Блажената игуменка Таксиархия ( 30 април 1938година - 3 август 1994година)

Таня Биринджиева

Блажената игуменка Таксиархия е родена като Афродита Дукас на 30 април 1938 година в село Дракия, Пилио, Гърция, място за което се казва,че планините остават покрити с облаци. Живописните калдъръмени улички и сгради, датиращи от 1655 година , разказват историята на хора, които са знаели как да се жертват за вярата си и за ближния си. Хората от Дракия са помогнали за организирането на въстанието срещу османската власт и са страдали от нацистите , преживявайки мъченичеството чрез клането на над 100 от своите мъже и млади момчета. Именно в тази среда са били корените на Афродита Дукас. Родителите и, вече покойници, Йоана и Константинос, са били част от историята на това село. Когато тя е била на 5 години, баща и е бил екзекутиран от комунистическите бунтовници по време на гръцкото въстание след Втората световна война . Майка и останала с Афродита  и тримата и братя и сестра. В Гърция когато бащата почине, децата се считат за сираци. След смъртта на баща им семейството изпада в бедност.

Страданието и болката стават част от детството на Афродита. Когато е на 12 години тя се разболява от ревматична треска, която ограничава нормалните дейности на младото момиче и и оставя сърдечно заболяване, което впоследствие ще се отрази на здравето и. Тя е изпратена в Атина в болницата ,, Евангелизмос,, за да и бъдат направени изследвания. Тя плаче ден и нощ за майка си и въпреки това, когато майка и идва да я види, Афродита смело се преструва на щастлива. Тези изпитания и страдания я укрепват, оформят и подготвят за бъдещата и роля, която е за слава Божия . Здравето и налага да живее по- съзерцателен живот и, възпитана във вярата на майка си, младата Афродита се сближава много с Църквата и в нея процъфтява дълбоката любов към Пресвета Богородица. Дева Мария става модел за нейния живот, извор на нейната вяра.

В крайна сметка тя отива в Америка за операция за смяна на сърдечната клапа и когато се завръща в Гърция, тя обещава на Пресвета Богородица , че ако оздравее, ще и служи в манастир в продължение на шест месеца. Младата Афродита оздравяла и изпълнила обещанието си към Пресвета Богородица. През 1971 година , на 33 -годишна възраст, тя постъпва в манастира на Пресвета Богородица Одигитрия в село Портария, на върха на планината с изглед към крайбрежието на Волос. Красивият манастир е заобиколен от живописни панорамни гледки към дъбови и борови дървета, цветни градини, водопади и потоци. Шестте месеца отминали, а Афродита никога не се върнала в Дракия. 

В манастира тя била под послушание на старицата Макрина, известна в целия православен свят като духовен гигант на нашето време. Под ръководството на старицата Макрина , Афродита научила заповедите на монашеския живот, чиято основа е послушанието, и научила молитвата на сърцето,, Господи Иисусе Христе, помилуй ме" . На 28 август 1972 година тя била подстригана във Велика схима и получила името Таксиархия. Само една година била изминала , откакто влязла в манастира, но тя достигнала толкова големи духовни висоти , че била издигната до най-високото ниво на монашеството - Великата схима- рядко явление , преживяно от другите сестри. В манастира тя не само се усъвършенствала в христоподобна любов, послушание и смирение чрез своя духовен старец Ефрем Аризонски и своята старица Макрина, но тя била и заобиколена от подкрепящо , топло и любящо сестринство.

През 1989 година сестра Таксиархия е призована от своя духовен отец , стареца Ефрем, да направи върховна жертва. Тя е помолена да напусне любимата си старица и сестрите , да напусне дома си, красивия си манастир и да замине в Америка, за да отговори на призива на Христос да Му служи по един много различен начин. Тя пристига в Питсбърг с още една сестра , за да се срещне с епископ Максим, който , заедно със стареца Ефрем, има видение, без тя да знае, да посее семената на гръцкото православно монашество в Америка. Двете сестри са отведени в Саксонбърг , в много селска и чужда среда, в малка , занемарена селска къща, един рязък контраст с манастира, който тя напуска.

И така всичко започва. 

Посетителите започват да идват, за да видят със собствените си очи първото монашески присъствие от Гърция в тази страна. В крайна сметка причините, поради които идват, се променят, много свещеници и хора са били привлечени, защото чули за тихата , смирена и проницателна монахиня и започват да я търсят за духовни съвети. Те са изпитали автентичната и безусловна любов, която Христос им вдъхва, когато дойде на света.

Сестринството от двама души става на трима и на 20 юли 1991 година сестра Таксиархия става старицата Тахсиархия, първата игумения на манастира,, Рождество Богородично". Такова е било смирението, тъй като и са били необходими огромна сила и смелост, за да преодолее културните и езикови бариери, копнежа по това , което била оставила зад гърба си, и да надхвърли всичко това, за да изпълни съвършеното си послушание на своя духовен старец и на видението на епископа. През 1991година била построена сграда с параклис и сестринството станало десетчленно .

Това било едно новосъздадено сестринство, съставено от жени , родени в САЩ. В тази страна до този момент няма манастир който да служи за еталон. Монашеският живот, неговите правила, реда, поведението на монахините и начина на четене и пеене на византийска музика са били чужди за сестрите.  Игуменията Таксиархия , с безкрайно търпение, с дух на саможертва и майчина, всеобхватна любов, започва своето послушание, оформяйки душите под нейна грижа.

Докато обучава сестринството си, тя обучававала свещениците, децата, майките, възрастните хора- всички онези, които са отивали при нея в нужда, в болка, в скръб, търсейки съвет. През краткото и управление на манастира има много свидетели на благодатта, дадена и от Бог да лекува, както и нейния дар на проницателност. Времето и с всички, които са я познавали и обичали, приключва твърде рано. Тя претърпяла много страдания и се борела с рак на гърдата и сърдечна недостатъчност.

Игуменията Таксиархия почива в Господ на 3 август 1994 година на 56-годишна възраст. Тя е погребана на 6 август , на празника Преображение Господне.

Атонска история за монаха който повярвал, че може да стане патриарх

Таня Биринджиева 

Полезна и поучителна атонска история, която ни показва колко много вреди може да ни донесе гордостта дори и да сме духовно напреднали.

Старецът Христодулос от Катунакия ми разказа, че в скита Света Анна , с лице към морето, имало един монах на име Харалампос, който бил сам.

Хитрият и изобретателен на зло демон, бавно му внушил , че  е подходящ за патриарх, поради духовните му качества и физически вид, и когато един ден го видял да се грижи за дългата и буйна брада, негодникът разбрал , че го е заловил.

В един момент той се явил на сън на монаха като клирик и му казал, че ,,от Константинопол идва пратеничество от архисвещеници, за да го приемат и възкачат на Вселенския престол."

Монахът повярвал на демона, и бедния човек може би от страх, за да не попречи никой на грандиозните му планове, започнал големи приготовления, очаквайки пристигането на пратеничеството и неговото отпътуване без да казва на никого. Една нощ под колибата му пристигнал ярко осветен кораб със стражи , със свещи, шестокрили кораби и въображаеми духовници.

Щом нещастникът ги видял, той побързал да слезе с оскъдните си вещи.

Но о, неизмеримата Божия милост и неустоимата сила на Кръста !!! Докато бедният човек се готвел да стъпи на въображаемия кораб, той по навик се прекръстил и изведнъж демоничното изображение изчезнало, оставяйки нещастния човек да стои пред ръба на дълбоката и стръмна бездна, пълна с акули. Тогава той осъзнал за демоничната тъмнина и, връщайки се в аскетичната си колиба, с благодарност прославил всемилостивия Бог, за неочакваното си спасение и отишъл при духовния си старец, за да се изповяда за случилото се.

