Таня Биринджиева
Божественият Нектарий е роден в Битоля от благочестиви родители българи и при Светото кръщение получил името Николай. Когато османците възнамерявали да превземат този град, майката на светеца, работеща на хармана, заспала за кратко и видяла Пресвета Богородица, която и заповядала незабавно да бяга с мъжа си и да се скрие в непозната земя, като и казала, че османците ще превземат града. Веднага след като видението свършило, тя съобщила на съпруга си и те без да се бавят взели децата си, напуснали града и се скрили, докато агаряните , след като превзели Битоля, грабили и безчинствали. Така благочестивото семейство било спасено чрез застъпничестното на Пресвета Богородица, на която оттогава се поверили с особена вяра, благодарност и любов.
Бащата на Нектарий по това време вече бил в напреднала възраст и затова със съгласието на съпругата си напусна света и, като взел със себе си Николай и неговия брат, се оттеглил в манастира на Светите безсребреници Кузма и Дамян, разположен близо до съседната планина в околностите на Битоля. Там той приел ангелски образ под името Пахомий и, угодил на Господ, положил всички усилия да възпитава децата си, като ги учил на страх Божи и ги утвърждавал в правилата на християнския морал.
Животът му течал спокойно докато не се случило чудо. Местните християни имали обичай да посвещават част от плодовете и всичко, което земята давала. Такъв принос имало всяка година в памет на светите Безсребреници Козма и Дамян. Един ден когато се отбелязвала паметта им била организирана трапеза и виното свършило. Пахомий отишъл да изимие и очисти съда от виното заедно с децата си. Но щом хванал съда, усетил, че още не е наченат и е пълен догоре с вино. Всички благодарили и прославили Бог и светите безсребреници за прекрасното вино. Николай , виждайки последите от примерния монашески живот пожелал да се оттегли на Света гора . На Света гора той избрал един старец на име Дионисий, опитен в духовния живот и, останал при него. Този Дионисий бил син на един от високопоставените благородници от Константинопол , той самия бил ученик на един от атонските старци , на име Филотей.
Дионисий представил Николай на стареца си Филотей , който имал дара на прозорливост, преди Николай да каже нещо за себе си, нарекъл него и баща му по име и с любов го приел в своето подвижничество.
Така Николай, след като се установил на Света гора, скоро приел монашески образ с името Нектарий и безусловно се отдал на послушание на волята на своите старци и стриктно изпълнявал на своя обет.
Напразно врагът на доброто- дяволът- първо го разбунтувал срещу него в мислите му, предубедил го срещу стареца и се опитал да го отдели от него с надеждата впоследствие да го смаже без защитата на молитвата и съветите на стареца. В крайна сметка Сатаната знаел, че докато послушникът е със стареца, е трудно да го хване в мрежите си, тъй като той има незрушима крепост срещу това- молитвата и бащинските наставления. Старецът Филотей имал освен Нектарий, имал още един послушник. Сатаната толкова озлобил този последния и вдъхновен от омраза и завист към Нектарий, открито казвал на старците Филотей и Дионисий да прогонят Нектарий, иначе ще убие или него, или себе си. Старците треперели от ужас, когато чували за тези демонични планове. Напразна убеждавали нещастника и го молели да смири сърцето и да потисне чувството на гняв и завист, напразно го заплашвали с Божия съд и ада: той нищо не искал да чуе, но изисквал да изпълнят желанието му . Старците предложили на Нектарий да се оттегли от тях за кратко време, докато завистливият му събрат дойде на себе си. Насърчавайки Нектарий със старчески молитви, те го изпратили при тогавашния протат на Света гора Даниил, който го приел с любов и с бащинска грижа го наставлявал и укрепил в подвизите на монашеския живот.
По време на престоя на Нектарий при стареца Даниил, боголюбивия Филотей починал в дълбока старост. Тогава Дионисий Ягарис, неспособен да понесе безнравственото поведение на своя ученик, поканил Нектарий да живее при него като брат по дух и оставил нещастника да търси друго място и друг старец. Така Дионисий и Нектарий прекарали живота си мирно, хранейки от своите занаяти и помагайки на бедните, както могат, докато този нещастен брат, недостигайки до чувство на смирение и покаяние, се местел от място на място, след което се оттеглил , отдавайки се на невъздържаност, умрял по жалък начин насред обществения площад, без християнско погребение. Ето какво означава да мразиш брата си да му завиждаш! Човек напълно изживява пагубните последици дори в реалния живот и често отива във вечността без никаква надежда за спасение! Трябва да се пазим от подобни богомерзки пороци!
Накрая блаженият Дионисий , след много скърби и строг монашески живот, постигнал духовно съвършество и мирно се оттеглил при Господ. Загубата на такъв искрен приятел и баща силно засегнал Нектарий . От този момент нататък всичките му мисли, желания и надежди се пренесли в отвъдното. Желаейки бързо да се съедини със своя възлюбен и любящ Господа и да види своите старци, той се отдал на цялата строгост на пустинните подвизи: постът и бдението изтощавали телесните му сили, а духът му ставал все по-смел и вдъхновен. Врагът видял това и се измъчил. Накрая, подобно на Йов, блаженият Нектарий бил предаден на изпитание и изкушение. За да събуди у него чувство на малодушие и оплакване, врагът го поразил с тежки телесни болести, но истинският подвижник бил непоклатим и в тези страдалчески изкушения, пречистен като злато, мирно предал духа си на Господа. Било 5 декември 1500 година. След четири години неговите ученици му отворили гроба и от светите му мощи се разнасъл небесен аромат. По същото време е бил изработен кивот с изображението на светия лик на монаха на предната дъска. Светите му мощи били положени в ковчега, а той бил поставен в килийната църква.
По молитвите на светеца да се удостоим и ние с Царството Небесно! Амин!
