Митрополит Иларион Волколамски е дал интервю пред църковната агенция,,Ромфеа" и е отговорил на въпросите на Емилиос Полиагени
Негово Висопреосвещенство, е отговорил на въпроси относно посещението на патриарх Кирил в Албания, ситуацията в Украйна, но и за неотдавнашната позиция на Вселенска патриаршия относно въпроса за независимост на църквата в Украйна.
-Ваше Високопреосвещенство, сега когато се намирате в албанската столица Тирана, където е първото мирно посещение на предстоятеля на Руската православна църква, какъв е коментара ви за това?
Посещението на Негово Светейшество патриарх Кирил има историческо значение, тъй като е първото посещение на предстоятел на Руската православна църква в Албания.
Нашите взаимоотношения имат история от много десетилетия. Например, точно преди 70 години, през април 1948, Албания е посети ла мисията на Руската православна църква, водена от епископа на Ужгород и Мустачев Нестор, които е участвал при хиротонията на епископ Паисий на Водице, бъдещият предстоятел на Православната църква на Албания.
След събитията, които са били трагични в живота на православието в Албания през 20 век, тези отношения са били отслабени и са засилени отново през последните няколко години: има топли спомени от многобройните посещения на архиепископа на Албания Анастасий в Московската патриаршия, последното беше в края на миналата година.
Надяваме се, че първото мирно посещение на предстоятеля на Руската православна църква в Албания ще отвори нова страница във взаимните отношения между нашите църкви.
Преди няколко дни Вселенската патриаршия прие да разгледа въпроса за даването на автокефалия на Украйна. Как се видя това решение от страна на руската църква?
Нито Светият патриарх Кирил, нито митрополитът на Киев и цяла Украйна, Онуфрий, са били информирани за тази позиция.
В комюникето се подчертава, че на срещата на върха,, е прието искане от църковно- политически фактори за автокефалност, и тези фактори представляват няколко милиона православни в Украйна"
Според официалната статистика православната църква в Украйна обединява повече от 12 000 енории на територията на Украйна. Това означава два пъти повече от тези на отцепниците в Украйна.
Практическото състояние на духовния живот в нормалната църква на Украйна и в рамките на схизматичната се вижда от броя, например, на монасите.
Днес православната църква на Украйна броят на монасите е почти 5000 души, докато тъй наречената,, Патриаршия на Киев" са около 200, по 15 души в 12 манастира.
Но, цифрите, посочени, в това не е възможно да се съпоставят с тези, които ние виждаме със собствените си очи и могат да се контролират лесно.
В действителност милиони православни християни от Украйна, подкрепят нашата църква, и това доказа голямото шествие, организирано от каноничната църква през украинска територия, където ежегодно участват стотици хиляди християни с молитва.
Затова защо нашите братя в Константинопол игнорират мнението на тези милиони вярващи християни?
Това няма да доведе Православието до съединение, а до задълбочаващо разделение на украинското общество.
Но за да бъде взето такова решение, от всички църкви се изисква единодушие? Вселенската патриаршия има право да даде автокефалност, както е дала автокефалност на Русия?
Патриархът на Константинопол Еремия Втори, по време на посещението си в Русия през 1589 година е обявил след завръщането си въздигането на Руската църква в патриаршеско достойнство. По онова време не е било възможно да се комуникира бързо с останалите патриарси.
И все пак другите патриарси не са приели това едностранно действие. И дори през 1590, когато Събора в Цариград съставен от патриарсите на Константинопол Еремия, на Антиохия Йоаким и на Йерусалим Софроний ратифицират създаването на патриаршия в Русия, то тя пак не беше призната от всички, защото е отсъствал от събора патриарх Мелетий Александрийски. И тогава, когато четиримата патриарси на Изтока, представляващи тогава православния свят, свикват събора от 1593 година, когато патриаршеския авторитет на Русия е превърнат в безспорен авторитет. Въпросът за обявяването на автокефалия дълбоко се разглеждаше в контекста на подготовката Светия и Велик събор след постигане на консенсус от страна на всички православни църкви за начина на приложение. Също имаше съгласие за определяне на процедура, в която е предвидено участие в този процес на всички страни: църквата, която ще приеме инициатива за предоставяне на автикефалия, както и на Цариградската патриаршия, която ще координира търсенето на консенсус на поместните църкви, и в крайна сметка, всички автокефални православни църкви.