Пренасяне на мощите на свети Серафим Саровски

Таня Биринджиева

Преподобният Серафим Саровски починал през 1833 година и седемдесет години по-късно е бил канонизаран  от Руската църква. На 18 юли 1903 година по улиците на Саров имало между 200 000 и 300 000 поклонници , докато мощите на свети Серафим Саровски били пренесени в катедралата ,, Успение Богородично". Там от нощта на 18 юли до следващата сутрин във всички църкви на Русия имало всенощно бдение.

Пренасянето на светите мощи на свети Серафим Саровски на 19 юли 1903 година събрало хиляди хора, сред които най-видните представители на духовенството и царското семейство, цар Николай Втори е бил един от носещите мощите по време на процесията, а великата княгиня Елисавета е записала разказа на очевидец на многото чудеса, които са се случили.

Свети Серафим не само е предсказал за идването на царя за неговото прославяне и че от радост ще пеят,, Христос Воскресе" през лятото, но и бил оставил писмо за ,, четвъртия суверен, който ще дойде в Саров,, . Това бил Николай Втори, на когото е било дадено писмото, съдържанието на това писмо не е известно, но когато го е прочел , царят и бъдещ мъченик, макар да не е бил човек, който показва емоциите си, бил видимо разтърсен.

През 1926 година болшевиките затварят Саровския манастир и вземат мощите на свети Серафим. Първо ги пренасят в Арзамас, а след това в Москва. В Москва били занесени и много други свети мощи от цяла Русия, като били изследвани от специална комисия. Когато комисията стигнала до мощите на свети Серафим Саровски и отварят раката, светите мощи по чудо не са намерени.

Мощите са намерени на 11 януари 1991 година в църквата ,, Казанска Богородица " в Санкт Петербург. Същата нощ гръмотевици и светкавици прекосяват небето над Санкт Петербург и всички разбират, че се случва нещо .

От Санкт Петербург светите мощи на свети Серафим били пренесени в Дивеево, за да се изпълни пророчеството на свети Серафим, който преди смъртта си казал, че ще намери покой в Дивеево.

На този ден:Великата схизма 16 юли 1054 година

 Таня Биринджиева

Великата Схизма, която е известна още като Източно-Западната Схизма, е ключово събитие в християнската история, довело до разделянето на Римокатолическата Църква и Източноправославната Църква.

Този разрив, който се е случил през 1054 година има дългосрочни последици, оформяйки религиозния, културния и геополитическия пейзаж на Европа и отвъд нея.

1. Езиковите разделения                                

Езикът е изиграл значителна роля във Великата схизма. Западната църква е използвала предимно латински език, докато Източната църква използва гръцки език като свой литургичен език. Езиковата бариера допринася за недоразумения и различни богословски тълкувания.

1. Папската була                                             
2. Един от ключовите фактори за разкола е публикуването на папската була през 1054 година от папа Лъв Девети, с която се отлъчва от църквата константинополският патриарх Михаил Керуларий. Този декрет бележи важна отправна точка между източния и западния клон на разкола.
3. Иконоборческия спор                                Иконоборческата борба, която се случва през 8-ми и 9-ти век , е допринесла за нарастващото напрежение между Изтока и Запада. Позицията на Източната църква относно иконите е била в противоречие с гледната точка на Западната църква, което задълбочило разделението.
4. Употребата на хляб при причастието      Една на пръв поглед банална разлика между двата клона на църквата е видът хляб, използван при Евхаристията. Западната църква е използвала безквасен хляб, докато Източната е използвала квасен хляб. Този малък детайл символизира по-широки богословски различия.
5. Включването на ,, Филиокве"                   Включването на ,, Филиокве" в Никейския символ на вярата е основен богословски спор. Източната църква отхвърля това допълнение, задълбочавайки доктриналните разделения.
6. Културни и политически фактори            Освен богословски различия, роля са изиграли и културните и политическите фактори. Падането на Западната Римска империя и възходът на Византийската империя на Изток са допринесли за различните светогледи и динамика на властта.
7. Ролята на папската власт                          Западната църква поставя по-силен акцент върху авторитета на папата като религиозен водач. Източната църква поддържа по-колегиален подход, ценейки консенсуса на епископите.
8. Въздействието върху изкуството и архитектурата                                            Разделението оказва дълбоко влияние върху художествените и  архитектурните стилове. Западът възприема романската и готическата архитектура, докато Изтокът развива византийските и православните архитектурни традиции.
9. Усилия за помирение                                Усилията за преодоляване на разделението са продължавали през цялата история. Вторият Лионски събор през 1274 година и Фераро-Флорентинския събор през 1439 година се опитват да помирят двата клона, но трайното единство не е възможно.
10. Съвременни последици                             Голямата схизма продължава да оказва влияние върху християнството и до наши дни. Православната църква и Римокатолическата църква поддържат отделни традиции, литургични и църковни структури.

Голямата схизма е многостранно историческо събитие с изненадващи измерения, които се простират отвъд богословските различия. Разкрива се сложното взаимодействие между език, култура , политика и дори ритуали. Разплитайки тези неочаквани аспекти , ние получаваме по-дълбоко разбиране за това как този разкол е оформил хода на християнството и е оставил незаличим отпечатък върху религиозната история.                                                           

Нова книга: Любовта между светците и животните

 Таня Биринджиева 

На книжният пазар в България излезе нова книга със заглавие ,,Любовта между светците и животните" на Симон Светогорец.

Накъдето и да погледне човек в прекрасния свят на животните, той е изумен: от малките насекоми и пъстрите пеперуди, пчелите и изящния дар , който ни дават, безкрайните видове птици и техните мелодични чуруликания, безбройните видове от риби, огромните китове, до легендарните общества от бозайници, малки ,големи, опитомени и диви.

Въпреки това, ние сме силно трогнати от техните,, чувства,, , в зависимост от нашата собствена чувствителност: обичта на майките, които кърмят, защитават и обучават малките си, тяхното сътрудничество и взаимопомощ. Особено сме трогнати от тяхната любов към нас хората. Хиляди книги и истории са написани за тази любов, и особено за верния приятел на човека , кучето. Дори сме виждали лъвове да прегръщат своите благодетели!

В тази книга ще се възхитим на ,, обмяната,, на любов между светците и животните! Тъй като светците са надхвърлили тленната човешка природа и са станали богоподобни, те ни пренасят в един съвършен свят, изгубен: първият след Сътворението на света, където е имало абсолютна хармония между човека и цялото Творение. Светците са имали любов към животните несравнимо по-голяма от тази на всички любители на животни. Те са имали любовта на Бог към Неговите създания! В книгата ще видим как: лъв е станал пощальон, гущер е отговарял на въпрос на свети Паисий, орел  е пуснал риба от небето, от благодарност към моряците, които са го спасили, коза е напуснала стадото си и е отишла да кърми бебе в определено време.

Преводач и разпространител е журналиста Ангел Бончев. Книгата може да се намери в църковните магазини в страната и при Ангел Бончев на телефон:0898802638

Възпоменание на чудото на света великомъченица Ефимия по време на Четвъртия Вселенски събор

 Таня Биринджиева

Света великомъченица Ефимия е претърпяла мъченическа смърт в град Халкидон през 304 година по време на гонението при император Диоклециан. Век и половина по-късно, по време на победата на християнската църква в Римската империя, Бог е благоволил Ефимия Всехвална отново да бъде свидетел и изповедник на чистотата на православното учение.

