Дохиар е един от старите манастири на Света Гора, той се споменава в документи от 10 век. Основателят на тази обител е преподобни Евтимий, завеждащия продоволствието на манастира на свети Атанасий.
Първоначално манастира се намирал в старо селище близо до Дафни, но бил разрушен от пирати. Игуменът и братята побегнали в гората, взимайки със себе си светините на манастира и ръкописите. Те се върнали след време и намерили само развалини. Така братята решили да го издигнат на ново място. За строителство бил избран трудно достъпен терен, където издигнали манастир посветен на свети Николай Мирликийски.
През 1083 година император станал основателя на династията на Комнините Алексий, така обстановката във Византия станала стабилна, страната придобила голяма мощ и монасите решили да върнат манастира на морето.
На местото, което било избрано и, където се намира сега манастира, тогава имало манастира в чест на архистратиг Михаил. Новият игумен бил родом от Константинопол и произхождал от род на патриции и бил заемал важна длъжност в двореца, с лични средства и царски дарения започнал да строи манастир. Построил крепостни стени с бойници, укрепена кула, килии за монасите, пекарна, трапезария, с една дума всичко от което имало необходимост. Преорали земята, развъдили животни, посадили лозя и за всичко това се снабдил с императорски укази. След всичко това, той започнал да строи нов храм, които бил достоен за манастира.
Манастирското предание разказва, че не достигнали парите за завършване на строителството, но Пресвета Богородица открила на един от послушниците място в манастирския метох, където се намирало закопано съкровище.Метохът се намирал на противоположно на Атон на полуостров Ситония. Изпратените с послушника трима монаси, се съблазнили, и решили да удавят послушника с камък на шията и да вземат съкровището. Но светите Архангели Михаил и Гавриил спасили послушника и го пренесли в олтара на дохиарския храм. Престъплението било разкрито, съкровището било употребено за завършване на строителството на манастира, който бил посветен заради това чудо на Небесните безплътни сили. След години момчето станало игумен на манастира под името Варнава. Той упорито се трудел за благото на манастира и бил причислен към лика на светиите. Камъкът, който бил привързан за шията му и до ден днешен се съхранява в обителта.
Сега манастирът, ставайки през 1980 година общежителен е заселен с нови монаси, под ръководството на игумена Григорий.
В манастира се намират частици от мощите на Кръстителя Йоан, равноапостолна Мария Магдалина, свети свещеномъченик Харалампий, Дионисий Ареопагит, мъченик Мина, Кирик и Меркурий, свети Йоан Златоуст, преподобни Нил Мироточиви, Петър Атонски, свети Ахил, Йоан Милостиви и Яков Персиянин, великомъченик Пантелеймон, преподобна Филотея, Теодор Тирон и Теодор Стратилат, новомъченик Георги, великомъченица Марина, мъченица Параскева, преподобна Теодора Солунска.
Дохиар има два престолни празника Свети Николай и на Небесните Безплътни Сили, на 9 ноември се отбелязва паметта на първостроителите преподобни Евтимий и Неофит.
Излизайки от Дохиар и правейки половинчасова разходка около 2,5 километра по хубав път, към морето се стига до манастира Ксенофонт, посветен на свети великомъченик Георги.