Нова книга: Православен храм. История, архитектура, символика, свети тайнства.Как да се държим в храма

Таня Биринджиева

През изминалата седмица в деня на преподобна Пелагия Антиохийска излезе на книжния пазар книгата на монахиня Пелагия( Ласкова) ,, Православен храм История, архитектура, символика, свети тайнства. 

Книгата представя едно синтезирано и спретнато ръководство предназначено за православния християнин или за тези които влизат за първи път в храма и не знаят нищо за начина по който трябва да се държат вътре в храма, за случващото се вътре и за особеностите на православния храм. Тук ние можем да намерим как протича богослужението , за празниците и църковните тайнства. Източниците на информация в книгата са многобройни и изчерпателни. В книгата се дават отговори на въпросите които възникват у човек когато  влезе за първи път в храма. Книгата също е добро помагало и за хората които вътре в църковните среди.

Книгата е едно добро помагало и за тези които желаят да се утвърдят в православната вяра.

Тя дава отговор на въпроса ,, В какво вярвам аз?

Авторката на книгата монахиня Пелагия ( Ласкова) дава изчерпателни отговори на въпроси свързани с историята на възникването на храма и неговата архитектура, вътрешното и външното му устройство, разказва за богослужението и свещенослужителите, за правилата и подготовката за изповед и причастие и за това, как да се държим в Божия дом.

Монахиня Пелагия ( Ласкова) е родена в град Искър, Плевенско на 01 . 04. 1953 година в благочестиво християнско семейство. Родственица е на митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф(+ 1987 година) Дълги години е била настоятел на храм ,, Свети великомъченик Димитър Солунски" който е възстановен от нея и нейното семейство с благословението на Плевенския митрополит Игнатий. Тя завършва с отличие Богословския факултет на СУ през 2005 година със степен бакалавър. През 2006 година постъпва като послушница в Самоковския девически манастир,, Покров на Пресвета Богородица", където на 1 .10 . 2010 година е постригана за монахиня от тогавашния Знеполски епископ Йоан, бидейки водена под мантия от монахиня Херувима. Веднага започва да помага на игумения Гавриила . Ръководи светата обител като игуменка в периода 2015-2020 година. Нейн духовен наставник е схиархимандрит Амвросий Зографски(+2025 г)

 

Съкровищата на християнството:Най-големият фрагмент от Кръста Господен

 Таня Биринджиева

Светият манастир Ксиропотамос съхранява най-големия фрагмент от Светия Кръст в света, с размери 16х31х2,5 см. Император Роман Лакапин го е дарил на основателя на манастира , свети Павел Ксиропотамски. Реликвата се съхранява в богато украсен реликварий,  изработен от бижутерите Константин Калиполитис и Георги от Ено през 19 век , както се вижда от надписа.

Вътре в реликварият , Светият Кръст е оформен  като кръст с рамка от метал , украсен със скъпоценни камъни. В долната част на вертикалната напречна греда, отворът в дървото е украсен от рамка от дванадесет рубина, а основата на хоризонталните напречни греди има осем големи изумруда. Осем големи диаманта и няколко по-малки блестят по повърхността на кръста. В централната част е фигурата на Иисус Христос. В основата на кръста има посвещение,, На Константин  , Ефросиния и тяхното потомство,, .

В дясно от кръста, в неговата основа, на метален фон са изобразени Света Елена, Света Пулхерия и свети Теодосий, в лявата страна са свети Константин, свети Павел Ксиропотамски и император Роман Лакапин.

Всички фигури са придружени от съответните надписи. Над главите им е свитък с откъс на златната була на император Роман, в който откъс е записано дарението на Светия Кръст.

Самият връх на реликварият е зает от изображението на Бог Отец, под което , от ляво и от дясно, има ангели, държащи символите на разпятието: гъба, копие, чук и пирони.

В четирите ъгъла има четири медальона с пророци, държащи свитъци с текстове за кръста.

От вътрешната страна на капака, в центъра, е разположен голям сребърен медальон, изобразяващ разпятието, около него са разположени 10 овални медальона с миниатюри, изобразяващи Страстите Господни, молитвата на Елеонската планина, измиването на нозете, Тайната вечеря, предателството на Юда, Христос пред Каиафа, процесът на Пилат Понтийски, бичуването и полагането в гроба.

Външният капак е покрит с изображения на 40-те мъченици, на които е посветен манастирът. 40-те мъченици по чудотворен начин са помогнали за възстановяването на манастира след опустошителен пожар.

В началото на 16 век султан Селим Първи повежда войските си срещу египетските турци. Една нощ, преди голямата битка, 40 млади въоръжени мъже , блестящи от звездни лъчи, му се явяват насън и обещават победа, като в замяна искат помощ за монасите, които скоро ще посетят султана. Наистина, победата е лесна и през 1517 година султанът издава документ, с който не само предоставя финансова помощ на манастира чрез неговото възстановяване, но и предоставя защита на цялата Света гора.

Патмос -острова на Откровението и тишината

 Таня Биринджиева

Патмос се упоменава още в античните източници. Според преданието, той дълго време бил необитаем и пустинен. Считало се, че островът се издигнал от морските глъбини благодарение на Артемида. В древността на него се покланяли на Луната- Селена , и също на Артемида господарката на лова и дивата природа.

Заради скалистият си релеф и бедната почва той нямал голямо значение за древните търговски пътища. За разлика от плодородните Родос  и Самос, Патмос бил тихо ъгълче, далечно от шума на цивилизацията. И именно това уединение било главното му съкровище.

Преломният момент настъпил в края на първи век от н.е. Апостол Йоан Богослов бил изпратен в изгнание на Патмос по  време на гонението на християните. Тук, в пещерата на склона на планината, той получил велико откровение- видение за края на света, описано в книгата ,, Апокалипсис"( Откровението на Йоан Богослов). Тази пещера станала светиня от световен мащаб.

През 11 век византийският император Алексей Първи Комнин подарил острова на монаха Христодул  Латрини. Именно той е основател на знаменитият манастир на свети Йоан Богослов, който до наши времена  се възвисява над Хора- столицата на острова.

 

Манастирът станал духовен и културен център: тук се съхраняват светините , преписвали се ръкописи и се защитавало православието в трудни времена.

Заради набезите на пиратите манастирът и поселението около него се строили като крепости. Тесните улици на Хора напомнят до сега лабиринт- врагът да не може да ориентира бързо. Тези стени са защитавали векове и монасите , и жителите на острова.

С времето Патмос се утвърждава като един от стълбовете на православното монашество. Тук е открита знаменитата богословска школа, действаща до 18 век. Манастирът притежава богата библиотека, където са събрани редки ръкописи, древни книги и икони.

Патмос днес не само туристически направление, но и място за поклонничество. Тук идват хора , за да посетят Пещерата на Апокалипсиса, манастира на свети Йоан Богослов, старинните параклиси и тихите плажове. Независимо от развитието на туризма, Патмос е съхранил атмосферата на тишината : тук няма шумните дискотеки и суетата на големите курорти.

Патмос го наричат,, островът на тишината и молитвата,, . Той е дал на света една от великите книги на Свещеното Писание, съхранил монашески традиции през вековете и до този ден остава място, където душата намира покой. Тук древността се среща с вечността , простата природа на острова направлява човека към Бога.