Успяхме да постигнем съгласие по всичко, с изключение на техническите въпроси, свързани с протокола, като например класификацията на подписите. С другото бяхме съгласни.
Сега, какво виждаме в сегашното състояние на нещата? Процесът на обявяване на автикефалията не започна само без съгласието на Руската православна църква, остави и настрана нормалната Украинска православна църква. Вместо това курсът на Православието в Украйна се оценява от схизматиците, светската власт и парламентаристите, много от които са от друга религия и вероизповедания. Те ли ще ратифицират независимостта на църквата?
Смятате ли, че въпросът за автокефалия също е свързан с предстоящите президентски избори в Украйна? Вярвате ли, че президентът Порошенко ще използва това, което казва за чувствителния въпрос за вярата?
Това упражнение, което се прави е дело на групата от разколници и гръкокатолиците. Политиците виждат в това възможност за успешен старт на предизборната кампания на фона на влошената икономическа ситуация в страната. Разколниците, които с подкрепата на властите сега участват срещу мероприятията на каноничната църква в Украйна, са от жизнена необходимост за тях. За униатите интреграцията на разколниците е вид суобрдинация на плановете за православието на Рим. Например първият ръководител на украинския парламент и повечето от членовете на парламента бяха униати. Този подход също е изпълнен с активната подкрепа на държавата. Ръководството на гръко- католическата църква, открито заявява, че признаването от страна на Константинополската патриаршия е първата стъпка, която ще бъде последвана от,, обединението на всички църкви, които са дошли от кръщението на Владимир". И какво е това? Това е искане православните да се,, реинтегрират в Рим". От това следва подобна логика, да може да се разделят и други исторически църкви: Александрия, Антиохия, Йерусалим, Сърбия. На много съставни части, в зависимост от страната, където е съответната юрисдикция. Интересното е, че украинските политици не се занимават с униатите или украинските католици, и да се обединят с Рим. Но защо единството на Православната църква на Украйна с Руската патриаршия предизвиква такава маниакална реакция?
В такъв случай ще има ли нова,, студена война"?
Ние вече, знаем, че в продължение на много години няма евхаристийно общение между патриаршиите на Антиохия и Йерусалим, въпреки полаганите усилия от страна на Цариградската патриаршия и другите поместни църкви, и не е прекратен този болезнен проблем. В този случай ние говорим за една енория в столицата Доха, в Катар, с около 100души вярващи. Страх ме е да мисля какво може да се случи, ако се реализира даването на автокефалност на украинските разколници. Ние трябва да разберем , какви ще са последиците от този проблем, и става дума за 12 000 енории.Разделянето в рамките на Православието, може да се сравни само с разделянето на Изтока и Запада от 1054 година. Ние ще погребем единството на православието, ако това се случи. Ето защо аз лично не искам да се опитвам да си представя по никакъв начин,, какво ще се случи на следващия ден". И все пак аз вярвам, че ще се координират позициите на поместните църкви, и така ще се запази единството на вселенското православие и така ще е далеч от разделението. Тази координирана позиция рано или късно ще доведе разколниците в Църквата. Това е, което вярвам и се моля за това!
В заключение искам да кажете няколко думи за албанския архиепископ Анастасий и голямата работа, която върши в продължение на много години.
Познавам Негово Блаженство от много години. Срещали сме се на различни международни православни форуми, където бях в състояние да видя мъдростта, на албанската Църква и нейната богословска дълбочина на мисълта в лицето на нейният предстоятел, и разпространението на Христовото благовестие.
Аз вярвам, че тези качества отличават богословието и мисионерството на Православната църква на Албания, която е устояла на безмилостните гонения през миналия век. Такива гонения е преживяла и Руската православна църква, и е безгранична радостта да гледаме разцвета на църковния живот в Албания, която има един достоен предстоятел, епископи, духовенство и миряни.
ИЗТОЧНИК: РОМФЕА
И все пак другите патриарси не са приели това едностранно действие. И дори през 1590, когато Събора в Цариград съставен от патриарсите на Константинопол Еремия, на Антиохия Йоаким и на Йерусалим Софроний ратифицират създаването на патриаршия в Русия, то тя пак не беше призната от всички, защото е отсъствал от събора патриарх Мелетий Александрийски. И тогава, когато четиримата патриарси на Изтока, представляващи тогава православния свят, свикват събора от 1593 година, когато патриаршеския авторитет на Русия е превърнат в безспорен авторитет. Въпросът за обявяването на автокефалия дълбоко се разглеждаше в контекста на подготовката Светия и Велик събор след постигане на консенсус от страна на всички православни църкви за начина на приложение. Също имаше съгласие за определяне на процедура, в която е предвидено участие в този процес на всички страни: църквата, която ще приеме инициатива за предоставяне на автикефалия, както и на Цариградската патриаршия, която ще координира търсенето на консенсус на поместните църкви, и в крайна сметка, всички автокефални православни църкви.
