Смирение

„Когато обичаш някого,то се смиряваш пред него.

Където е любовта, там е и смирението, а където е злобата- там е и гордостта.Моля се и желая, да има между вас любов“преподобни Никон Оптински

Таня Илиева

 Смирението е добродетел противоположна на гордостта, и един от главните добродетели в християнският живот. Духовният живот на един християнин се състои в това,че човек във всичките обстоятелства на живота, пребивава в света като самият себе си, не поставя себе си над другите, живее с убеждението,че всичко което има е благодарение на Бог, и е в добри отношения с другите хора.

Смирението може да се раздели на три основни категории,за удобство на възприемането, но по отношение в едно качество в три различни проявления. 

Смирението спрямо Бог, това е виждането на собствените грехове, надежда за Божието милосърдие, но не на база заслуги, а спрямо любовта към Него, безропотно понасяне на несгодите и трудностите. Смирението това е да се подчиниш на Божия промисъл. И тъй като източника на всяка добродетел се  явява Бог, то заедно със смирението Той Сам се поселва в душата на християнина.

В същото време,смирението се характеризира с приемане на несгодите на живота и обикновените домашни проблеми  с думите„Боже,да бъде Твоята воля за всичко“.В същото време смирението не е синоним на бездействие. Ние трябва да намерим изход от трудните житейски ситуации, като не допускаме в сърцата си печал или униние.

Смирението по отношение на другите хора, ние трябва да не допускаме гняв или раздразнение, даже спрямо тези които го заслужават.

Смирението спрямо самият себе си,човек притежаващ смирение по отношение на себе си, не вижда недостатъците на околните,защото прекрасно вижда своите. 

От гледна точка на християнската религия, всеки християнин трябва да се стреми към смирението. Когато човек има в сърцето си смирение, това е доказателство за душевен мир, любов към Бог и хората, състрадание към всеки, духовна тишина и радост, умение да слушаме и разбираме волята Божия.