Българските йерарси: Епископ Исая Български

Таня Биринджиева 

В землището на град Смядово, близо до селище с базилика и некропол от 9-10 век заедно с печат на Михаил, багатур и канартикин е бил намерен още един моливдовул, чиито надпис е разчетен като:,, Господи, помагай на Исая, епископ на България ". Печатът в момента се намира в частна колекция в София. Надписът на печата е гръцки и думата разчетена като България е записана като,, Βούλγαρης ". 

Относно притежателят на печата има две становища.

Според едното становище е направена аналогия с печат, намерен в Амфиполис, чиито притежател е бил Исая, епископ на ,,Βριυλιας,, Според епархийските списъци тази епископия е била на подчинение на ефеския митрополит.

Според другото становище, се касае за първия изпратен епископ от патриарх Фотий, който да ръководи покръстването и по тази причина той да се титулува,, епископ на България,, . 

Действително има извори, че княз Борис е поискал от императора да изпрати епископ във връзка с покръстването, но няма данни за името му. Разбира се двете становища не се изключват взаимно и е напълно възможно епископ от Мала Азия да е бил изпратен да ръководи покръстването на българите.

 

Свети Козма Зографски

 Таня Биринджиева

Свети Козма Зографски е по произход българин и в младостта си , за да избяга от брак тайно заминал за Атон. Дори и тогава , по време на пътуването , дяволът се опитал да подкопае стремежите на младежа , смущавайки го с видение за непреодолимата морска бездна , обграждаща Света гора. Пламенната молитва на младежа разсеяла демоничната обсебеност.

На Света гора свети Козма е приет в манастира Зограф. Там той дълго време остава послушник, след което приема монашеските обети и бива назначен за еклисиарх.

Веднъж свети Козма получава особена благодат да види Небесната игуменка на Света гора Атон, която на празника Благовещение в манастира Ватопед благоволила видимо да му разкрие грижата Си за земната му участ: той видял Жена с царствена красота и величие, Която управлява както манастирите по време на службите, така и трапезата, докато всички монаси били Нейни послушни  слуги.

Скоро светецът бил ръкоположен да дякон, а след това и за свещеник, което го подтикнало към нови аскетични начинания. Ревностен за спасение , светецът , чрез усърдни молитви към Пресвета Богородица, отново получил знака на Нейната специална закрила. Един ден, в отговор на молитвеното си запитване, той чул гласа на Божията Майка, идващ от Нейната свята икона, която питала Сина Си как да бъде спасен Козма. Думите на Господа били :,, Нека да се оттегли в манастира в мълчание". 

След като потърсил благословията на игумена, свети Козма се оттеглил в пустинята и там, в пещера, издълбана в скалата, започнала нова борба на мълчаливо уединение. Бог не изоставил верния Си застъпник : светецът получил дар на ясновидство.

Точно , както в началото на аскетичния му живот врагът на човечеството се опитвал да отклони светеца от избрания от него път, така и дните преди смъртта си Божият избраник получил видение от самия Христос, който съобщил на светеца, че преди душата му да отиде в Царството Небесно, самият Сатана и неговите орди жестоко ще го бият и ранят. Подготвен за страданията си с божествена утеха, светецът смело изтърпял ужасните дяволски подигравки , позволени от Бога, и на третия ден след свирепия побой , след като приел Пречистите Тайни, с хвала на устни, мирно се отправил към Господа.

Бог по чудо прославил светеца след смъртта му: по време на погребението му множество животни и птици се стичали към пещерата му, сякаш разбирали споделената загуба на Света гора. Когато тялото му било спуснато в гроба и покрито с пръст, всяко от немите същества издало тъжен вик, отдавайки последна почит на Божия светец. Когато както било обичайно , 40  дни след всенощното бдение, братята открили светите останки на праведника, за да ги пренесат с почести в манастира, те по чудо липсвали- Господ ги бил скрил. Това се случило през 1323 година.

Старицата Анастасия , пазителката на манастира ,, Пресвета Богородица от Ангелите" на остров Корфу

 Таня Биринджиева

Манастирът ,, Пресвета Богородица на Ангелите" се намира в южната част на остров Корфу, на 40 километра от столицата Керкира. 

Старицата Анастасия когато била на 10 години , този манастир бил в руини. Докато минавала един ден покрай нея и се прекръстила тя чула женски глас от камбанарията :,, Колко тъжно е , че домът Ми се е превърнал в пустота. Ти, дете Мое, си призвана да възстановиш храма и манастира Ми."

На четиринадесет години Анастасия напуска родителите си, за да стане послушница в манастир, посветен на свети Николай. Там тя приема живот на строг аскетизъм- молитва, пост и смирение- изцяло посвещавайки се на Бога, носейки благословията на Пресвета Богородица. Само девет години по-късно, укрепена духом и с благословията на игуменката на манастира,, Свети Николай " тя се завръща в манастира на Пресвета Богородица. По това време древният манастир е напълно запустял. Диви смокинови дървета са обрасли на мястото на църквата. Анастасия спи под открито небе, докато роднините и не и построяват килия.

Анастасия често спяла на пода, въпреки че имала импровизирано дървено легло. Вместо възглавница, тя ползвала камък , който е останал и до днес в килията и . Послушницата се хранеше веднъж дневно след залез слънце- парче хляб и печени диви зеленчуци- докато пости три дни в седмицата. Постоянният пост довежда до недостиг на витамини и гуша с размерите на портокал, заболяване на щитовидната жлеза. По време на работа тя си наранява крака, не се оплаква, нито търси медицинска помощ. Единственото и лекарство  било масло от кандилото на иконата на Дева Мария, което използвала , когато болката станела непоносима. Тя поддържала силите си единствено със Светото Причастие. Никога не носела обувки, дори и през зимата, и се обличала в кърпени, износени дрехи.

Първата послушница в манастира пристигнала само двадесет години след непрестанните духовни трудове на Анастасия. Скоро в манастира се заселили седем монахини. Тя учила всички, които прибягвали до нейния съвет, на смирение и непрестанна молитва. Макар и материално бедна, тя била духовно богата на духовни дарове, дадени от Бог за нейните подвизи. Тя придобила дара на проницателността и благодатта да ходатайства за другите. Молитвата и продължавала  денем и нощем в хралупата на хилядолетно маслинено дърво- толкова пламенно, че някои твърдели, че е живяла там три години. През нощта хората виждали светлина, излъчваща се от хралупата, свидетелстваща за нейната непрестанна молитва.

Години наред хората чукали на манастирските порти, молейки за нейните молитви , мъдри съвети или да разберат Божията воля. Тя предотвратявала престъпления, разобличавала злодеи, принуждавала към покаяние, помагала на хората по време на военната окупация и с Божията сила изцелявала много обладани, които крещели в знак на протест, щом чуели името и:,, Не можем да търпим тази боса старица!,,

Тя често знаела предварително кой ще я посети, въпреки липсата на телефон. ,, Имаме връзка от манастира до всеки дом на земята- благодатта Божия и на Пресвета Богородица.,, , казвала тя. Тя се обръщала към Бог и Пресвета Богородица като към любими спътници, съветвала се с ангелите по всички въпроси и удивлявала съвременниците си. Макар и безкористна и откъсната от богатството, тези , които получавали нейната духовна помощ, оставяли дарения за възстановяването на манастира. Така древният манастир постепенно бил възстановен. Давайки всичко, което е имала, тя споделяла изобилната Божия благодат с другите.

