Таня Илиева
Светият дух е третото лице на еднинният Бог , или както е известно още третата ипостас на Светата Троица .
В древните религии Светия Дух е доброто начало противостоящо на злото .
В иудаизма Светия дух се появява често в Стария Завет например в Пс. 50 :12 -13 , Ис . 63:10 -14 . Думата ,, Дух “ в Еврейското Писание в съчетание с „Дух Божий “ се употребява много пъти . В иудейската религия Бог е един и идеята за двоичност и троичност е неприемлива . В много случаи се отнася към пророческите вдъхновения , а в други случаи се използва да се покаже силата на Бог . Пример за това е пророческото видение на пророк Иезекил и там е назован като „ руах Елохим“ или „ руах Адонай “ . При иудеите „ Светия Дух “ има в определена степен персонификация , но той си остава качество с което се характеризира Бог , един от неговите атрибути , докато в християнството Светия Дух е Едно от Лицата на Триединния , Неразделния, Неизменимия и Неразлъчен Бог .
В иудаизма връзката между Дух Божий , Светия Дух Яхве предостатъчно потвърждава идеята за Светия Дух , това е вечния Бог и е част от едно триеднинно божество .
Под такъв образ Светия Дух винаги е бил възприеман в иудеизма като действаща сила , дихание на самия Бог , които всичко е сътворил и е направил . Впоследствие думата „ Дух “ е придобила самостоятелен смисъл , и е бил обозначаван като едно самостоятелно същество . Такова понятие ние срещаме в Тората и Мидраш . От там получава едно особено развитие в християнството . Тук иде реч за не за едно особено качество на Господ , не за изходящо от Него просветление , а за едно обективно съществуващо , живо и лично начало . Такова въплъщение на Светия Дух никога , вероятно , не е смущавало евреите ; но те го разглеждали една еманация на божествената сила , която действала самостоятелно .
Важната роля на Светия Дух в живота на всеки вярващ признават болшинството от християнските конфесии . Светият дух е лицето на Троицата , чрез което триединият Бог действа в човека и църквата . Ако понятието Бог Отец е било в Стария Завет , служението на Сина в периода , който е описан в Евангелията , то в сегашно време в Християнската църква са доминиращи Даровете на Светия Дух .
В седмата глава на Дидах (Учението на Господ чрез дванадесетте апостоли на народа ) . Дидах е най- ранният паметник на хриситянството от катехизистичен характер ( около края на 1 век и началото на 2 век ) , също е източник на църковно право и богослужение . В ранната църква имал ширика известност ; Климент Александрийски го е причислявал към книгите на Свещеното Писание на Новия Завет , несъмнено с апостолско авторство . Дълго време се е четял на утренята . Има открити екземпляри в библиотеката на подворието на Йерусалимският патриархат в Константинопол и митрополит Теофил Врений Никодимийски го издава през 1873 година и 1883 година . В пълен вид се е съхранил само в един гръцки ръкопис датиран около 1056 година . Едно издание от него се съхранява в библиотеката на патриаршията в Йерусалим . Дидаха се състои от няколко части . Там се съдържа и формулата за кръщението „ В името на Отца и Сина и Светият Дух “ .
В края на 1 -ви век Климент Римски съединил трите Лица на Троицата във формулата :„ жив Бог и жив Господ Иисус Христос и Дух Свети , вяра и надежда на избраните “ . Той задава риторичния въпрос :„ Не един Бог и един Христос имаме ние ? Не е ли един Дух на благодат се излива над нас ?“ . Също така Климент Римски споменава Духа като вдъхновител и автор на Свещеното Писание . Ориген утвърждава , че Светия Дух притежава такива достойнства и власт и е съпричастен на Отец и Син . За поклонението пред Светия Дух говори и Иполит Римски . За пълната божественост на Дух Свети и Неговата единосъщност с Отец и Син говори и Атанасий Велики .
Но имало и противници в църквата на това мнение за природата на Светия Дух . През 4 век Константинополският епископ Македоний изразил мнение , че Светият Дух е „ слуга и служител на едно ниво с ангелите “ и е подчинен на Бог Отец и на Сина . Кизическият епископ Евномий се изказал за произхода на Духа като „ последствие на повелята на Отец и действието на Сина “ . Учението на евномианите и македоняните било разгледано и дискутирано на Събора в Константинопол през 381 година и е признато за ерес и предадено на анатема .