През 451 година в град Халкидон, в самата църква, където почиват прославените мощи на светата великомъченица Ефимия, се провеждали заседанията на Четвъртия Вселенски събор. Съборът е свикан, за да определи точната догматическа формула на Православната църква относно природата на Богочовека Иисус Христос. Това се налага поради широкото разпространение на ереста на монофизитите, които се противопоставяли на православното учение за двете природи в Иисус Христос- Божествената и Човешката( в едно Божествено Лице). Монофизите лъжливо твърдели , че в Христос има само една природа- Божествената( т.е че Иисус Христос е Бог, но не и човек по природа), което причинява раздори и вълнения в Църквата. На събора присъствали 630 представители от всички поместни християнски църкви. От православната страна присъствали Анатолий, патриарх на Константинопол, Ювеналий, патриарх на Йерусалим и представители на Лъв, папа Римски. Монофизитите били много, начело с Диоскор , патриарх на Александрия и константинополския архимандрит Евтихий.

След продължителни дискусии двете страни не успели да постигнат споразумение. Светият патриарх Анатолий Константинополски  предложил решението на църковния спор да се предаде на Светия Дух, чрез Неговия несъмнен носител света Ефимия Всехвална, чиито чудотворни мощи били открити по време на дискусиите на събора. Православните йерарси и техните противници записали своите изповедания на вярата на отделни свитъци и ги запечатали с печатите си. Те отворили гробницата на света великомъченица Ефимия и поставили двата свитъка в пазвата и. След това , в присъствието на император Маркиан, участниците запечатали гробницата, като поставили върху нея императорския печат и поставили стража, която да я пази в продължение на три дни. През тези дни и двете страни си наложили строг пост и се молили усилено. След три дни патриархът и императорът в присъствието на събора отворили гробницата с мощите: свитъкът с православното изповедание бил държан от света Ефимия в дясната ръка, а свитъкът на еретиците лежал в краката и. Света Ефимия,сякаш жива, вдигнала ръката си и подала свитъка на патриарха. След това чудо мнозина от колебаещите се приели православното изповедание, докато онези, които упорствали в ереста, били осъдени и отлъчени.

След нашествието на персите през 7 век , мощите на света Ефимия са били пренесени в Константинопол, в новопостроена църква, посветена на нея. Много години по-късно, по време на иконоборческата ерес, реликварият с мощите на светицата бил хвърлен в морето по заповед на император Лъв Исавр. Реликварият е бил спасен от морето от братята корабособственици Сергий и Сергон, които го предават на местния епископ. Светият епископ наредил мощите да се съхраняват тайно, в крипта, тъй като иконоборческата ерес продължавала да бушува. Над мощите е била построена малка църква, а върху реликварият е бил поставен надпис, в който се посочва чии мощи почиват вътре. Когато иконоборческата ерес била окончателно осъдена на 7 Вселенски събор, по времето на Тарасий, патриарх Константинополски и император Константин и майка му Ирина, мощите на света великомъченица Ефимия отново били тържествено пренесени в Константинопол.

Информация за чудото на света великомъченица Ефимия се споменава в две писма: едното от събора до папа Лъв, а другото от патриарх Анатолий до папа Лъв. Въпреки че пасажите относно чудото са малко неясни, се казва, че определението за вяра е било дадено от света великомъченица Ефимия като нейно собствено изповедание на вярата потвърдено от присъстващите свети отци.

Изглежда ясно, че папа Лъв вече е знаел за чудото или е било станало общоизвестно по времето, когато двете писма са публикувани.

Пещерата на свети Йоан Предтеча и гробницата на праведна Елисавета

 Таня Биринджиева 

Когато се родил Господ Иисус Христос и цар Ирод започнал да избива витлеемските деца,той изпратил хора да намерят и убият сина на Захария- защото Ирод бил чул всичко което се било случило със Захария и как се родил Йоан. Като видяла войниците, Елисавета взела в прегръдките си Йоан- той бил на година и половина по това време- избягала от къщата с него и се отправила към едно скалисто и пусто място. Като видяла войниците които я следвали , тя извикала към планината:,,О, Божия планина, приеми една майка с детето и!". И скалата се отворила и скрила майката с детето. Тогава Ирод, разгневен, че малкия Йоан не е бил убит, заповядал Захария да бъде убит пред олтара. Кръвта на Захария се разляла върху олтара и изсъхнала и станала твърда като камък, и останала като свидетел на злото дело на Ирод. На мястото, където Елисавета се скрила с Йоан, се отворила пещера, от нея потекла вода и израснала плодоносна палма, всичко това чрез Божията сила. Четиридесет дни след смъртта на Захария починал Елисавета. Детето Йоан останало в пустинята и било хранено от ангел и закриляно от Божието провидение, до деня, в който се явил на река Йордан.

Преданието разказва , че пустинното място, където е израснал Йоан е мястото на манастира,, Свети Йоан в пустинята". Той се намира в сърцето на Юдейските хълмове, на около 3 км от Ейн Карем, родното място на свети Йоан, което е само по себе си е само на 7-8 км западно от Йерусалим. Под манастира има две пещери: първата пълна с вода, е била използвана за ритуални къпания и кръщения. Другата е мястото , където Елисавета е намерила убежище за детето си, когато са бягали от клането на младенците от Ирод- по времето, когато Йосиф и Мария са избягали в Египет с Иисус. В задната част на пещерата има малък олтар и красива фреска, изобразяваща младия Йоан, скрит от майка си. От манастира, при кратък преход нагоре по хълма води до манастир, в който се твърди, че гробното място на Елисавета. Сегашният манастир, които францисканците са закупили от Латинската патриаршия през 1911 година, е построен над византийски руини и останки от църква. През 90-те години на миналия век мелкитски католици се грижат за мястото и за редицата красиви стенописи по вътрешните стени на манастира.

Чудотворната икона на Пресвета Богородица Адвокатиса(Застъпница)

Таня Биринджиева 

Иконата на Пресвета Богородица Адвокатиса( Застъпница или Ходатайка) има сирийско - палестински произход от началото на 7-8 век. Тя се е намирала в църквата,,Света София" в Константинопол, където става известна с многобройните си чудеса. През 8 век свети Герман патриарх Константинополски я дарява на папа Григорий Втори в Рим. В този момент иконата се намира в църквата,, Санта Мария дел Росарио" в Рим.

Иконографски тя принадлежи към типа,, Застъпница,, . В иконите от този тип Света Богородица е изобразена без Младенеца, но се обръща към Сина с молитва за застъпничество. Иконата е наричана още ,, Застъпницата със златните ръце( ръцете на Божията Майка, целувани от молещите се, в крайна сметка са били покрити със златни пластини във формата на ръкавици).

Иконата често е била пресъздавана в копия, а древните текстове разказват за множества чудеса от тези копия.

Иконата станала известна с чудотворната си помощ на онези, които се обръщали към нея с молитва към Божията Майка за избавление от несправедливостта на съдиите и освобождаване на затворници, тя е защита от видими и невидими врагове, и изцелява духовна и физическа слабост.