Врагът на човечеството не можел да позволи на подвижницата да живее в мир. През целия си живот майка Анастасия търпяла безмилостни гонения- не само властите и духовенството, но и от онези, водени от злоба.  Манастирските земи не били пощадени: някои се опитвали да експлоатират църквата за печалба, превръщайки я в място за отдих или дори в домакинство на панаири. Част от манастирската земя била взета и превърната в селско гробище, което и до днешни времена се притиска към разместените стени на манастира. През 1936 година властите изгонили Анастасия от килията и , принуждавайки я да напусне манастира за известно време, докато гоненията стихнат.

По време на изгнанието си тя намерила убежище в хралупата на едно старо маслиново дърво. Какви духовни битки е водила там, какви нападения от лукавия е изтърпяла и каква божествена утеха е получила от Господ и Пресвета Богородица, остават известни само на Бог. И все пак маслиновото дърво все още носи топлината на нейното присъствие. Лампадата, която е запалила в хралупата, никога не е угасвала, дори и по време на най-свирепите бури. Разказва се, че докато ветровете са угасвали лампите в манастира, светлината от лампата на Анастасия е светела ярко около хралупата, като фар, който е будил завист. Веднъж мъж, служещ в църквата, обзет от ярост, е счупил лампата и. Скоро след това кобилата му е хвърлила жена му и дъщеря му на земята . Семейството , обзето от разкаяние , е било отишло да иска прошка от старицата.

Уморена от преследване, Анастасия се преместила в друг манастир в северната част на остров Корфу. Но скоро, във видение, йерарх с митра и заповядал да се върне на старото си място. Преследванията се възобновили, вече под формата на симулирани съдебни процеси. Тя многократно била бита от полицията, защото отказвала да напусне манастира-но как би могла да се противопостави на Божията воля?

Нейното ангелско търпение дава плодове. Въпреки всички трудности, манастирът,, Пресвета Богородица Кирска,, стои и до днес, защитен с правителствен указ. През всичките тези години тя остава обикновена послушница, никога официално не е постригана. По това време монашеството в Гърция е било залязло, като църковното ръководство давало приоритет на централните манастири. Селските манастири, често били частна собственост, и са се били превърнали в ковачница за светци- стълбове на православието- изковани чрез лишения и изпитания.

Петдесет и пет години преминали в труд и грижи. Чрез благословените усилия на старицата манастирът бил възстановен, сформирана общност, църквата била възстановена, а теренът разширен: зад манастира сега се намира буйна маслинова горичка с цъфтящи черници и смокинови дървета. Крехка и бедна, стискайки монашески молитвени броеници, но без официален обет, тя чакала смирено безупречен край и покой след тежките си трудове.

В началото на месец септември 1979 година крехката послушница Анастасия била в килията си, когато получила неочаквано посещение от митрополит Поликарп ( Ваген) . Радостта и не знаела граници. Старицата , която познавала само безразличие към молбите си, докато се борела за правата на манастира, едва повярвала, че самият митрополит на Корфу е дошъл да поиска разрешение да се грижи за нея и за манастира. Веднага усетила предстоящото си заминаване.

Няколко дни по-късно митрополит Поликарп се завърнал. Той изслушал изповедта на Анастасия, повикал сестра Ангелика- която щяла да поеме отговорността за манастира след кончината на старицата- и отец Николай Българи. Митрополит Поликарп прочел чина на Великата схима, извадил схимата от собствените си гърди и я облякъл на нея, давайки и ново име Амвросия. След това тя получила своето мирополагане, изповед и свето причастие, подготвяйки я за Небесното царство. Самата Пресвета Богородица изпратила митрополита да облече старицата в ангелски сан преди смъртта и. На 22 септември 1979 година майка Анастасия мирно предала душата си на Господа. За първи и единствен път сестрите заменили дрипавите и дрехи с ново расо.

Една сестра отрязала кичур от косата и и го запазила в кутия до три бели камъка до гроба и, който станал място за поклонение.

1160 години от покръстването на България(1 септември 865-31 август 866 г) Надписът от село Балши

Таня Биринджиева 

Покръстването на България е свързано с различни исторически документи, които отразяват различните етапи от това събитие. Тези документи може да бъдат византийски и български.

Византийски документи са : Окръжното послание на патриарх Фотий към йерарсите от Източната църква - 867 година . В него се намеква и упоменава за кръщението на България и , че кръщението е извършил изпратения от столицата Константинопол епископ.

Писмото на папа Николай Първи от 864 година, в което се съобщава, че ,, сам царят на българите желае да се покръсти, и много от тях( българите) са станали вече християни"

Деянията на Четвъртия Константинополски събор(869 -870 )- съхранен само в латински вариант който е превод на Анастасий Библиотекар, гръцкият оригинал е изгубен. Съборът е бил длъжен да разреши въпроса за разрива между двете църкви- източната и западната.

Български :

Старобългарски разказ за кръщението на България, който е съставен през 14 век на основата на много от ранните византийски хроники. В този разказ се упоменава, че княз Борис се покръстил заедно с цялото си семейство и приближени , приемайки християнското име Михаил в чест на тогава управляващия император Михаил Трети.

Важен извор за това важно за народа ни събитие е надписа от село Балши Албания. Той е намерен през 1917  година. Надписът е бил изсечен върху бял мраморен стълб . В надписа е посочена годината на поставянето му , която е 6374 година от сътворението на света, т.е 865/ 866 година. За такива паметници се споменава в краткото житие на свети Климент Охридски което е написано от охридският архиепископ Димитър Хоматиан.

Надписът е издълбан на мраморен стълб, висок 1.60 м и дебел 0.40 м,с отчупен горен и долен край. Бил е намерен в развалините на древен манастир в Балши, Албания. На лицевата част е надписа на княз Борис Първи, а под кръста има надгробен надпис на нормандския военачалник Робер дьо Монфор, който е починал през 1108 година. Надписът гласи:,, Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуван Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 ( 1 септември 865 година-31 август 866 година)

Намерената колона през 1917 година войниците я предават на албанските  власти, които я вграждат базиликата ,,Света Богородица" в Балши. След това професор Йордан Иванов я заснема и има предположение, че я виждал лично, а професор Васил Златарски я получава под формата на рисунка от австрийски историци. Според предположенията на историците Балши е бил един от центровете на Първото българско царство, под името Главиница . 

Храмът на Пресвета Богородица е разрушен по времето на Енвер Ходжа след 1941 година. Колоната е изчезнала . Неин гипсов отпечатък се съхранява в Историческия музей в София.

По инициатива на Лука Станчев, председател на Пловдивския граждански клуб  и по проект на Жорж Трак в град Балши е поставена реплика на колоната от базиликата , където е открита през 1917 година на 16 октомври 2014 година. Заедно с колоната е поставена и икона от злато на княз Борис .

