Хората в Стария Завет са искали от Бог чудеса и знамения, за да укрепят вярата си. Сега християните знаят за чудото на чудесата: възкресението на Христос и вече нямат нужда да искат чудеса и знамения!
Но в наше време все още се случват чудеса. Затова да чуем разказа за чудото в живота на един пилот от военновъздушните сили, Георгиус Захариас, който е претърпял злополука с парашута си в планината Тайгет и всички смятали, че ще има летален изход.
Георгиос Захариас е бивш служител в авиацията и отличен от Гърция и Съединените щати.Въпрек всичко, след пенсионирането си той спрял да лети и в свободното си време да се занимава с парапланеризъм. По време на един от тези полети бившият пилот претърпял злополука, която почти му коствала живота.
Ето какво разказва пилота: Беше месец септември 2014 година, на 30 число от месеца, а аз бях в Каламата. Онзи ден на инцидента имах много силно желание да отида в планината Тайгет, в която бях ходил и преди да практикувам свободно падане с парапланеризъм.
Предупредих приятелят ми и мой колега от Военновъздушните сили Йоан, който беше техник, да дойде с мен, за да ме върне с автомобила си. Тръгнахме.
Когато пристигнахме аз застанах с парашута си на склона на Горна Верга, излетях, въпреки че имаше разлика в интезивността и посоката на вятъра....
Планината Тайгет е висока. Веднъж се изкачих на 10 000 фута. Представете си, че самолетите летят на такава височина.
За да излетя стоях два часа и половина. В тази планина няма топлинни течения, затова просто слизаш от Тайгет.
Току-що скочих и преди да изляза от скалите, видях, че парашутните въжета са заплетени право, затова парашутът ми започна интензивни завои и интензивно спускане надолу.
Бях постоянно във въздуха, не можех да се измъкна от тази ситуация, защото бях паднал в една клисура и още не бях отишъл в морето.
Някак си блуждаех по скалите, но най-накрая продължих неконтролираното падане и паднах на една скала, след като в последния момент дойде низходящ поток.
Взех да викам на моя приятел, който ме последва с колата, и ме наблюдаваше как падам. Всъщност Йоан се сблъска с мен в клисурата, в която бях. Бях почти мъртъв, едвам дишах.
Тогава той се е обадил на спасителите да дойдат с хеликоптер. Те дойдоха възможно най-скоро и ме качили на носилка, след което са ме откарали в интензивно отделение. От момента на падането ми нищо не помня, защото бях като мъртъв.
Съпругата ми, брат й, който е лекар, сестра ми , сестрата на жена ми и съпругът й, които са лекари в Атина, са били известени.
И накрая, с тяхна помощ, съм бил преместен в интензивно отделение в една от болниците в Атина. Имал съм тежка мозъчна травма, всичките ми кости са били счупени, вътрешен кръвоизлив и парализа. Всички се чудят как съм оцелял, при падане от тридесет метра със скорост осемдесет километра.
Лекарите направиха и предложиха най-доброто,което можеха, и след няколко месеца Бог така пожела и аз се върнах, но бях парализиран, дори не усещах тялото си. После се върнах вкъщи. Всичко, което трябваше да направят го направиха.
Пилотът Георгиос Захариас в този момент от неговият разказ прави пауза в събитията и разказва за духовните си търсения:,, От 17-годишна възраст се занимавам с различните учения и философски тенденции на академиците в Гърция и в чужбина.Аз бях член на Световното бяло братство във Франция, след това се присъединих към едно индииско братство. След 1999 година отидох до Индия в Ню Делхи, в подножието на Хималаите, на границата с Непал и в провинция Алмора в Индия. Отидох в Перу и в градовете Лима, Куско, Андите, Мачу Пикчу и влязох с един перуански шаман.
Ако ме попитате защо не се обърнах, въпреки че съм кръстен в Православието, и се обърнах към света, за да потърся истината не знам.
Но днес моето заключение, след всичко това, което се случи, че Православието е Истината, която ще ни спаси от светските връзки. Това е единствената религия в света, която зачита самодъстатъчността на всеки човек.
