православните били поразени от това ужасно бедствие. По-късно, когато свети Василий пристигнал случайно в Никея, вярващите с плач му разказали какво е направил императорът. Светецът отишъл в Константинопол и критикувал Валент за несправедливата му постъпка. Императорът бил ядосан, но знаел, че е направил грешка, като е дал катедралата на еретиците. Той казал:,, Върни се в Никея и отсъди между страните, но не показвайте никакво фаворизиране на никоя страна.,,

Свети Василий се върнал в Никея с императорския указ и извикал арианите. Той им казал:,, Императорът ми даде власт да реша дали вие или православните ще имате църквата.,,

Те отговорили:,, Много добре, но съдете по начина, по който би съдил императорът, ако беше тук.,,

Свети Василий заповядал на арианите и православните да заключат вратите на църквата, да подпечатат със своите печати вратата и да назначат хора да я пазят. Тогава той казал на арианите да отидат да се молят три дни и три нощи и след това да се върнат. Ако вратите се отворят поради техните молитви, ще им бъде позволено да запазят притежанието на църквата. Той казал:,, Ако вратите не се отворят за вас, тогава ще се молим само една нощ и след това ще се върнем. Ако вратите ни се отворят, тогава отново православните ще притежават сградата. Ако не се отворят, тя ще бъде ваша.,,

Арианите приели това предложение, но православните смятали, че Свети Василий дава несправедливо предимство на еретиците, защото се страхува от императора. Църквата обаче била заключена, а там била поставена стража. След три дни и нощи молитви арианите не постигнали нищо, така че те продължили да се молят до обяд на четвъртия ден. Когато вратите все още не се отваряли, те навели глави от срам и си тръгнали. 

Свети Василий повел православните в църквата,, Свети Диомед,, извън  града и отслужил всенощно бдение. На следващата сутрин йерархът повел литийно шествие обратно към катедралата, докато хората пеели ,, Святий Боже,, . Като спряли пред вратите на църквата, той им заповядал да вдигнат ръцете си към небето и да извикат:,, Господи , помилуй". След това помолили и свети Василий три пъти прекръстил вратите и извикал:,, Благословен е Бог на християните винаги, сега и винаги, и во веки веков".

Изведнъж станало земетресение, което счупило ключалките, хвърлило на пода решетките и разцепило печатите, а след това вратите се отворили. Свети Василий влязъл в сградата с всички православни. Отслужил литургия, и отпуснал вярващите.

Много ариани , дошли да видят какво ще се случи, се отказали от ереста си  и се върнали в Православието. Що се отнася до Валент, той бил удивен, когато чул за това велико чудо, но не приел православието. По-късно бил ранен в битка и се скрил в една плевня, пълна със слама. Неговите врагове обградили плевнята и я подпалили. Злият тиранин загинал в пламъците, а душата му отишла във вечния огън.

10 факта, които трябва да знаем за свети Атанасий Александрийски( Велики)

