Митрополитът на Хонконг Нектарий разказва една истинска история, която ни показва, че ,,защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата(Ефисяни 6:12). Това се е случило на празника на свети Лука в неговия храм. Трима млади мъже след дълга подготовка, били готови да приемат Светото Кръщение и да влязат в Христовата църква.
Ето и самият разказ на митрополит Нектарий: Започнах ритуала на Кръщението.По едно време един от младежите започна да кашля по странен начин. Продължих нататък и кашлицата на младия стана много силна. Падна на колене. И се наведе на земята.
Един от присъстващите се приближи до мен, той ми посочи младия мъж и предложи да спре ритуала.
- Нещо сериозно му се случва- каза той.
Мислех за него, и не спрях.Не исках да кажа, че знам какво се случва,но не исках да ги плаша.
Младият мъж активно се беше занимавал с практиките на НЮ ЕЙДЖ. С викане на духове. Беше достигнал до нивото на разговор с духовете и ги призовавал.
В един момент обаче той осъзнал, че контактът му с тези духове му създават сериозни психически и физически проблеми.
Той усетил в тялото си тъмната сила, която го обсебила и го смазала.
Той се опитал да намери лечение при известни психотерапевти . Тогава той се обърнал и към един известен протестански пастор, за да изгони тъмната сила от него.
Ситуацията не се подобрила. И тогава пасторът му казал:,, Не мога да направя нищо. Ако искаш да има резултат, отиди при православните."
До този момент той не бил чувал за Православната църква. Поискал информация и дойде в църквата,, Свети Лука"една неделя и присъства на литургията. За първи път усетил нещо различно. Това чувство било необяснимо. Той се приближи до мен и ми разказа историята си. Този ден той беше включен в програмата по катехизис, но взимаше участие във всички служби в храма на свети Лука.
Така дойде благословеният момент да приеме светото кръщение. И ето в този момент на отричането на сатаната, той се бори, буквално се бие.
Време е Сатаната да бъде изгонен.
- Отричаш ли се от Сатаната?
Двамата ми отговарят от своя страна. Младежът, все още коленичил, отговаря с треперещ глас:,, И аз се отричам"
Преминавам нататък. Същата сцена. Но когато казват Символа на вярата, младежът се надига плахо. Той спира да кашля и мърмори. Но лицето му остава същото.
Кръщението продължава без друго неудобство. Накрая тримата покръстени за пръв път споделят Тялото и Кръвта на Христос.Вярващите са щастливи от тази гледка. Младежът мълчи, но е спокоен.
На следващия ден новопокръстеният младеж дойде да ме посети в митрополията.
- Искам да говоря с вас- ми каза той
- Добре-отговорих - Слушам те.
Той ми разказа какво се е случило с него по време на кръщението.Той чувал как десетки гласове крещят. Той усетил някакво мрачно присъствие. Чувствал се като удавен. По време на кръщението той видял как тъмните духове бягат като дим от тялото му. Гласовете и усещането за задушаване спрели. Успокоил се.
През нощта преди да заспи той усетил тъмно присъствие, което влязло в стаята му. Тъмният дух го попитал:,, Защо ме изгони?Защо?
Наблюдавах го , без да говоря. Продължи разказа си.
- Прекръстих се и тъмният дух изчезна. Отче, казвам ви. За първи път не се страхувах. А точно обратното. За първи път усетих, че мрачният дух е поразен от страх.
Не отговорих. Прекръстих го, след това го прегърнах и се засмях на глас:,, Благословен да бъде Бог,всички хора ще бъдат спасени в и в познаването на истината и ще пребъдат в настоящето, дори до века. Амин".