Тази история разказана от известният журналист София Прокопиду се случила през далечната 2005 година и разказана от нея през 2014 година.
Беше петък 23 април 2005 година, денят на свети великомъченик Георги Побеносец, а Великден се падаше на 1 май. Времето беше слънчево и весело, приличаше на лято. Аз бях в къщи. Изведнъж ми позвъня тогавашният генерален консул на Украйна Владимир Анатолиевич Скуратов, дипломат, учен-византолог. Говореше свободно гръцки, много духовен, смирен и скъп човек.
-София, можеш ли да дойдеш в офиса ми, но веднага.
- Да, мога, отговорих му изпълнена с любопитство.....Случило ли се е нещо?
- Ще ви кажа, когато дойдете, но вземете фотоапарата си със себе си.
За един миг стигнах до консулството в Лаладика. Отидох на втория етаж. Той ме посрещна в коридора и веднага ме заведе в кабинета си.
Седнах без да се оглеждам-цялата бях във внимание.
,, Има нещо, което все още не съм казвал на никого освен на най-близкия си приятел, посланик е във Франция.
Вкитор Янукович, тогава беше лидер на опозицията дойде в сряда, за да отиде на поклонение на Атон. Преди да отида на летището , за малко отидох в кабинета си и видях от иконата на стената да капе кръв, която капеше от онази част, където е прободен дракона.
И господин Скуратов ми показа на стената вляво от неговият стол иконата на свети Георги, която не забелязах, когато влязох в кабинета му, защото е обичайно в Гърция да се види икона на стената. Свети Георги убива дракона и надолу има четири линии. Червен -кафяв цвят, цветът на засъхната кръв.
От историята знаем, че изображението на свети великомъченик Георги убиващ змея е архитип и има голям ефект. Както свети Георги убива змея, така ще бъдат и победени враговете, които заплашват вярата.
- Останах и аз- каза Владимир Анатолиевич, но нямах време да се занимавам с иконата, бързо отидох на летището . Посрещнах господин Янукович, и го придружих до Атон. В нощта на четвъртък ние останахме да нощуваме там. Все си мислех за иконата, но не казах на никого. В четвъртък в трапезарията, където бяхме с монасите , се обърнах към един старец и той ми каза:,, Знам за твоята икона в офиса. Бог ти изпраща знак, че идват трудни години...."Бях шокиран от факта, че знам за иконата, докато още не знаех как да кажа на някого!
След тези думи старецът изчезна и аз се опитах да го видя отново, гледах с очите си, но не се сещах как изглежда лицето му.... Това го отдадох на стреса ми от задълженията ми като генерален консул.
След като се върнах в Солун, веднага говорих с приятеля си в Париж, който ме помоли да изпратя снимки, за да види със собствените си очи това чудо."
Владимир Анатолиевич завърши историята си и аз шокирана, станах и започнах да снимам... Внимателно вдигнах иконата.....нямаше нищо зад нея.... което да обясни, че линиите са направени от някого.
Линиите започваха от мястото, където се беше прободен дракона, където се събираше кръвта, за съжаление аз не го снимах и така снимах в общ план.
- Защо избрахте мен да снимам? Искаш ли да я публикувам?- попитах аз
,, Не, нищо не искам, просто искам да изпратя снимките на моя приятел възможно най-скоро", каза той.
През същата година на 11 ноември, родителите ми, Ваня и Валя.....и моята Дандас, бяха убити в Малиакос....не искам да кажа,че има някаква връзка с иконата, защото свещеникът, който попитах, каза че тези събития не са чудо, а реалност, вест от Бог, отнасяща се до стараната представлявана от консула, тъй като е тя е била в офиса. Но това беше моята трагедия, моето семейство. Така изминаха 9 години.
От 2010 година Владимир Анатолиевич Скуров е посланик на Украйна в Атина. След Солун той работил в Министерството на образованието на Украйна, отговарял за образованието на малцинствата, след това бил посланик на Украйна в Палестина, иконата също е носел със себе си.
,, Преди да напусна Солун, исках да оставя иконата на Атон, но монасите ми казаха, че принадлежи на мен, и аз трябва да я запазя, тя е купена от магазина за икони на Метеора, когато бях там на екскурзия. Тя е проста икона, не е ръчна изработка, аз платих малко пари за нея. Собственикът на магазина, когато научи за кървавата икона ме помоли да му я дам.
-Но аз не я дадох. Задържах я.....
Днес иконата е в дома му в Киев. И като се има предвид сегашните събития в страната му, той каза:
,, Иска ми се да не живеем по-зле от това, което преживяваме тези дни. Иска ми се свети Георги да убие дракона на войната!
Често се казва, че светията е водач на победоносните войски. Свети Георги, въпреки че е конник, е защитник на пехотата и се празнува на 23 април.....
София Прокопиду, журналист и свидетел на станалото, Солун, 4 март 2014 година
,, Не, нищо не искам, просто искам да изпратя снимките на моя приятел възможно най-скоро", каза той.
През същата година на 11 ноември, родителите ми, Ваня и Валя.....и моята Дандас, бяха убити в Малиакос....не искам да кажа,че има някаква връзка с иконата, защото свещеникът, който попитах, каза че тези събития не са чудо, а реалност, вест от Бог, отнасяща се до стараната представлявана от консула, тъй като е тя е била в офиса. Но това беше моята трагедия, моето семейство. Така изминаха 9 години.
От 2010 година Владимир Анатолиевич Скуров е посланик на Украйна в Атина. След Солун той работил в Министерството на образованието на Украйна, отговарял за образованието на малцинствата, след това бил посланик на Украйна в Палестина, иконата също е носел със себе си.
,, Преди да напусна Солун, исках да оставя иконата на Атон, но монасите ми казаха, че принадлежи на мен, и аз трябва да я запазя, тя е купена от магазина за икони на Метеора, когато бях там на екскурзия. Тя е проста икона, не е ръчна изработка, аз платих малко пари за нея. Собственикът на магазина, когато научи за кървавата икона ме помоли да му я дам.
-Но аз не я дадох. Задържах я.....
Днес иконата е в дома му в Киев. И като се има предвид сегашните събития в страната му, той каза:
,, Иска ми се да не живеем по-зле от това, което преживяваме тези дни. Иска ми се свети Георги да убие дракона на войната!
Често се казва, че светията е водач на победоносните войски. Свети Георги, въпреки че е конник, е защитник на пехотата и се празнува на 23 април.....
София Прокопиду, журналист и свидетел на станалото, Солун, 4 март 2014 година