Таня Илиева
Вход Господен в Йерусалим се отбелязва в неделята преди Пасха , т.е в шестата неделя на Великият Пост . Посветен е на тържественото влизане на Иисус Христос в град Йерусалим , което е описано и в четирите Евангелия . При православните принадлежи към дванадесетте господски празници . Празникът има и други наименования - Неделя на Ваийя , Връбна неделя , Палмова неделя при римокатолиците .
Описанието на случилото се на Вход Господен в Йерусалим намираме в Евангелието на Матей (21:1-7) , където се разказва, че апостолите по указание на Иисус Христос намират във Витания едно осле .
Иисус Христос възседнал магаренцето и така влязъл в Йерусалим , където го посрещат хората , полагайки по пътеката дрехи и палмови клонки и викайки ,, Осанна на Синът Давидов ! Благословен е идващият в името Господне ! Осанна вишних ! (Мат .21:9)
В Йерусалимският храм Иисус прогонва търговците , и е казал : ,, Написано е , Моя дом е дом за молитва ; а вие сте го направили вертеп на разбойници " (Мат.21:13) , нещо което предизвиква недоволство у служителите , но не смеят да предизвикат хората .
По това време слепи и хроми идват при Иисус Христос , и той ги излекува (Мат. 21:14) .
Иисус Христос напуска Йерусалим и прекарва нощта във Витания .( Мат.21:17) .
Описанието на влизането на Иисус Христос в Йерусалим е описано в четиримата евангелисти , за него разказва Марко - в 11 глава на своето Евангелие , и Лука в 19 глава , и Йоан в 12 глава . Описанието на двамата евангелисти Марко и Лука , в много детайли прилича на това на Матей , но има и моменти , които се отличават . Например Марко и Лука разказват, че когато Иисус Христос се приближава към Йерусалим и се намирал близо до Елеонската планина , между Витфагия и Витания , казва на учениците си да доведат младото магаренце , което ще намерят , да го отвърнат и да го отведат при Него .
Празникът символизира , от една страна , признанието на Иисус Христос за Месия , а от друга страна за един праобраз на влизането на Синът Човечески в Рая .
Иудеите чакали , че Месията , Спасителя на Израил ще появи на Пасха . В това време Иудея е била окупирана от римляните , и се очаквал националния спасител от чуждото робство .
Израилския народ , знаел за възкресението на Лазар , посреща Иисус Христос много тържествено . Христос , показал , че той е влязъл с желание за мир , а не за война , възседнал осленце . В източната култура да влезеш на осле означава , че идваш с мир , а ако си на кон , това е символ на война .
За историята на празника може да се каже ,че се споменава от Амвросий Медиолански и Епифаний Кипърски , изображение на влизането на Иисус Христос в Йерусалим се срещат по саркофази от 4 век , в западната традиция под името Палмова неделя е установен през 7 век . Предполага се,че първо е установен в Йерусалим .
Празника се празнува от православните християни , древните източни църкви , Римокатолическата църква и при много от протестантски конфесии .
В православния календар Вход Господен в Йерусалим се отличава от останалите господски празници , формално няма предпразненство , и Лазарова събота се явява като такова .
По време на всенощното бдение пред вярващите се явява идващият в името Господне и той се приветства , като победител на Ада и Смъртта . На утренята се започва с особена молитва за благославяне на върбовите клонки или палмови клонки . Обикновено след това върбите , които се дават на вярващите се поръсват със светена вода .
При православните християни има обичай , осветените върбови клонки да се съхраняват през останалата част от годината . В някой райони има обичай да се поставят осветени клонки в ръцете на покойниците , като знак за това,че се вярва за победата над смъртта и възкресението .
При римокатолиците преди началото на службата се прави шествие около храма или в самия храм със запалени свещи и с палмови клонки ( в южните страни ) . По време на шествието се пеят празничните антифони и химна на Христос - Царя . Символично шествието представя хората излезли да посрещнат Спасителят .
Чинопоследованието на месата в този ден включва и четене на Страстите на Иисус Христос , които се четат пак на Велики Петък . Осветените върбови клонки дадени на вярващите се пазят до следващия Велик пост . Съществува традиция да се получава пепел от изгорените клонки на Пепелна неделя .