На този ден:1700 години от Първият Вселенски събор в Никея

 Таня Биринджиева

Първият Вселенски събор е свикан от император Константин Велики през 325 година в предградието на Константинопол, град Никея, поради което е наричан Никейски събор.

Съборът е свикан предимно за разрешаване на богословския спор между александрийският свещеник Арий, който учел , че второто Лице на Троицата, Логосът, е по-малко от Първото Лице, Бог Отец, и е създадено от Бог Отец, и епископа на Александрия Александър и неговите поддръжници. Този спор бързо се разпространил отвъд границите на Александрия и обхваща голяма част от Римската империя, заплашвайки мира в Църквата.

Император Константин , виждайки в Църквата основата на стабилността на Римската империя, побързал да свика епископите от всички краища на Земята,  за да разрешат този спор и да бъде установен мир в Църквата и империята. За да постигне това, император Константин осигурил на епископите транспортни средства и платил за настаняването им.

Литургичната традиция е определила броя на участниците в Събора на 318. Император Константин Велики в речта си пред Събора казва:,, Повече от 300". Свети Атанасий Велики, папа Юлий, Луцифер Калабрийски говорят за 300. Друг участник , Евсевий Кесарийски, казва числото ,, повече от 250 ". В ръкописните списъци, достигнали до нас на гръцки, коптски, сирийски, арабски и други езици , откриваме до 220 имена.

Протоколите от този събор не са достигнали до наши дни. Обаче какво е обсъждано на този Събор и неговите решения са ни известни от доста добре и подробно изложените в трудовете и кореспонденцията на участвалите в него.

От арианите, освен самия Арий , на събора са били дошли и неговите най-близки сътрудници Евсевий Нкидимийски, Евсевий Кесарийски, както и местният епископ на град Никея Теогнис и Марий Халкидонски . Заедно с Евсевий от Кесария присъствали и неговите сътрудници : Павлин от Тир и Патрофил от Скитол, също подкрепящи Арий от Либия: Секунд от Птолемаида и Теона от Мармарика. 

Православната страна била представена на Събора от изключителните епископи , както образовани така и аскети и изповедници: Александър Първи Александрийски , Атанасий Велики, Евстатий Антиохийски , Маркел Анкирски, също така известните със светостта на живота си Леонтий от Кесария Кападодокийска и Яков от Низибис, изповедници били Амфион от Епифания и Киликия, Сисиний от Кизик, Павел от Неокесария който бил с изгорени ръце, Пафнутий от Тиваида и Потамон Егептинянина който бил с извадени очи. Краката на Потамон също били изкълчени и в това състояние той работил в изгнание в кариерите.  Той бил известен като чудотворец  и лечител. Спиридон Тримитунски също пристигнал от Кипър. Той бил известен като чудотворец . Константин , влизайки в залата  при тържественото откриване на Събора, демонстративно поздравил, прегърнал и целунал избодените очи на тези изповедници.

Тъй като арианските спорове нарушавали мира само в източната част на Римската империя, Западната църква не сметнала за необходимо да изпрати много свои представители на събора. Папа Силвестър изпратил двама презвитери за свои представители:Винцент и Вито. Освен това, от латиноезичните провинции пристигнали само свети Осий Кордувски от Испания( според някои сведения той бил председател на Събора), Марк Калабрийски, Евстатий Медиолански от Италия, Цецилиан Картагенски от Африка, Никасий Дижонски от Галия и Домн Стридонски от Далмация. 

Извън Римската империя на Събора пристигнали делегати от Питиунт в Кавказ, от Боспорското царство, от Скития, двама делегати от Армения и един - Яков от Нисибис- от Персия.

Според Сократ , Съборът е открит на 20 май, а императорът е насрочил церемониалното му закриване на 25 август, на който той отбелязвал 20 години от царуването си.

Но някои историци посочват 14 юни за начало на Събора. Актовете на Халкидонския събор от 415 година датират приемането на Никейския декрет на 19 юни.

