Таня Биринджиева
Света великомъченица Ефимия е претърпяла мъченическа смърт в град Халкидон през 304 година по време на гонението при император Диоклециан. Век и половина по-късно, по време на победата на християнската църква в Римската империя, Бог е благоволил Ефимия Всехвална отново да бъде свидетел и изповедник на чистотата на православното учение.
През 451 година в град Халкидон, в самата църква, където почиват прославените мощи на светата великомъченица Ефимия, се провеждали заседанията на Четвъртия Вселенски събор. Съборът е свикан, за да определи точната догматическа формула на Православната църква относно природата на Богочовека Иисус Христос. Това се налага поради широкото разпространение на ереста на монофизитите, които се противопоставяли на православното учение за двете природи в Иисус Христос- Божествената и Човешката( в едно Божествено Лице). Монофизите лъжливо твърдели , че в Христос има само една природа- Божествената( т.е че Иисус Христос е Бог, но не и човек по природа), което причинява раздори и вълнения в Църквата. На събора присъствали 630 представители от всички поместни християнски църкви. От православната страна присъствали Анатолий, патриарх на Константинопол, Ювеналий, патриарх на Йерусалим и представители на Лъв, папа Римски. Монофизитите били много, начело с Диоскор , патриарх на Александрия и константинополския архимандрит Евтихий.
След продължителни дискусии двете страни не успели да постигнат споразумение. Светият патриарх Анатолий Константинополски предложил решението на църковния спор да се предаде на Светия Дух, чрез Неговия несъмнен носител света Ефимия Всехвална, чиито чудотворни мощи били открити по време на дискусиите на събора. Православните йерарси и техните противници записали своите изповедания на вярата на отделни свитъци и ги запечатали с печатите си. Те отворили гробницата на света великомъченица Ефимия и поставили двата свитъка в пазвата и. След това , в присъствието на император Маркиан, участниците запечатали гробницата, като поставили върху нея императорския печат и поставили стража, която да я пази в продължение на три дни. През тези дни и двете страни си наложили строг пост и се молили усилено. След три дни патриархът и императорът в присъствието на събора отворили гробницата с мощите: свитъкът с православното изповедание бил държан от света Ефимия в дясната ръка, а свитъкът на еретиците лежал в краката и. Света Ефимия,сякаш жива, вдигнала ръката си и подала свитъка на патриарха. След това чудо мнозина от колебаещите се приели православното изповедание, докато онези, които упорствали в ереста, били осъдени и отлъчени.
След нашествието на персите през 7 век , мощите на света Ефимия са били пренесени в Константинопол, в новопостроена църква, посветена на нея. Много години по-късно, по време на иконоборческата ерес, реликварият с мощите на светицата бил хвърлен в морето по заповед на император Лъв Исавр. Реликварият е бил спасен от морето от братята корабособственици Сергий и Сергон, които го предават на местния епископ. Светият епископ наредил мощите да се съхраняват тайно, в крипта, тъй като иконоборческата ерес продължавала да бушува. Над мощите е била построена малка църква, а върху реликварият е бил поставен надпис, в който се посочва чии мощи почиват вътре. Когато иконоборческата ерес била окончателно осъдена на 7 Вселенски събор, по времето на Тарасий, патриарх Константинополски и император Константин и майка му Ирина, мощите на света великомъченица Ефимия отново били тържествено пренесени в Константинопол.
Информация за чудото на света великомъченица Ефимия се споменава в две писма: едното от събора до папа Лъв, а другото от патриарх Анатолий до папа Лъв. Въпреки че пасажите относно чудото са малко неясни, се казва, че определението за вяра е било дадено от света великомъченица Ефимия като нейно собствено изповедание на вярата потвърдено от присъстващите свети отци.
Изглежда ясно, че папа Лъв вече е знаел за чудото или е било станало общоизвестно по времето, когато двете писма са публикувани.