Днес църквата отдава почит на светите отци от шестте Вселенски събора, станали реалност и проведени, когато Римската империя престанала с гоненията срещу християните и християнството станала законна религия.
До онзи момент, Римската империя не считало християнството за религия в рамките на закона.Създаването на нови религии било преравнено към престъпленията срещу държавата.
Църквата е свиквала съборите, в моменти когато е трябвало да се разреши въпрос от жизнена важност или е имало проблеми за решаване. На Вселенските събори се събирали всички епископи и представители на всички църкви. Решенията на съборите се записвали в Правилата и впоследствие те се приемали като част от учението на Църквата.
Православната църква признава седем от Вселенските събори, а те са :
- Първи Никейски събор проведен през 325 година, осъдил учението на Арий
- Първи Константинополски събор през проведен 381 година, осъдил учението на Македоний
- Ефески събор през проведен през 431година, осъдил учението на Несторий
- Халкидонски събор проведен през 451 година,осъдил учението на монофизитите
- Втори Константинополски събор проведен през 533 година, „За трите глави“
- Трети Константинополски събор проведен през 680-681година,осъдил ереста на монотелитите
- Втори Никейски събор проведен през 787 година, осъдил иконоборството и възстановил иконопочитанието.
Благодарение на светлите умове на отците на Църквата ние знаем, в какво да вярваме и виждаме църковният ред. Отците на Църквата са дали приноса си за вероучението, изтърпели мъки и гонения в много от случаите за чистата вяра.