Съборът започнал с реч на император Константин на латински език. ,, Не се бавете- казал Константин- о, приятели, слуги Божии и слуги на нашия общ Господ и Спасител! Не се бавете да разгледате причините за вашите разногласия още в самото им начало и да разрешите  всички спорни въпроси чрез мирни решения. Чрез това ще вършите това, което е угодно на Бога, и ще донесете най-голяма радост на мен, вашия съслужител." След това тази реч била преведена на гръцки и започнал разгорещен дебат, в който императорът взел активно участие.

По време на дебата Арий  и неговите поддръжници изразили позицията си директно и смело, разчитайки на религиозната толерантност на императора и надявайки се да го убедят и привлекат на тяхна страна. Техните богохулни речи възмутили православните. Страстите се нажежили. В подходящия момент Евсевий  Кесарийски излязъл с хитро дипломатическо предложение, който се състоял в това да се вземе за основа на определението на Събора текстът на Символа на вярата , който бил познат на повечето .

Планът на Евсевий бил отчаяно да убеди мнозинството от епископите на Събора в своята ерес или да спечели императора на своя страна, сведе този Събор до формалност, като се приеме познатата на всички православни формула, с която мнозинството би трябвало да се съгласи лесно, но същевременно неясна и оставяща място за еретичното учение на Арий.

Но император Константин  надхитрил хитрия Евсевий. След като одобрил текста, той сякаш между другото, предложил да се обогати този текст с малко допълнение, с една дума,, единосъщен,, . С подкрепата на авторитетните православни епископи, мнозинството от епископата, които, макар и православни, въпреки това не били достатъчно образовани, за да се задълбочат и разберат всички тънкости на този въпрос, подкрепили и гласували за това допълнение, предложено от императора, надеждно отрязвайки арианската ерес от Православието.

За съжаление, след като формално приели правилната формулировка на православната вяра сякаш отвън, Църквата не е била вътрешно готова да я признае за ,,своя,, истина . Следователно, привидният триумф на Православието на Първия Вселенски събор, разбирайки, изяснявайки и допълвайки неговото богословие.

Освен , че решили основния въпрос, пред който стоял Съборът- да развият отношението на Църквата към учението на Арий и неговите последователи- отците на Първия Вселенски събор взели и редица други второстепенни , но също важни решения.

Първото от тези решения е въпросът за изчисляването на датата на Възкресение Христово. По време на Събора различните поместни църкви са използвали различни правила за датата на Великден. Някои поместни църкви са изчислявали Велекден въз основа на еврейския календар, докато други са използвали различна схема , според която християнският Великден никога не е съвпадал с еврейската Пасха. Император Константин, който свикал Събора, отдал не по-малко значение на въпроса за празнуването на Великден в един ден от цялата Църква, отколкото арианската ерес.

Отците на Първия Вселенски събор не са приели правило, определящо процедурата за изчисляване на Пасхалията, а вместо това са определили, че на Александрийския епископ е дадена честта да изчислява православната Пасхалия и да съобщава датата на Великден на останалите църкви, които трябва да следват тази дата. На практика това означавало, че цялата Църква трябвало да приеме традицията за изчисляването на Пасхалията, използвана от Александрийската и Римската църква.

Съборът приел и 20 канонични правила, регулиращи живота на Църквата.

Чудо

 По време на урок. Учителката пита :

-Деца! Кажете пример за чудо?

Момиче, възпитано в християнско семейство, вдига ръка. Учителката неохотно позволява на момичето да отговори.

- Чудо е било, когато Бог превежда израилтяните през Червено море.

Учителката, видимо не вярваща в  Бог, решава да се подиграе:

- Едва ли е чудо. Учените са доказали, че в определен момент това море е дълбоко до колене, и може спокойно да се премине.

Учителката пак пита:

- Деца ! Бихте ли казали какво е чудо?

Отново вдига ръка същото дете. Учителката се нервира, но го вдига.

- Чудо е било, когато цялата армия на фараона се удавила в море , което било до колене.

На този ден: 11 май 330 година основаването на Константинопол

Таня Биринджиева

През 324 година император Константин решил, че столицата на империята трябва да бъде по-близо до източните провинции, но да има пряка комуникация със Запада. Град Византион изпълнявал тези изисквания и на 8 ноември 324 година мястото за нова столица било осветено.