След тази публична изповед , пенсионираният пилот Георгиос Захариас се върна към разказа си и спомена главният факт, който го е върнал в православието.
Жена ми ме заведе у дома от болницата. Бях парализиран и отчаян. Тогава се случи събитието, което последва: видях на живо, пред очите ми реално, а не във видение, жена с кафява коса, много силно тяло, висока. Тя ме погледна с майчина любов и ме вдигна като дете с двете си ръце.
Извиках,,Искам майка ми......"Моята майка Ирина умря от рак. Последно когато я видях след инцидента, когато бях в кома, си спомням:,, Детето ми върни се, не е време да дойдеш тук....." Тя се молеше на Господ Иисус Христос да ме върне обратно. Също по време на престоя ми в болницата видях и баща си.
Силната красива жена, която ме прегърна като бебе, ми каза:,, Аз съм ти майка, аз съм Майка на цялата земя...." Тогава почувствах радост, любов и пълнота едновременно.
Зад нея стоеше 33-годишният Христос, с дясната си ръка ми изпращаше светлина към цялото ми тяло. Щом се изпълних с тази Светлина, аз се изправих и вече не бях парализиран и бях изцелен. Тогава започнах да живея, съзнанието дойде в тялото ми, усещах, че бях жив. Христос ми каза:,,Ще те върна в грубия земен живот, за да се научиш да обичаш безусловно....."
Когато Божествената Майка ме вдигна като бебе, каза на Дева Мария,, Свършихме с него....."
Тогава Дева Мария с дясната си ръка направи хоризонтално движение и спокойно, каза:,, Той вече не принадлежи на вас, принадлежи на Мен"
Той, който по мое мнение беше дявол, стана на прах, когато Девата се движеше хоризонтално с ръката си надясно.
Казах на Христос:,, Господи, виждам те на 33 години, а Пресветата Богородица на 30 години..." Той ми отговори:,, Ние не сме стари, ти виждаш само Дева Мария и аз съм на 33 години. Ние нямаме възраст. Ние отвъд пространството и времето..."След това отново чух,, Ще те върна отново в този свят на земята, за да се научиш да обичаш безусловно."
Нашият Господ Христос ми каза да разбера:,, Ето защо идвате на земята, за да се научите да обичате безусловно."
От този момент съм напълно здрав, изправен, силен, благодарен за този велик дар, и се опитвам да следвам заповедта, дадена ми от Христос.
Ето какво разказва пилота: Беше месец септември 2014 година, на 30 число от месеца, а аз бях в Каламата. Онзи ден на инцидента имах много силно желание да отида в планината Тайгет, в която бях ходил и преди да практикувам свободно падане с парапланеризъм.
Предупредих приятелят ми и мой колега от Военновъздушните сили Йоан, който беше техник, да дойде с мен, за да ме върне с автомобила си. Тръгнахме.
Когато пристигнахме аз застанах с парашута си на склона на Горна Верга, излетях, въпреки че имаше разлика в интезивността и посоката на вятъра....
Планината Тайгет е висока. Веднъж се изкачих на 10 000 фута. Представете си, че самолетите летят на такава височина.
За да излетя стоях два часа и половина. В тази планина няма топлинни течения, затова просто слизаш от Тайгет.
Току-що скочих и преди да изляза от скалите, видях, че парашутните въжета са заплетени право, затова парашутът ми започна интензивни завои и интензивно спускане надолу.
Бях постоянно във въздуха, не можех да се измъкна от тази ситуация, защото бях паднал в една клисура и още не бях отишъл в морето.
Някак си блуждаех по скалите, но най-накрая продължих неконтролираното падане и паднах на една скала, след като в последния момент дойде низходящ поток.
Взех да викам на моя приятел, който ме последва с колата, и ме наблюдаваше как падам. Всъщност Йоан се сблъска с мен в клисурата, в която бях. Бях почти мъртъв, едвам дишах.
Тогава той се е обадил на спасителите да дойдат с хеликоптер. Те дойдоха възможно най-скоро и ме качили на носилка, след което са ме откарали в интензивно отделение. От момента на падането ми нищо не помня, защото бях като мъртъв.
