В началото на 8 век, когато управлявал император Лъв Арменец във Византия, във Венеция управлявал дож от фамилията Партечипацио. В това време арабите вече били разспространили властта си в Египет и Сирия, император Лъв забранил на своите поданици да посещават тези земи, които били вече под арабска власт.
Веднъж двама търговци от Венеция, Буоно Трибуно Маламоко и Рустик Торчело, пристигнали в Египет с десет кораба, натоварени със стоки. Въпреки забраната на императора, защото по това време бил суверен на Венеция. Така или иначе, двамата венецианци тръгнали към Александрия, за да се поклонят на мощите на свети апостол Марк. Той вече се почитал от венецианците, поради причината, че той се смята за основател на древната църква в Аквилея, стар град намиращ се на 70 километра от Венеция. Аквилея била важен търговски и военен център на Римската империя.
Когато влезли двамата търговци в църквата, там срещнали двамата пазители на светинята, монахът Ставраций и свещеника Теодор. Те били разтревожени от следния факт, че халифа на Египет, възнамерявал да строи за себе си дворец, и издал заповед да се вземе мрамор от християнските църкви, и много се страхували от опустошение на светото место. Предприемчивите венецианци им предложили да отнесат мощите на апостол Марк във Венеция, където те ще бъдат обкръжени от почит. На пазачите им било обещано да отидат и те във Венеция, където ще бъдат заобиколени с богатство и почит. Двамата пазители отговорили, че апостол Марк е просветител на тази земя и хората живеещи в Александрия казват за себе си, че са негови чада, затова не могат да дадат мощите на апостола и ако направят това ще заплатят с живота си. Търговците възразили, че мощите на апостола трябва отидат там, където той първо е посял евангелската истина и, където е основана първата патриаршеска катедра на Запад, именно в църковната област на Аквилея. Пред лицето на надигащото се гонение, продължили те.
Продължавайки разговорите на венецианците и пазителите на мощите те станали свидетели на жестока разправа, когато пред очите им бил бит един християнин, който повредил мрамора, от църквата, и така нямало да може да се използва за строежа на двореца. След тази грозна гледка пазачите решили да дадат светите мощи на венецианците. Изкарали мощите на светия апостол и поставили на негово място мощите свети Клавдий.
Според преданието, след като били взети мощите от раката, се разспростряло такова благоухание, не само в църквата, но и в целия град. Това предизвикало подозрението на александрийските християни, които искали да се убедят, че мощите на апостол Марк са в църквата. Печатите на мощите били непокътнати, а мощите били в раката. И така всички се успокоили.
Междувременно мощите били качени на корабите.
Мощите били съпроводени тържествено във Венеция, положени в домашната църква на дожите, която получила името на евангелист Марк, който станал впоследствие и покровител на Венеция.
В по-късни времена била построена катедралата,, Свети Марко"