Пресвета Богородица,когато се явила на първият отшелник на Атон, свети Петър 655 -681 година и след това четири-пет века на настоятеля на Великата лавра Николай и казала на единия и другия:
Твоята обител и твоя Бог, никъде другаде на друго място няма да почива, само на Атон, която аз получих от моят Син и Бог като мой жребий, на която тези, които искат да се отклонят от светските грижи, и да не се смущават, да дойдат и да работят в тази градина, да развият добродетелите, чистотата на сърцето си и душата си, и отсега нататък ще бъде казано,, Планината Атон и цялата Атон да се нарича моя градина. Обещавам да обичам, да помагам и да мисля за онези, които с безсърдечно сърце идват да работят с цялото си сърце за Бога, да се молят за душата си непрекъснато, да се молят на Бог за Неговата църква и целия свят да го просвети и да направи своите овце истински верни към Христос и нашия Бог. С милостта и благодатта на моя Син и Бог ще изпълня от единия до другия край тази планина изпълнена с множество от благочестиви и православни. Затова моят дух се радва и ще се радва, защото всички те ще възхваляват и прославят величественото ми име. Тези монаси, които с помощта на знамения и чудеса, които ще извършват, поради своята чистота и свят живот ще бъдат прославени и превъзнесени по всички посоки, на изток и запад, на север и юг в името на Бог по целият свят.
От скръбта, тъгата и лишенията, които тези монаси ще претърпят, хората ще се научат да бъдат търпеливи в трудните моменти на живота си.
За всичко това и за тях, и за това което светът ще претърпи, аз ще моля Моят Син и Бог да им прости техните недостатъци и да им даде божествените и небесни дарове. Аз моля те да дадат своето искрено покаяние и просветление, за да може когато дойде денят на Второто му пришествие да получат неговата безкрайна милост. Но в сегашният им живот това ще им помогне много, защото аз ще отслабя тяхната болка, труд и горест и ще ги подпомогна срещу изкушенията, които ще им изпрати от врага и дявола, който угнетява човешкият род"
Благодарение на тези обещания и божествената закрила на Божията майка Атон се е съхранил с времето и монасите, които от времето изпитват трудности от различни изкушения, от видимите и невидимите врагове, с помощта на Бог и под мантията на Богородица продължават свещената борба за съхранението на вярата, езика и националните традиции на християнството.
В манастира,, Свети Павел" преди 30 години е имало един много добър старец, известен като старецът Тома, който винаги е бил много добродетелен и е служил с много желание. Неговата служба е била помощник на хлебаря на манастира.
Един ден е трябвало пекарят от манастира старецът Григорий да отсъства за два дни. Като негов заместник старецът Тома е трябвало да замеси и изпече хляб за два дни за монасите, които били повече от шестдесет и около двадесет поклонници. Старецът никога не бил правил това, в този момент на безизходица той започнал да се моли за помощ на Дева Мария и свети Павел да му покажат правилният път.
Изведнъж той получил тестото готово, и видял до него една великолепна чернокоса жена, която взела сместа и я поставила в пещта и точно след два часа тестото било изпечено. Хлябът на старецът Тома бил готов и раздаден на монасите, които вкусвайки го никога не забравили сладостта и вкуса на този хляб.
Старецът Тома бил удивен, не могъл да разбере нищо, как е било направено ! Единственото обяснение било,че красивата чернокоса жена е била самата Богородица.
Монасите от манастира казали на стареца Тома:,, Брат Тома, този хляб беше толкова сладък и вкусен като лекарство"
На Атон присъствието на Богородица, която като майка се грижила за монасите от планината Атон, се усещало в трудните години на немската окупация, монасите винаги имали хляб не чувствали недостатък през периода 1940-1944 година.
От скръбта, тъгата и лишенията, които тези монаси ще претърпят, хората ще се научат да бъдат търпеливи в трудните моменти на живота си.
За всичко това и за тях, и за това което светът ще претърпи, аз ще моля Моят Син и Бог да им прости техните недостатъци и да им даде божествените и небесни дарове. Аз моля те да дадат своето искрено покаяние и просветление, за да може когато дойде денят на Второто му пришествие да получат неговата безкрайна милост. Но в сегашният им живот това ще им помогне много, защото аз ще отслабя тяхната болка, труд и горест и ще ги подпомогна срещу изкушенията, които ще им изпрати от врага и дявола, който угнетява човешкият род"
Благодарение на тези обещания и божествената закрила на Божията майка Атон се е съхранил с времето и монасите, които от времето изпитват трудности от различни изкушения, от видимите и невидимите врагове, с помощта на Бог и под мантията на Богородица продължават свещената борба за съхранението на вярата, езика и националните традиции на християнството.
В манастира,, Свети Павел" преди 30 години е имало един много добър старец, известен като старецът Тома, който винаги е бил много добродетелен и е служил с много желание. Неговата служба е била помощник на хлебаря на манастира.
Един ден е трябвало пекарят от манастира старецът Григорий да отсъства за два дни. Като негов заместник старецът Тома е трябвало да замеси и изпече хляб за два дни за монасите, които били повече от шестдесет и около двадесет поклонници. Старецът никога не бил правил това, в този момент на безизходица той започнал да се моли за помощ на Дева Мария и свети Павел да му покажат правилният път.
Изведнъж той получил тестото готово, и видял до него една великолепна чернокоса жена, която взела сместа и я поставила в пещта и точно след два часа тестото било изпечено. Хлябът на старецът Тома бил готов и раздаден на монасите, които вкусвайки го никога не забравили сладостта и вкуса на този хляб.
Старецът Тома бил удивен, не могъл да разбере нищо, как е било направено ! Единственото обяснение било,че красивата чернокоса жена е била самата Богородица.
Монасите от манастира казали на стареца Тома:,, Брат Тома, този хляб беше толкова сладък и вкусен като лекарство"
На Атон присъствието на Богородица, която като майка се грижила за монасите от планината Атон, се усещало в трудните години на немската окупация, монасите винаги имали хляб не чувствали недостатък през периода 1940-1944 година.