неделя, май 11, 2025

На този ден: 11 май 330 година основаването на Константинопол

Таня Биринджиева

През 324 година император Константин решил, че столицата на империята трябва да бъде по-близо до източните провинции, но да има пряка комуникация със Запада. Град Византион изпълнявал тези изисквания и на 8 ноември 324 година мястото за нова столица било осветено.
Преданието разказва, че императорът очертал границите на града с копие, когато неговите придворни се удивили на мащаба на новите размери на столицата. Те казали:,, Господарю, докога ще продължиш?"
Константин отговорил:,, Ще продължа, докато този, който върви пред мен, спре".
Тогава те разбрали, че императорът е воден от божествена сила. Съществува изображение на този момент, показващо ангел Господен, вървящ пред Константин, докато той очертава новите граници на града.
Строежът на основните сгради започнал през 325 година, а езическите паметници от Рим, Атина и други градове били използвани за разкрасяване на новата столица. Необходимостта от новия град се обяснява отчасти с променящите се изисквания на управлението , германското нашествие на Запад и търговските облаги, но новият град е трябвало да бъде и християнска столица. За целта е било необходимо полагането на нова основа.
През 330 година работата напреднала до степен, в която Константин е могъл да освети новата столица. Освещаването се е състояло на 11 май, последвано от четиридесет дни радостно празненство.
Християнският Константинопол е бил поставен под закрилата на Пресвета Богородица и е засенчил езическа Византия. Константин Велики е първият император, който доброволно се е подчинил на Христос, а Константинопол се превръща в символ на християнска империя просъществувала векове. 

петък, май 09, 2025

Изцелението на крал Стефан Дечански от свети Николай Мирликийски Чудотворец


 Таня Биринджиева

Сръбският крал Милутин , имал лоша съпруга , която го настроила против собствения му син, Стефан. Крал Милутин бил убеден в предателството на сина си, и заповядал да бъде ослепен. Изпитвайки силна болка Стефан заспал в църквата,, Свети Николай". Докато спял, светецът му се явил насън и му казал:,, Не се отчайвай, любими Стефане, очите ти са в дланта ми".
Силно утешен, когато Стефан се събудил, болката се била облекчила, и той започнал молитвен живот. Крал Милутин обаче не бил доволен. Той изпратил на заточение в Константинопол Стефан, където бил затворен в манастир.
Една нощ, след тежък ден, Стефан задрямал по време на вечерната литургия в чест на свети Николай. Докато спял , светецът му се явил за втори път, направил кръстен знак върху лицето на Стефан и казал:,, Благородни княже, помниш ли думите ми:,, Очите ти са в дланта ми ?" Сега ти ги връщам ". Светецът докоснал очите на Стефан и след това изчезнал. Когато Стефан се събудил, той отново можел да вижда! Той обаче пазел това в тайна, и продължавал да носи превръзка на очите си преструвайки се на сляп. 
След пет години крал Милутин починал. Принц Стефан разказал как свети Николай дошъл и върнал зрението му. След това Стефан се завърнал в Сърбия и станал крал. Докато бил крал , той основал Дечанският манастир с манастирска църква , посветена на свети Николай. Той основал и болница за прокажени. Като знак на благодарност към свети Николай крал Стефан изпратил сребърен олтар и голяма икона в базиликата ,, Свети Николай" в Бари.
Свети Николай се явил на крал Стефан за трети последен път, казвайки:,, Господ те зове към себе си , Стефане- бъди готов да си отидеш от този живот."
Подготвяйки се за смъртта си, кралят дал богатствата си на манастира Дечани и болницата за прокажени. Скоро след това собственият му син въстанал срещу него и наредил крал Стефан да бъде убит. Той бил погребан в Дечанския манастир и обявен за светец от Сръбската православна църква.

