Пророчеството на свети Нектарий Егински за свети Антим Хиоски

Таня Биринджиева

На 15 февруари църквата чества Свети Антим Ваянос от остров Хиос, покровител на прокажените. Свети Антим от Хиос е известен в света като Аргирос Ваянос и е роден в района на Свети Лука Ливадия в Хиос. Той се отличавал със святост и милосърдие. 

На 15 февруари 1960 година преди изгрев слънце свети Антим предава духа си в Божиите ръце на 91 години. Канонизацията  му е направена с решение на Светия Синод на Вселенската патриаршия.

Всяка неделя младият Аргирос ( по-късно свети Антим от Хиос) ходел на църковните служби в манастира свети Никита, Йоан и Йосиф, известен като Неа Мони, в Хиос. Там той се запознава със свети Нектарий Егински, който по това време бил дякон. След разговор с 8-годишният Аргирос той казал на игумена на манастира Пахомий: ,,Отче, виждаш ли това дете? Един ден то ще стане светец. " 

Това пророчество на свети Нектарий Егински наистина се сбъднало.

Отшелникът Йоан Давид пастир Божий

Таня Биринджиева

Блаженият Йоан Давид е роден на 15 февруари 1920 година в селцето Плай, близо до село Струнгари, в бедно семейство. От младостта си той получава даровете на наставниците си Симеон и Варсануфий, той се трудел неуморно в молитва, четял Псалтира и се трудил в добродетелите. Заради праведния си живот той бил търсен от много вярващи и дори от учениците на отец Варсануфий. 

Отшелникът Йоан обаче приемал рядко някого, защото се считал за недостоен за такова служение.

Много хора свидетелстват, че благочестивият Йоан познавал душите и мислите на хората, дори и на тези, които никога не бил виждал или познавал. През последните години от живота му той имал за духовен наставник един от отците на манастира Афтия, който потвърждава тази дарба на Йоан Давид. 

Също така , ценно свидетелство за този факт е това, което разказва майка Йерусалима Гибу от манастира Рамец, която съобщава за ценните разговори с отшелника Йоан по много въпроси. За отбелязване са моментите , в които Йоан Давид знаел духом датата на кончината на отец Дометий Манолаче и отец Пайсий Олару.

Въпреки че не е бил монах, отшелникът Йоан е смятан за човек на молитвата. Всяка неделя той отивал на Светата литургия, а овцете му оставали сами на пасището и никога не са били нападнати от диви животни. В същото време, според свидетелствата на близките му, Пресвета Богородица му се явила три пъти и Господ го дарил с голяма мъдрост. 

От почит към неговия свят живот, както в манастира Афтея, така и в църквата на монашеското селище в Струнгари, то е изобразен заедно със светците. Той е починал на 7 януари 1995 година след дълги страдания, които бил предсказал. Гробът му се намира в Струнгари, както той бил пожелал.

Чудотворната лоза на преподобни Симеон Мироточиви в манастира Хилендар

 Таня Биринджиева

Преподобни Симеон Мироточиви е баща на свети Сава архиепископ на Сърбия, който се смята за основател на Сръбската църква. Бездетните двойки призовават името му в своите молитви да бъдат избавени от безплодието . Мощите на светеца почиват в Сърбия.

Стефан Неман наследява своя баща на престола на Сърбия. 

Той претърпява преследване и лишаване от свобода от страна на своите братя, които също претендирали за престола. Благодарение на твърдата си вяра и застъпничеството на свети великомъченик Георги той превръща Сърбия в могъщо княжество . Той отвоюва сръбските земи от Унгария и Византия. Неговите противници се страхували от неговата мощ и не смеели да нападнат страната му.

Стефан Неман разпространява православната вяра и изкоренява богомилството.

