Илия Минятий,епископ на Керника и Калаврита
Епископ Илия Минятий е роден на Кефалония, в град Ликсурия през 1669 година в семейството на протопрезвитер Франциск Минятии и съпругата му Морозия. Бащата видял в сина си удивителна острота на ума и на десетгодишна възраст го изпратил в гръцкото училище във Венеция, при църквата,, Свети Георги". Там той показал такива успехи в изучаването на богословието, философията, в древните езици и новите езици, че училищното настоятелство, независимо от неговата възраст, му дало възможност да преподава ,, Елинските науки", нещо с което бил зает в продължение на три години, като едновременно с това той проповядвал в гръцката църква. От тези проповеди са оцелели само шест похвални слова, било и то с пропуски.
От Венеция го извикали неговите съотечественици от Кефалония, за да обучава юношите. Той е преподавал седем години на родния си остров, без да оставя проповедническата си работа в църквата,, Свети Николай". Неговият талант и красноречие му донесли слава сред гърците от Йонийските острови, това накарало жителите на остров Закинтос да го поканят при тях. Там той прекарал четири години, после отишъл на остров Корфу, по покана на местния управител Антонио Молина, като учител на неговите племенници. През цялото това той не забравил любимото си занимание да проповядва от амвона.
През 1698 година Молина е отзован във Венеция, и той взел със себе си Минятий, който в продължение на една година е преподавал в училището, където е учил. През 1699 година посланика на Венеция в Константинпол Лаврентий Сарацо го е взел със себе си като съветник. Тук Минятий е проповядвал в патриаршеската църква и със своите ум и красноречие е спечелил уважението на дипломатическите кръгове. През 1703 година молдованския княз Димитрий Кантемир го измолил от Сарацо и го изпратил във Виена за политически преговори в двора на австрийският император, който приел Минятий и го наградил с орден. До 1710 година той остава в Константинопол, където наред с дейността си на съветник по поръчение на патриарх Гавриил бил наставник на народното гръцко училище.
След това се завръща в родния си град, но скоро по покана на керкирците отишъл да преподава в училището и да проповядва в църквите на остров Керкира. През 1710 година губернаторът на Пелопонес Франциск Гримани го поканил да обучава юношите в Навплио. Проповедите му били толкова популярни сред жителите, че дори италианците, които пребивали там, идвали до го слушат. За тях той понякога проповядвал на италиански език, а тези проповеди са запазени.
На мястото на Гримани дошъл Марко Лоредан, който убедил Минятий да приеме сан на епископ на Керник през 1711 година. Лоредан бил сменен от Августин Сагредо, който отново повикал в Навплио, където три години по-късно през 1714 година Илия починал. Внезапната смърт при него станала причина затова, че само е оцеляла една част от неговите проповеди на новогръцки и италиански език и само едно полемично съчинение.
,, Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато".(Пс.44:10)
Това е най-живия и подходящ начин на представяне на небето на Богоматер, начертана Богодвижима тръстика на царя- пророк. За съзерцаване на този образ аз ви приканвам днес, празнуващи братя. Не си представяйте на себе си обичайните тъжни признаци на смъртта тук, на земята, където принадлежи мъртвото тяло поставено на леглото, честно погребано от светите апостоли по чудо събрани от всички краища на земята. В Светата Дева всичко е било свръхчовешко; само Тя е показала, че принадлежи към човешката природа, защото сега е появило, и това е Нейната тленна природа. Но това са се проявили предимствата на Божията благодат: когато всенепорочната Мария е заченала, Нейното зачатие е било безсеменно, когато е родила, рождението е било нетленно, точно така както, когато е умряла, Нейното успение се е оказало безсмъртно.
Смъртта изключвам тази, е мъчителница на нашия род, дъщеря на проклятието и майка на тлението, държаща в плен, в своето тъмно царство наследството на Адам. Но тази смърт е или сладък сън, в който всечистата Владичица е искала да си почине при края на този тленен живот, и да започне нетленият път;или е един чуден порив на божествената любов, в който тази блажена душа , се стреми по-скоро да достигне бързо до любимия си Божествен Син, и оставя своя спътник- тялото, но то поддето като херувимска колесница, тръгнало на път и прославлено , отишло на небето.
