Пещерата на свети Йоан Предтеча и гробницата на праведна Елисавета

 Таня Биринджиева 

Когато се родил Господ Иисус Христос и цар Ирод започнал да избива витлеемските деца,той изпратил хора да намерят и убият сина на Захария- защото Ирод бил чул всичко което се било случило със Захария и как се родил Йоан. Като видяла войниците, Елисавета взела в прегръдките си Йоан- той бил на година и половина по това време- избягала от къщата с него и се отправила към едно скалисто и пусто място. Като видяла войниците които я следвали , тя извикала към планината:,,О, Божия планина, приеми една майка с детето и!". И скалата се отворила и скрила майката с детето. Тогава Ирод, разгневен, че малкия Йоан не е бил убит, заповядал Захария да бъде убит пред олтара. Кръвта на Захария се разляла върху олтара и изсъхнала и станала твърда като камък, и останала като свидетел на злото дело на Ирод. На мястото, където Елисавета се скрила с Йоан, се отворила пещера, от нея потекла вода и израснала плодоносна палма, всичко това чрез Божията сила. Четиридесет дни след смъртта на Захария починал Елисавета. Детето Йоан останало в пустинята и било хранено от ангел и закриляно от Божието провидение, до деня, в който се явил на река Йордан.

Преданието разказва , че пустинното място, където е израснал Йоан е мястото на манастира,, Свети Йоан в пустинята". Той се намира в сърцето на Юдейските хълмове, на около 3 км от Ейн Карем, родното място на свети Йоан, което е само по себе си е само на 7-8 км западно от Йерусалим. Под манастира има две пещери: първата пълна с вода, е била използвана за ритуални къпания и кръщения. Другата е мястото , където Елисавета е намерила убежище за детето си, когато са бягали от клането на младенците от Ирод- по времето, когато Йосиф и Мария са избягали в Египет с Иисус. В задната част на пещерата има малък олтар и красива фреска, изобразяваща младия Йоан, скрит от майка си. От манастира, при кратък преход нагоре по хълма води до манастир, в който се твърди, че гробното място на Елисавета. Сегашният манастир, които францисканците са закупили от Латинската патриаршия през 1911 година, е построен над византийски руини и останки от църква. През 90-те години на миналия век мелкитски католици се грижат за мястото и за редицата красиви стенописи по вътрешните стени на манастира.

Чудотворната икона на Пресвета Богородица Адвокатиса(Застъпница)

Таня Биринджиева 

Иконата на Пресвета Богородица Адвокатиса( Застъпница или Ходатайка) има сирийско - палестински произход от началото на 7-8 век. Тя се е намирала в църквата,,Света София" в Константинопол, където става известна с многобройните си чудеса. През 8 век свети Герман патриарх Константинополски я дарява на папа Григорий Втори в Рим. В този момент иконата се намира в църквата,, Санта Мария дел Росарио" в Рим.

Иконографски тя принадлежи към типа,, Застъпница,, . В иконите от този тип Света Богородица е изобразена без Младенеца, но се обръща към Сина с молитва за застъпничество. Иконата е наричана още ,, Застъпницата със златните ръце( ръцете на Божията Майка, целувани от молещите се, в крайна сметка са били покрити със златни пластини във формата на ръкавици).

Иконата често е била пресъздавана в копия, а древните текстове разказват за множества чудеса от тези копия.

Иконата станала известна с чудотворната си помощ на онези, които се обръщали към нея с молитва към Божията Майка за избавление от несправедливостта на съдиите и освобождаване на затворници, тя е защита от видими и невидими врагове, и изцелява духовна и физическа слабост.

Атонските старци: Монахът Азария

 Таня Биринджиева

Старецът Азария ( в света- Анастасий Мутафис) е живял в килията на свети Йоан Предтеча, в скита  Света Анна. Хората ,които са го познавали, си спомнят за него, че вече в напреднала възраст лицето му оставало младо. Той бил роден в град Урла. Той бил ученик на атонския стареце Аверкий. Старецът Азария живеел в каливата* на свети Йоан Предтеча, в скита на света Анна. Той бил извънредно кротък и неговите съвременници отбелязвали, че никога не спорел с никого. Неговото здраве било лошо, но въпреки всички той винаги постел. 

Всеки ден той отивал пръв на литургията и последен си тръгвал. Със сълзи на очи той слушал молитвите за благодетелите  на скита. Когато се прибирал от литургия, не почивал, а работел.

Спазвал монашеското правило с особена строгост и говорел много малко. Той обичал да чете, особено тълкуванието на ,, стъпалата,, на ,, Новата Лествица" на свети Никодим. 

Всеки понеделник вечер той четял акатиста на свети Йоан Предтеча. Очевидци отбелязват, че в дните на празниците на свети Йоан Предтеча неговото лице се преобразявало: то ставало блажено и радостно.

Старецът Азария имал малка лодка, с която излизал в морето, за да лови риба. Монасите винаги се изненадвали как с такава малка мрежа, която хвърлял в морето, успявал всеки път да улови толкова много риба, която била достатъчна за прехраната на всички братя.

Всички котки идвали на рибната трапеза, но старецът никога не ги галил. Веднъж го попитали защо никога не гали котките, а той отговорил, че според правилото на свети Василий Велики, ако вярващ погали някое животно, той не трябва да яде антидор в продължение на 7 дни и трябва да направи 100 поклона. Старецът обаче хранил котките, тъй като плашели змиите от каливата.

Той много се разстройвал, когато видял, някой от братята да не се подчинява.

Старецът Азария поучавал онези, които идвали при него, в лични разговори, давайки примери от живота.

Хората които го познавали, казвали ,че въпреки старостта си, лицето му оставало младо. Той починал след тежко заболяване на 80 години на 14 юни 1947 година.

калива- това е вид сграда на Света гора, в която обикновено живеят не повече от 6 монаси.