Преданието разказва, че императорът очертал границите на града с копие, когато неговите придворни се удивили на мащаба на новите размери на столицата. Те казали:,, Господарю, докога ще продължиш?"

Константин отговорил:,, Ще продължа, докато този, който върви пред мен, спре".

Тогава те разбрали, че императорът е воден от божествена сила. Съществува изображение на този момент, показващо ангел Господен, вървящ пред Константин, докато той очертава новите граници на града.

Строежът на основните сгради започнал през 325 година, а езическите паметници от Рим, Атина и други градове били използвани за разкрасяване на новата столица. Необходимостта от новия град се обяснява отчасти с променящите се изисквания на управлението , германското нашествие на Запад и търговските облаги, но новият град е трябвало да бъде и християнска столица. За целта е било необходимо полагането на нова основа.

През 330 година работата напреднала до степен, в която Константин е могъл да освети новата столица. Освещаването се е състояло на 11 май, последвано от четиридесет дни радостно празненство.

Християнският Константинопол е бил поставен под закрилата на Пресвета Богородица и е засенчил езическа Византия. Константин Велики е първият император, който доброволно се е подчинил на Христос, а Константинопол се превръща в символ на християнска империя просъществувала векове. 

Изцелението на крал Стефан Дечански от свети Николай Мирликийски Чудотворец

 Таня Биринджиева

Сръбският крал Милутин , имал лоша съпруга , която го настроила против собствения му син, Стефан. Крал Милутин бил убеден в предателството на сина си, и заповядал да бъде ослепен. Изпитвайки силна болка Стефан заспал в църквата,, Свети Николай". Докато спял, светецът му се явил насън и му казал:,, Не се отчайвай, любими Стефане, очите ти са в дланта ми".

Силно утешен, когато Стефан се събудил, болката се била облекчила, и той започнал молитвен живот. Крал Милутин обаче не бил доволен. Той изпратил на заточение в Константинопол Стефан, където бил затворен в манастир.

Една нощ, след тежък ден, Стефан задрямал по време на вечерната литургия в чест на свети Николай. Докато спял , светецът му се явил за втори път, направил кръстен знак върху лицето на Стефан и казал:,, Благородни княже, помниш ли думите ми:,, Очите ти са в дланта ми ?" Сега ти ги връщам ". Светецът докоснал очите на Стефан и след това изчезнал. Когато Стефан се събудил, той отново можел да вижда! Той обаче пазел това в тайна, и продължавал да носи превръзка на очите си преструвайки се на сляп. 

След пет години крал Милутин починал. Принц Стефан разказал как свети Николай дошъл и върнал зрението му. След това Стефан се завърнал в Сърбия и станал крал. Докато бил крал , той основал Дечанският манастир с манастирска църква , посветена на свети Николай. Той основал и болница за прокажени. Като знак на благодарност към свети Николай крал Стефан изпратил сребърен олтар и голяма икона в базиликата ,, Свети Николай" в Бари.

Свети Николай се явил на крал Стефан за трети последен път, казвайки:,, Господ те зове към себе си , Стефане- бъди готов да си отидеш от този живот."

Подготвяйки се за смъртта си, кралят дал богатствата си на манастира Дечани и болницата за прокажени. Скоро след това собственият му син въстанал срещу него и наредил крал Стефан да бъде убит. Той бил погребан в Дечанския манастир и обявен за светец от Сръбската православна църква.

Йов Многострадални

Таня Биринджиева

Историята на Йов Многострадални е най-страшната и може би най-удивителната история, разказана в Стария завет. Образът на Йов очарова не само вярващите, но и хората, далеч от религията. Християните виждат в живота на този човек пример за най-голяма вяра и смирение, докато философите от нехристиянската традиция виждат бунтар и борец срещу Бог. Патристичните тълкувания ни помагат да разберем истинското религиозно значение на страданието на Йов. Православната църква чества паметта на Йов Многострадални на 6 май.

