Андрониковата икона на Пресвета Богородица е почитана като чудотворна, тя е била домашна светиня на византийският император Андроник Трети Палеолог.
Според преданието тя е рисувана от апостол Лука. Първото документално споменаване за тази икона е през 1347 година, когато император Андроник я подарил на манастира в Моневмасия, Морея, където тя останала до началото на 19 век. По време на борбата за независимост на Гърция, Моневмасия била опустошена, и игумена на манастира Агапий, оставил съкровищата на манастира на османците, като спасил само чудотворната икона и се скрил с нея в град Патра. Преди смъртта си той я оставил на своя родственик руския генерален консул, който я дал на своя син. Той от своя страна я отнесъл първо в Одеса, след това в Петербург като подарък за император Николай Павлович. Иконата първо била оставена в Зимния дворец, след което преместена в Троицкия събор.
Богородица е изобразена тъжна, без Младенеца. На шията и от лявата и страна има кръвотечаща рана, нанесена от ножа на османец.