В средните векове интереса към Светия Дух се върнал около споровете за „ филиоквето “ . Като на дневен ред били различните възгледи по отношение на природата на Светия Дух станали причина за Великата Схизма .
По време на реформацията Жан Калвин заявил следното ,че Светият Дух привежда смисъла Свещеното Писание до сърцата и умовете на вярващите .
От гледна точка на православните признаващи първите символи на вярата , в частност Никео - Цариградския Символ на вярата , Светия Дух заедно с Отец и Син се явява като Творец на невидимия и видим свят :
„В началото Бог сътвори небето и земята .Земята беше безвидна и пуста ; и тъмата се разстилаше над бездната , и Дух Божий се носеше над водата .( Бит . 1:1-2 ) .
Още цар Давид се молил в Стария Завет да се спусне над него Дух Свети :
„ Сърце чисто създай в мене , Боже , и правия дух обнови вътре в мене .
Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнемай от мене .
Върни ми радостта на Твоето спасение и с властния Дух ме утвърди . “(Пс . 50:12-14)
Християните вярват , че , Светият дух в протежението на цялата история е снисхождал над отделни хора под формата на свърхестествени дарби : над пророците , свещениците , праведните иудейски царе , апостолите , мъчениците заради Христос , и всички светии .
Християните вярват , че чрез действието на Светия Дух се е въплътил Бог Син :
„ Ангелът и отогвори и рече : Дух Светий ще слезе върху ти , и силата на Всевишния ще те осени ; затова и Светото , Което ще се роди от тебе , ще се нарече Син Божий “ ( Лука 1: 35 ) .
Под същото лице , Светия Дух произхожда в приложението на Светите Дарове : хляба и виното в Тялото и Кръвта на Христос :
„ Приложив Духом Твоим Святым . Амин . Амин . Амин . “( Епиклеза в Литургията ) .
Светият Дух участва с действие в Кръщението , в плодовете на Светия дух и даровете на Светия Дух .
Кръщението в името на Светия дух или мирипомазването се извършва от свещениците , в православието кръщението се осъществява заедно с миропомазването , а в римокатолицизма се извършва само достатъчно зряла възраст .
Даровете на Светия Дух те са девет на брой и са споменати в 1 Кор .12:8-10 свръхестествени проявления на Духа Божий във вярващите хора , и са предназначени невярващите да повярват и обърнат внимание към проповядваното от Евангелието 1 Кор 14:25 и построяването на Църквата 1 Кор 14:12 . Даровете на Светия Дух се явяват като инструмент на Светия Дух , посредством които Той се проявява за новозаветния вярващ . Учението за даровете е изложено от апостол Павел в 1 Кор 12:4 -11 . Думата„ проявление “ говори за своеобразна демонстрация на Светия Дух , който обитава новозаветния вярващ . Проявлението на даровете зависи не от човек , а от волята на Светия дух „ разделящ на всеки , както му е угодно на Него “
Плодовете на Светия Дух това са добродетелите който са усилия на човек да съдейства на Бог . Те се назоват от апостол Павел в пета глава на посланието до Галитяните : „ Плодовете на Духа : любов , радост , мир , дълготърпение , доброта , добродетел , вяра , кротост , въздържание “( Гал.5:22-22) .
В Новия Завет явленията на Светия Дух са под формата на гълъб , под формата на огнени езици и различни езици за говор . Той се назовава очистителна сила , приемник на Иисус Христос , в повечето християнски конфесии за Светия Дух се говори като за самостоятелна личност на Божеството , единосъщен на Отца и Сина , нещо което е фиксирано на Втория Вселенски Събор , като символ Ерата на Светия Дух .
Според Евангелието хулата срещу Светия Дух е грях , който не се опрощава . Според Исидор Пелусиотски и Василий Велики хулата срещу Светия Дух е действие приписвано на княза на бесовете . Йоан Златоуст счита ,че хулата срещу Светия Дух е отвръщане на човек от очевидната истина .