Само няколко дни преди новия митрополит на Киев Епифаний да вземе томосът за автокефалия на Украинската църква, Московската патриаршия разтърси православния свят, като създаде две нови екзархии в Западна Европа и Югоизточна Азия, както и митрополии в Испания и Португалия.
С този ход Москва увеличи разстоянието, което я разделя от Фанар, въпреки факта, че на Бъдни вечер Владимир Легойда каза в интервю за Русия днес,, че Москва е готова за диалог" и раззясни, че в същото време,, това не означава оттегляне от нашите позиции"
Така на практика Руската църква потвърждава позицията на международните анализатори, че целта на патриаршията и на Кремъл е да се покаже на останалата част от православния свят и особено в областите на влияние на Вселенската патриаршия, че се чувства толкова силна, че може да съществува самостоятелно в тях.
Руската църква вече създаде своя енория в Константинопол и в своите изявления митрополит Иларион Волоколамски твърди, че руската църква е загрижена за положението на вярващите, живеещи в областите намиращи се под юрисдикцията на Вселенската патриаршия в Гърция, като Крит и Додеканезите.
В Истанбул се подготвят за посрещането на първия предстоятел на автокефалната църква на Украйна, с последни поправки в томоса, който ще бъде предаден на киевския митрополит, в патриаршеската църква,, Свети Георги" във Фанар на 6 януари.
С това се преключва официално процеса на даването на автокефалия на Украйна и сега интересът ще бъде насочен към предстоятелите на останалите православни църкви, които ще бъдат призовани да направят своя избор дали да приемат решението на Вселенския патриарх или да застанат на стараната на Руската патриаршия, и да поставят под въпрос автокефалията.
Добре информирани източници съобщават, че ,, мирни писма", както се казва в църковната терминология, вече са изготвени, с които новият ръководител на Украинската църква се обявява за избран и се призовава за включването му в Диптиха.
Случаят с украинската автокефалия вече е причинил ,, главоболие" на повечето православни предстоятели, които много искали да коментират ситуацията с библейската фраза,, нека тази чаша ме отмине".
Ето защо се очаква процесът по признаване на новата църква и нейния предстоятел да отнеме известно време. Групирането на силите и тяхното заставане на една или друга страна е изключително трудно в този момент, тъй като малцина от предстоятелите имат намерение да направят това.
От старите патриаршии се смята, че Антиохия ще избере да подкрепи Москва, както направи по време на събора в Крит. Ако съдим по отношение на Йерусалим няколко дни след като бяха прекъснати отношенията между Москва и Константинопол беше трудно да избере страната на Вселенския патриарх.
В Александрия нещата са много сложни. Патриарх Теодор би искал да активира титлата си,, Съдия на света", като претендира за ролята на миротворец между двете църкви, но за сега няма място за това.
Като оправдание на тази роля, той избра обиколка в Одеса в подкрепа на митрополит Онуфрий, дори направи опит да посети и Истанбул. Реакциите, които предизвика всичко това, го пренудиха да преустанови всички публични изяви по въпроса. Ще признае ли новата църква или не? Ако не беше в тази ситуация, може би щеше да запази неутрална позиция толкова дълго, колкото може, но синодът му не изглежда готов да следва тази нагласа.
Сърбия, Полша и Чехия сега се считат за най-приятелски настроени към Москва въз основа на изявленията, правени от време на време от техните предстоятели или от техни йерарси.
Албания архиепископ Анастасий е този, който се опита да се намеси на пожар.
България по време на събора в Крит избра да застане до Русия и досега не е отворила своите карти. За въпроса са създадени комисии.
В Румъния от другата старана и се очаква да бъде сред първите, които прегръщат новата църква.
Озадачение има относно отношението, което Кипър ще приеме, въпреки добрите си отношения с Москва, никога няма да откаже подкрепата си за Фанар. Нека да си спомним, че Събора в Крит, кипърският предстоятел архиепископ Хризостом е един от предстоятелите, който силно подкрепя Вселенския патриарх Вартоломей.