Стефан и неговата праведна съпруга Анна имали двама сина Стефан и Укан. Двамата съпрузи на зряла възраст достигнали мечтата си да имат още един син, който да прослави страната си и да укрепи православната вяра. Те се молели горещо на Бог. Техните молитви били чути и Анна родила син на който му дали името Растко.

Растко на седемнадесет години заминал тайно на Света гора и приема монашество, приемайки името Сава. Именно той през 1219 година установява в Сърбия автокефалната православна църква и коронясва по-големия си брат Стефан Първовенчани, също прославен като светец.

Когато княз Стефан остарял , Сава убедил баща си да предаде царството си на по-големия  си син и да посвети на Бога останалите години от живота  на Бог. Симеон послушал сина и приел монашество. Двамата заедно построили на Света гора манастира Хилендар, където Симеон почива на 84 години.

След смъртта му тялото му остава нетленно, меко и топло, сякаш били още жив.  От мощите му потекло миро, което благоухаело и имало целебна сила.

Първоначално мощите му лежали в манастира Хилендар. Но скоро Сава напуснал Света гора и ги взел в опит да помири братята си Стефан и Укан поради враждата им . Те видели мироточенето и чудодейните изцеления и се помирили.

Мощите на преподобни Симеон Мироточиви били пренесени с голяма почит в Студенишката лавра.

Мироточенето спирало само един път, когато княз Стефан искал да промени вярата си.

Отначало монасите на Света гора плакали за заминаването на реликвата. Тогава преподобни Симеон се явил в съня на игумена Методий и му казал, че неговите мощи принадлежат на Сърбия, и на тяхно място ще порастне чудотворна лоза за утеха на братята и в памет на светеца. Това пророчество се сбъдва през 1207 година, когато от стената на празната крипта израства лоза. Стъблото и излиза на повърхността на 1,5 метра над земята. Монасите вярват, че благословението на преподобни Симеон ще остане в Хилендар, докато лозата дава плод.

Лозата има специално значение за преподобни Симеон и Бог и изборът и не е случаен. В Евангелието Господ Иисус Христос е оприличен на лоза( Йоан 15, 1-2)

Подобно на плода на лозата, царската династия на Неманите се разклонява и много от нейните членове са прославени като светци.

Всяка година монасите събират богата реколта от грозде. Изсушават гроздето и го дават на бездетни семейства.

За да се поиска от това грозде, трябва да се напише писмо до Света гора с кръщелните имена на съпрузите . Не са необходими пари. Чака се от четири до шест седмици , за да се получи плик с три гроздови зърна и инструкции за консумацията им. Писмото също така уведомява , че монасите от Хилиндарския манастир са започнали четирдесетдневни молитви да се сдобие семейството с дете. Също така братята молят да изпратите снимка на детето, ако настъпи бременност . 

Адресът на манастира е: Monastire Hilendar 63086 Karyes Mount Athos Creece Phone +30-23770-23797

Чудотворната икона на Пресвета Богородица Огневидна

Таня Биринджиева

Иконата на Божията Майка ,, Огнеподобна,, има дар на чудотворство и е в състояние да помогне на всеки човек в беда.

Има малко информация за историята на тази икона , а историята за нейното появяване е обвита в мистерия. Знаем само, че вече изгубеният оригинал е рисуван около 845 година. въпреки това има причина да се смята, че иконографският тип Hagifsoritissa. Копия на тази древна икона са широко разпространени във Византия през 12-15 век, една от тях попада в Русия.

Първоначалният вариант на иконата изобразява Пресвета Богородица без Младенеца, държаща свитък в ръцете си . Този свитък символизира молбите на Пресвета Богородица за нас, които са отправени към Нейния Син. Това ни вдъхва надежда, че иконата на Божията Майка,, Огневидна,, както и другите нейни икони, ще ни помогне и ще ни пази от всички нещастия и беди. Затова ние се молим пред иконата за всичко, което надхвърля нашите сили и изисква Божията помощ.