Таня Биринджиева

1. Той е бил велик ранен християнски защитник на пълната божественост на Господ Иисус Христос                                                                Човешки казано, неговата защита на божествеността на Христос, както е изповядана в Никейския символ на вярата от 325 година и след това развита в редица негови трактати е била предназначена да запази тази фундаментална християнска истина
2. Той присъ ства на събора в Никея през 325 година                                                                           Вероятно роден в християнски дом в Александрия около началото на 4 век - вероятно не по-рано 299 година сл . Христос- Атанасий е ръкоположен за дякон в Александрия през 320-година и в това си качество присъства на Никейския събор през 325 година. Този събор е призван да разреши теологичната криза, породена от учението на Арий.
3. Избирането му за епископ                                  Когато епископ Александър умира през 328 година Атанасий го наследява като епископ  срещу него се изправят мелитианите . Те са били разколническа група, която скъсва с църквата на Александрия по време на последното голямо преследване на християните 301-311 година по въпроса за подходяща църковна практика за онези които били отстъпили и след това искали да се върнат в църквата. Иронията е, че Атанасий и мелитианците заемат подобна позиция по отношение на доктрината за Троицата.
4. Той е бил освободен от позицията си на епископ  заради подкрепата си за Никейския символ на вярата.                                                Въпреки факта , че Никейският символ на вярата бил потвърден с огромна мнозинство на Никейския събор, арианите успяват да си проправят път обратно към позицията на властта и организират премахването на редица ключови епископи, които подкрепяли Никейския символ на вярата, включително Марцел от Анкира, Евстатий от Антиохия и Атанасий.
5. Той имал много врагове                                      Арианите и мелитианите излезли с редица обвинения срещу Атанасий. Например Атанасий бил обвинен, че извършил убийството на мелитийския епископ Арсений и след това е използвал една от ръцете на мъртвия за магически цели. Атанасий  трябвало да отиде в Трир, за да се яви пред император Константин, за да опровергае двойното обвинение в убийство и магия. Когато влязъл в стаята, Атанасий първо се убедил , че обвинителите му знаят как изглежда Арсений. За тяхно огорчение ,, убитият,, Арсений бил жив и здрав и се криел в самият град Трир. Но когато Атанасий бил обвинен , че искал да спре доставките на царевица от Египет за Константинопол , ако бъде приет отново Арий обратно в Църквата.Атанасий  признава истинността на твърдението и е заточен в Северна Франция от  336 до 337 година
6. Това е първото от петте изгнания, четири които са за неговата защита на божествеността на Христос срещу арианството. Двете най-дълги , от 339 до 346 година и 356-361 година са съответно в Рим и египетската пустиня. Именно тогава е измислена поговорката,, Атанасий срещу света,, 
7. Подбира внимателно думите си                         Заслужава да се отбележи, че Анастасий не използва често термина,, единосъщен,, открит в Никейския символ на вярата, за да изложи божествеността на Христос, по-специално , че той е ,,единосъщен с Отца,, до 350 година. Дотогава Атанасий е използвал други твърдения и образи, извлечени от Писанието, в своята защита на божествеността на Христос.
8.  Той написва първия трактат, защитаващ пълната божественост на Светия Дух през 358 -359 година.                                                  Неговият близък приятел епископ Серапион от Тмиус, град на делтата на Нил, му разказва за бинитаризма на някои хора в неговата църква, които изповядват , че Христос е пълен Бог, но твърдели, че Светият Дух трябва да бъде включен сред ангелските същества. Има три писма от Атанасий до Серапион които защитават божествеността на Духа.
9. Биографията на свети Атанасий Велики          Биографията на Атанасий е написана от египетския монах Антоний и тя играе ключова роля в обръщането на Августин от Хипон през 386 година. Сред нещата които разказва Антоний е феноменалното наизустяване на Библията от Атанасий. Най-вероятно Атанасий също е знаел наизуст и Светото Писание
10. Едно от писмата на Атанасий съдържа най-ранния пълен списък на новозаветните книги, които отговарят на новозаветния канон.           Писмото от Възкресение Христово от 367 година на Атанасий съдържа първия известен списък от Новия завет, който отговаря точно на съвременния списък на новозаветния канон. Наред със  Стария завет, Атанасий обявява тези книги като ,, извори на спасението, за да могат жадните да се наситят с живите думи, които съдържат. Само в тях е провъзгласено учението за благочестието,,                                                         

Свети Антоний велики - основоположник на монашеския живот

 Таня Биринджиева 

Свети Антоний е роден през 251 година сл.Хр. много благочестиви родители. Той редовно посещавал църквата заедно с родителите си и задълбочено наблюдавал службите, искайки да обогати духовното си израстване. Родителите му починали, когато той бил на 18 години. Той живеел заедно със сестра си и се грижел за семейните дела. Един ден по време на литургията той чул думите на Христос които бил казал на един богат млад мъж,, Ако искаш да бъдеш съвършен, иди продай всичко, което имаш, раздай го на бедните и ела след Мене,,

Той бил толкова впечатлен от тези думи, че решил да направи това, което Христос казал на младежа. Той разпродал имотите си, раздал парите си на бедните и поверил сестра си в християнски дом за девици, тъй като по това време още нямало манастири. Тези, които искали да се усамотят , строели килии на малко разстояние от града и живеели там.  Това направил и Антоний. 

В района имало един стар отшелник. Антоний последвал примера му, като молел, размишлявал и постел, за да преодолее многото изкушения , които са присъщи на младите мъже. Той се пробуждал и оставал без сън дни наред, ядал веднъж на ден, понякога по два пъти и спял на земята. Той смятал,че младите мъже трябва да измъчват телата си колкото е възможно повече, така че тяхната устойчивост на физически и духовни болести да бъде по-висока. Минали години. За да продължи духовната си борба, на 35 - годишна възраст той заминава за пустинята, където намира изоставена крепост, в която се заселил. Напълно изолиран,един добър християнин му купувал храна на всеки шест месеца, той следваше с по-голяма строгост аскетичния си начин на живот, като постоянно се бореше с изкушенията на Сатаната.

С течение на времето се оформя първият манастир, който е основан през 305 година сл Христа. Поради тази причина свети Антоний е известен като бащата на монашеството. От това братство възникнали още много. Скоро били установени правила, които трябвало да се спазват от всички монаси отшелници. По време на гоненията на император Максимиан Антоний и няколко други монаси пътували  до Александрия, за да насърчат и утешат многото страдащи християни . През 325 година Антоний и монасите му помагат да победят арианските еретици на Първия вселенски събор в Никея. На него се приписват много чудеса. Славата му достига до Константинопол. Император Константин Велики и синовете му пишат писма за неговата благословия и съвет.

Свети Антоний умира през 356 година на 105 години.