Вижте ковчега в Гетсиманската градина, и ще откриете, че е празен, защото ковчега не може да поеме живота на майката, въплътената божествена обител,обитанието на подобававащото място което е до престола на божествената слава. И Майката Божия, предстояща от дясно на Царя Бога, седи като Царица небесна и земна, на престол, най-високо от всички твари. Застана Царица от дясно на Тебе. Царица земна,защото на Нея след Бог Църквата и вярващите и поднасят благоговейно почитание, пред Нейните пречисти нозе благочестиви царе поднасят своите жезли и венци. Нейният висок престол е заобиколен от сомн православни: които я молят за изцеление на своите болки , които молят за избавяне от опасности, те просят утешение от печал, друг помощ от бедствия;всички просят милост от източника на милост, и просещите получават, и който иска , получава;който търси намира, за морските дарове на благодатта източник неизчерпаем, неизчерпаем източник на богатство. Тя е Царица , Нея е почитат, на Нея и се покланят всички безплътни чинове: ангелите я почитат като Огледало на съвършената чистота, архангелите като скъпоценен ковчег на божественото откровение, властите като всемогъща държава на верните, господствата като одушевен престол на Царя на славата, херувимите като богомъдра тайноводителка на висшето видение, серафимите като неугастващ светилник на божествената чиста любов, Син и Слово като непознаваща мъж Майка, Бог Отец като възлюбена Богоотроковица. Застана Царица на Теб отдясно.
Прославената Всецарица на небето и земята в облечена в офирско злато, говори Давид; т.е. боготъкано одеяние на Нейното блаженство, което облича, позлатено прекрасно сияние на непрестъпният свят; т.е украсено в различни цветове. Различните слова, за Девата при живота и на земята, били разнообразни свойства на добродетелите, така и Девата, представена на небето, сияят в различни цветове на божествената слава.
Когато слънцето достига най-високата си точка на небето, то равномерно от всички страни разлива лъчите си светлина, но не всички тела са осветявани еднакво. Така както те биват не много и различно плътни, то едни са силно, други слабо възприемат отражението на слънчевите лъчи. Чистите се осветяват съвършено, прозрачните пропускат в себе лъчите, твърдите и непрозрачните се осветяват толкова, колкото да бъдат видими. Но ако слънцето отрази лъчите си на чисто огледало, то не само го осветява него, а огледалото ни се струва не само стъкло, а истинско светещо слънце. Такава е разликата между огледалото и останалите осветени от него тела: въобще телата възприемат толкова слънчева светлина, а самото огледало възприема самото слънце, излъчва от себе си лъчи, като слънце.
Точно като незалязващо Слънце правдата лее светлината на неувяхващата божествена слава равномерно върху всички благословени духове, но те не са еднакво просветени. Всеки получава своята мярка за божествено просветление, по степен и според собствената си чистота. И така , в противен случай са осветени светите ангели, които са нематериални духове, и иначе- хора, принадлежащи към груба природа; и също, сред ангелите, иначе осветени престоли и госпидства, престоли и херувими, херувими и серафими; и сред хората съществува различие има различие и между апостолите и пророците, изповедниците и мъчениците, между подвижниците и девствениците. Те са звезди на мислена твърд, затова праведните сияят, като светила, по реченото:,, един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звездата от звезда се различава по блясък"( 1 Кор. 15:44).
Всесветата Дева сред всички тези блажени е, съвършено огледало на непорочност и чистота, добра, все непорочна, както е назовава Нея Дух Свети в Песен на песните:Цяла си хубава, мила моя, и петно няма на тебе(Песн.4:7),- несравнимо чиста сред хората и ангелите. Затова Слънцето на славата не само толкова излива над Нея светлината на блаженството, но даже влиза в Нея, и по този начин става източник на светлина, така че лицето на Пресветата Дева хвърля от себе си лъчи, като второ слънце на славата. Разберете разликата между това блаженство, което се наслаждават всички духове на праведниците, и тези, които се радват на Богоматер Мария: те отчасти възприемат светлината на божествената слава, а възприемат всичкото Слънце на славата. Те са получили тук благодатта отчасти и по тази благодат се наслаждават на славата. Тя е била тук , както е назовал Нея архангела, благодатна, т.е тя е имала във всяка пълнота божествената благодат. Същото го говори богослова:,, На всеки от избраните се дава благодат отчасти, но на Богородица - цялата пълнота от благодатта", Тя също е прославена , т.е. има пълна божествена слава, както е предвиждал Иезекил:,, После ме доведе през северната врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълваше дома Господен, и паднах ничком(Иезекил 44:4).Представете си Царицата отдясно на Тебе,в риза позлатена .