Лицето на Богородица е обърнато към дясната и страна, а дрехите и са яркочервени на цвят. Ето защо иконата се нарича ,, Огневидна,, или ,, Видима в огън,,

Осем съвременни чудеса на Свети свещеномъченик Харалампий епископ Магнезийски

Свети свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, най-големият град в Тесалия. Той живял по времето на император Александър Север, когато Лукиан бил проконсул на Магнезия. По време на мъченическата си смърт светецът бил на 103 години.

За неговите чудеса  разказват монахините от манастира,, Свети Стефан,,  в Метеора, мястото където се съхранява светия череп на свети Харалампий.

1 Епидемията на Света гора

Свети Харалампий има особена дарба да лекува болести и често е спирал епидимии от тиф, холера и чума. През 1908 година имало смъртоносна епидемия достигнала Света гора и светия череп на светеца бил пренесен от манастира ,, Свети Стефан,, на Света гора, където било отслужено всенощно бдение. Епидемията незабавно спряла и оттогава всяка година се отслужва в манастирите всенощно бдение в чест на свети Харалампий- единственият светец освен Богородица, почитан от всички на Света гора.

2 Детето на Мария

През 1950 година четиригодишната дъщеря на Мария Наири била парализирана. Тъй като не могли да помогнат лекарите не могли да направят нещо за детето и го изпратили да умре в дома си. След много нощни молитви Мария видяла на сън свети Харалампий и, като взела назаем от църквата неговата икона, я държала в дома си със запалено кандило пред нея. В навечерието на празника на Светите апостоли -30 юни светецът се явил на детето и го изцерил . Стаята се изпълнила с неописуемо благоухание и от иконата потекло  благоуханно миро.

3 Една година без думи

На западния бряг на Гърция има църква, посветена на свети Харалампий  в знак на благодарност за това, че е спасил града от епидемия от тиф. Една година празникът на свети Харалампий се паднала в седмицата преди Великия пост. В Гърция, както и в други части на света, през тази седмица има карнавали. Съпрузи , които минавали покрай църква в навечерието на празника на светеца, чули пеенето . Съпругата искала да отиде на службата, но съпругът похулил светеца и казал, че вместо това ще отиде на карнавала. Той веднага онемял . Жена му го завела в църквата, където той коленичил и се покаял , той възвърнал речта си точно година по-късно, на празника на свети Харалампий.

4 Спестяванията на Николау

През 1966 година някой си господин Николау се завръщал в родното си село, където планирал да се пенсионира, носел спестяванията си. Когато стигнал селото си, той с ужас установил, че е загубил парите си. На следващата сутрин той тръгнал отново за Пирея, надявайки се ги намери. Когато стигнал до село Палигорос, той видял малък параклис, посветен на свети Харалампий, и той влезал  да се помоли за помощ. Веднага той чул глас, който му казал да погледне под седалката на автомобила, с който се бил прибрал предишния ден. Проследил колата и установил, че парите наистина са паднали под седалката. 

5 Търпение за Христос

Човек с неизлечима болест се молел често и горещо на свети Харалампий да го излекува. Най-после една нощ светецът му се явил и му казал, че неговите страдания са по-малки от тези, понесени от Христос, и че за него ще бъде по-добре да понесе търпеливо болестта си, отколкото да я излекува, защото тя е изпратена от Бог, за негово спасение.

6 Сестрата на послушницата

През 1978 година една млада жена отишла в манастира,, Свети Стефан,, да стане монахиня. Тя станала послушница, но страдала ужасно през първите няколко месеца, защото тъгувала за семейството си. По-голямата и сестра отишла да я посети, но направила скръбта на послушницата още по-голяма, като я помолила да напусне манастира. В ярки цветове тя нарисувала картината на техните родители, седнали вечер , натежали от скръб поради по-малката си дъщеря . Същата нощ сестрата преспала в манастира и на разсъмване тя сънувала свети Харалампий, който я смъмрил строго , че прави опити да накара сестра си да напусне, като казал, че ще навреди много на младото момиче, ако се откаже от монашеския път. Докато и се карал, той я ударил силно по бузата и тя се събудила, усещайки ръката му. Излишно е,  да се казва , че тя се подчинила, а тя и до днес чувства болка от шамара.