Праведният Йов е живял 1500 -2000 години преди раждането на Христос, в Северна Арабия, страната Авситис, в земята Уз. Неговият живот и страдания са описани в Стария завет (Книга на Йов). Съществува мнение, че Йов е бил племенник на Авраам: той е бил син на брата на Авраам , Нахор. Йов бил богобоязлив и благочестив човек. С цялата си душа бил предан на Господ и действал във всичко според Неговата воля, избягвайки злото не само в делата си, но и в мислите си. Господ благословил земното съществуване и дарил праведния Йов с голямо богатство: той имал много добитък и всякакъв вид имущество. Седемте синове на праведния Йов и трите му дъщери били приятелски настроени помежду си и се събирали всички заедно на свой ред в домовете си . На всеки седем дни праведният Йов принасял жертва на Бога за децата си, казвайки,,Може би някой от тях е съгрешил или е похулил Бога в сърцето си "

Заради тази своя справедливост и честност, Йов бил високо ценен от съгражданите си и имал голямо влияние върху обществените дела.

Един ден , когато ангелите стояли пред Божия трон, сред тях се появил Сатаната. Господ Бог попитал Сатаната дали е видял слугата Му Йов, праведен човек и свободен от всякакви пороци. Сатаната смело отговорил, че Йов неслучайно се бои от Господ- Той го защитава и увеличава богатството му, но ако му бъдат изпратени нещастия, той ще спре да благославя Бог. Тогава Господ, желаейки да покаже търпението и вярата на Йов, казал на Сатаната:,, Всичко, което има Йов, го давам в ръцете ти, само не го докосвай." След това Йов внезапно загубил цялото си богатство, а след това и всичките си деца. Праведният Йов се обърнал към Бога и казал,, Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се върна при майка си земята. Господ даде, Господ взе. Благословено да бъде името Господне!" И Йов не съгреши пред Господа Бога и не изрече нито една глупава дума.

Когато Божиите ангели се явили отново пред Господ, и Сатаната бил сред тях, дяволът казал, че Йов е праведен, стига самият той да е невредим. Тогава Господ казал:,, Позволявам ти да правиш с него каквото искаш, само спаси душата му." След това Сатаната поразил праведния Йов със страшна болест- проказа, която го покрила от глава до пети. Страдащият бил принуден да напусне компанията на хората, седнал извън града върху купчина пепел и остъргвал гнойните си рани с глинен череп. Всичките му приятели и познати го напуснали. Жена му била принудена да изкарва прехраната, като работи и да скита от къща на къща. Тя не само не подкрепяла съпруга си в търпение, но си и мислела, че Бог наказва Йов за някакви тайни грехове, плачела, роптаела срещу Бог, упреквала съпруга си и накрая посъветвала Йов да хули Бога и да умре.  Праведният Йов скърбял много , но дори в тези страдания останал верен на Бога. Той отговорил на жена си:,, Говориш, като една от глупавите жени. Наистина ли ще приемаме доброто от Бога, а няма да приемаме злото?" И праведният човек не съгрешил в нищо пред Бог.

Чувайки за нещастието на Йов, трима негови приятели дошли отдалеч, за да поделят мъката му. Те вярвали , че Йов е наказан от Бога за греховете си и призовавали невинния праведен човек да се покае.

Праведникът отговорил, че не страда за грехове, а че тези изпитания са му изпратени от Господа  според Божествената воля, непонятна за човека. Приятелите обаче не повярвали  и продължили да вярват, че Господ постъпва с Йов според закона за човешкото възмездие, наказвайки го за греховете,които е извършил .В голяма духовна скръб праведният Йов се обърнал към Бога с молитва, молейки Го сам да им засвидетелства за своята невинност.Тогава  Бог се разкри в бурен вихър и упрекнал Йов, че се опитва с ума си да проникне в тайните на вселената и съдбите на Бога. Праведният човек се разкаял за тези мисли от все сърце и казал :,,Аз съм безполезен , отричам се и се покайвам в прах и пепел."Тогава Господ заповядал на приятелите на Йов  да се обърнат към него  и да го помолят да направят жертва за тях , ,,защото,, казал Господ, ,, само лицето на Йов ще приема, за да не те отхвърля , защото за Мен толкова истинно, колкото слугата ми Йов". Йов принесъл жертва на Бога и се помолил за приятелите си, а Господ приел неговото застъпничество и възстановил здравето на праведния Йов, като му дал двойно повече, отколкото имал преди. Вместо децата , които умрели, Йов имал седем сина и три дъщери, по-красиви от които нямаше никой на земята. След страданията , които претърпя , Йов живя 140 години( общо 248 години) и видя потомството си до четвърто поколение.

