Имало един манастир, където всички монаси били починали с изключение на един, който живеел като отшелник. Този монах бил неграмотен, но имал силна вяра.
Като вършел своите дела, той вярвал, че Христос и светиите са живи спътници, затова редовно им говорел, както се говори на живи хора.
Един ден, когато той бил излязъл от манастира, влезли разбойници и откраднали животните намиращи се там.
Когато монахът се върнал и видял празния манастир, той много се разстроил. Той веднага се завтекъл към храма, посветен на Свети Никола, и застанал пред покровителя на манастира и започнал да се оплаква:,, Свети Николай, какво се случи тук, когато бях навън? Дойдоха лоши хора и открадоха манастира, а ти си гледал и не си говорел? Какво си направил, за да предотвратиш кражбата?
Виждам, че нищо не си направил. Тогава не заслужаваш това място, защото не си защитил манастира. Ще те махна оттук".
Тогава взел иконата и я отнесъл на една скала и там я оставил. Не изминал и час от това и чул да се чука на външната порта. Той отворил и какво да види.
Крадците с животните и откраднатите неща и му казали:,, Ние дойдохме и откраднахме от манастира и когато си тръгнахме животните вървяха нормално, но един момент спряха и не искаха да вървят. Ние ги удряхме, дърпахме, но не помръдваха, когато се обърнахме те избягаха. Казахме си, че Бог иска откраднатото да се върне обратно".
Монахът взел нещата и когато разбойниците си тръгнали, той благодарил на Бог. После си спомнил за иконата на светеца, отишъл до скалата, на която е бил оставил, поклонил се и казал:,, А сега да си призная, свети Никола. Ти си покровителят на манастира". Той взел иконата на светеца и я поставил на мястото и.