Нашият ум, християни, не може да си представи ярката светлина,с която блажената Дева блести в рая;Слънцето и луната - са тъмни в сравнение с тази неизразима красота, която безкрайното блажено съзерцание ползват. Каква красива, ярка и божествена гледка за очите на серафимите! Това видях в един млад мъж, благочестив почитател на Дева Мария, който се обърна към нея с молитва:,, Мария, сладко име, което аз уважавам, и на които се покланям след Бога с всичката любов и благоговение на моята душа, защото Ти си нейното утешение и радост. Ако аз, смиреният Твой раб, е намерил пред тебе благодат, моля ти се да ми направиш една добрина: сред многото благословения ме удостои да те видя в цялата ти светлина на рая.Удостой ме с тази милост. Приснодевствена Дъщерю, удостой ме мене, Майко. Аз съм готов да загубя едното си око, ако Те видя" Всечестната Владичица чула молитвата на благоговейният си раб:през нощта на сън му се явила със цялата си светлина, в блясъка на славата си, с която Тя сияе на небето. Младият мъж се събудил и, наистина, загубил едното си око, но радостта, която почуствал била неизмерима, че е бил почетен от Царицата на небето и земята и не съжалявал. Още повече, той отново се помолил да я види, съгласявайки се да загуби и другото си око. Той отново е бил достоен да я види. Но какво си помислихте, християни? Може би е бил сляп с двете очи? Всемилосърдната Богородица се е явила втори път , не го е лишила от другото му око, но е възвърнала загубеното. Събудил се младия мъж със две здрави очи, и обзет от неизмерима радост, въздал хиляди благодарности с обилни сълзи на благоговейни ликувания.
Благодатна, славна Всецарица, изобилна на сияние на Божествената светлина, седяща от дясната страна на своя единороден Син, ниспосли тук, долу, на нас, благоговейните Твои раби, един блажен лъч, които да осветли нашият помрачен ум, пламък на нашата хладна воля, за да можем да видим пътят на Твоите божествени оправдания и ревностно да тръгнем по него. След Бог ние от Тебе, Майко Божия и наша, чакаме спасение, от Тебе чакаме победа, тържество на благочестивите царе, утвърджаване на Църквата, застъпничество за православният народ, застъпничество за целият благоговеещ град, който е предал на теб себе си на Твоята непобедима помощ. Ей, всесветая Дева Мария, име означаващо радост, утешение и тържество на християните, приеми, като благоприятно кадило, пост и молитва, в Твоя чест, свършеното от нас в тези свети дни. И тук в църквата, ние благоговейно почитаме светата и чудотворна твоя икона, и така ни сподоби нас да видим и в рая твоят блажен Твой лик,на който се покланяме на него, прославящи Отца и Сина и Светия Дух в безкрайните векове. Амин.
От Венеция го извикали неговите съотечественици от Кефалония, за да обучава юношите. Той е преподавал седем години на родния си остров, без да оставя проповедническата си работа в църквата,, Свети Николай". Неговият талант и красноречие му донесли слава сред гърците от Йонийските острови, това накарало жителите на остров Закинтос да го поканят при тях. Там той прекарал четири години, после отишъл на остров Корфу, по покана на местния управител Антонио Молина, като учител на неговите племенници. През цялото това той не забравил любимото си занимание да проповядва от амвона.
През 1698 година Молина е отзован във Венеция, и той взел със себе си Минятий, който в продължение на една година е преподавал в училището, където е учил. През 1699 година посланика на Венеция в Константинпол Лаврентий Сарацо го е взел със себе си като съветник. Тук Минятий е проповядвал в патриаршеската църква и със своите ум и красноречие е спечелил уважението на дипломатическите кръгове. През 1703 година молдованския княз Димитрий Кантемир го измолил от Сарацо и го изпратил във Виена за политически преговори в двора на австрийският император, който приел Минятий и го наградил с орден. До 1710 година той остава в Константинопол, където наред с дейността си на съветник по поръчение на патриарх Гавриил бил наставник на народното гръцко училище.
След това се завръща в родния си град, но скоро по покана на керкирците отишъл да преподава в училището и да проповядва в църквите на остров Керкира. През 1710 година губернаторът на Пелопонес Франциск Гримани го поканил да обучава юношите в Навплио. Проповедите му били толкова популярни сред жителите, че дори италианците, които пребивали там, идвали до го слушат. За тях той понякога проповядвал на италиански език, а тези проповеди са запазени.
На мястото на Гримани дошъл Марко Лоредан, който убедил Минятий да приеме сан на епископ на Керник през 1711 година. Лоредан бил сменен от Августин Сагредо, който отново повикал в Навплио, където три години по-късно през 1714 година Илия починал. Внезапната смърт при него станала причина затова, че само е оцеляла една част от неговите проповеди на новогръцки и италиански език и само едно полемично съчинение.
,, Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато".(Пс.44:10)
Това е най-живия и подходящ начин на представяне на небето на Богоматер, начертана Богодвижима тръстика на царя- пророк. За съзерцаване на този образ аз ви приканвам днес, празнуващи братя. Не си представяйте на себе си обичайните тъжни признаци на смъртта тук, на земята, където принадлежи мъртвото тяло поставено на леглото, честно погребано от светите апостоли по чудо събрани от всички краища на земята. В Светата Дева всичко е било свръхчовешко; само Тя е показала, че принадлежи към човешката природа, защото сега е появило, и това е Нейната тленна природа. Но това са се проявили предимствата на Божията благодат: когато всенепорочната Мария е заченала, Нейното зачатие е било безсеменно, когато е родила, рождението е било нетленно, точно така както, когато е умряла, Нейното успение се е оказало безсмъртно.
Смъртта изключвам тази, е мъчителница на нашия род, дъщеря на проклятието и майка на тлението, държаща в плен, в своето тъмно царство наследството на Адам. Но тази смърт е или сладък сън, в който всечистата Владичица е искала да си почине при края на този тленен живот, и да започне нетленият път;или е един чуден порив на божествената любов, в който тази блажена душа , се стреми по-скоро да достигне бързо до любимия си Божествен Син, и оставя своя спътник- тялото, но то поддето като херувимска колесница, тръгнало на път и прославлено , отишло на небето.
Вижте ковчега в Гетсиманската градина, и ще откриете, че е празен, защото ковчега не може да поеме живота на майката, въплътената божествена обител,обитанието на подобававащото място което е до престола на божествената слава. И Майката Божия, предстояща от дясно на Царя Бога, седи като Царица небесна и земна, на престол, най-високо от всички твари. Застана Царица от дясно на Тебе. Царица земна,защото на Нея след Бог Църквата и вярващите и поднасят благоговейно почитание, пред Нейните пречисти нозе благочестиви царе поднасят своите жезли и венци. Нейният висок престол е заобиколен от сомн православни: които я молят за изцеление на своите болки , които молят за избавяне от опасности, те просят утешение от печал, друг помощ от бедствия;всички просят милост от източника на милост, и просещите получават, и който иска , получава;който търси намира, за морските дарове на благодатта източник неизчерпаем, неизчерпаем източник на богатство. Тя е Царица , Нея е почитат, на Нея и се покланят всички безплътни чинове: ангелите я почитат като Огледало на съвършената чистота, архангелите като скъпоценен ковчег на божественото откровение, властите като всемогъща държава на верните, господствата като одушевен престол на Царя на славата, херувимите като богомъдра тайноводителка на висшето видение, серафимите като неугастващ светилник на божествената чиста любов, Син и Слово като непознаваща мъж Майка, Бог Отец като възлюбена Богоотроковица. Застана Царица на Теб отдясно.
Прославената Всецарица на небето и земята в облечена в офирско злато, говори Давид; т.е. боготъкано одеяние на Нейното блаженство, което облича, позлатено прекрасно сияние на непрестъпният свят; т.е украсено в различни цветове. Различните слова, за Девата при живота и на земята, били разнообразни свойства на добродетелите, така и Девата, представена на небето, сияят в различни цветове на божествената слава.
Когато слънцето достига най-високата си точка на небето, то равномерно от всички страни разлива лъчите си светлина, но не всички тела са осветявани еднакво. Така както те биват не много и различно плътни, то едни са силно, други слабо възприемат отражението на слънчевите лъчи. Чистите се осветяват съвършено, прозрачните пропускат в себе лъчите, твърдите и непрозрачните се осветяват толкова, колкото да бъдат видими. Но ако слънцето отрази лъчите си на чисто огледало, то не само го осветява него, а огледалото ни се струва не само стъкло, а истинско светещо слънце. Такава е разликата между огледалото и останалите осветени от него тела: въобще телата възприемат толкова слънчева светлина, а самото огледало възприема самото слънце, излъчва от себе си лъчи, като слънце.
