Притчата за митаря и фарисея е една от известните притчи на Иисус Христос, която се разказва в Евангелието на Лука(Лк 18:9-14). Тя е една от подготвителните,според църковния календар за Великите пости.
Притчата разказва и дава разяснение за най-висшата от християнските добродетели,като майка на всички добродетели-смирението и бичува най-греховния от всички пороци-гордостта.
Фарисеите по времето на Христос са били евреи запознати с еврейския закон и история,но те били и сребролюбци,лицемери.
Митарите още от римско време били събирачите на данъци.Трябва да се отбележи,че тази професия била най - необичаната от всички и най-вече от простолюдието.Много от митарите били добри хора,но поради естеството на работата си били неуки и прости.
Самата притча изобличава самозалъгването на фарисеите,което е равнозначно на общочовешкото самолюбие.Това е една самоизмама,диктувана от духа на гордостта.Същевременно вглеждайки се в огледалото на суетата,не следва всичко да се критикува и безкретично да се осъждат чуждите постъпки и дела,в съчетание с негодувание,че всичко е свършено от нас правилно,а другото наопаки-т.е.така както ние го разбираме и на нас ни е удобно.
Според Божия закон постъпките и поведението на другите не могат да бъдат мяра за нашата праведност и добрина,а единственият безгрешен на този свят е Бог.