Някога в Ломбардия живеела една добродетелна двойка.
Те толкова почитали Богородица, че поставили нейния образ на една от стените в дома си.
Всеки час и ден, колкото пъти минавали пред светия и образ, и се покланяли на Девата.
Благодарение на този добър навик, нейната благодат им изпращала всичко добро и всякаква доброта.
Те имали и тригодишно дете, което виждайки майка си и баща си да спират много пъти пред свещения образ да се молят с благоволение, придобило същия навик и всеки път, когато минавало, се покланяло, подражавайки на родителите си.
Когато се научило да говори, то също казвало молитвата пред образа, всеки път когато минавало пред светия образ, но не с благоволение, а по навик. Виждайки изображението на Дева Мария на нейния престол, то си мислело, че това е Господарката на къщата, затова я уважавало и обожавало ,както родителите си.
Един ден, докато си играело с другите деца на реката, то паднало във водата. Останалите деца отишли при майка му и и казали, че детето се дави. Тя хукнала веднага плачейки заедно със съседите и. Пристигайки до реката, двама души се хвърлили с дрехите, но реката била много дълбока и не намерили нищо.
Майката се огледала и видяла изведнъж, че детето и седи над водата, сякаш седи на величествен трон насред реката...
- Детето ми как си? -попитала тя веднага
- Аз съм добре майко, господарката ме държи добре и не ме е страх- отговорило то.
Жената се зарадвала, но не разбрала какво има предвид.
След това детето било взето и дадено на майката, и те се върнали радостни вкъщи.Съпругът и също се прибрал и след като му разказали какво се било случило, той се обърнал към детето и го помолил да му обясни какво му се е случило.
- Когато паднах в реката, Господарката на нашата къща дойде( и посочило образа на Богородица) с пръст, сграбчи ме от водата и ме задържа при нея, докато тези хора не дойдоха да ме вземат!
Чувайки тези думи, присъстващите започнали да се чудят!Дори като видели детето да сочи към иконата с пръст, всички паднали и се поклонили и благодарили за закрилата на детето и така прекарали нощта.
На всеки, който попитал какво се е случило, детето отговорило, като казвало ясно думите.
Всъщност, когато разказвало тази чудна история, думите му били много ясни, като на възрастен човек, всички се възхищавали и прославяли Бог и Пресвета Богородица!
И така, не само това малко дете, но и много други, които почитат свещените образи, са защитени от опасности и са обзети от такава радост, че пожелаваме закрилата на всички вярващи в Иисус Христос, нашия Господ, на когото Славата принадлежи вовеки веков. Амин!
източник Вима ортодоксиас.