Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слушат словото Божие, Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата.
Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше.
И кимаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, и тъй също и Иакова и Йоана, синове Заведеви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бойте се, отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега , оставиха всички и тръгнаха след Него.