Изкушението на Христос е описано в Новия Завет,той е бил изкушаван от дявола по време на четиридесет дневният му пост в пустинята, където се уединил след кръщението си.В християнството изкушението на Иисус Христос като доказателство за двойната му природа,а уазвяването от дявола,като пример за това,че ние сме длъжни да се борим със силите на злото и резултатите от благодатните плодове на кръщението.
Евангелският разказ за четиридесет дневният пост се среща в три от четирите Евангелия, изключение прави Евангелието на Йоан.При Матей и Лука има подробности и съвпадения на всички детайли, апостол Марк само споменава за това.Според разказа в Евангелието,след кръщението си Иисус Христос се уединил в пустинята за четиридесет дни,подготвяйки се за мисията си.Тогава дявола дошъл при него и се опитал да го накара да извърши грях,както ни кара всички нас.
Смята се,че изкушението било отправено към човешката природа на Иисус Христос,и дяволът искал да го отдели от правия път.По отношение на божествената природа Христос това изкушение било борба на дявола със Сина Божий,въплътил се заради спасението на човечеството и да съхрани властта върху душите човешки.
Изкушението с глада дявола се надявал,че Христос измъчван от глад ще се съблазни и ще извърши чудо заради себе си и така ще прави в бъдеще,ще се огради с легиони от ангели срещу врагове си и когато бъде прикован на Кръста ще извика Илия.Тази замисъл на дявола била да предотврати спасението на човечеството.На този лукав съвет Иисус Христос отговаря с думите на Мойсей от Второзаконие8:3.
Изкушението на гордостта, което е втори по ред дявола е предложил да порази с чудо тези които чакат идването на Месията.Христос може да ги увлече след себе си,но това нямаше да даде плодове на нравствения им живот.Дявола казва на Христос,,Ако ти си Син Божий“като прави опит да възникне у Христос тщеславие.Тук дявола цитира 90 псалм, който показва на вярващите пълната надежда за Бог.
Изкушението на вярата е последното изкушение за Иисус Христос, дявола му показва всички царства на земята,над които той може да има власт.Дяволът по този начин иска да посрещне у Христос съмнение за възможността да има спасението на човечеството.Със отказа си Иисус Христос показва,че не признава властта на Сатаната над света, който принадлежи на Бог,на който подобава поклонение.
Четиридесет дневният пост е предобраз на Великия пост.