Съпругата ми, брат й, който е лекар, сестра ми , сестрата на жена ми и съпругът й, които са лекари в Атина, са били известени.
И накрая, с тяхна помощ, съм бил преместен в интензивно отделение в една от болниците в Атина. Имал съм тежка мозъчна травма, всичките ми кости са били счупени, вътрешен кръвоизлив и парализа. Всички се чудят как съм оцелял, при падане от тридесет метра със скорост осемдесет километра.
Лекарите направиха и предложиха най-доброто,което можеха, и след няколко месеца Бог така пожела и аз се върнах, но бях парализиран, дори не усещах тялото си. После се върнах вкъщи. Всичко, което трябваше да направят го направиха.
Пилотът Георгиос Захариас в този момент от неговият разказ прави пауза в събитията и разказва за духовните си търсения:,, От 17-годишна възраст се занимавам с различните учения и философски тенденции на академиците в Гърция и в чужбина.Аз бях член на Световното бяло братство във Франция, след това се присъединих към едно индииско братство. След 1999 година отидох до Индия в Ню Делхи, в подножието на Хималаите, на границата с Непал и в провинция Алмора в Индия. Отидох в Перу и в градовете Лима, Куско, Андите, Мачу Пикчу и влязох с един перуански шаман.
Ако ме попитате защо не се обърнах, въпреки че съм кръстен в Православието, и се обърнах към света, за да потърся истината не знам.
Но днес моето заключение, след всичко това, което се случи, че Православието е Истината, която ще ни спаси от светските връзки. Това е единствената религия в света, която зачита самодъстатъчността на всеки човек.
След тази публична изповед , пенсионираният пилот Георгиос Захариас се върна към разказа си и спомена главният факт, който го е върнал в православието.
Жена ми ме заведе у дома от болницата. Бях парализиран и отчаян. Тогава се случи събитието, което последва: видях на живо, пред очите ми реално, а не във видение, жена с кафява коса, много силно тяло, висока. Тя ме погледна с майчина любов и ме вдигна като дете с двете си ръце.
Извиках,,Искам майка ми......"Моята майка Ирина умря от рак. Последно когато я видях след инцидента, когато бях в кома, си спомням:,, Детето ми върни се, не е време да дойдеш тук....." Тя се молеше на Господ Иисус Христос да ме върне обратно. Също по време на престоя ми в болницата видях и баща си.
Силната красива жена, която ме прегърна като бебе, ми каза:,, Аз съм ти майка, аз съм Майка на цялата земя...." Тогава почувствах радост, любов и пълнота едновременно.
Зад нея стоеше 33-годишният Христос, с дясната си ръка ми изпращаше светлина към цялото ми тяло. Щом се изпълних с тази Светлина, аз се изправих и вече не бях парализиран и бях изцелен. Тогава започнах да живея, съзнанието дойде в тялото ми, усещах, че бях жив. Христос ми каза:,,Ще те върна в грубия земен живот, за да се научиш да обичаш безусловно....."
Когато Божествената Майка ме вдигна като бебе, каза на Дева Мария,, Свършихме с него....."
Тогава Дева Мария с дясната си ръка направи хоризонтално движение и спокойно, каза:,, Той вече не принадлежи на вас, принадлежи на Мен"
Той, който по мое мнение беше дявол, стана на прах, когато Девата се движеше хоризонтално с ръката си надясно.
Казах на Христос:,, Господи, виждам те на 33 години, а Пресветата Богородица на 30 години..." Той ми отговори:,, Ние не сме стари, ти виждаш само Дева Мария и аз съм на 33 години. Ние нямаме възраст. Ние отвъд пространството и времето..."След това отново чух,, Ще те върна отново в този свят на земята, за да се научиш да обичаш безусловно."
Нашият Господ Христос ми каза да разбера:,, Ето защо идвате на земята, за да се научите да обичате безусловно."
От този момент съм напълно здрав, изправен, силен, благодарен за този велик дар, и се опитвам да следвам заповедта, дадена ми от Христос.