Понтий Пилат- човекът , който можеше да предотврати присъдата на Иисус Христос

 Таня Биринджиева

Понтий Пилат е бил единствения, който реално би могъл да измени участта на Иисус Христос. И той се опитал да я измени. Съдейки по отзивите на съвременниците му, Пилат, назначен през 26 година като римски наместник( префект) на Юдея, не се отличавал нито със справедливост, нито даже с проста порядъчност. 

Юдейският философ Филон Александрийски го описва като жесток човек и продажен, виновник за много присъди, без съд. А юдейският цар Ирод Агрипа даже се жалва на император Калигула за ,, безконечната  и непоносима жестокост,, на Пилат.

Вероятно, за такава характеристика е имало основания, ако обвиняващите били  безпристрастни. Работата била там, че отношенията между префекта и иудеите не били гладки. Всички жители на Юдея много тежки преживявали загубата на държавна независимост след смъртта на Ирод Велики през 4 година преди новата ера и даже в маловажни случаи упорито отстоявали своите национални обичаи и традиции.

Известен е случаят , когато Пилат, решава да демонстрира своята преданост към императора, и заповядал да внесат знамена в Йерусалим с неговото изображение. Юдеите отреагирали на това крайно болезнено: пет дни те обкръжили резиденцията на префекта ( преторията) , периодично предприемайки опити за щурмуване и високо викайки да бъдат премахнати езическите изображения от светия град.

Заплахите на Пилат не подействали . В краят на краищата той бил принуден да отстъпи, но общественото мнение на юдеите било неблагоприятно.

Друга подобна история е , когато Пилат решил да построи водопровод. Идеята била добра: в града често нямало чиста питейна вода, и особено на празниците, когато идвали стотици хиляди поклонници от много страни.

Пилат решил, че финансирането на тази идея ще бъде за сметка на храмовата хазна, а първосвещеника и членовете на Синедриона били категорично против. Историята със заплахите се повторила, и отново Пилат бил губещ.

 Сред юдеите имало немалко зилоти- ревнители на Мойсеевият закон, сериозно стремящи се да изгонят римляните. И тук възникнали метежи ( метежите на Варава, Тевда и Юда Галилянина ние намираме в книгите на Новия Завет) и на Пилат му се налагало да моли за военна помощ императора.

С една дума , юдеите с техните религиозни обичаи и  безкрайни разпри Пилат, меко казано, го недолюбвал, и те му отговаряли с взаимност. 

 И така в навечерието на юдейската Пасха, когато му довели Иисус римският префект решил да бъде принципен.  Защо?

Възможно е да е искал да уязви юдейските вождове, които вечно му устройвали смутове за нелепи неща. И те решили да бъде за сметка на Иисус? Защо, прекрасно е, нека сами да изпълнят своето решение. А ако им е нужна санкцията на римския чиновник- тогава ще има пълно разбирателство. Юдеите били принципни в своите национални обичаи, а римляните- в следването на закона.

Пилат започнал да му задава прости въпроси: Справедливо ли те обвиняват? Действително ли си цар на Юдея? Пилат се надявал също на прост отговор, но той не го получил. 

Подсъдимият не казал нито да , нито не. Той отговорил както трябва (Йоан 18:36-37).

Не желаейки дълго да се занимава с тези въпроси Пилат, предприел още един опит да получи кратък и ясен отговор. ,, И така Ти Цар ли си?- уточнил той. И  не отново получил отговор какъвто искал.

Най-малко на Пилат му се искало да се впуска в философски въпроси, за това какво е истина, и затова решил да пусне Иисус. Не по причина на Неговата невинност, а по сила на обичая да освобождава преди Пасха по един осъден.

Тук вече Пилат се сблъскал с вече познатото му упорито съпротивление на народа, който вече бил обработен от първосвещениците . Народът настоял да освободят не Иисус Христос, а друг затворник Варава.

Така става когато искаш да приемеш леко решение, което устройва всички , обстоятелствата не го позволяват.

Тълпата все така настойчиво искала Христос да бъде наказан, а при Пилат се появявали все повече аргументи в полза на Неговото освобождаване. Той разбрал, че първосвещениците искат да бъде наказан Иисус от завист. И второ, че Клавдия Прокула неговата съпруга искала да не причинява на Христос никакво зло( Матея 27:19)

И главно , че колкото Пилат разговарял с Иисус , той повече разбирал, че пред него стои особен Човек. Ако  фарисеите и първосвещениците се възмущавали , че Спасителят се назовава Син Божи, то Пилат все повече е искал да го пусне. (Йоан19:8,12) Видно е , че в душата на римският префект имало капка човещина. А може би , просто се боял че бидейки езичник, Пилат допускал, че юдеите имат свои Бог, и най-добре да не враждува с Него.

