Днес Българската православна църква отбелязва навършването на 1000 години от основаването на Охридската архиепископия, чиито правоприемник е тя.
След покръстването на българския народ при княз Борис през 864 година Българската църква е получила ранг на архиепископия. Това станало факт на 4 март 870 година, за пръв архиепископ на България бил въздигнат Йосиф(Стефан). Независимостта на нашата църква и нейното международно признаване се утвърдили при управлението на цар Симеон и при сина му цар Петър, това утвърждаване се потвърдило от Втория всебългарски църковно-народен събор проведен през 917 година. На него нашата църква била провъзгласена за автокефална начело със свой патриарх. За български патриарх бил избран Дамян.
Седалището на Българската патриаршия по време на Първото българско царство било първо в Плиска, после в Преслав, Доростол, Средец и накрая в Охрид.
Когато през 1018-19 година византийския император Василий Втори Българоубиец завладял България понижил ранга на патриаршията в архиепископия със седалище Охрид. Като отчел високия авторитет на българското духовенство, той запазил нейната самостоятелност. Официално архиепископията носела наименованието Българска автокефална архиепископия, предстоятеля е носил титлата,, Архиепископ на Охрид и цяла България", изискването било той да е от български етнически произход. За първи архиепископ бил избран Йоан Дебърски, като в продължение на времето за архиепископи започнали да бъдат ръкополагани и византийски духовници.
От средата на 15 век за да не бъде свързвана с името на Василий Втори, човека избил толкова много българи при завоюването и, архиепископите започнали да разпространяват едно невярно твърдение, че архиепископията води началото си от 6 век от император Юстинияан, заедно с град Юстиниания Прима, който бил родно място на Юстиниан, който получил при българите името Охрид. И така титулът на охридския архиепископ претърпял промяна и той звучал по следния начин,, архиепископ на Юстиниания Прима и цяла България".
Архиепископията просъществувала цели 749 години и включвала териториите на Македония, Албания и на Източна Сърбия- места с компактно българско население.През Средновековието архиепископията била обгрижвана от Търновската патриаршия.
Седалището на Охридската архиепископия по време на османското владичество в българските земи станала църквата ,, Света София Перивлепта", в която били пренесени мощите на свети Климент Охридски. Тя била преименувана на ,, Свети Климент" и това име е запазено до днес.
В периода 15-16 век диоцезът на Българската архиепископия в Охрид се увеличил. Към архиепископията били прибавени епархиите на закритата Сръбска патриаршия, епархиите на Влашко и Молдова имало и православни епархии намиращи се в Италия.
По това време архиепископите все по-често започнали да се подписват като патриарси. Историческата действителност била такава, че това било го налагало. По това време Османската империя била достигнала до стените на Виена и Венеция. Изходът от тези събития бил жизнено важен за освобождението на България.
Засилената през 18 век политическа и народна дейност на територията на Българската автокефална архиепископия в Охрид предизвикала ответни реакции на османските власти,които взели решение да я премахнат. Те получили улеснение от интригите на високопоставени духовници от Вселенска патриаршия.
Указът за нейното премахване през 1767 година е издаден от султана, и териториите и са присъединени към Вселенска патриаршия. С цел да заличи завинаги тази българска институция Вселенска патриаршия лишила Охрид от епископска катедра и го подчинила на митрополита на Драч в Албания. На негово място били издигнати митрополитите на Костур и Битоля, които били титулувани като: ,,Екзарх на стара България" и ,, Екзарх на цяла българска Македония".