Атонските старци: Монахът Азария

 Таня Биринджиева

Старецът Азария ( в света- Анастасий Мутафис) е живял в килията на свети Йоан Предтеча, в скита  Света Анна. Хората ,които са го познавали, си спомнят за него, че вече в напреднала възраст лицето му оставало младо. Той бил роден в град Урла. Той бил ученик на атонския стареце Аверкий. Старецът Азария живеел в каливата* на свети Йоан Предтеча, в скита на света Анна. Той бил извънредно кротък и неговите съвременници отбелязвали, че никога не спорел с никого. Неговото здраве било лошо, но въпреки всички той винаги постел. 

Всеки ден той отивал пръв на литургията и последен си тръгвал. Със сълзи на очи той слушал молитвите за благодетелите  на скита. Когато се прибирал от литургия, не почивал, а работел.

Спазвал монашеското правило с особена строгост и говорел много малко. Той обичал да чете, особено тълкуванието на ,, стъпалата,, на ,, Новата Лествица" на свети Никодим. 

Всеки понеделник вечер той четял акатиста на свети Йоан Предтеча. Очевидци отбелязват, че в дните на празниците на свети Йоан Предтеча неговото лице се преобразявало: то ставало блажено и радостно.

Старецът Азария имал малка лодка, с която излизал в морето, за да лови риба. Монасите винаги се изненадвали как с такава малка мрежа, която хвърлял в морето, успявал всеки път да улови толкова много риба, която била достатъчна за прехраната на всички братя.

Всички котки идвали на рибната трапеза, но старецът никога не ги галил. Веднъж го попитали защо никога не гали котките, а той отговорил, че според правилото на свети Василий Велики, ако вярващ погали някое животно, той не трябва да яде антидор в продължение на 7 дни и трябва да направи 100 поклона. Старецът обаче хранил котките, тъй като плашели змиите от каливата.

Той много се разстройвал, когато видял, някой от братята да не се подчинява.

Старецът Азария поучавал онези, които идвали при него, в лични разговори, давайки примери от живота.

Хората които го познавали, казвали ,че въпреки старостта си, лицето му оставало младо. Той починал след тежко заболяване на 80 години на 14 юни 1947 година.

калива- това е вид сграда на Света гора, в която обикновено живеят не повече от 6 монаси.

На този ден:1700 години от Първият Вселенски събор в Никея

 Таня Биринджиева

Първият Вселенски събор е свикан от император Константин Велики през 325 година в предградието на Константинопол, град Никея, поради което е наричан Никейски събор.

Съборът е свикан предимно за разрешаване на богословския спор между александрийският свещеник Арий, който учел , че второто Лице на Троицата, Логосът, е по-малко от Първото Лице, Бог Отец, и е създадено от Бог Отец, и епископа на Александрия Александър и неговите поддръжници. Този спор бързо се разпространил отвъд границите на Александрия и обхваща голяма част от Римската империя, заплашвайки мира в Църквата.

Император Константин , виждайки в Църквата основата на стабилността на Римската империя, побързал да свика епископите от всички краища на Земята,  за да разрешат този спор и да бъде установен мир в Църквата и империята. За да постигне това, император Константин осигурил на епископите транспортни средства и платил за настаняването им.

Литургичната традиция е определила броя на участниците в Събора на 318. Император Константин Велики в речта си пред Събора казва:,, Повече от 300". Свети Атанасий Велики, папа Юлий, Луцифер Калабрийски говорят за 300. Друг участник , Евсевий Кесарийски, казва числото ,, повече от 250 ". В ръкописните списъци, достигнали до нас на гръцки, коптски, сирийски, арабски и други езици , откриваме до 220 имена.

Протоколите от този събор не са достигнали до наши дни. Обаче какво е обсъждано на този Събор и неговите решения са ни известни от доста добре и подробно изложените в трудовете и кореспонденцията на участвалите в него.

От арианите, освен самия Арий , на събора са били дошли и неговите най-близки сътрудници Евсевий Нкидимийски, Евсевий Кесарийски, както и местният епископ на град Никея Теогнис и Марий Халкидонски . Заедно с Евсевий от Кесария присъствали и неговите сътрудници : Павлин от Тир и Патрофил от Скитол, също подкрепящи Арий от Либия: Секунд от Птолемаида и Теона от Мармарика. 

Православната страна била представена на Събора от изключителните епископи , както образовани така и аскети и изповедници: Александър Първи Александрийски , Атанасий Велики, Евстатий Антиохийски , Маркел Анкирски, също така известните със светостта на живота си Леонтий от Кесария Кападодокийска и Яков от Низибис, изповедници били Амфион от Епифания и Киликия, Сисиний от Кизик, Павел от Неокесария който бил с изгорени ръце, Пафнутий от Тиваида и Потамон Егептинянина който бил с извадени очи. Краката на Потамон също били изкълчени и в това състояние той работил в изгнание в кариерите.  Той бил известен като чудотворец  и лечител. Спиридон Тримитунски също пристигнал от Кипър. Той бил известен като чудотворец . Константин , влизайки в залата  при тържественото откриване на Събора, демонстративно поздравил, прегърнал и целунал избодените очи на тези изповедници.

Тъй като арианските спорове нарушавали мира само в източната част на Римската империя, Западната църква не сметнала за необходимо да изпрати много свои представители на събора. Папа Силвестър изпратил двама презвитери за свои представители:Винцент и Вито. Освен това, от латиноезичните провинции пристигнали само свети Осий Кордувски от Испания( според някои сведения той бил председател на Събора), Марк Калабрийски, Евстатий Медиолански от Италия, Цецилиан Картагенски от Африка, Никасий Дижонски от Галия и Домн Стридонски от Далмация. 

Извън Римската империя на Събора пристигнали делегати от Питиунт в Кавказ, от Боспорското царство, от Скития, двама делегати от Армения и един - Яков от Нисибис- от Персия.

Според Сократ , Съборът е открит на 20 май, а императорът е насрочил церемониалното му закриване на 25 август, на който той отбелязвал 20 години от царуването си.

Но някои историци посочват 14 юни за начало на Събора. Актовете на Халкидонския събор от 415 година датират приемането на Никейския декрет на 19 юни.

Съборът започнал с реч на император Константин на латински език. ,, Не се бавете- казал Константин- о, приятели, слуги Божии и слуги на нашия общ Господ и Спасител! Не се бавете да разгледате причините за вашите разногласия още в самото им начало и да разрешите  всички спорни въпроси чрез мирни решения. Чрез това ще вършите това, което е угодно на Бога, и ще донесете най-голяма радост на мен, вашия съслужител." След това тази реч била преведена на гръцки и започнал разгорещен дебат, в който императорът взел активно участие.

По време на дебата Арий  и неговите поддръжници изразили позицията си директно и смело, разчитайки на религиозната толерантност на императора и надявайки се да го убедят и привлекат на тяхна страна. Техните богохулни речи възмутили православните. Страстите се нажежили. В подходящия момент Евсевий  Кесарийски излязъл с хитро дипломатическо предложение, който се състоял в това да се вземе за основа на определението на Събора текстът на Символа на вярата , който бил познат на повечето .

Планът на Евсевий бил отчаяно да убеди мнозинството от епископите на Събора в своята ерес или да спечели императора на своя страна, сведе този Събор до формалност, като се приеме познатата на всички православни формула, с която мнозинството би трябвало да се съгласи лесно, но същевременно неясна и оставяща място за еретичното учение на Арий.

Но император Константин  надхитрил хитрия Евсевий. След като одобрил текста, той сякаш между другото, предложил да се обогати този текст с малко допълнение, с една дума,, единосъщен,, . С подкрепата на авторитетните православни епископи, мнозинството от епископата, които, макар и православни, въпреки това не били достатъчно образовани, за да се задълбочат и разберат всички тънкости на този въпрос, подкрепили и гласували за това допълнение, предложено от императора, надеждно отрязвайки арианската ерес от Православието.