вторник, май 06, 2025

Йов Многострадални


Таня Биринджиева
Историята на Йов Многострадални е най-страшната и може би най-удивителната история, разказана в Стария завет. Образът на Йов очарова не само вярващите, но и хората, далеч от религията. Християните виждат в живота на този човек пример за най-голяма вяра и смирение, докато философите от нехристиянската традиция виждат бунтар и борец срещу Бог. Патристичните тълкувания ни помагат да разберем истинското религиозно значение на страданието на Йов. Православната църква чества паметта на Йов Многострадални на 6 май.
Праведният Йов е живял 1500 -2000 години преди раждането на Христос, в Северна Арабия, страната Авситис, в земята Уз. Неговият живот и страдания са описани в Стария завет (Книга на Йов). Съществува мнение, че Йов е бил племенник на Авраам: той е бил син на брата на Авраам , Нахор. Йов бил богобоязлив и благочестив човек. С цялата си душа бил предан на Господ и действал във всичко според Неговата воля, избягвайки злото не само в делата си, но и в мислите си. Господ благословил земното съществуване и дарил праведния Йов с голямо богатство: той имал много добитък и всякакъв вид имущество. Седемте синове на праведния Йов и трите му дъщери били приятелски настроени помежду си и се събирали всички заедно на свой ред в домовете си . На всеки седем дни праведният Йов принасял жертва на Бога за децата си, казвайки,,Може би някой от тях е съгрешил или е похулил Бога в сърцето си "
Заради тази своя справедливост и честност, Йов бил високо ценен от съгражданите си и имал голямо влияние върху обществените дела.

Един ден , когато ангелите стояли пред Божия трон, сред тях се появил Сатаната. Господ Бог попитал Сатаната дали е видял слугата Му Йов, праведен човек и свободен от всякакви пороци. Сатаната смело отговорил, че Йов неслучайно се бои от Господ- Той го защитава и увеличава богатството му, но ако му бъдат изпратени нещастия, той ще спре да благославя Бог. Тогава Господ, желаейки да покаже търпението и вярата на Йов, казал на Сатаната:,, Всичко, което има Йов, го давам в ръцете ти, само не го докосвай." След това Йов внезапно загубил цялото си богатство, а след това и всичките си деца. Праведният Йов се обърнал към Бога и казал,, Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се върна при майка си земята. Господ даде, Господ взе. Благословено да бъде името Господне!" И Йов не съгреши пред Господа Бога и не изрече нито една глупава дума.
Когато Божиите ангели се явили отново пред Господ, и Сатаната бил сред тях, дяволът казал, че Йов е праведен, стига самият той да е невредим. Тогава Господ казал:,, Позволявам ти да правиш с него каквото искаш, само спаси душата му." След това Сатаната поразил праведния Йов със страшна болест- проказа, която го покрила от глава до пети. Страдащият бил принуден да напусне компанията на хората, седнал извън града върху купчина пепел и остъргвал гнойните си рани с глинен череп. Всичките му приятели и познати го напуснали. Жена му била принудена да изкарва прехраната, като работи и да скита от къща на къща. Тя не само не подкрепяла съпруга си в търпение, но си и мислела, че Бог наказва Йов за някакви тайни грехове, плачела, роптаела срещу Бог, упреквала съпруга си и накрая посъветвала Йов да хули Бога и да умре.  Праведният Йов скърбял много , но дори в тези страдания останал верен на Бога. Той отговорил на жена си:,, Говориш, като една от глупавите жени. Наистина ли ще приемаме доброто от Бога, а няма да приемаме злото?" И праведният човек не съгрешил в нищо пред Бог.
Чувайки за нещастието на Йов, трима негови приятели дошли отдалеч, за да поделят мъката му. Те вярвали , че Йов е наказан от Бога за греховете си и призовавали невинния праведен човек да се покае.
Праведникът отговорил, че не страда за грехове, а че тези изпитания са му изпратени от Господа  според Божествената воля, непонятна за човека. Приятелите обаче не повярвали  и продължили да вярват, че Господ постъпва с Йов според закона за човешкото възмездие, наказвайки го за греховете,които е извършил .В голяма духовна скръб праведният Йов се обърнал към Бога с молитва, молейки Го сам да им засвидетелства за своята невинност.Тогава  Бог се разкри в бурен вихър и упрекнал Йов, че се опитва с ума си да проникне в тайните на вселената и съдбите на Бога. Праведният човек се разкаял за тези мисли от все сърце и казал :,,Аз съм безполезен , отричам се и се покайвам в прах и пепел."Тогава Господ заповядал на приятелите на Йов  да се обърнат към него  и да го помолят да направят жертва за тях , ,,защото,, казал Господ, ,, само лицето на Йов ще приема, за да не те отхвърля , защото за Мен толкова истинно, колкото слугата ми Йов". Йов принесъл жертва на Бога и се помолил за приятелите си, а Господ приел неговото застъпничество и възстановил здравето на праведния Йов, като му дал двойно повече, отколкото имал преди. Вместо децата , които умрели, Йов имал седем сина и три дъщери, по-красиви от които нямаше никой на земята. След страданията , които претърпя , Йов живя 140 години( общо 248 години) и видя потомството си до четвърто поколение.
Йов е прототип на Господ Иисус Христос, който слезе на земята, пострада за спасението на хората, а след това се прослави чрез славното Си Възкресение.
,, Знам,, , каза праведният Йов, поразен от проказа, ,,знам, че моят Изкупител е жив и че Той ще въздигне от праха в последния ден гниещата ми кожа и аз в плътта си ще видя Бога. Ще Го видя сам, с моите собствени очи, а не с очите на друг, ще Го видят. С очакването на това сърцето ми се топи в гърдите ми!"( Йов 19:25-27)
,,Знай, че има съд, в който само онзи, който има истинска мъдрост-страх от Господа и истинско разбиране-отвръщайки се от злото, ще бъде оправдан".
Свети Йоан Златоуст казва:,,Няма такова човешко нещастие, че този човек, който е преживял глад, бедност, болест, загуба на деца и загуба на богатство, а след това преживял предателство от жена си, обиди от приятели, нападения от роби, във всичко да се е оказал по-корав от всеки камък, и освен това пред Закона и Благодатта." 