7 Близнаците

През януари 1995 година една жена отишла да посети манастира от  град Трикала и казала на сестрите, че е била бездетна през първите деветнадесет години от брака си и че лекарите и са казали, че никога няма да има деца. В началото на 1994 година тя започнала да се моли на свети Харалампий, който и се явил една нощ на сън и казал:,, Ще имаш деца,, . Два месеца по-късно жената заченала и в края на годината родила близнаци. Тя често ходела в манастира с малките си синове. 

8 Манастирският свещеник

В началото на 90-те години на миналия век млад мъж от селото в района отишъл в манастира ,, Свети Стефан,, с намерение да се самоубие, като се хвърли от моста, който свързва върха на скалата с пътя. Той стоял на моста, гладал надолу в пропастта и се готвел да скочи, когато един стар свещеник се приближил и се представил като свещеника на манастира. Въпреки че никога преди не са се били срещали, той започнал да говори на младия мъж за неговия живот и изпитания го насърчил да не се отчайва, като му обещал, че Бог ще му помогне. Младият мъж изпитал вътрешна радост и мир. Той се върнал в дома си, той започнал редовно да посещава Божествената литургия. Няколко седмици по-късно той отново отишъл в манастира и поискал да поговори отново със свещеника. Сестрата, която срещнал на вратата, му казала, че в манастира не живее свещеник, че свещеници идват само от време на време, за да отслужат Божествена литургия, нито е имало свещеник в споменатия ден. Тя го попитала как е изглеждал старият свещеник и той подробно описал свети Харалампий.

Установяването на празника Сретение Господне

Свети Дмитрий Ростовски

Празнуването на Сретение Господне е установено през времето на император Юстиниан Първи, но по-рано, въпреки че Сретение Господне се отбелязва в Църквата, не толкова тържествено. Благочестивият император Юстиниан установил този празник да се празнува като Господен и Богородичен празник заедно с други празници. Особени обстоятелства били мотивите да се създаде този празник. По времето на царуването на Юстиниан във Византия и нейните околности в продължение на три месеца, започвайки от последните дни на месец октомври, имало силна чума, така че отначало пет хиляди души умирали на ден, а след това десет хиляди; телата дори на богати и високопоставени хора били оставени без погребение, защото всички слуги и роби били умрели и нямало кой да погребе самите господари.

В Антиохия за греховете на хората към чумата се присъединило друго Божие наказание- страшно земетресение, от което паднали всички големи къщи и високи сгради и църкви и много хора умрели под стените им; сред мъртвите бил и Ефразий, епископ на Антиохия, който бил смазан до смърт от падането на църквата. В това страшно и пагубно време един благочестив човек получил откровение, че трябва да се установи тържествено празнуване на Сретението Господне, както и на други празници посветени на Господ и Богородица. И така, при настъпването на деня на Сретението Господне, на 2 февруари, когато започнало всенощно бдение и шествие с кръста, смъртоносните чума и земетресение веднага престанали, чрез Божията милост и по молитвите на Пречистата Богородица. На нея с родения от нея Христос Бог да бъде почит, слава и благодарност во веки веков. Амин!  

 

Плачещата икона на Пресвета Богородица от манастира Сокол в Румъния

Таня Биринджиева

Иконата на Пресвета Богородица която се намирала в църквата ,, Преображение Господне,, в православната духовна семинария към манастира Сокол в Румъния. През месец февруари 1854 година става известна със проливането на сълзи.

