Докато бил в Кавсокаливския свети скит на Света гора, старецът Порфирий заповядал да изкопаят гроба му. Чрез свое духовно чадо той продиктувал прощалното му писмо със съвети и прошка към всички свои духовни чеда. То е с дата 17 юни 1991 година. Намерено е сред дрехите на монаха, поставени за погребението му.
Мои скъпи духовни деца,
Сега, когато все още отговарям за своите способности, искам да ви дам някои съвети.
От дете винаги бях в грях. Когато майката ми ме изпрати да гледам животните в планината( баща ми беше отишъл в Америка да работи по Панамския канал за нас,неговите деца, защото бяхме бедни), там, пасах животните, прочетох бавно, дума по дума, житието на свети Йоан Колибар и много го обичах свети Йоан.
Казах много молитви, като малкото дете, което бях, на дванадесет или на петнадесет години, не помня много добре, исках да последвам примера му. И така , с много трудности , тайно напуснах родителите си и дойдох в Кавсокаливия на Света гора. Станах послушник на двама старци, истински братя, Пантелеймон и Йоаникий.
Те се оказаха много набожни и пълни с добродетели, аз ги обичах много и поради това, с тяхната благословия, дадох им абсолютно подчинение. Това много ми помогна. Освен това изпитвах голяма любов към Бог и се разбирах с тях много добре.
Но поради моите грехове Бог позволи да се разболея и старците ми казаха да отида при родителите си в моето село Йоан, Евия. Въпреки че бях съгрешил, когато бях малко дете, когато се върнах в света, продължих да извършвам грехове, които днес са много. Светът обаче ме помисли за добър и всички казват, че съм светец.
Аз обаче се чувствам най-грешният човек на света. Разбира се, каквото си спомнях, го изповядвах и познавам ,че Бог ми е простил. Но сега имам чувството, че духовните ми грехове са много и моля всички, които са ме познавали да се молите за мен, защото, докато бях жив, смирено се молех и за вас. Сега, когато заминавам за рая, имам чувството, че Бог ще ми каже,, Какво правиш тук?" Имам само едно нещо да му кажа:,, Не съм достоен за тук, Господи, но каквото иска твоята любов,това ще стане за мен." Оттогава нататък не знам какво ще се случи. Аз обаче желая Божията любов да действа.
Винаги се моля моите духовни деца да обичат Бог, Който е всичко, за да ни направи достойни да влезнем в Неговата земнонесътворена Църква. Трябва да започнем от тук. Винаги полагах усилия да се моля, да чета църковните песнопения, Светото писание и Житията на светиите. Може и вие да направите същото. Опитах се с Божията милост да се приближа до Бога и нека да направите същото.
Моля всички ви да ми простите за всичко, което направих, за да ви разстроя.
Йеромонах Порфирий 4/17 юни 1991 година