За съжаление, след като формално приели правилната формулировка на православната вяра сякаш отвън, Църквата не е била вътрешно готова да я признае за ,,своя,, истина . Следователно, привидният триумф на Православието на Първия Вселенски събор, разбирайки, изяснявайки и допълвайки неговото богословие.

Освен , че решили основния въпрос, пред който стоял Съборът- да развият отношението на Църквата към учението на Арий и неговите последователи- отците на Първия Вселенски събор взели и редица други второстепенни , но също важни решения.

Първото от тези решения е въпросът за изчисляването на датата на Възкресение Христово. По време на Събора различните поместни църкви са използвали различни правила за датата на Великден. Някои поместни църкви са изчислявали Велекден въз основа на еврейския календар, докато други са използвали различна схема , според която християнският Великден никога не е съвпадал с еврейската Пасха. Император Константин, който свикал Събора, отдал не по-малко значение на въпроса за празнуването на Великден в един ден от цялата Църква, отколкото арианската ерес.

Отците на Първия Вселенски събор не са приели правило, определящо процедурата за изчисляване на Пасхалията, а вместо това са определили, че на Александрийския епископ е дадена честта да изчислява православната Пасхалия и да съобщава датата на Великден на останалите църкви, които трябва да следват тази дата. На практика това означавало, че цялата Църква трябвало да приеме традицията за изчисляването на Пасхалията, използвана от Александрийската и Римската църква.

Съборът приел и 20 канонични правила, регулиращи живота на Църквата.

Чудо

 По време на урок. Учителката пита :

-Деца! Кажете пример за чудо?

Момиче, възпитано в християнско семейство, вдига ръка. Учителката неохотно позволява на момичето да отговори.

- Чудо е било, когато Бог превежда израилтяните през Червено море.

Учителката, видимо не вярваща в  Бог, решава да се подиграе:

- Едва ли е чудо. Учените са доказали, че в определен момент това море е дълбоко до колене, и може спокойно да се премине.

Учителката пак пита:

- Деца ! Бихте ли казали какво е чудо?

Отново вдига ръка същото дете. Учителката се нервира, но го вдига.

- Чудо е било, когато цялата армия на фараона се удавила в море , което било до колене.

На този ден: 11 май 330 година основаването на Константинопол

Таня Биринджиева

През 324 година император Константин решил, че столицата на империята трябва да бъде по-близо до източните провинции, но да има пряка комуникация със Запада. Град Византион изпълнявал тези изисквания и на 8 ноември 324 година мястото за нова столица било осветено.

Преданието разказва, че императорът очертал границите на града с копие, когато неговите придворни се удивили на мащаба на новите размери на столицата. Те казали:,, Господарю, докога ще продължиш?"

Константин отговорил:,, Ще продължа, докато този, който върви пред мен, спре".

Тогава те разбрали, че императорът е воден от божествена сила. Съществува изображение на този момент, показващо ангел Господен, вървящ пред Константин, докато той очертава новите граници на града.

Строежът на основните сгради започнал през 325 година, а езическите паметници от Рим, Атина и други градове били използвани за разкрасяване на новата столица. Необходимостта от новия град се обяснява отчасти с променящите се изисквания на управлението , германското нашествие на Запад и търговските облаги, но новият град е трябвало да бъде и християнска столица. За целта е било необходимо полагането на нова основа.

През 330 година работата напреднала до степен, в която Константин е могъл да освети новата столица. Освещаването се е състояло на 11 май, последвано от четиридесет дни радостно празненство.

Християнският Константинопол е бил поставен под закрилата на Пресвета Богородица и е засенчил езическа Византия. Константин Велики е първият император, който доброволно се е подчинил на Христос, а Константинопол се превръща в символ на християнска империя просъществувала векове. 

Изцелението на крал Стефан Дечански от свети Николай Мирликийски Чудотворец

 Таня Биринджиева

Сръбският крал Милутин , имал лоша съпруга , която го настроила против собствения му син, Стефан. Крал Милутин бил убеден в предателството на сина си, и заповядал да бъде ослепен. Изпитвайки силна болка Стефан заспал в църквата,, Свети Николай". Докато спял, светецът му се явил насън и му казал:,, Не се отчайвай, любими Стефане, очите ти са в дланта ми".

Силно утешен, когато Стефан се събудил, болката се била облекчила, и той започнал молитвен живот. Крал Милутин обаче не бил доволен. Той изпратил на заточение в Константинопол Стефан, където бил затворен в манастир.

Една нощ, след тежък ден, Стефан задрямал по време на вечерната литургия в чест на свети Николай. Докато спял , светецът му се явил за втори път, направил кръстен знак върху лицето на Стефан и казал:,, Благородни княже, помниш ли думите ми:,, Очите ти са в дланта ми ?" Сега ти ги връщам ". Светецът докоснал очите на Стефан и след това изчезнал. Когато Стефан се събудил, той отново можел да вижда! Той обаче пазел това в тайна, и продължавал да носи превръзка на очите си преструвайки се на сляп. 

След пет години крал Милутин починал. Принц Стефан разказал как свети Николай дошъл и върнал зрението му. След това Стефан се завърнал в Сърбия и станал крал. Докато бил крал , той основал Дечанският манастир с манастирска църква , посветена на свети Николай. Той основал и болница за прокажени. Като знак на благодарност към свети Николай крал Стефан изпратил сребърен олтар и голяма икона в базиликата ,, Свети Николай" в Бари.

Свети Николай се явил на крал Стефан за трети последен път, казвайки:,, Господ те зове към себе си , Стефане- бъди готов да си отидеш от този живот."

Подготвяйки се за смъртта си, кралят дал богатствата си на манастира Дечани и болницата за прокажени. Скоро след това собственият му син въстанал срещу него и наредил крал Стефан да бъде убит. Той бил погребан в Дечанския манастир и обявен за светец от Сръбската православна църква.

Йов Многострадални

Таня Биринджиева

Историята на Йов Многострадални е най-страшната и може би най-удивителната история, разказана в Стария завет. Образът на Йов очарова не само вярващите, но и хората, далеч от религията. Християните виждат в живота на този човек пример за най-голяма вяра и смирение, докато философите от нехристиянската традиция виждат бунтар и борец срещу Бог. Патристичните тълкувания ни помагат да разберем истинското религиозно значение на страданието на Йов. Православната църква чества паметта на Йов Многострадални на 6 май.

Праведният Йов е живял 1500 -2000 години преди раждането на Христос, в Северна Арабия, страната Авситис, в земята Уз. Неговият живот и страдания са описани в Стария завет (Книга на Йов). Съществува мнение, че Йов е бил племенник на Авраам: той е бил син на брата на Авраам , Нахор. Йов бил богобоязлив и благочестив човек. С цялата си душа бил предан на Господ и действал във всичко според Неговата воля, избягвайки злото не само в делата си, но и в мислите си. Господ благословил земното съществуване и дарил праведния Йов с голямо богатство: той имал много добитък и всякакъв вид имущество. Седемте синове на праведния Йов и трите му дъщери били приятелски настроени помежду си и се събирали всички заедно на свой ред в домовете си . На всеки седем дни праведният Йов принасял жертва на Бога за децата си, казвайки,,Може би някой от тях е съгрешил или е похулил Бога в сърцето си "

Заради тази своя справедливост и честност, Йов бил високо ценен от съгражданите си и имал голямо влияние върху обществените дела.