Точно като незалязващо Слънце правдата лее светлината на неувяхващата божествена слава равномерно върху всички благословени духове, но те не са еднакво просветени. Всеки получава своята мярка за божествено просветление, по степен и според собствената си чистота. И така , в противен случай са осветени светите ангели, които са нематериални духове, и иначе- хора, принадлежащи към груба природа; и също, сред ангелите, иначе осветени престоли и госпидства, престоли и херувими, херувими и серафими; и сред хората съществува различие има различие и между апостолите и пророците, изповедниците и мъчениците, между подвижниците и девствениците. Те са звезди на мислена твърд, затова праведните сияят, като светила, по реченото:,, един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звездата от звезда се различава по блясък"( 1 Кор. 15:44).
Всесветата Дева сред всички тези блажени е, съвършено огледало на непорочност и чистота, добра, все непорочна, както е назовава Нея Дух Свети в Песен на песните:Цяла си хубава, мила моя, и петно няма на тебе(Песн.4:7),- несравнимо чиста сред хората и ангелите. Затова Слънцето на славата не само толкова излива над Нея светлината на блаженството, но даже влиза в Нея, и по този начин става източник на светлина, така че лицето на Пресветата Дева хвърля от себе си лъчи, като второ слънце на славата. Разберете разликата между това блаженство, което се наслаждават всички духове на праведниците, и тези, които се радват на Богоматер Мария: те отчасти възприемат светлината на божествената слава, а възприемат всичкото Слънце на славата. Те са получили тук благодатта отчасти и по тази благодат се наслаждават на славата. Тя е била тук , както е назовал Нея архангела, благодатна, т.е тя е имала във всяка пълнота божествената благодат. Същото го говори богослова:,, На всеки от избраните се дава благодат отчасти, но на Богородица - цялата пълнота от благодатта", Тя също е прославена , т.е. има пълна божествена слава, както е предвиждал Иезекил:,, После ме доведе през северната врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълваше дома Господен, и паднах ничком(Иезекил 44:4).Представете си Царицата отдясно на Тебе,в риза позлатена .
Нашият ум, християни, не може да си представи ярката светлина,с която блажената Дева блести в рая;Слънцето и луната - са тъмни в сравнение с тази неизразима красота, която безкрайното блажено съзерцание ползват. Каква красива, ярка и божествена гледка за очите на серафимите! Това видях в един млад мъж, благочестив почитател на Дева Мария, който се обърна към нея с молитва:,, Мария, сладко име, което аз уважавам, и на които се покланям след Бога с всичката любов и благоговение на моята душа, защото Ти си нейното утешение и радост. Ако аз, смиреният Твой раб, е намерил пред тебе благодат, моля ти се да ми направиш една добрина: сред многото благословения ме удостои да те видя в цялата ти светлина на рая.Удостой ме с тази милост. Приснодевствена Дъщерю, удостой ме мене, Майко. Аз съм готов да загубя едното си око, ако Те видя" Всечестната Владичица чула молитвата на благоговейният си раб:през нощта на сън му се явила със цялата си светлина, в блясъка на славата си, с която Тя сияе на небето. Младият мъж се събудил и, наистина, загубил едното си око, но радостта, която почуствал била неизмерима, че е бил почетен от Царицата на небето и земята и не съжалявал. Още повече, той отново се помолил да я види, съгласявайки се да загуби и другото си око. Той отново е бил достоен да я види. Но какво си помислихте, християни? Може би е бил сляп с двете очи? Всемилосърдната Богородица се е явила втори път , не го е лишила от другото му око, но е възвърнала загубеното. Събудил се младия мъж със две здрави очи, и обзет от неизмерима радост, въздал хиляди благодарности с обилни сълзи на благоговейни ликувания.
Благодатна, славна Всецарица, изобилна на сияние на Божествената светлина, седяща от дясната страна на своя единороден Син, ниспосли тук, долу, на нас, благоговейните Твои раби, един блажен лъч, които да осветли нашият помрачен ум, пламък на нашата хладна воля, за да можем да видим пътят на Твоите божествени оправдания и ревностно да тръгнем по него. След Бог ние от Тебе, Майко Божия и наша, чакаме спасение, от Тебе чакаме победа, тържество на благочестивите царе, утвърджаване на Църквата, застъпничество за православният народ, застъпничество за целият благоговеещ град, който е предал на теб себе си на Твоята непобедима помощ. Ей, всесветая Дева Мария, име означаващо радост, утешение и тържество на християните, приеми, като благоприятно кадило, пост и молитва, в Твоя чест, свършеното от нас в тези свети дни. И тук в църквата, ние благоговейно почитаме светата и чудотворна твоя икона, и така ни сподоби нас да видим и в рая твоят блажен Твой лик,на който се покланяме на него, прославящи Отца и Сина и Светия Дух в безкрайните векове. Амин.