Блажената игуменка Таксиархия ( 30 април 1938година - 3 август 1994година)

Таня Биринджиева

Блажената игуменка Таксиархия е родена като Афродита Дукас на 30 април 1938 година в село Дракия, Пилио, Гърция, място за което се казва,че планините остават покрити с облаци. Живописните калдъръмени улички и сгради, датиращи от 1655 година , разказват историята на хора, които са знаели как да се жертват за вярата си и за ближния си. Хората от Дракия са помогнали за организирането на въстанието срещу османската власт и са страдали от нацистите , преживявайки мъченичеството чрез клането на над 100 от своите мъже и млади момчета. Именно в тази среда са били корените на Афродита Дукас. Родителите и, вече покойници, Йоана и Константинос, са били част от историята на това село. Когато тя е била на 5 години, баща и е бил екзекутиран от комунистическите бунтовници по време на гръцкото въстание след Втората световна война . Майка и останала с Афродита  и тримата и братя и сестра. В Гърция когато бащата почине, децата се считат за сираци. След смъртта на баща им семейството изпада в бедност.

Страданието и болката стават част от детството на Афродита. Когато е на 12 години тя се разболява от ревматична треска, която ограничава нормалните дейности на младото момиче и и оставя сърдечно заболяване, което впоследствие ще се отрази на здравето и. Тя е изпратена в Атина в болницата ,, Евангелизмос,, за да и бъдат направени изследвания. Тя плаче ден и нощ за майка си и въпреки това, когато майка и идва да я види, Афродита смело се преструва на щастлива. Тези изпитания и страдания я укрепват, оформят и подготвят за бъдещата и роля, която е за слава Божия . Здравето и налага да живее по- съзерцателен живот и, възпитана във вярата на майка си, младата Афродита се сближава много с Църквата и в нея процъфтява дълбоката любов към Пресвета Богородица. Дева Мария става модел за нейния живот, извор на нейната вяра.

В крайна сметка тя отива в Америка за операция за смяна на сърдечната клапа и когато се завръща в Гърция, тя обещава на Пресвета Богородица , че ако оздравее, ще и служи в манастир в продължение на шест месеца. Младата Афродита оздравяла и изпълнила обещанието си към Пресвета Богородица. През 1971 година , на 33 -годишна възраст, тя постъпва в манастира на Пресвета Богородица Одигитрия в село Портария, на върха на планината с изглед към крайбрежието на Волос. Красивият манастир е заобиколен от живописни панорамни гледки към дъбови и борови дървета, цветни градини, водопади и потоци. Шестте месеца отминали, а Афродита никога не се върнала в Дракия. 

В манастира тя била под послушание на старицата Макрина, известна в целия православен свят като духовен гигант на нашето време. Под ръководството на старицата Макрина , Афродита научила заповедите на монашеския живот, чиято основа е послушанието, и научила молитвата на сърцето,, Господи Иисусе Христе, помилуй ме" . На 28 август 1972 година тя била подстригана във Велика схима и получила името Таксиархия. Само една година била изминала , откакто влязла в манастира, но тя достигнала толкова големи духовни висоти , че била издигната до най-високото ниво на монашеството - Великата схима- рядко явление , преживяно от другите сестри. В манастира тя не само се усъвършенствала в христоподобна любов, послушание и смирение чрез своя духовен старец Ефрем Аризонски и своята старица Макрина, но тя била и заобиколена от подкрепящо , топло и любящо сестринство.

През 1989 година сестра Таксиархия е призована от своя духовен отец , стареца Ефрем, да направи върховна жертва. Тя е помолена да напусне любимата си старица и сестрите , да напусне дома си, красивия си манастир и да замине в Америка, за да отговори на призива на Христос да Му служи по един много различен начин. Тя пристига в Питсбърг с още една сестра , за да се срещне с епископ Максим, който , заедно със стареца Ефрем, има видение, без тя да знае, да посее семената на гръцкото православно монашество в Америка. Двете сестри са отведени в Саксонбърг , в много селска и чужда среда, в малка , занемарена селска къща, един рязък контраст с манастира, който тя напуска.

И така всичко започва. 

Посетителите започват да идват, за да видят със собствените си очи първото монашески присъствие от Гърция в тази страна. В крайна сметка причините, поради които идват, се променят, много свещеници и хора са били привлечени, защото чули за тихата , смирена и проницателна монахиня и започват да я търсят за духовни съвети. Те са изпитали автентичната и безусловна любов, която Христос им вдъхва, когато дойде на света.

Сестринството от двама души става на трима и на 20 юли 1991 година сестра Таксиархия става старицата Тахсиархия, първата игумения на манастира,, Рождество Богородично". Такова е било смирението, тъй като и са били необходими огромна сила и смелост, за да преодолее културните и езикови бариери, копнежа по това , което била оставила зад гърба си, и да надхвърли всичко това, за да изпълни съвършеното си послушание на своя духовен старец и на видението на епископа. През 1991година била построена сграда с параклис и сестринството станало десетчленно .

Това било едно новосъздадено сестринство, съставено от жени , родени в САЩ. В тази страна до този момент няма манастир който да служи за еталон. Монашеският живот, неговите правила, реда, поведението на монахините и начина на четене и пеене на византийска музика са били чужди за сестрите.  Игуменията Таксиархия , с безкрайно търпение, с дух на саможертва и майчина, всеобхватна любов, започва своето послушание, оформяйки душите под нейна грижа.

Докато обучава сестринството си, тя обучававала свещениците, децата, майките, възрастните хора- всички онези, които са отивали при нея в нужда, в болка, в скръб, търсейки съвет. През краткото и управление на манастира има много свидетели на благодатта, дадена и от Бог да лекува, както и нейния дар на проницателност. Времето и с всички, които са я познавали и обичали, приключва твърде рано. Тя претърпяла много страдания и се борела с рак на гърдата и сърдечна недостатъчност.

Игуменията Таксиархия почива в Господ на 3 август 1994 година на 56-годишна възраст. Тя е погребана на 6 август , на празника Преображение Господне.

Атонска история за монаха който повярвал, че може да стане патриарх

Таня Биринджиева 

Полезна и поучителна атонска история, която ни показва колко много вреди може да ни донесе гордостта дори и да сме духовно напреднали.

Старецът Христодулос от Катунакия ми разказа, че в скита Света Анна , с лице към морето, имало един монах на име Харалампос, който бил сам.

Хитрият и изобретателен на зло демон, бавно му внушил , че  е подходящ за патриарх, поради духовните му качества и физически вид, и когато един ден го видял да се грижи за дългата и буйна брада, негодникът разбрал , че го е заловил.

В един момент той се явил на сън на монаха като клирик и му казал, че ,,от Константинопол идва пратеничество от архисвещеници, за да го приемат и възкачат на Вселенския престол."

Монахът повярвал на демона, и бедния човек може би от страх, за да не попречи никой на грандиозните му планове, започнал големи приготовления, очаквайки пристигането на пратеничеството и неговото отпътуване без да казва на никого. Една нощ под колибата му пристигнал ярко осветен кораб със стражи , със свещи, шестокрили кораби и въображаеми духовници.

Щом нещастникът ги видял, той побързал да слезе с оскъдните си вещи.

