Таня Илиева
Това тайнство очиства вярващият от греховете извършени след кръщението и му дава сили да продължи подвига на християнския живот.Изповядвайки своите грехове пред свещеника, човек получава от него опрощение и по тайнствен начин получава опрощение от Бог.
Да изповядва може само свещеник или епископ,които са получили право да опрощават греховете чрез тайнството на свещенството от самият Иисус Христос.Свещеникът е задължен да пази тайната на изповедта,за огласяване на тази тайна той подлежи на лишаване от сан.Евангелското учение разбира покаянието не просто като разкаяние, а като възраждане и обновление на човешката душа.
Тайнството на покаянието се извършва по следния начин.Пред иконата на Иисус Христос или пред Светия Кръст свещеника прочита молитвата на покаянието за всички,които са дошли в храма за изповед.Самото изповядване на греховете свещеника изслушва насаме с човек.Каещият се изказва своите прегрешения,а когато завърши прави земен поклон.Свещеникът възлага епатрахила си на главата на каещият се,чете молитва,в която моли за опрощение,извършва над неговата глава кръстното знамение, а след това му дава да целуне кръста.В особени случаи свещеника има право да наложи епитимия,т.е.това е определен род наказание в съответствие с тежестта на греха.В Православната църква има правило,според което всеки християнин е длъжен да се изповяда поне един път годишно.
Епитимия- е извънредно задължение,което се налага от духовник във връзка с изършени грехове от вярващия,изповядани пред него.В различни случаи това задължение може да бъде под формата на различни духовни упражнения,четене на молитви,определен период на пост,лишаване от причастие за определено време.Епитимията е определена и практикувана още от апостолски времена.Тя няма цел наказание,а да изправяне и лекуване. Има гръцки произход от πιτιμια,което означава порицание.