Успяхме да постигнем съгласие по всичко, с изключение на техническите въпроси, свързани с протокола, като например класификацията на подписите. С другото бяхме съгласни.
Сега, какво виждаме в сегашното състояние на нещата? Процесът на обявяване на автикефалията не започна само без съгласието на Руската православна църква, остави и настрана нормалната Украинска православна църква. Вместо това курсът на Православието в Украйна се оценява от схизматиците, светската власт и парламентаристите, много от които са от друга религия и вероизповедания. Те ли ще ратифицират независимостта на църквата?
Смятате ли, че въпросът за автокефалия също е свързан с предстоящите президентски избори в Украйна? Вярвате ли, че президентът Порошенко ще използва това, което казва за чувствителния въпрос за вярата?
Това упражнение, което се прави е дело на групата от разколници и гръкокатолиците. Политиците виждат в това възможност за успешен старт на предизборната кампания на фона на влошената икономическа ситуация в страната. Разколниците, които с подкрепата на властите сега участват срещу мероприятията на каноничната църква в Украйна, са от жизнена необходимост за тях. За униатите интреграцията на разколниците е вид суобрдинация на плановете за православието на Рим. Например първият ръководител на украинския парламент и повечето от членовете на парламента бяха униати. Този подход също е изпълнен с активната подкрепа на държавата. Ръководството на гръко- католическата църква, открито заявява, че признаването от страна на Константинополската патриаршия е първата стъпка, която ще бъде последвана от,, обединението на всички църкви, които са дошли от кръщението на Владимир". И какво е това? Това е искане православните да се,, реинтегрират в Рим". От това следва подобна логика, да може да се разделят и други исторически църкви: Александрия, Антиохия, Йерусалим, Сърбия. На много съставни части, в зависимост от страната, където е съответната юрисдикция. Интересното е, че украинските политици не се занимават с униатите или украинските католици, и да се обединят с Рим. Но защо единството на Православната църква на Украйна с Руската патриаршия предизвиква такава маниакална реакция?
В такъв случай ще има ли нова,, студена война"?
Ние вече, знаем, че в продължение на много години няма евхаристийно общение между патриаршиите на Антиохия и Йерусалим, въпреки полаганите усилия от страна на Цариградската патриаршия и другите поместни църкви, и не е прекратен този болезнен проблем. В този случай ние говорим за една енория в столицата Доха, в Катар, с около 100души вярващи. Страх ме е да мисля какво може да се случи, ако се реализира даването на автокефалност на украинските разколници. Ние трябва да разберем , какви ще са последиците от този проблем, и става дума за 12 000 енории.Разделянето в рамките на Православието, може да се сравни само с разделянето на Изтока и Запада от 1054 година. Ние ще погребем единството на православието, ако това се случи. Ето защо аз лично не искам да се опитвам да си представя по никакъв начин,, какво ще се случи на следващия ден". И все пак аз вярвам, че ще се координират позициите на поместните църкви, и така ще се запази единството на вселенското православие и така ще е далеч от разделението. Тази координирана позиция рано или късно ще доведе разколниците в Църквата. Това е, което вярвам и се моля за това!
В заключение искам да кажете няколко думи за албанския архиепископ Анастасий и голямата работа, която върши в продължение на много години.
Познавам Негово Блаженство от много години. Срещали сме се на различни международни православни форуми, където бях в състояние да видя мъдростта, на албанската Църква и нейната богословска дълбочина на мисълта в лицето на нейният предстоятел, и разпространението на Христовото благовестие.
Аз вярвам, че тези качества отличават богословието и мисионерството на Православната църква на Албания, която е устояла на безмилостните гонения през миналия век. Такива гонения е преживяла и Руската православна църква, и е безгранична радостта да гледаме разцвета на църковния живот в Албания, която има един достоен предстоятел, епископи, духовенство и миряни.
ИЗТОЧНИК: РОМФЕА