Но о, неизмеримата Божия милост и неустоимата сила на Кръста !!! Докато бедният човек се готвел да стъпи на въображаемия кораб, той по навик се прекръстил и изведнъж демоничното изображение изчезнало, оставяйки нещастния човек да стои пред ръба на дълбоката и стръмна бездна, пълна с акули. Тогава той осъзнал за демоничната тъмнина и, връщайки се в аскетичната си колиба, с благодарност прославил всемилостивия Бог, за неочакваното си спасение и отишъл при духовния си старец, за да се изповяда за случилото се.

Пренасяне на мощите на свети Серафим Саровски

Таня Биринджиева

Преподобният Серафим Саровски починал през 1833 година и седемдесет години по-късно е бил канонизаран  от Руската църква. На 18 юли 1903 година по улиците на Саров имало между 200 000 и 300 000 поклонници , докато мощите на свети Серафим Саровски били пренесени в катедралата ,, Успение Богородично". Там от нощта на 18 юли до следващата сутрин във всички църкви на Русия имало всенощно бдение.

Пренасянето на светите мощи на свети Серафим Саровски на 19 юли 1903 година събрало хиляди хора, сред които най-видните представители на духовенството и царското семейство, цар Николай Втори е бил един от носещите мощите по време на процесията, а великата княгиня Елисавета е записала разказа на очевидец на многото чудеса, които са се случили.

Свети Серафим не само е предсказал за идването на царя за неговото прославяне и че от радост ще пеят,, Христос Воскресе" през лятото, но и бил оставил писмо за ,, четвъртия суверен, който ще дойде в Саров,, . Това бил Николай Втори, на когото е било дадено писмото, съдържанието на това писмо не е известно, но когато го е прочел , царят и бъдещ мъченик, макар да не е бил човек, който показва емоциите си, бил видимо разтърсен.

През 1926 година болшевиките затварят Саровския манастир и вземат мощите на свети Серафим. Първо ги пренасят в Арзамас, а след това в Москва. В Москва били занесени и много други свети мощи от цяла Русия, като били изследвани от специална комисия. Когато комисията стигнала до мощите на свети Серафим Саровски и отварят раката, светите мощи по чудо не са намерени.

Мощите са намерени на 11 януари 1991 година в църквата ,, Казанска Богородица " в Санкт Петербург. Същата нощ гръмотевици и светкавици прекосяват небето над Санкт Петербург и всички разбират, че се случва нещо .

От Санкт Петербург светите мощи на свети Серафим били пренесени в Дивеево, за да се изпълни пророчеството на свети Серафим, който преди смъртта си казал, че ще намери покой в Дивеево.

На този ден:Великата схизма 16 юли 1054 година

 Таня Биринджиева

Великата Схизма, която е известна още като Източно-Западната Схизма, е ключово събитие в християнската история, довело до разделянето на Римокатолическата Църква и Източноправославната Църква.

Този разрив, който се е случил през 1054 година има дългосрочни последици, оформяйки религиозния, културния и геополитическия пейзаж на Европа и отвъд нея.

1. Езиковите разделения                                

Езикът е изиграл значителна роля във Великата схизма. Западната църква е използвала предимно латински език, докато Източната църква използва гръцки език като свой литургичен език. Езиковата бариера допринася за недоразумения и различни богословски тълкувания.

1. Папската була                                             
2. Един от ключовите фактори за разкола е публикуването на папската була през 1054 година от папа Лъв Девети, с която се отлъчва от църквата константинополският патриарх Михаил Керуларий. Този декрет бележи важна отправна точка между източния и западния клон на разкола.
3. Иконоборческия спор                                Иконоборческата борба, която се случва през 8-ми и 9-ти век , е допринесла за нарастващото напрежение между Изтока и Запада. Позицията на Източната църква относно иконите е била в противоречие с гледната точка на Западната църква, което задълбочило разделението.
4. Употребата на хляб при причастието      Една на пръв поглед банална разлика между двата клона на църквата е видът хляб, използван при Евхаристията. Западната църква е използвала безквасен хляб, докато Източната е използвала квасен хляб. Този малък детайл символизира по-широки богословски различия.
5. Включването на ,, Филиокве"                   Включването на ,, Филиокве" в Никейския символ на вярата е основен богословски спор. Източната църква отхвърля това допълнение, задълбочавайки доктриналните разделения.
6. Културни и политически фактори            Освен богословски различия, роля са изиграли и културните и политическите фактори. Падането на Западната Римска империя и възходът на Византийската империя на Изток са допринесли за различните светогледи и динамика на властта.
7. Ролята на папската власт                          Западната църква поставя по-силен акцент върху авторитета на папата като религиозен водач. Източната църква поддържа по-колегиален подход, ценейки консенсуса на епископите.
8. Въздействието върху изкуството и архитектурата                                            Разделението оказва дълбоко влияние върху художествените и  архитектурните стилове. Западът възприема романската и готическата архитектура, докато Изтокът развива византийските и православните архитектурни традиции.
9. Усилия за помирение                                Усилията за преодоляване на разделението са продължавали през цялата история. Вторият Лионски събор през 1274 година и Фераро-Флорентинския събор през 1439 година се опитват да помирят двата клона, но трайното единство не е възможно.
10. Съвременни последици                             Голямата схизма продължава да оказва влияние върху християнството и до наши дни. Православната църква и Римокатолическата църква поддържат отделни традиции, литургични и църковни структури.

Голямата схизма е многостранно историческо събитие с изненадващи измерения, които се простират отвъд богословските различия. Разкрива се сложното взаимодействие между език, култура , политика и дори ритуали. Разплитайки тези неочаквани аспекти , ние получаваме по-дълбоко разбиране за това как този разкол е оформил хода на християнството и е оставил незаличим отпечатък върху религиозната история.                                                           

Нова книга: Любовта между светците и животните

 Таня Биринджиева 

На книжният пазар в България излезе нова книга със заглавие ,,Любовта между светците и животните" на Симон Светогорец.

Накъдето и да погледне човек в прекрасния свят на животните, той е изумен: от малките насекоми и пъстрите пеперуди, пчелите и изящния дар , който ни дават, безкрайните видове птици и техните мелодични чуруликания, безбройните видове от риби, огромните китове, до легендарните общества от бозайници, малки ,големи, опитомени и диви.

Въпреки това, ние сме силно трогнати от техните,, чувства,, , в зависимост от нашата собствена чувствителност: обичта на майките, които кърмят, защитават и обучават малките си, тяхното сътрудничество и взаимопомощ. Особено сме трогнати от тяхната любов към нас хората. Хиляди книги и истории са написани за тази любов, и особено за верния приятел на човека , кучето. Дори сме виждали лъвове да прегръщат своите благодетели!

В тази книга ще се възхитим на ,, обмяната,, на любов между светците и животните! Тъй като светците са надхвърлили тленната човешка природа и са станали богоподобни, те ни пренасят в един съвършен свят, изгубен: първият след Сътворението на света, където е имало абсолютна хармония между човека и цялото Творение. Светците са имали любов към животните несравнимо по-голяма от тази на всички любители на животни. Те са имали любовта на Бог към Неговите създания! В книгата ще видим как: лъв е станал пощальон, гущер е отговарял на въпрос на свети Паисий, орел  е пуснал риба от небето, от благодарност към моряците, които са го спасили, коза е напуснала стадото си и е отишла да кърми бебе в определено време.

