Таня Биринджиева
Манастирът ,, Пресвета Богородица на Ангелите" се намира в южната част на остров Корфу, на 40 километра от столицата Керкира.
Старицата Анастасия когато била на 10 години , този манастир бил в руини. Докато минавала един ден покрай нея и се прекръстила тя чула женски глас от камбанарията :,, Колко тъжно е , че домът Ми се е превърнал в пустота. Ти, дете Мое, си призвана да възстановиш храма и манастира Ми."
На четиринадесет години Анастасия напуска родителите си, за да стане послушница в манастир, посветен на свети Николай. Там тя приема живот на строг аскетизъм- молитва, пост и смирение- изцяло посвещавайки се на Бога, носейки благословията на Пресвета Богородица. Само девет години по-късно, укрепена духом и с благословията на игуменката на манастира,, Свети Николай " тя се завръща в манастира на Пресвета Богородица. По това време древният манастир е напълно запустял. Диви смокинови дървета са обрасли на мястото на църквата. Анастасия спи под открито небе, докато роднините и не и построяват килия.
Анастасия често спяла на пода, въпреки че имала импровизирано дървено легло. Вместо възглавница, тя ползвала камък , който е останал и до днес в килията и . Послушницата се хранеше веднъж дневно след залез слънце- парче хляб и печени диви зеленчуци- докато пости три дни в седмицата. Постоянният пост довежда до недостиг на витамини и гуша с размерите на портокал, заболяване на щитовидната жлеза. По време на работа тя си наранява крака, не се оплаква, нито търси медицинска помощ. Единственото и лекарство било масло от кандилото на иконата на Дева Мария, което използвала , когато болката станела непоносима. Тя поддържала силите си единствено със Светото Причастие. Никога не носела обувки, дори и през зимата, и се обличала в кърпени, износени дрехи.
Първата послушница в манастира пристигнала само двадесет години след непрестанните духовни трудове на Анастасия. Скоро в манастира се заселили седем монахини. Тя учила всички, които прибягвали до нейния съвет, на смирение и непрестанна молитва. Макар и материално бедна, тя била духовно богата на духовни дарове, дадени от Бог за нейните подвизи. Тя придобила дара на проницателността и благодатта да ходатайства за другите. Молитвата и продължавала денем и нощем в хралупата на хилядолетно маслинено дърво- толкова пламенно, че някои твърдели, че е живяла там три години. През нощта хората виждали светлина, излъчваща се от хралупата, свидетелстваща за нейната непрестанна молитва.
Години наред хората чукали на манастирските порти, молейки за нейните молитви , мъдри съвети или да разберат Божията воля. Тя предотвратявала престъпления, разобличавала злодеи, принуждавала към покаяние, помагала на хората по време на военната окупация и с Божията сила изцелявала много обладани, които крещели в знак на протест, щом чуели името и:,, Не можем да търпим тази боса старица!,,
Тя често знаела предварително кой ще я посети, въпреки липсата на телефон. ,, Имаме връзка от манастира до всеки дом на земята- благодатта Божия и на Пресвета Богородица.,, , казвала тя. Тя се обръщала към Бог и Пресвета Богородица като към любими спътници, съветвала се с ангелите по всички въпроси и удивлявала съвременниците си. Макар и безкористна и откъсната от богатството, тези , които получавали нейната духовна помощ, оставяли дарения за възстановяването на манастира. Така древният манастир постепенно бил възстановен. Давайки всичко, което е имала, тя споделяла изобилната Божия благодат с другите.
Врагът на човечеството не можел да позволи на подвижницата да живее в мир. През целия си живот майка Анастасия търпяла безмилостни гонения- не само властите и духовенството, но и от онези, водени от злоба. Манастирските земи не били пощадени: някои се опитвали да експлоатират църквата за печалба, превръщайки я в място за отдих или дори в домакинство на панаири. Част от манастирската земя била взета и превърната в селско гробище, което и до днешни времена се притиска към разместените стени на манастира. През 1936 година властите изгонили Анастасия от килията и , принуждавайки я да напусне манастира за известно време, докато гоненията стихнат.
По време на изгнанието си тя намерила убежище в хралупата на едно старо маслиново дърво. Какви духовни битки е водила там, какви нападения от лукавия е изтърпяла и каква божествена утеха е получила от Господ и Пресвета Богородица, остават известни само на Бог. И все пак маслиновото дърво все още носи топлината на нейното присъствие. Лампадата, която е запалила в хралупата, никога не е угасвала, дори и по време на най-свирепите бури. Разказва се, че докато ветровете са угасвали лампите в манастира, светлината от лампата на Анастасия е светела ярко около хралупата, като фар, който е будил завист. Веднъж мъж, служещ в църквата, обзет от ярост, е счупил лампата и. Скоро след това кобилата му е хвърлила жена му и дъщеря му на земята . Семейството , обзето от разкаяние , е било отишло да иска прошка от старицата.
Уморена от преследване, Анастасия се преместила в друг манастир в северната част на остров Корфу. Но скоро, във видение, йерарх с митра и заповядал да се върне на старото си място. Преследванията се възобновили, вече под формата на симулирани съдебни процеси. Тя многократно била бита от полицията, защото отказвала да напусне манастира-но как би могла да се противопостави на Божията воля?
Нейното ангелско търпение дава плодове. Въпреки всички трудности, манастирът,, Пресвета Богородица Кирска,, стои и до днес, защитен с правителствен указ. През всичките тези години тя остава обикновена послушница, никога официално не е постригана. По това време монашеството в Гърция е било залязло, като църковното ръководство давало приоритет на централните манастири. Селските манастири, често били частна собственост, и са се били превърнали в ковачница за светци- стълбове на православието- изковани чрез лишения и изпитания.
Петдесет и пет години преминали в труд и грижи. Чрез благословените усилия на старицата манастирът бил възстановен, сформирана общност, църквата била възстановена, а теренът разширен: зад манастира сега се намира буйна маслинова горичка с цъфтящи черници и смокинови дървета. Крехка и бедна, стискайки монашески молитвени броеници, но без официален обет, тя чакала смирено безупречен край и покой след тежките си трудове.
В началото на месец септември 1979 година крехката послушница Анастасия била в килията си, когато получила неочаквано посещение от митрополит Поликарп ( Ваген) . Радостта и не знаела граници. Старицата , която познавала само безразличие към молбите си, докато се борела за правата на манастира, едва повярвала, че самият митрополит на Корфу е дошъл да поиска разрешение да се грижи за нея и за манастира. Веднага усетила предстоящото си заминаване.
Няколко дни по-късно митрополит Поликарп се завърнал. Той изслушал изповедта на Анастасия, повикал сестра Ангелика- която щяла да поеме отговорността за манастира след кончината на старицата- и отец Николай Българи. Митрополит Поликарп прочел чина на Великата схима, извадил схимата от собствените си гърди и я облякъл на нея, давайки и ново име Амвросия. След това тя получила своето мирополагане, изповед и свето причастие, подготвяйки я за Небесното царство. Самата Пресвета Богородица изпратила митрополита да облече старицата в ангелски сан преди смъртта и. На 22 септември 1979 година майка Анастасия мирно предала душата си на Господа. За първи и единствен път сестрите заменили дрипавите и дрехи с ново расо.
Една сестра отрязала кичур от косата и и го запазила в кутия до три бели камъка до гроба и, който станал място за поклонение.