Един ден , когато ангелите стояли пред Божия трон, сред тях се появил Сатаната. Господ Бог попитал Сатаната дали е видял слугата Му Йов, праведен човек и свободен от всякакви пороци. Сатаната смело отговорил, че Йов неслучайно се бои от Господ- Той го защитава и увеличава богатството му, но ако му бъдат изпратени нещастия, той ще спре да благославя Бог. Тогава Господ, желаейки да покаже търпението и вярата на Йов, казал на Сатаната:,, Всичко, което има Йов, го давам в ръцете ти, само не го докосвай." След това Йов внезапно загубил цялото си богатство, а след това и всичките си деца. Праведният Йов се обърнал към Бога и казал,, Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се върна при майка си земята. Господ даде, Господ взе. Благословено да бъде името Господне!" И Йов не съгреши пред Господа Бога и не изрече нито една глупава дума.

Когато Божиите ангели се явили отново пред Господ, и Сатаната бил сред тях, дяволът казал, че Йов е праведен, стига самият той да е невредим. Тогава Господ казал:,, Позволявам ти да правиш с него каквото искаш, само спаси душата му." След това Сатаната поразил праведния Йов със страшна болест- проказа, която го покрила от глава до пети. Страдащият бил принуден да напусне компанията на хората, седнал извън града върху купчина пепел и остъргвал гнойните си рани с глинен череп. Всичките му приятели и познати го напуснали. Жена му била принудена да изкарва прехраната, като работи и да скита от къща на къща. Тя не само не подкрепяла съпруга си в търпение, но си и мислела, че Бог наказва Йов за някакви тайни грехове, плачела, роптаела срещу Бог, упреквала съпруга си и накрая посъветвала Йов да хули Бога и да умре.  Праведният Йов скърбял много , но дори в тези страдания останал верен на Бога. Той отговорил на жена си:,, Говориш, като една от глупавите жени. Наистина ли ще приемаме доброто от Бога, а няма да приемаме злото?" И праведният човек не съгрешил в нищо пред Бог.

Чувайки за нещастието на Йов, трима негови приятели дошли отдалеч, за да поделят мъката му. Те вярвали , че Йов е наказан от Бога за греховете си и призовавали невинния праведен човек да се покае.

Праведникът отговорил, че не страда за грехове, а че тези изпитания са му изпратени от Господа  според Божествената воля, непонятна за човека. Приятелите обаче не повярвали  и продължили да вярват, че Господ постъпва с Йов според закона за човешкото възмездие, наказвайки го за греховете,които е извършил .В голяма духовна скръб праведният Йов се обърнал към Бога с молитва, молейки Го сам да им засвидетелства за своята невинност.Тогава  Бог се разкри в бурен вихър и упрекнал Йов, че се опитва с ума си да проникне в тайните на вселената и съдбите на Бога. Праведният човек се разкаял за тези мисли от все сърце и казал :,,Аз съм безполезен , отричам се и се покайвам в прах и пепел."Тогава Господ заповядал на приятелите на Йов  да се обърнат към него  и да го помолят да направят жертва за тях , ,,защото,, казал Господ, ,, само лицето на Йов ще приема, за да не те отхвърля , защото за Мен толкова истинно, колкото слугата ми Йов". Йов принесъл жертва на Бога и се помолил за приятелите си, а Господ приел неговото застъпничество и възстановил здравето на праведния Йов, като му дал двойно повече, отколкото имал преди. Вместо децата , които умрели, Йов имал седем сина и три дъщери, по-красиви от които нямаше никой на земята. След страданията , които претърпя , Йов живя 140 години( общо 248 години) и видя потомството си до четвърто поколение.

Йов е прототип на Господ Иисус Христос, който слезе на земята, пострада за спасението на хората, а след това се прослави чрез славното Си Възкресение.

,, Знам,, , каза праведният Йов, поразен от проказа, ,,знам, че моят Изкупител е жив и че Той ще въздигне от праха в последния ден гниещата ми кожа и аз в плътта си ще видя Бога. Ще Го видя сам, с моите собствени очи, а не с очите на друг, ще Го видят. С очакването на това сърцето ми се топи в гърдите ми!"( Йов 19:25-27)

,,Знай, че има съд, в който само онзи, който има истинска мъдрост-страх от Господа и истинско разбиране-отвръщайки се от злото, ще бъде оправдан".

Свети Йоан Златоуст казва:,,Няма такова човешко нещастие, че този човек, който е преживял глад, бедност, болест, загуба на деца и загуба на богатство, а след това преживял предателство от жена си, обиди от приятели, нападения от роби, във всичко да се е оказал по-корав от всеки камък, и освен това пред Закона и Благодатта." 

Херувимският химн

Таня Биринджиева

С появата на творбите на Дионисий Ареопагит в началото на 6 век, като например ,, За църковната йерархия", Божествената литургия все повече се разглежда като участие във вечната литургия на небето. Връзката с ангелската литургия, вече присъстваща в Посланието до евреите от първи век, и формулирана през 4 век от свети Йоан Златоуст, намира акцент в сценария за Божествената литургия в годините след смъртта на император Юстиниан .

Добавянето на Херувимската песен, или Херевикон, към Божествената литургия през 573-74 година при патриарх Йоан Трети Схоластик и император Юстин Втори засилва въздействието на евхаристийния обряд, като сочи към небето. Това съвпада с въвеждането на Великия вход в Божествената литургия, когато отделянето на стаята , където се освещават , прави необходимо провеждането на шествие. Като химн за приношение, изпълняван по време на пренасянето на хляба и виното към олтара, Херувимската песен призовава вечната литургия на ангелите, които обграждат Божия престол:

,,Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен , нека да отложим всяка житейска грижа"

Мистичното представяне на ангелите  не е просто игра на роли, а ние наистина изживяваме ролята, точно както пророк Исая го е видял в Исая 6:3. Добавянето на новия Херувимски химн, композиран от патриарх Йоан Схоластик, подчертава смисъла на пеенето на трисветое. Херувимският химн изрично показва това , което изпълнението на трисветое оставя имплецитно, а именно, че тези , които пеят Трисветое, се присъединяват към пеенето на ангелите. По този начин на верните се дава привилегията да участват в небесната литургия, присъединявайки се не към библейското минало, а към вечното настояще в Божия божествен хор. Това се подчертава допълнително, когато се вземе предвид фактът, че клирикът, който подготвя Светите Дарове, е невидимо съпроводен от ангелските чинове, които не е предназначено да призоваваме на поетичното въображение, а истинска небесна реалност на земята.

Патриарх Йоан Трети Схоластик е добавил още един химн/ молитва към Божествената литургия, която се пее непосредствено преди и по време на причастието на верните, известна с първите си думи,, За Твоята тайна вечеря", въпреки че първоначално е била предназначена да се използва само на Велики четвъртък:

     На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, приеми ме днес като причастник, защото няма да говоря за Твоята Тайна на Твоите врагове, нито ще Ти дам целувка, както Юда, но като разбойник ще Те изповядам: Помни ме, Господи, в Твоето Царство.

Тези два химна , добавени около 15 години след смъртта на Юстиниан, свързват вярващите с библейското минало, но най-важното е , че ги извеждат нагоре към небесните реалности чрез литургичното изпълнение. Ето как вярващите са призовани предимно да участват в Божествената литургия.