След Божествената литургия на 1 февруари 1854 един уплашен служител отишъл при еклисиарха йеромонах Исая и му казал, че е видял сълзи на иконата Пресвета Богородица. Няколко от служителите изтичали към църквата. Там всички станали свидетели на сълзите , които се стичали от очите на Пресвета Богородица. Епископ Филарет Скрибан, ректорът на семинарията, извадил иконата на Божията майка от рамката и внимателно я разгледал. Той си помислил, че това е светена вода от празника на свети великомъченик Трифон, владиката изтрил сълзите с кърпа и върнал иконата на мястото и. След това, наредил на всички да напуснат църквата, той огледал цялата църква и след това я заключил.

Няколко часа по-късно преподавателите и учениците на семинарията влезли в църквата с ректора за вечерня и всички били удивени да видят същия чудотворен поток от сълзи от очите на Пресвета Богородица.

Веднага епископ Филарет отслужил молебен и акатист към Богородица. Скоро цяла Румъния научила за това чудотворно събитие и хора от всички краища на страната започнали да пристигат в манастира Сокол, за да се поклонят на новооткритата плачеща икона на Богородица. Сълзите понякога течели всеки ден; и понякога се появявали на два, три или четири дни. В резултат на това много хора успели да видят истинското чудо от първа ръка и да станат свидетели на това чудо. Онези, които не са видели истинското чудо , са били убедени, че е станало истинско чудо, защото са виждали следи от засъхнали сълзи повърхността на иконата.

По време на Кримската война Княжество Молдова е било окупирано от австрийска войска. Генерал Паар, командващият офицер на австрийската армия, чул за иконата в Сокол и наредил на щабния си офицер да проучи докладваното чудо и да направи доклад за резултатите от него. Полковникът отишъл в манастира и разгледал иконата, която в този момент не плачела. Като не видял нещо необичайно, той върнал иконата в рамката. Взел запалена свещ и внимателно погледнал лицето на Пресвета Богородица. Изведнъж две малки блестящи сълзи се образували в очите на Богородица и сълзите започнали да текат. Офицерът се отдръпнал от ужас и възкликнал :,, Тя плаче! Това е голямо чудо! Отци, молете се на Бога!"

Полковникът докладвал какво се е случило на своя командир. Неговото описание на чудотворните сълзи от иконата е от безспорно значение, тъй като той е бил дошъл в манастира Сокол без вяра, че такова чудо е възможно. На излизане той обаче се убедил, че това безспорен факт.  Това не било единственото доказателство, че се е случило истинско чудо. Има много други разкази на очевидци, включително на хора, чиято искреност ни би имало причина да се поставя под въпрос.

Разказите за плачещата икона в манастира Сокол също се разпространили в Русия и някои хора смятат, че плачещата икона , спомената във ,, Война и мир" на Толстой, може да е тази икона.

Разказът на епископ Мелхиседек Стефанеску от Румъния заслужава специално внимание. Той е един от първите свидетели на това чудо, когато бил ректор на семинарията на манастира Сокол. Спомняйки си 35 години по-късно как е видял сълзите да се леят от очите на Богородица, старецът си спомня как е предполагал причината за сълзите. Той знаел, че в миналото е имало такива икони, които от време на време плачели, и че такива събития винаги са предвещавали тежки изпитания за Христовата Църква и за отечеството.

Историята подкрепили заключението на стареца. Скоро след чудотворното появяване на сълзите молдовските княжества били подложени на тежки изпитания. 

Манастир Сокол също претърпял големи трудности.  Тази икона е толкова важна за румънците, колкото лаврата на свети Сергей за руския народ.

Големият религиозен и образователен център на Румъния бил разрушен. Семинарията била преместена в Яш, а местните учители и монаси са били разпръснати. Там, където се намирала славната историческа семинария, служеща почти цял век като център на религиозното образование, остава само малко начално училище. Когато семинарията се премества от манастира Сокол в Яш през 1886 година , иконата на Божията майка е пренесена в новата митрополитска катедрала в Яш.