Таня Биринджиева
Патмос се упоменава още в античните източници. Според преданието, той дълго време бил необитаем и пустинен. Считало се, че островът се издигнал от морските глъбини благодарение на Артемида. В древността на него се покланяли на Луната- Селена , и също на Артемида господарката на лова и дивата природа.
Заради скалистият си релеф и бедната почва той нямал голямо значение за древните търговски пътища. За разлика от плодородните Родос и Самос, Патмос бил тихо ъгълче, далечно от шума на цивилизацията. И именно това уединение било главното му съкровище.
Преломният момент настъпил в края на първи век от н.е. Апостол Йоан Богослов бил изпратен в изгнание на Патмос по време на гонението на християните. Тук, в пещерата на склона на планината, той получил велико откровение- видение за края на света, описано в книгата ,, Апокалипсис"( Откровението на Йоан Богослов). Тази пещера станала светиня от световен мащаб.
През 11 век византийският император Алексей Първи Комнин подарил острова на монаха Христодул Латрини. Именно той е основател на знаменитият манастир на свети Йоан Богослов, който до наши времена се възвисява над Хора- столицата на острова.
Манастирът станал духовен и културен център: тук се съхраняват светините , преписвали се ръкописи и се защитавало православието в трудни времена.
Заради набезите на пиратите манастирът и поселението около него се строили като крепости. Тесните улици на Хора напомнят до сега лабиринт- врагът да не може да ориентира бързо. Тези стени са защитавали векове и монасите , и жителите на острова.
С времето Патмос се утвърждава като един от стълбовете на православното монашество. Тук е открита знаменитата богословска школа, действаща до 18 век. Манастирът притежава богата библиотека, където са събрани редки ръкописи, древни книги и икони.
Патмос днес не само туристически направление, но и място за поклонничество. Тук идват хора , за да посетят Пещерата на Апокалипсиса, манастира на свети Йоан Богослов, старинните параклиси и тихите плажове. Независимо от развитието на туризма, Патмос е съхранил атмосферата на тишината : тук няма шумните дискотеки и суетата на големите курорти.
Патмос го наричат,, островът на тишината и молитвата,, . Той е дал на света една от великите книги на Свещеното Писание, съхранил монашески традиции през вековете и до този ден остава място, където душата намира покой. Тук древността се среща с вечността , простата природа на острова направлява човека към Бога.