Старицата Макария Дезипри(1911-23.04.1999г)

Таня Биринджиева

Наричана от нейните духовни чеда,, Майката на страдащите,, , старицата Макария е съдът, избран от Бог да открие мощите на Свети Ефрем Нови Чудотворец от Неа Макри, североизточно от Атина, през 1950 година. На същото място тя основава настоящия манастир, посветен на Благовещение на Пресвета Богородица, и остава игуменка почти 50 години. Макария е родена на остров Тинос през 1911 година, от богобоязливи родители. 

От ранна възраст тя обича Бог и Църквата, което води нейния монашески постриг през 1932 година. През 1945 година тя посещава руините на мъжкия манастир, разположен на планината Амомон близо до град Неа Макри, където тя ще прекара живота си в подчинение на Божието призвание. Там тя живее в изолация в продължение на няколко години, понасяйки неблагоприятни условия и болести, докато се труди да разчисти руините на манастира. През това време тя преживява живота на мъчениците, напоили земята с кръвта си в миналото, и усеща, че е на свята земя. Тя се моли искрено на Бога да и бъде разкрито кои са населявали този манастир. След дълга молитва, Макария чува глас, който казва,, копай там и ще намериш това, което желаеш.

Така на 3 януари 1950 година блажената старица се удостоила с честта да открие чудотворните мощи на свети Ефрем. Сред многото добродетели, които притежаваше , беше тази на ,, филантропията,, - любовта към ближните. По-рано в живота си, по време на германската окупация през Втората световна война, Макария посещава женските затвори в Атина, утешавайки жените затворнице и техните деца. Въпреки болестта си , тя дълбоко споделяше неволите на онези, които идваха при нея и се молеше на Свети Ефрем за неговото ходатайство.

Тя поддържаше сиропиталище до 1980 година, което осигурява основни нужди, образование и най-важното, Божията любов , на десетки деца. Старицата Макария почина на 23 април 1999 година, на празника на свети Георги, след като прие Светите Тайни. След смъртта и тялото и остана топло и гъвкаво в продължение на три дни и излъчваше необяснимо ухание, признаци на благодатта , дадена от Бог на онези, които Го обичат с цялото си сърце и душа.

Старицата Макария с решение на Светия Синод на Църквата на Гърция е предложена да бъде канонизирана. Документите за нейната канонизация са предадени във Вселенска патриаршия и чакат разглеждане. 

Понтий Пилат- човекът , който можеше да предотврати присъдата на Иисус Христос

 Таня Биринджиева

Понтий Пилат е бил единствения, който реално би могъл да измени участта на Иисус Христос. И той се опитал да я измени. Съдейки по отзивите на съвременниците му, Пилат, назначен през 26 година като римски наместник( префект) на Юдея, не се отличавал нито със справедливост, нито даже с проста порядъчност. 

Юдейският философ Филон Александрийски го описва като жесток човек и продажен, виновник за много присъди, без съд. А юдейският цар Ирод Агрипа даже се жалва на император Калигула за ,, безконечната  и непоносима жестокост,, на Пилат.

Вероятно, за такава характеристика е имало основания, ако обвиняващите били  безпристрастни. Работата била там, че отношенията между префекта и иудеите не били гладки. Всички жители на Юдея много тежки преживявали загубата на държавна независимост след смъртта на Ирод Велики през 4 година преди новата ера и даже в маловажни случаи упорито отстоявали своите национални обичаи и традиции.

Известен е случаят , когато Пилат, решава да демонстрира своята преданост към императора, и заповядал да внесат знамена в Йерусалим с неговото изображение. Юдеите отреагирали на това крайно болезнено: пет дни те обкръжили резиденцията на префекта ( преторията) , периодично предприемайки опити за щурмуване и високо викайки да бъдат премахнати езическите изображения от светия град.

Заплахите на Пилат не подействали . В краят на краищата той бил принуден да отстъпи, но общественото мнение на юдеите било неблагоприятно.

Друга подобна история е , когато Пилат решил да построи водопровод. Идеята била добра: в града често нямало чиста питейна вода, и особено на празниците, когато идвали стотици хиляди поклонници от много страни.

Пилат решил, че финансирането на тази идея ще бъде за сметка на храмовата хазна, а първосвещеника и членовете на Синедриона били категорично против. Историята със заплахите се повторила, и отново Пилат бил губещ.

 Сред юдеите имало немалко зилоти- ревнители на Мойсеевият закон, сериозно стремящи се да изгонят римляните. И тук възникнали метежи ( метежите на Варава, Тевда и Юда Галилянина ние намираме в книгите на Новия Завет) и на Пилат му се налагало да моли за военна помощ императора.

С една дума , юдеите с техните религиозни обичаи и  безкрайни разпри Пилат, меко казано, го недолюбвал, и те му отговаряли с взаимност. 

 И така в навечерието на юдейската Пасха, когато му довели Иисус римският префект решил да бъде принципен.  Защо?

Възможно е да е искал да уязви юдейските вождове, които вечно му устройвали смутове за нелепи неща. И те решили да бъде за сметка на Иисус? Защо, прекрасно е, нека сами да изпълнят своето решение. А ако им е нужна санкцията на римския чиновник- тогава ще има пълно разбирателство. Юдеите били принципни в своите национални обичаи, а римляните- в следването на закона.

Пилат започнал да му задава прости въпроси: Справедливо ли те обвиняват? Действително ли си цар на Юдея? Пилат се надявал също на прост отговор, но той не го получил. 

Подсъдимият не казал нито да , нито не. Той отговорил както трябва (Йоан 18:36-37).

Не желаейки дълго да се занимава с тези въпроси Пилат, предприел още един опит да получи кратък и ясен отговор. ,, И така Ти Цар ли си?- уточнил той. И  не отново получил отговор какъвто искал.

Най-малко на Пилат му се искало да се впуска в философски въпроси, за това какво е истина, и затова решил да пусне Иисус. Не по причина на Неговата невинност, а по сила на обичая да освобождава преди Пасха по един осъден.

Тук вече Пилат се сблъскал с вече познатото му упорито съпротивление на народа, който вече бил обработен от първосвещениците . Народът настоял да освободят не Иисус Христос, а друг затворник Варава.

Така става когато искаш да приемеш леко решение, което устройва всички , обстоятелствата не го позволяват.

Тълпата все така настойчиво искала Христос да бъде наказан, а при Пилат се появявали все повече аргументи в полза на Неговото освобождаване. Той разбрал, че първосвещениците искат да бъде наказан Иисус от завист. И второ, че Клавдия Прокула неговата съпруга искала да не причинява на Христос никакво зло( Матея 27:19)

И главно , че колкото Пилат разговарял с Иисус , той повече разбирал, че пред него стои особен Човек. Ако  фарисеите и първосвещениците се възмущавали , че Спасителят се назовава Син Божи, то Пилат все повече е искал да го пусне. (Йоан19:8,12) Видно е , че в душата на римският префект имало капка човещина. А може би , просто се боял че бидейки езичник, Пилат допускал, че юдеите имат свои Бог, и най-добре да не враждува с Него.

Пилат направил три опита да пусне Спасителя. Но всичко завършило така както и предните стълкновения с юдейската тълпа. Така малодушието на Пилат попречило да постъпи според съвестта си.

Можел ли е Пилат да настоява на своето? Навярно да. Нито един човек не се явява като сляпо оръдие на Божият Промисъл. Просто не му се искало на Пилат да се стига до стълкновение за пореден път с юдеите. И те можели да се оплачат на императора.

