Великите монаси от Атон са придобили опит и знание от светите отци и техния опит. По същия начин те са научили много от скромните мулета, които се използват за носене на дърва от горите.
Първото нещо, което можем да научим от мулето, е неговата решимост за покаяние. Мулето никога няма да мине отново през мястото, където се препъва- без значение какво , защото ще го избегне на всяка цена! За съжаление ние имаме различно поведение. Ако сме съгрешили, най-вероятно ще имаме склонност да го направим отново, като казваме,,Няма значение", ,, няма да се повтори отново", ,, Аз съм силен" и т.н: но това има значение, защото пак ще се случи, ако сме близо до причините за греха и въобще не сме силни.
Трябва да вземем пример от мулетата, като избягваме причините за греха и поставяме голямо разстояние между нас и причините за греха.
Второ, тяхната готовност и покаяние. Тяхната склонност към послушание идва от тяхната кротост. Не можем да разчитаме на някой, който е непокорен или почти винаги има противодействие на всяка задача, която му се казва да изпълни. Мирът и напредъкът стават реалност само чрез послушание.
Трето, е тяхната любов към труда и паметта им. Те наистина правят това, което им се казва с решителност и стабилност. Освен това бързо и много добре си спомнят пътеките и стъпките, където са преминали. Те бързо придобиват опит.
Обикновено ние сме склонни да пренебрегваме животните-особено мулетата- като считаме себе си за превъзхождащи същества, но забравяме факта, че сме обременени от греха, така че в много аспекти ние всъщнстност сме на по-ниско стъпало от животните и всъщност имаме какво да научим ако искаме.