Преводач и разпространител е журналиста Ангел Бончев. Книгата може да се намери в църковните магазини в страната и при Ангел Бончев на телефон:0898802638

Възпоменание на чудото на света великомъченица Ефимия по време на Четвъртия Вселенски събор

 Таня Биринджиева

Света великомъченица Ефимия е претърпяла мъченическа смърт в град Халкидон през 304 година по време на гонението при император Диоклециан. Век и половина по-късно, по време на победата на християнската църква в Римската империя, Бог е благоволил Ефимия Всехвална отново да бъде свидетел и изповедник на чистотата на православното учение.

През 451 година в град Халкидон, в самата църква, където почиват прославените мощи на светата великомъченица Ефимия, се провеждали заседанията на Четвъртия Вселенски събор. Съборът е свикан, за да определи точната догматическа формула на Православната църква относно природата на Богочовека Иисус Христос. Това се налага поради широкото разпространение на ереста на монофизитите, които се противопоставяли на православното учение за двете природи в Иисус Христос- Божествената и Човешката( в едно Божествено Лице). Монофизите лъжливо твърдели , че в Христос има само една природа- Божествената( т.е че Иисус Христос е Бог, но не и човек по природа), което причинява раздори и вълнения в Църквата. На събора присъствали 630 представители от всички поместни християнски църкви. От православната страна присъствали Анатолий, патриарх на Константинопол, Ювеналий, патриарх на Йерусалим и представители на Лъв, папа Римски. Монофизитите били много, начело с Диоскор , патриарх на Александрия и константинополския архимандрит Евтихий.

След продължителни дискусии двете страни не успели да постигнат споразумение. Светият патриарх Анатолий Константинополски  предложил решението на църковния спор да се предаде на Светия Дух, чрез Неговия несъмнен носител света Ефимия Всехвална, чиито чудотворни мощи били открити по време на дискусиите на събора. Православните йерарси и техните противници записали своите изповедания на вярата на отделни свитъци и ги запечатали с печатите си. Те отворили гробницата на света великомъченица Ефимия и поставили двата свитъка в пазвата и. След това , в присъствието на император Маркиан, участниците запечатали гробницата, като поставили върху нея императорския печат и поставили стража, която да я пази в продължение на три дни. През тези дни и двете страни си наложили строг пост и се молили усилено. След три дни патриархът и императорът в присъствието на събора отворили гробницата с мощите: свитъкът с православното изповедание бил държан от света Ефимия в дясната ръка, а свитъкът на еретиците лежал в краката и. Света Ефимия,сякаш жива, вдигнала ръката си и подала свитъка на патриарха. След това чудо мнозина от колебаещите се приели православното изповедание, докато онези, които упорствали в ереста, били осъдени и отлъчени.

След нашествието на персите през 7 век , мощите на света Ефимия са били пренесени в Константинопол, в новопостроена църква, посветена на нея. Много години по-късно, по време на иконоборческата ерес, реликварият с мощите на светицата бил хвърлен в морето по заповед на император Лъв Исавр. Реликварият е бил спасен от морето от братята корабособственици Сергий и Сергон, които го предават на местния епископ. Светият епископ наредил мощите да се съхраняват тайно, в крипта, тъй като иконоборческата ерес продължавала да бушува. Над мощите е била построена малка църква, а върху реликварият е бил поставен надпис, в който се посочва чии мощи почиват вътре. Когато иконоборческата ерес била окончателно осъдена на 7 Вселенски събор, по времето на Тарасий, патриарх Константинополски и император Константин и майка му Ирина, мощите на света великомъченица Ефимия отново били тържествено пренесени в Константинопол.

Информация за чудото на света великомъченица Ефимия се споменава в две писма: едното от събора до папа Лъв, а другото от патриарх Анатолий до папа Лъв. Въпреки че пасажите относно чудото са малко неясни, се казва, че определението за вяра е било дадено от света великомъченица Ефимия като нейно собствено изповедание на вярата потвърдено от присъстващите свети отци.

Изглежда ясно, че папа Лъв вече е знаел за чудото или е било станало общоизвестно по времето, когато двете писма са публикувани.

Пещерата на свети Йоан Предтеча и гробницата на праведна Елисавета

 Таня Биринджиева 

Когато се родил Господ Иисус Христос и цар Ирод започнал да избива витлеемските деца,той изпратил хора да намерят и убият сина на Захария- защото Ирод бил чул всичко което се било случило със Захария и как се родил Йоан. Като видяла войниците, Елисавета взела в прегръдките си Йоан- той бил на година и половина по това време- избягала от къщата с него и се отправила към едно скалисто и пусто място. Като видяла войниците които я следвали , тя извикала към планината:,,О, Божия планина, приеми една майка с детето и!". И скалата се отворила и скрила майката с детето. Тогава Ирод, разгневен, че малкия Йоан не е бил убит, заповядал Захария да бъде убит пред олтара. Кръвта на Захария се разляла върху олтара и изсъхнала и станала твърда като камък, и останала като свидетел на злото дело на Ирод. На мястото, където Елисавета се скрила с Йоан, се отворила пещера, от нея потекла вода и израснала плодоносна палма, всичко това чрез Божията сила. Четиридесет дни след смъртта на Захария починал Елисавета. Детето Йоан останало в пустинята и било хранено от ангел и закриляно от Божието провидение, до деня, в който се явил на река Йордан.

Преданието разказва , че пустинното място, където е израснал Йоан е мястото на манастира,, Свети Йоан в пустинята". Той се намира в сърцето на Юдейските хълмове, на около 3 км от Ейн Карем, родното място на свети Йоан, което е само по себе си е само на 7-8 км западно от Йерусалим. Под манастира има две пещери: първата пълна с вода, е била използвана за ритуални къпания и кръщения. Другата е мястото , където Елисавета е намерила убежище за детето си, когато са бягали от клането на младенците от Ирод- по времето, когато Йосиф и Мария са избягали в Египет с Иисус. В задната част на пещерата има малък олтар и красива фреска, изобразяваща младия Йоан, скрит от майка си. От манастира, при кратък преход нагоре по хълма води до манастир, в който се твърди, че гробното място на Елисавета. Сегашният манастир, които францисканците са закупили от Латинската патриаршия през 1911 година, е построен над византийски руини и останки от църква. През 90-те години на миналия век мелкитски католици се грижат за мястото и за редицата красиви стенописи по вътрешните стени на манастира.

Чудотворната икона на Пресвета Богородица Адвокатиса(Застъпница)

Таня Биринджиева 

Иконата на Пресвета Богородица Адвокатиса( Застъпница или Ходатайка) има сирийско - палестински произход от началото на 7-8 век. Тя се е намирала в църквата,,Света София" в Константинопол, където става известна с многобройните си чудеса. През 8 век свети Герман патриарх Константинополски я дарява на папа Григорий Втори в Рим. В този момент иконата се намира в църквата,, Санта Мария дел Росарио" в Рим.

