Христос Младоженецът е централна фигура в притчата за десетте девици- Матей 25:1-13; Христос е образът на божественият Жених на Цъквата, както е описано в Книгата на Исая глава 54. Това свидетелства за неговото божествено присъствие и бдителност,, Ето Младоженецът идва посред нощ....." по време на Страстната седмица и показва неговата безкористна любов към неговата Невяста, Църквата.
Последованието на Жениха е характерно за първите четири вечери на Страстната седмица и се отбелязват последните земни дни на Господ. В тези богослужения преобладават темата за последната проповед на Христос към неговите ученици. По време на тази служба се четат химни, които са вдъхновени от темата за предстоящите страдания на Христос. Като цяло настроението на тези служби е траурно и преобладава скръбта и доброволното мъченичество на Христос и предаването му Неговите Страсти и борбата срещу злото, което направено срещу Господ. Атмосферата е траурна и е символ на срама, който всеки християнин трябва да изпита заради падението на Адам и Ева, за дълбините на ада, за изгубения Рай и отсъствието на Бог. Одеждите на свещениците са черни и тъмнопурпурни, за да символизират атмосферата на траур и спомен за греховете, за които ние трябва да се каем. Една от особеностите на последованието на Жениха е неговият тропар:
,, Ето Младоженецът иде в полунощ, и блажен е тоя раб, които намери буден, а недостоен е онзи, когото намери безгрижен. Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън, та да бъдеш предадена на смърт, и да останеш вън пред затворените врата на царството, но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже, заради Богородица помилвай нас!"
По време на първото последование в Деня на Вход Господен в Йерусалим свещеникът носи иконата на Христос Младоженеца в църквата. Тропарът се пее по време на това шествие и иконата се поставя в центъра на църквата и остава там до Велики четвъртък. Иконата изобразява Иисус Христос като младоженец на Църквата, носещ белезите на неговото страдание, но подготвен за брачния път към Неговото царство. Той е облечен на иконата според подигравката на римските стражи точно преди смъртта си и разпъването.
Короната е символ на брака му с Църквата, въжето като символ на грях и смърт, разпуснати с Христовата смърт на Кръста, тръстиката като символ на неговото смирение, защото Бог управлява царството си със смирение.