Румънската, Еладската, Кипърската и другите православни църкви отбелязват паметта на свети великомъченик Георги на 23 април по нов стил, а ние единствени празнуваме на 6 май. Може би заради любовта ни към печеното агънце, споделяна от клирици и миряни.
Има една кратка статия на д-р Христо Темелски, който разказва как от 23 април се е преместил празника на 6 май. Известно е, че в периода от 1916 година до 1968 година в България е имало календарно двустилие, тъй като държавата е била приела Григорианския календар, църквата е била изцяло по Юлианския календар. В края на 1968 година се извършва календарната реформа, трябва да отбележа, че Православната ни църква е отбелязвала осем години поредни от 1969 до 1976 година празника на свети Георги на датата 23 април. През този период 23 април е попадал четири пъти във Великия пост и затова през 1970, 1973,1975 и 1976 е било крайно неуместно да се яде печеното агънце.
Та историята е следната: По това време директор на издателството на Светия Синод, който печатил календарчето бил д-р Харитон Попов. Според думите и разказа на доктор Христо Темелски той,, той самоволно преместил празника от април през месец май" Доктор Попов човек на БКП на стълбите на Синода и му разказал как партията има желание празника на свети Георги да отиде на същия ден, в който се празнува Денят на овчаря и пастира 6 май. Човекът, който бил изпратен от властите първо провел разговори с митрополитите, които категорично отказали да направят тези промени. Харитон Попов обаче склонил и направил промените на датата на своя глава при отпечатването на календарчето, без разрешението на Светия Синод. И така победила през 1977 година любовта към печеното и пълненото агънце, не традицията.