Иконографски тя принадлежи към типа,, Застъпница,, . В иконите от този тип Света Богородица е изобразена без Младенеца, но се обръща към Сина с молитва за застъпничество. Иконата е наричана още ,, Застъпницата със златните ръце( ръцете на Божията Майка, целувани от молещите се, в крайна сметка са били покрити със златни пластини във формата на ръкавици).

Иконата често е била пресъздавана в копия, а древните текстове разказват за множества чудеса от тези копия.

Иконата станала известна с чудотворната си помощ на онези, които се обръщали към нея с молитва към Божията Майка за избавление от несправедливостта на съдиите и освобождаване на затворници, тя е защита от видими и невидими врагове, и изцелява духовна и физическа слабост.

Атонските старци: Монахът Азария

 Таня Биринджиева

Старецът Азария ( в света- Анастасий Мутафис) е живял в килията на свети Йоан Предтеча, в скита  Света Анна. Хората ,които са го познавали, си спомнят за него, че вече в напреднала възраст лицето му оставало младо. Той бил роден в град Урла. Той бил ученик на атонския стареце Аверкий. Старецът Азария живеел в каливата* на свети Йоан Предтеча, в скита на света Анна. Той бил извънредно кротък и неговите съвременници отбелязвали, че никога не спорел с никого. Неговото здраве било лошо, но въпреки всички той винаги постел. 

Всеки ден той отивал пръв на литургията и последен си тръгвал. Със сълзи на очи той слушал молитвите за благодетелите  на скита. Когато се прибирал от литургия, не почивал, а работел.

Спазвал монашеското правило с особена строгост и говорел много малко. Той обичал да чете, особено тълкуванието на ,, стъпалата,, на ,, Новата Лествица" на свети Никодим. 

Всеки понеделник вечер той четял акатиста на свети Йоан Предтеча. Очевидци отбелязват, че в дните на празниците на свети Йоан Предтеча неговото лице се преобразявало: то ставало блажено и радостно.

Старецът Азария имал малка лодка, с която излизал в морето, за да лови риба. Монасите винаги се изненадвали как с такава малка мрежа, която хвърлял в морето, успявал всеки път да улови толкова много риба, която била достатъчна за прехраната на всички братя.

Всички котки идвали на рибната трапеза, но старецът никога не ги галил. Веднъж го попитали защо никога не гали котките, а той отговорил, че според правилото на свети Василий Велики, ако вярващ погали някое животно, той не трябва да яде антидор в продължение на 7 дни и трябва да направи 100 поклона. Старецът обаче хранил котките, тъй като плашели змиите от каливата.

Той много се разстройвал, когато видял, някой от братята да не се подчинява.

Старецът Азария поучавал онези, които идвали при него, в лични разговори, давайки примери от живота.

Хората които го познавали, казвали ,че въпреки старостта си, лицето му оставало младо. Той починал след тежко заболяване на 80 години на 14 юни 1947 година.

калива- това е вид сграда на Света гора, в която обикновено живеят не повече от 6 монаси.

На този ден:1700 години от Първият Вселенски събор в Никея

 Таня Биринджиева

Първият Вселенски събор е свикан от император Константин Велики през 325 година в предградието на Константинопол, град Никея, поради което е наричан Никейски събор.

Съборът е свикан предимно за разрешаване на богословския спор между александрийският свещеник Арий, който учел , че второто Лице на Троицата, Логосът, е по-малко от Първото Лице, Бог Отец, и е създадено от Бог Отец, и епископа на Александрия Александър и неговите поддръжници. Този спор бързо се разпространил отвъд границите на Александрия и обхваща голяма част от Римската империя, заплашвайки мира в Църквата.

Император Константин , виждайки в Църквата основата на стабилността на Римската империя, побързал да свика епископите от всички краища на Земята,  за да разрешат този спор и да бъде установен мир в Църквата и империята. За да постигне това, император Константин осигурил на епископите транспортни средства и платил за настаняването им.

Литургичната традиция е определила броя на участниците в Събора на 318. Император Константин Велики в речта си пред Събора казва:,, Повече от 300". Свети Атанасий Велики, папа Юлий, Луцифер Калабрийски говорят за 300. Друг участник , Евсевий Кесарийски, казва числото ,, повече от 250 ". В ръкописните списъци, достигнали до нас на гръцки, коптски, сирийски, арабски и други езици , откриваме до 220 имена.

Протоколите от този събор не са достигнали до наши дни. Обаче какво е обсъждано на този Събор и неговите решения са ни известни от доста добре и подробно изложените в трудовете и кореспонденцията на участвалите в него.

От арианите, освен самия Арий , на събора са били дошли и неговите най-близки сътрудници Евсевий Нкидимийски, Евсевий Кесарийски, както и местният епископ на град Никея Теогнис и Марий Халкидонски . Заедно с Евсевий от Кесария присъствали и неговите сътрудници : Павлин от Тир и Патрофил от Скитол, също подкрепящи Арий от Либия: Секунд от Птолемаида и Теона от Мармарика. 

Православната страна била представена на Събора от изключителните епископи , както образовани така и аскети и изповедници: Александър Първи Александрийски , Атанасий Велики, Евстатий Антиохийски , Маркел Анкирски, също така известните със светостта на живота си Леонтий от Кесария Кападодокийска и Яков от Низибис, изповедници били Амфион от Епифания и Киликия, Сисиний от Кизик, Павел от Неокесария който бил с изгорени ръце, Пафнутий от Тиваида и Потамон Егептинянина който бил с извадени очи. Краката на Потамон също били изкълчени и в това състояние той работил в изгнание в кариерите.  Той бил известен като чудотворец  и лечител. Спиридон Тримитунски също пристигнал от Кипър. Той бил известен като чудотворец . Константин , влизайки в залата  при тържественото откриване на Събора, демонстративно поздравил, прегърнал и целунал избодените очи на тези изповедници.

Тъй като арианските спорове нарушавали мира само в източната част на Римската империя, Западната църква не сметнала за необходимо да изпрати много свои представители на събора. Папа Силвестър изпратил двама презвитери за свои представители:Винцент и Вито. Освен това, от латиноезичните провинции пристигнали само свети Осий Кордувски от Испания( според някои сведения той бил председател на Събора), Марк Калабрийски, Евстатий Медиолански от Италия, Цецилиан Картагенски от Африка, Никасий Дижонски от Галия и Домн Стридонски от Далмация. 

Извън Римската империя на Събора пристигнали делегати от Питиунт в Кавказ, от Боспорското царство, от Скития, двама делегати от Армения и един - Яков от Нисибис- от Персия.

Според Сократ , Съборът е открит на 20 май, а императорът е насрочил церемониалното му закриване на 25 август, на който той отбелязвал 20 години от царуването си.

Но някои историци посочват 14 юни за начало на Събора. Актовете на Халкидонския събор от 415 година датират приемането на Никейския декрет на 19 юни.

Съборът започнал с реч на император Константин на латински език. ,, Не се бавете- казал Константин- о, приятели, слуги Божии и слуги на нашия общ Господ и Спасител! Не се бавете да разгледате причините за вашите разногласия още в самото им начало и да разрешите  всички спорни въпроси чрез мирни решения. Чрез това ще вършите това, което е угодно на Бога, и ще донесете най-голяма радост на мен, вашия съслужител." След това тази реч била преведена на гръцки и започнал разгорещен дебат, в който императорът взел активно участие.

