Таня Илиева
Добродетелите са показател на качествата на един човек .
В историята на християнството учението за добродетелите постоянно се е развивало . В западното богословие съществува понятието ,, теологични добродетели " , което се фокусира върху трите основни добродетели : вяра , надежда и любов . Те се поставят в контекста на спасението на човек в богословския смисъл . Основна отправна точка на западните богослови били те римокатолически или протестантски е Новия Завет , като православните теолози също акцентират върху него .
Състава на трите християнски добродетели е намерил своята формулировка в Първото послание към Коринтяните( 1Кор . 13:13) :
„ А сега остават тия три :вяра , надежда , любов ; но по-голяма от тях е любовта “
И ако античната етика ни учи , че на първо място е справедливостта , то Евангелието и Новият Завет , като цяло издигат на пиедистал любовта към Бог и ближния :
„ Нова заповед ви давам , да се любите един другиго ; както Аз ви възлюбих , така и вие да се любите един другиго “( Йоан 13:34 ) - говори Иисус Христос на всички нас . За това се говори и в останалите три Евангелия : на Матея 22:37-39 , Марка 12:30-31 , Лука 10:27 .
Но общото за всички нас християните се съдържа в разработката на папа Григорий Велики , известен още като Двоеслов . Той смята вярата , надеждата и любовта като основен източник и основание за всички останали добродетели , без които е немислимо спасението и вечния живот . Ето какво казва той :
„ Чрез някои добродетели на Светия Дух винаги пребивава в сърцата на светиите , а посредством други - каквото излиза , то се възвръща . Действително , Той не изпитва сърцата на съвършените хора посредством вярата , надеждата , любовта и другите блага , без които не е възможно да се достигне до Царството Небесно , такива са смирението , целомъдрието , праведността и милосърдието . А посредством пророческата дарба , учителното красноречие и вършенето на чудеса Той винаги пребивава в сърцата на Своите избраници , и никога не се отделя от тях “
В един друг трактат Григорий Двоеслов ни казва , че тези добродетели трябва да ги приложим в живота . Той говори за деятелния живот и го разглежда като предпоставка за съзерцателен живот .Този ,който е укротил плътските страсти , става по усъвършенстван в усърдието за добродетелност , а този който е разширил своя дух в правенето на добри дела ,разпростира своето усърдие във вътрешното си съзерцание .
Григорий Двоеслов уподобява любовта като един духовен механизъм , който отделя душата на човек и я възнася към Бог , и към съзерцанието на Божественият свят . Според него любовта предполага пълна саможертва , и колкото човек се приближава към Бог , той толкова се отказва от себе си .
Православните богослови съблюдават приемствеността на единството между понятията вяра и верност . То води от ранните години на християнството , когато πιστος и fidelis са означавали „ вярващ “ и „ верен “ .
Вярата преди всичко е един дар от Бог „Защото по благодат сте спасени чрез вярата ; и това не е от вас - Божий дар е “( Еф. 2:8 ) , това е своеобразен опит от Бог - източника на възкресение и вечен живот . Като една от основните християнски добродетели вярата , е лоялност „ означава търпение и постоянство на даден човек в очакване на изпълнението на Божиите обещания “ . Тя формира религиозната и нравствената отговорност на всички нас за нашите постъпки .
Надеждата е битийното самополагане на човешката личност пред Бог ; тя се уповава на Бог „ На Тебе Господи , се уповавам , да не се посрамя навеки ;по Твоята правда “
( Пс. 30-2 ) , то е неизчерпаем източник на оптимизъм . Християнската надежда се осъществява като едно очакване „ Очаквам възкресението на мъртвите и живот в бъдещият век “
Любовта е висша добродетел и основа на християнското учение за нравственост . Нейната основа е се намира в надсветовната и абсолютна Божия благост : „ Бог е любов “ (1Йоан 4:8), „...и пребиващият в любов пребивава в Бог , и Бог в него “ (1 Йоан 4:16) .
Любовта като добродетел се разглежда като преодоляване на чувствеността , егоцентризма и самоутвърждаването , като победа на висшите нравствени начала на човешкото естество , осъществяване на способността на нравствената природа на човека към обожание , и към святост .
Действеният и съзерцателен елемент на християнската любов се разглежда и като елемент на нов начин на живот , за който се говори в Евангелието :любов към враговете , прощаването на обидите , благославяне на злословещите , молитва за гонителите , благотворение към ненавиждащите ни .
В Катехизиса се разглеждат вярата , надеждата и любовта в следния ракурс :
- Вярата -тълкуването на Символът на вярата и се разказва за седемте Тайнства
- Надеждата разяснява молитвата Отче на и Проповедта на планината като средства за утвърждаване на надеждата в Бог
- Любовта - се разглежда през призмата на Десетте Божи Заповеди , който изказват любовта към Бог и към всеки , което Той ни заповядва .
Всяка добродетел има и съответен грях като противовес . Дълготърпението- гняв , Прелюбодейството -Целомъдрието , алчността - милосърдието , ненавистта (злобата ) - любовта , унинието - молитвата , гордостта - смирението , чревоугодието - поста .