Пилат направил три опита да пусне Спасителя. Но всичко завършило така както и предните стълкновения с юдейската тълпа. Така малодушието на Пилат попречило да постъпи според съвестта си.

Можел ли е Пилат да настоява на своето? Навярно да. Нито един човек не се явява като сляпо оръдие на Божият Промисъл. Просто не му се искало на Пилат да се стига до стълкновение за пореден път с юдеите. И те можели да се оплачат на императора.

В края на краищата Пилат бил свален от поста си по донос . От него се оплакали жителите на Самария, след като наказал много от самаряните. Църковният историк Евсевий Кесарийски пише, че Пилат бил изпратен в изгнание, където той посегнал на живота си.

Така умрял човека, който изиграл една от важните роли в евангелската история

Полезно е да се знае:,, Единородни Сине,,- кой е авторът на песнопението, което се пее на всяка литургия?

 Таня Биринджиева

Как един византийски император е написал църковен химн, който се изпълнява в църквите почти хиляда и петстотин години.

Велик законодател , строител на градове и храмове, от една страна, и от друга, владетел , оставил след себе си огромна , но изтощена империя. Неговите съвременници го наричат мъдър, хитър, и коварен. Той е могъл да бъде неоправдано жесток, но в същото време хора от религиозно движение, които са се противопоставяли на него, са намерили убежище в неговия дворец. Той може да бъде открит в критичните рецензии като човек, чиято душа,, природата е поставила всички лоши неща, събрани от други хора,, . В същото време е известно, че той е бил дълбоко религиозен човек, който се опитвал да живее благочестиво.

Юстиниан Първи наследява своя чичо император. За да се ожени, бъдещият владетел дори променя закона. Факт е, че любимата му в миналото е била артистка в цирка, а на знатните хора им било забранено да се женят за жени от по-ниските прослойки и особено за актриса. Освен това до определен момент тя печелила пари чрез разврат и блудство, но когато тя срещна бъдещият си съпруг, тя се разкаяла и променила живота си. Тя била повлияна от познанството си с монофизитите, превърженици на ерес ,осъдена на Четвъртия вселенски събор в Халкидон.

Теодора споделяла царската власт със съпруга си и много решения били взети под нейно влияние или лично от нея. В трудни моменти тя била опора за Юстиниан, а понякога и по-решителна от него.

По въпросите на вярата в императорското семейство нямало пълно съгласие.

Теодора продължавала да покровителства монофизитите, докато Юстиниан им се противопоставял.  Докато привържениците на това учение били преследвани в цялата империя, някои от тях живеели в императорските палати под закрилата на императрицата и с мълчаливото съгласие на императора . Той все повече навлизал в църковните въпроси и търсил начин да преодолее раздора и неразбирателството сред християните.

За разлика от друг известен владетел, цар Давид, автор на много поетични текстове, прославящи Бога, които са част от съвременното богослужение, Юстиниан предпочита богословските писма, разговори, дебати. Но основният му отговор и аргумент в религиозните спорове от онова време в крайна сметка се превръща в химн- химнът ,, Единородни сине,, :

Единородни Сине и Слово Божие, Който си безсмъртен и Който заради нашето спасение благоволи да се въплътиш от Света Богородица и Приснодева Мария, Който неизменно стана човек и беше разпнат, Христе Боже наш, Който със смърт потъпка смъртта, Който си единствен от Света Троица, прославен с Отца и Светия Дух, спаси ни!

Този кратък текст, изразяващ учението на Църквата за спасението, изразява догмата за двете природи в Христос, формулирана на събора в Халкидон, но неприета от крайните монофизити:,, неподкупно въплътен,,.  А до него стои формулировката, която не противоречи на това твърдение, но е близка и разбираема за отрицателите на човешката природа на Христос, за Единството на Бога в Три лица-,, Единото Същество на Светата Троица,, .

Така тропарът , написан и въведен в богослужебната традиция от император Юстиниан през първата половина 530 година, е не само възхвала на Господа, но и опит да се помирят религиозните противници.

Петият вселенски събор , иницииран от императора, не донесъл пълно съгласие и самият той до края на живота си търси правилния отговор. През последните години той дори е бил склонен да приеме една от линиите на противоречивото учение. Православната църква вярва, че както императорът, така и неговата съпруга, която той надживява със 17 години, са се покаяли за грешните си представи преди смъртта си и сега на 14 ноември възпоменава светите православни цар Юстиниан и царица Теодора. А химнът ,, Единородни Сине,, се чува векове наред в началото на всяка литургия в църквите от византийски обред, които признават решението на Халкидонския събор. Между другото , може да се чуе и в тези църкви които са го отхвърлили като Сирийската и Арменската, където богословският диалог продължава.