четвъртък, май 01, 2025

Херувимският химн

Таня Биринджиева

С появата на творбите на Дионисий Ареопагит в началото на 6 век, като например ,, За църковната йерархия", Божествената литургия все повече се разглежда като участие във вечната литургия на небето. Връзката с ангелската литургия, вече присъстваща в Посланието до евреите от първи век, и формулирана през 4 век от свети Йоан Златоуст, намира акцент в сценария за Божествената литургия в годините след смъртта на император Юстиниан .

Добавянето на Херувимската песен, или Херевикон, към Божествената литургия през 573-74 година при патриарх Йоан Трети Схоластик и император Юстин Втори засилва въздействието на евхаристийния обряд, като сочи към небето. Това съвпада с въвеждането на Великия вход в Божествената литургия, когато отделянето на стаята , където се освещават , прави необходимо провеждането на шествие. Като химн за приношение, изпълняван по време на пренасянето на хляба и виното към олтара, Херувимската песен призовава вечната литургия на ангелите, които обграждат Божия престол:
,,Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем на животворящата Троица трисветата песен , нека да отложим всяка житейска грижа"
Мистичното представяне на ангелите  не е просто игра на роли, а ние наистина изживяваме ролята, точно както пророк Исая го е видял в Исая 6:3. Добавянето на новия Херувимски химн, композиран от патриарх Йоан Схоластик, подчертава смисъла на пеенето на трисветое. Херувимският химн изрично показва това , което изпълнението на трисветое оставя имплецитно, а именно, че тези , които пеят Трисветое, се присъединяват към пеенето на ангелите. По този начин на верните се дава привилегията да участват в небесната литургия, присъединявайки се не към библейското минало, а към вечното настояще в Божия божествен хор. Това се подчертава допълнително, когато се вземе предвид фактът, че клирикът, който подготвя Светите Дарове, е невидимо съпроводен от ангелските чинове, които не е предназначено да призоваваме на поетичното въображение, а истинска небесна реалност на земята.
Патриарх Йоан Трети Схоластик е добавил още един химн/ молитва към Божествената литургия, която се пее непосредствено преди и по време на причастието на верните, известна с първите си думи,, За Твоята тайна вечеря", въпреки че първоначално е била предназначена да се използва само на Велики четвъртък:
     На Твоята Тайна Вечеря, Сине Божий, приеми ме днес като причастник, защото няма да говоря за Твоята Тайна на Твоите врагове, нито ще Ти дам целувка, както Юда, но като разбойник ще Те изповядам: Помни ме, Господи, в Твоето Царство.
Тези два химна , добавени около 15 години след смъртта на Юстиниан, свързват вярващите с библейското минало, но най-важното е , че ги извеждат нагоре към небесните реалности чрез литургичното изпълнение. Ето как вярващите са призовани предимно да участват в Божествената литургия.

Translate