По време на дебата Арий  и неговите поддръжници изразили позицията си директно и смело, разчитайки на религиозната толерантност на императора и надявайки се да го убедят и привлекат на тяхна страна. Техните богохулни речи възмутили православните. Страстите се нажежили. В подходящия момент Евсевий  Кесарийски излязъл с хитро дипломатическо предложение, който се състоял в това да се вземе за основа на определението на Събора текстът на Символа на вярата , който бил познат на повечето .

Планът на Евсевий бил отчаяно да убеди мнозинството от епископите на Събора в своята ерес или да спечели императора на своя страна, сведе този Събор до формалност, като се приеме познатата на всички православни формула, с която мнозинството би трябвало да се съгласи лесно, но същевременно неясна и оставяща място за еретичното учение на Арий.

Но император Константин  надхитрил хитрия Евсевий. След като одобрил текста, той сякаш между другото, предложил да се обогати този текст с малко допълнение, с една дума,, единосъщен,, . С подкрепата на авторитетните православни епископи, мнозинството от епископата, които, макар и православни, въпреки това не били достатъчно образовани, за да се задълбочат и разберат всички тънкости на този въпрос, подкрепили и гласували за това допълнение, предложено от императора, надеждно отрязвайки арианската ерес от Православието.

За съжаление, след като формално приели правилната формулировка на православната вяра сякаш отвън, Църквата не е била вътрешно готова да я признае за ,,своя,, истина . Следователно, привидният триумф на Православието на Първия Вселенски събор, разбирайки, изяснявайки и допълвайки неговото богословие.

Освен , че решили основния въпрос, пред който стоял Съборът- да развият отношението на Църквата към учението на Арий и неговите последователи- отците на Първия Вселенски събор взели и редица други второстепенни , но също важни решения.

Първото от тези решения е въпросът за изчисляването на датата на Възкресение Христово. По време на Събора различните поместни църкви са използвали различни правила за датата на Великден. Някои поместни църкви са изчислявали Велекден въз основа на еврейския календар, докато други са използвали различна схема , според която християнският Великден никога не е съвпадал с еврейската Пасха. Император Константин, който свикал Събора, отдал не по-малко значение на въпроса за празнуването на Великден в един ден от цялата Църква, отколкото арианската ерес.

Отците на Първия Вселенски събор не са приели правило, определящо процедурата за изчисляване на Пасхалията, а вместо това са определили, че на Александрийския епископ е дадена честта да изчислява православната Пасхалия и да съобщава датата на Великден на останалите църкви, които трябва да следват тази дата. На практика това означавало, че цялата Църква трябвало да приеме традицията за изчисляването на Пасхалията, използвана от Александрийската и Римската църква.

Съборът приел и 20 канонични правила, регулиращи живота на Църквата.

Чудо

 По време на урок. Учителката пита :

-Деца! Кажете пример за чудо?

Момиче, възпитано в християнско семейство, вдига ръка. Учителката неохотно позволява на момичето да отговори.

- Чудо е било, когато Бог превежда израилтяните през Червено море.

Учителката, видимо не вярваща в  Бог, решава да се подиграе:

- Едва ли е чудо. Учените са доказали, че в определен момент това море е дълбоко до колене, и може спокойно да се премине.

Учителката пак пита:

- Деца ! Бихте ли казали какво е чудо?

Отново вдига ръка същото дете. Учителката се нервира, но го вдига.

- Чудо е било, когато цялата армия на фараона се удавила в море , което било до колене.

На този ден: 11 май 330 година основаването на Константинопол

Таня Биринджиева

През 324 година император Константин решил, че столицата на империята трябва да бъде по-близо до източните провинции, но да има пряка комуникация със Запада. Град Византион изпълнявал тези изисквания и на 8 ноември 324 година мястото за нова столица било осветено.

Преданието разказва, че императорът очертал границите на града с копие, когато неговите придворни се удивили на мащаба на новите размери на столицата. Те казали:,, Господарю, докога ще продължиш?"

Константин отговорил:,, Ще продължа, докато този, който върви пред мен, спре".

Тогава те разбрали, че императорът е воден от божествена сила. Съществува изображение на този момент, показващо ангел Господен, вървящ пред Константин, докато той очертава новите граници на града.

Строежът на основните сгради започнал през 325 година, а езическите паметници от Рим, Атина и други градове били използвани за разкрасяване на новата столица. Необходимостта от новия град се обяснява отчасти с променящите се изисквания на управлението , германското нашествие на Запад и търговските облаги, но новият град е трябвало да бъде и християнска столица. За целта е било необходимо полагането на нова основа.

През 330 година работата напреднала до степен, в която Константин е могъл да освети новата столица. Освещаването се е състояло на 11 май, последвано от четиридесет дни радостно празненство.

Християнският Константинопол е бил поставен под закрилата на Пресвета Богородица и е засенчил езическа Византия. Константин Велики е първият император, който доброволно се е подчинил на Христос, а Константинопол се превръща в символ на християнска империя просъществувала векове. 

Изцелението на крал Стефан Дечански от свети Николай Мирликийски Чудотворец

 Таня Биринджиева

Сръбският крал Милутин , имал лоша съпруга , която го настроила против собствения му син, Стефан. Крал Милутин бил убеден в предателството на сина си, и заповядал да бъде ослепен. Изпитвайки силна болка Стефан заспал в църквата,, Свети Николай". Докато спял, светецът му се явил насън и му казал:,, Не се отчайвай, любими Стефане, очите ти са в дланта ми".

Силно утешен, когато Стефан се събудил, болката се била облекчила, и той започнал молитвен живот. Крал Милутин обаче не бил доволен. Той изпратил на заточение в Константинопол Стефан, където бил затворен в манастир.

Една нощ, след тежък ден, Стефан задрямал по време на вечерната литургия в чест на свети Николай. Докато спял , светецът му се явил за втори път, направил кръстен знак върху лицето на Стефан и казал:,, Благородни княже, помниш ли думите ми:,, Очите ти са в дланта ми ?" Сега ти ги връщам ". Светецът докоснал очите на Стефан и след това изчезнал. Когато Стефан се събудил, той отново можел да вижда! Той обаче пазел това в тайна, и продължавал да носи превръзка на очите си преструвайки се на сляп. 

След пет години крал Милутин починал. Принц Стефан разказал как свети Николай дошъл и върнал зрението му. След това Стефан се завърнал в Сърбия и станал крал. Докато бил крал , той основал Дечанският манастир с манастирска църква , посветена на свети Николай. Той основал и болница за прокажени. Като знак на благодарност към свети Николай крал Стефан изпратил сребърен олтар и голяма икона в базиликата ,, Свети Николай" в Бари.

Свети Николай се явил на крал Стефан за трети последен път, казвайки:,, Господ те зове към себе си , Стефане- бъди готов да си отидеш от този живот."

Подготвяйки се за смъртта си, кралят дал богатствата си на манастира Дечани и болницата за прокажени. Скоро след това собственият му син въстанал срещу него и наредил крал Стефан да бъде убит. Той бил погребан в Дечанския манастир и обявен за светец от Сръбската православна църква.