Гърция. Що се отнася до Гърция? По това време отношенията между Вартоломей- Йероним и Вартоломей - Ципрас никога не са били толкова лоши от няколко години насам. Атина и Фанар, в църковно, но и в политическо отношение са в дълбока криза, която все още не е достигнала своя връх.
Случаят с Украйна в очите на много хора, които са близо до архиепископа, може и има много общо със случая с новите земи. В този смисъл, малцина са тези, които не биха искали Атина да бъде сред онези, които биха ратифицирали специфичната аргументация на Вселенската патриаршия, страхувайки се, че тя ... ще попадне в тази ситуация.
Обаче, както е във всяко семейство има и скандали, може би най-много- въпреки че връзките между двете църкви са по-силни и по-дълбоки и че тежестта на поставянето под съмнение на икуменизма на Константинополската патрирашия е нещо, което Атина не може и не трябва да повдига.
Макар,че в по-ранни времена архиепископ Йероним би започнал да споменава киевския митрополит преди да дойде съответното писмо, сега изглежда, че решението ще бъде взето заедно и без бързане.
Ето защо се очаква процесът по признаване на новата църква и нейния предстоятел да отнеме известно време. Групирането на силите и тяхното заставане на една или друга страна е изключително трудно в този момент, тъй като малцина от предстоятелите имат намерение да направят това.
От старите патриаршии се смята, че Антиохия ще избере да подкрепи Москва, както направи по време на събора в Крит. Ако съдим по отношение на Йерусалим няколко дни след като бяха прекъснати отношенията между Москва и Константинопол беше трудно да избере страната на Вселенския патриарх.
В Александрия нещата са много сложни. Патриарх Теодор би искал да активира титлата си,, Съдия на света", като претендира за ролята на миротворец между двете църкви, но за сега няма място за това.
Като оправдание на тази роля, той избра обиколка в Одеса в подкрепа на митрополит Онуфрий, дори направи опит да посети и Истанбул. Реакциите, които предизвика всичко това, го пренудиха да преустанови всички публични изяви по въпроса. Ще признае ли новата църква или не? Ако не беше в тази ситуация, може би щеше да запази неутрална позиция толкова дълго, колкото може, но синодът му не изглежда готов да следва тази нагласа.
Сърбия, Полша и Чехия сега се считат за най-приятелски настроени към Москва въз основа на изявленията, правени от време на време от техните предстоятели или от техни йерарси.
Албания архиепископ Анастасий е този, който се опита да се намеси на пожар.
България по време на събора в Крит избра да застане до Русия и досега не е отворила своите карти. За въпроса са създадени комисии.
В Румъния от другата старана и се очаква да бъде сред първите, които прегръщат новата църква.
Озадачение има относно отношението, което Кипър ще приеме, въпреки добрите си отношения с Москва, никога няма да откаже подкрепата си за Фанар. Нека да си спомним, че Събора в Крит, кипърският предстоятел архиепископ Хризостом е един от предстоятелите, който силно подкрепя Вселенския патриарх Вартоломей.
Гърция. Що се отнася до Гърция? По това време отношенията между Вартоломей- Йероним и Вартоломей - Ципрас никога не са били толкова лоши от няколко години насам. Атина и Фанар, в църковно, но и в политическо отношение са в дълбока криза, която все още не е достигнала своя връх.
Случаят с Украйна в очите на много хора, които са близо до архиепископа, може и има много общо със случая с новите земи. В този смисъл, малцина са тези, които не биха искали Атина да бъде сред онези, които биха ратифицирали специфичната аргументация на Вселенската патриаршия, страхувайки се, че тя ... ще попадне в тази ситуация.
Обаче, както е във всяко семейство има и скандали, може би най-много- въпреки че връзките между двете църкви са по-силни и по-дълбоки и че тежестта на поставянето под съмнение на икуменизма на Константинополската патрирашия е нещо, което Атина не може и не трябва да повдига.
Макар,че в по-ранни времена архиепископ Йероним би започнал да споменава киевския митрополит преди да дойде съответното писмо, сега изглежда, че решението ще бъде взето заедно и без бързане.