Йов е прототип на Господ Иисус Христос, който слезе на земята, пострада за спасението на хората, а след това се прослави чрез славното Си Възкресение.

,, Знам,, , каза праведният Йов, поразен от проказа, ,,знам, че моят Изкупител е жив и че Той ще въздигне от праха в последния ден гниещата ми кожа и аз в плътта си ще видя Бога. Ще Го видя сам, с моите собствени очи, а не с очите на друг, ще Го видят. С очакването на това сърцето ми се топи в гърдите ми!"( Йов 19:25-27)

,,Знай, че има съд, в който само онзи, който има истинска мъдрост-страх от Господа и истинско разбиране-отвръщайки се от злото, ще бъде оправдан".

Свети Йоан Златоуст казва:,,Няма такова човешко нещастие, че този човек, който е преживял глад, бедност, болест, загуба на деца и загуба на богатство, а след това преживял предателство от жена си, обиди от приятели, нападения от роби, във всичко да се е оказал по-корав от всеки камък, и освен това пред Закона и Благодатта." 

Херувимският химн

Таня Биринджиева

С появата на творбите на Дионисий Ареопагит в началото на 6 век, като например ,, За църковната йерархия", Божествената литургия все повече се разглежда като участие във вечната литургия на небето. Връзката с ангелската литургия, вече присъстваща в Посланието до евреите от първи век, и формулирана през 4 век от свети Йоан Златоуст, намира акцент в сценария за Божествената литургия в годините след смъртта на император Юстиниан .

Добавянето на Херувимската песен, или Херевикон, към Божествената литургия през 573-74 година при патриарх Йоан Трети Схоластик и император Юстин Втори засилва въздействието на евхаристийния обряд, като сочи към небето. Това съвпада с въвеждането на Великия вход в Божествената литургия, когато отделянето на стаята , където се освещават , прави необходимо провеждането на шествие. Като химн за приношение, изпълняван по време на пренасянето на хляба и виното към олтара, Херувимската песен призовава вечната литургия на ангелите, които обграждат Божия престол:

,,Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен , нека да отложим всяка житейска грижа"

Мистичното представяне на ангелите  не е просто игра на роли, а ние наистина изживяваме ролята, точно както пророк Исая го е видял в Исая 6:3. Добавянето на новия Херувимски химн, композиран от патриарх Йоан Схоластик, подчертава смисъла на пеенето на трисветое. Херувимският химн изрично показва това , което изпълнението на трисветое оставя имплецитно, а именно, че тези , които пеят Трисветое, се присъединяват към пеенето на ангелите. По този начин на верните се дава привилегията да участват в небесната литургия, присъединявайки се не към библейското минало, а към вечното настояще в Божия божествен хор. Това се подчертава допълнително, когато се вземе предвид фактът, че клирикът, който подготвя Светите Дарове, е невидимо съпроводен от ангелските чинове, които не е предназначено да призоваваме на поетичното въображение, а истинска небесна реалност на земята.

Патриарх Йоан Трети Схоластик е добавил още един химн/ молитва към Божествената литургия, която се пее непосредствено преди и по време на причастието на верните, известна с първите си думи,, За Твоята тайна вечеря", въпреки че първоначално е била предназначена да се използва само на Велики четвъртък:

     На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, приеми ме днес като причастник, защото няма да говоря за Твоята Тайна на Твоите врагове, нито ще Ти дам целувка, както Юда, но като разбойник ще Те изповядам: Помни ме, Господи, в Твоето Царство.

Тези два химна , добавени около 15 години след смъртта на Юстиниан, свързват вярващите с библейското минало, но най-важното е , че ги извеждат нагоре към небесните реалности чрез литургичното изпълнение. Ето как вярващите са призовани предимно да участват в Божествената литургия.