Източник John Sanidopoulus
Казвам се Леон Георгиос, на 22 години съм и съм възпитаник на църковната академия Антониада на Света гора.
Искам да ви разкажа със страх Божий, за едно чудодейно събитие, което ми се случи неотдавна с най-почитания преподобни Никифор Прокажени.
Една вечер, когато отидох да изпълня молитвеното си правило в църквата на академията, видях един монах, който се молеше с голяма броеница.
След като направих кръстния знак, аз се приближих до него и след като се поклоних, му казах:
,,Моля те за твоята благословия, отче,,
Той отговори:,, Господ да те благослови, моето дете,,
В този момент той ме погледна със спокойна усмивка и ме погледна в очите. Не мога да кажа какво странно чувство изпитвах в себе си. Започнах да задавам въпроси на стареца. Попитах :,, Отче, как се казваш?,,
Той ми отговори :,, Казвам се Никифор, моето дете,,
После започна да ми дава отговори на някои неща, които ме притесняваха. Той дори знаеше мислите ми. Бях изненадан от това, което ми каза. Той също така ме посъветва винаги да казвам молитвата,, Господи Иисусе Христе, помилуй ме грешния,, и да се подчинявам на моя духовен наставник.
Тогава го попитах дали ще го срещна отново, а той казва:,, Да, мое дете. Ще те чакам с голяма радост. Знай,че винаги ще се моля за теб.,,
След това той ме благослови:,, Пресвета Богородица да бъде с теб. И не се страхувай, дете мое. Изправи се срещу изкушенията с вяра и търпение и аз ще бъда с теб.,,
Поклоних му се, благодарих му със сълзи на очи и след като ме прегърна, каза:,, Не плачи, защото винаги ще бъда с теб.,,
Напуснах църквата, вярвайки, че това е някой , който познава нашият учител. След половин час нещо ме дърпаше обратно към църквата. Щом влязох,усетих много силен аромат.
След няколко дни един монах ми подари книга. Веднага щом видях снимката на корицата, аз се разплаках, защото на нея беше свети Никифор Прокажени.
Благодаря на Бог, който ме намери достоен да видя този светия. Оттогава много го обичам и почитам. Много пъти усещам живото му присъствие близо до мен.