В днешно време за всички християнски поклонници, пребиваващи в Йерусалим, най-важният път и маршрут е Виа Долороса- пътят на скръбта, път, който е извървял Иисус Христос, носещ своя кръст към Голгота. Следващи стъпките на Спасителя, вярващите имат за какво да размишляват, да си спомнят, може би и да се разкаят, да утвърдят духа си, да възвисят сърцата си. Но, преди всичко, е нужно да си спомнят, че ние знаем за страданието на Христос, което е преживял Той през Страстният петък, от разказите на евангелистите. Тези разкази са достатъчно достъпни, за да ги споменаваме по време на нашият маршрут, но главният разказ за Страданието на Иисус Христос е написан вътре в сърцата на вярващите, от които интерпретации се е насложило народното предание и традиция по сегашният маршрут на Виа Долороса.
Терминът,, Виа Долороса" за първи път е използван от един монах на име Бонифаций от Рагуза през втората половина на 16 век и е означил не толкова определеният маршрут, колкото особения ритуал на поклонниците и тяхното шествие по улиците на Йерусалим, вървящи по пътя на Иисус, носещ кръста си към Голгота. Но като название на определена улица и значението на топографският обект, ,, Виа Долороса" за първи път се появява през 1867 година, в един от пътеводителите за поклонници, излязъл тогава на бял свят.
Традицията на самия маршрут на Пътят на Скръбта има дълга и заплетена история. В развитието на тази традиция довело до идеята на различните спирки, на които вярващите спирали и се четели молитви.
Голямата част от спирките и сцените са описани в Евангелията, и те са:
Преторията, съда на Пилат- Йоан 18:28-38
Освобождаването на Варнава- Матей 27:16-26
Бичуването на Христос- Йоан 19:1-3; даването на кръста Йоан 19:16-17;
Обръщението на Христос към жените на Йерусалим- Лука 23:27-31;
даването на кръста на Симон Киренянина Марк 15:21;
разпятие -Матей 27:33-36;
миропомазването и полагането в гроба Йоан 19:38-42 ;
Следващите сцени не са включени в Евангелското повествонание, но изглеждат исторически достоверни и напълно вероятни: Срещата на Иисус със Майка Му; Жената, която изтрила потта от лицето на Христос и Трите падания.
Що се касае до историческата достоверност и относителната свързаност на местата със събитията, които се описват, то ако се подходи строго научно, ние сме принудени да признаем, че само пет от тях могат да претендират за автентичност. Относително за останалите станции, даже за тези, които са свързани със събития, упоменати в Евангелията, ние не можем да допуснем за тяхното местонахождение, по причина, че истинските им места още не са установени. Ние не сме длъжни да се смущаваме от малки грешки и незначителни към историческата действителност неточности, които противоречат на християнските традиции и представи. Така например в художествените представи и картини на Кръстният път на Христос, ние го виждаме да носи целият кръст, а римската традиция е била да се носи само горната част. Основата на кръста бил установен на мястото на изпълнение на присъдата.
Трябва да разберем, че традицията се състои в изкуството, изразяващо художествената истина на образите, и ние трябва да сме наясно,че кръста наистина е бил толкова тежък, колкото ни се представя.
Голямата част от спирките и сцените са описани в Евангелията, и те са:
Преторията, съда на Пилат- Йоан 18:28-38
Освобождаването на Варнава- Матей 27:16-26
Бичуването на Христос- Йоан 19:1-3; даването на кръста Йоан 19:16-17;
Обръщението на Христос към жените на Йерусалим- Лука 23:27-31;
даването на кръста на Симон Киренянина Марк 15:21;
разпятие -Матей 27:33-36;
миропомазването и полагането в гроба Йоан 19:38-42 ;
Следващите сцени не са включени в Евангелското повествонание, но изглеждат исторически достоверни и напълно вероятни: Срещата на Иисус със Майка Му; Жената, която изтрила потта от лицето на Христос и Трите падания.
Що се касае до историческата достоверност и относителната свързаност на местата със събитията, които се описват, то ако се подходи строго научно, ние сме принудени да признаем, че само пет от тях могат да претендират за автентичност. Относително за останалите станции, даже за тези, които са свързани със събития, упоменати в Евангелията, ние не можем да допуснем за тяхното местонахождение, по причина, че истинските им места още не са установени. Ние не сме длъжни да се смущаваме от малки грешки и незначителни към историческата действителност неточности, които противоречат на християнските традиции и представи. Така например в художествените представи и картини на Кръстният път на Христос, ние го виждаме да носи целият кръст, а римската традиция е била да се носи само горната част. Основата на кръста бил установен на мястото на изпълнение на присъдата.
Трябва да разберем, че традицията се състои в изкуството, изразяващо художествената истина на образите, и ние трябва да сме наясно,че кръста наистина е бил толкова тежък, колкото ни се представя.