В края на краищата Пилат бил свален от поста си по донос . От него се оплакали жителите на Самария, след като наказал много от самаряните. Църковният историк Евсевий Кесарийски пише, че Пилат бил изпратен в изгнание, където той посегнал на живота си.

Така умрял човека, който изиграл една от важните роли в евангелската история

Полезно е да се знае:,, Единородни Сине,,- кой е авторът на песнопението, което се пее на всяка литургия?

 Таня Биринджиева

Как един византийски император е написал църковен химн, който се изпълнява в църквите почти хиляда и петстотин години.

Велик законодател , строител на градове и храмове, от една страна, и от друга, владетел , оставил след себе си огромна , но изтощена империя. Неговите съвременници го наричат мъдър, хитър, и коварен. Той е могъл да бъде неоправдано жесток, но в същото време хора от религиозно движение, които са се противопоставяли на него, са намерили убежище в неговия дворец. Той може да бъде открит в критичните рецензии като човек, чиято душа,, природата е поставила всички лоши неща, събрани от други хора,, . В същото време е известно, че той е бил дълбоко религиозен човек, който се опитвал да живее благочестиво.

Юстиниан Първи наследява своя чичо император. За да се ожени, бъдещият владетел дори променя закона. Факт е, че любимата му в миналото е била артистка в цирка, а на знатните хора им било забранено да се женят за жени от по-ниските прослойки и особено за актриса. Освен това до определен момент тя печелила пари чрез разврат и блудство, но когато тя срещна бъдещият си съпруг, тя се разкаяла и променила живота си. Тя била повлияна от познанството си с монофизитите, превърженици на ерес ,осъдена на Четвъртия вселенски събор в Халкидон.

Теодора споделяла царската власт със съпруга си и много решения били взети под нейно влияние или лично от нея. В трудни моменти тя била опора за Юстиниан, а понякога и по-решителна от него.

По въпросите на вярата в императорското семейство нямало пълно съгласие.

Теодора продължавала да покровителства монофизитите, докато Юстиниан им се противопоставял.  Докато привържениците на това учение били преследвани в цялата империя, някои от тях живеели в императорските палати под закрилата на императрицата и с мълчаливото съгласие на императора . Той все повече навлизал в църковните въпроси и търсил начин да преодолее раздора и неразбирателството сред християните.

За разлика от друг известен владетел, цар Давид, автор на много поетични текстове, прославящи Бога, които са част от съвременното богослужение, Юстиниан предпочита богословските писма, разговори, дебати. Но основният му отговор и аргумент в религиозните спорове от онова време в крайна сметка се превръща в химн- химнът ,, Единородни сине,, :

Единородни Сине и Слово Божие, Който си безсмъртен и Който заради нашето спасение благоволи да се въплътиш от Света Богородица и Приснодева Мария, Който неизменно стана човек и беше разпнат, Христе Боже наш, Който със смърт потъпка смъртта, Който си единствен от Света Троица, прославен с Отца и Светия Дух, спаси ни!

Този кратък текст, изразяващ учението на Църквата за спасението, изразява догмата за двете природи в Христос, формулирана на събора в Халкидон, но неприета от крайните монофизити:,, неподкупно въплътен,,.  А до него стои формулировката, която не противоречи на това твърдение, но е близка и разбираема за отрицателите на човешката природа на Христос, за Единството на Бога в Три лица-,, Единото Същество на Светата Троица,, .

Така тропарът , написан и въведен в богослужебната традиция от император Юстиниан през първата половина 530 година, е не само възхвала на Господа, но и опит да се помирят религиозните противници.

Петият вселенски събор , иницииран от императора, не донесъл пълно съгласие и самият той до края на живота си търси правилния отговор. През последните години той дори е бил склонен да приеме една от линиите на противоречивото учение. Православната църква вярва, че както императорът, така и неговата съпруга, която той надживява със 17 години, са се покаяли за грешните си представи преди смъртта си и сега на 14 ноември възпоменава светите православни цар Юстиниан и царица Теодора. А химнът ,, Единородни Сине,, се чува векове наред в началото на всяка литургия в църквите от византийски обред, които признават решението на Халкидонския събор. Между другото , може да се чуе и в тези църкви които са го отхвърлили като Сирийската и Арменската, където богословският диалог продължава.

Старецът Аарон - монахът с най-дългата брада на Света гора

Таня Биринджиева

В началото на 19 век в скита Кавсокаливия живеел всеблаженият старец Аарон Дългобрадият. Брадата му била като на свети Онуфрий и свети Петър Атонски- една четвърт от брадата му лежала на земята. Когато някой искал да я види, заставал на пейката и тогава брадата му докосвала земята.

Старецът Аарон бил първият и известен певец на Света гора подобен глас нямало. Нямало манастир , който да не го покани на празника си да пее. На един от празниците той пеел на всенощното бдение и той се възгордял с гласа си. След това гласът му, напълно се изгубил и той не можел да пее, което изпълнило сърцето му с тъга.

Говорело се, че му било изпратено видение и че самата Пресвета Богородица му се явила и му казала, че гласът му бил отнет, защото той не знаел как да го контролира и се възгордял, обаче за утеха му била дадена голяма брада. Само че този път не трябва да се възгордява, защото и това ще му бъде отнето. И така брадата му започнала да расте и пораснала голяма. Винаги я носел вързана и я показвал само на тези, които искали да я видят.

Веднъж в Цариград султан Махмуд минавал покрай патриаршията. Той бил обхванат от любопитство да надникне в християнски храм. Той бил посрещнат от самия патриарх, султанът дълго оглеждал църквата. Виждайки иконата на свети Петър Атонски и Онуфрий Велики, той казал на патриарха:

,, Това е лъжа! Как е възможно хората да имат такива бради?,,

Патриархът спокойно отговорил, че това не е лъжа, а чиста истина и в момента на Света гора има един монах с толкова дълга брада.

Султанът заповядал да доведат стареца Аарон при него. Той му заповядал да покаже брадата си, монахът застанал на дивана и разпуснал брадата си. Султан Мурад бил много изненадан , че брадата била дори по-дълга от тези, които бил видял на иконите.

После поискал сам да опита  дали брадата е истинска . Той взел един косъм от самото лице и го издърпал с пръсти до края. След това , като погледнал брадата, казал:

,, За християните всичко което е написано е абсолютно вярно!,,

И дал на стареца Аарон ферман, че той ученикът му няма да плащат данък до смъртта си. Старецът Аарон починал през 1835 година.

За освещаването на дома и автомобила

 Таня Биринджиева 

Ще избави ли благословията( наричана от народа освещаване) жилището от крадци, а автомобила от аварии?- мнозина от нас задават този въпрос. 

Отговорът е следния- Благославянето на жилището  или автомобила не дава гаранция за избавяне от кражби, аварии или нещастни случаи . То има на първо място духовно значение. Трябва да помним, че освещаването на вещите - това е посвещаване на вещта в угодно на Бог използване.

В молитвата за благословение на жилището се призовава Божието благословение ,,над този дом и всички живеещи в него,, и покровителството на Ангела пазещ го от всичко зло и хората в него да бъдат наставлявани да извършват добродетелни дела и да изпълняват Божиите заповеди .

В молитвата която се чете при освещаване на автомобилите свещеникът моли Бог по следния начин:,, Простри Твоето благословение на това превозно средство и изпрати Твоят Ангел,, , така че пътуващите в това превозно средство да бъдат опазени и да пътуват благополучно, въздавайки благодарност на Бог.