Съкровищата на християнството:Най-големият фрагмент от Кръста Господен

 Таня Биринджиева

Светият манастир Ксиропотамос съхранява най-големия фрагмент от Светия Кръст в света, с размери 16х31х2,5 см. Император Роман Лакапин го е дарил на основателя на манастира , свети Павел Ксиропотамски. Реликвата се съхранява в богато украсен реликварий,  изработен от бижутерите Константин Калиполитис и Георги от Ено през 19 век , както се вижда от надписа.

Вътре в реликварият , Светият Кръст е оформен  като кръст с рамка от метал , украсен със скъпоценни камъни. В долната част на вертикалната напречна греда, отворът в дървото е украсен от рамка от дванадесет рубина, а основата на хоризонталните напречни греди има осем големи изумруда. Осем големи диаманта и няколко по-малки блестят по повърхността на кръста. В централната част е фигурата на Иисус Христос. В основата на кръста има посвещение,, На Константин  , Ефросиния и тяхното потомство,, .

В дясно от кръста, в неговата основа, на метален фон са изобразени Света Елена, Света Пулхерия и свети Теодосий, в лявата страна са свети Константин, свети Павел Ксиропотамски и император Роман Лакапин.

Всички фигури са придружени от съответните надписи. Над главите им е свитък с откъс на златната була на император Роман, в който откъс е записано дарението на Светия Кръст.

Самият връх на реликварият е зает от изображението на Бог Отец, под което , от ляво и от дясно, има ангели, държащи символите на разпятието: гъба, копие, чук и пирони.

В четирите ъгъла има четири медальона с пророци, държащи свитъци с текстове за кръста.

От вътрешната страна на капака, в центъра, е разположен голям сребърен медальон, изобразяващ разпятието, около него са разположени 10 овални медальона с миниатюри, изобразяващи Страстите Господни, молитвата на Елеонската планина, измиването на нозете, Тайната вечеря, предателството на Юда, Христос пред Каиафа, процесът на Пилат Понтийски, бичуването и полагането в гроба.

Външният капак е покрит с изображения на 40-те мъченици, на които е посветен манастирът. 40-те мъченици по чудотворен начин са помогнали за възстановяването на манастира след опустошителен пожар.

В началото на 16 век султан Селим Първи повежда войските си срещу египетските турци. Една нощ, преди голямата битка, 40 млади въоръжени мъже , блестящи от звездни лъчи, му се явяват насън и обещават победа, като в замяна искат помощ за монасите, които скоро ще посетят султана. Наистина, победата е лесна и през 1517 година султанът издава документ, с който не само предоставя финансова помощ на манастира чрез неговото възстановяване, но и предоставя защита на цялата Света гора.

Патмос -острова на Откровението и тишината

 Таня Биринджиева

Патмос се упоменава още в античните източници. Според преданието, той дълго време бил необитаем и пустинен. Считало се, че островът се издигнал от морските глъбини благодарение на Артемида. В древността на него се покланяли на Луната- Селена , и също на Артемида господарката на лова и дивата природа.

Заради скалистият си релеф и бедната почва той нямал голямо значение за древните търговски пътища. За разлика от плодородните Родос  и Самос, Патмос бил тихо ъгълче, далечно от шума на цивилизацията. И именно това уединение било главното му съкровище.

Преломният момент настъпил в края на първи век от н.е. Апостол Йоан Богослов бил изпратен в изгнание на Патмос по  време на гонението на християните. Тук, в пещерата на склона на планината, той получил велико откровение- видение за края на света, описано в книгата ,, Апокалипсис"( Откровението на Йоан Богослов). Тази пещера станала светиня от световен мащаб.

През 11 век византийският император Алексей Първи Комнин подарил острова на монаха Христодул  Латрини. Именно той е основател на знаменитият манастир на свети Йоан Богослов, който до наши времена  се възвисява над Хора- столицата на острова.

 

Манастирът станал духовен и културен център: тук се съхраняват светините , преписвали се ръкописи и се защитавало православието в трудни времена.

Заради набезите на пиратите манастирът и поселението около него се строили като крепости. Тесните улици на Хора напомнят до сега лабиринт- врагът да не може да ориентира бързо. Тези стени са защитавали векове и монасите , и жителите на острова.

С времето Патмос се утвърждава като един от стълбовете на православното монашество. Тук е открита знаменитата богословска школа, действаща до 18 век. Манастирът притежава богата библиотека, където са събрани редки ръкописи, древни книги и икони.

Патмос днес не само туристически направление, но и място за поклонничество. Тук идват хора , за да посетят Пещерата на Апокалипсиса, манастира на свети Йоан Богослов, старинните параклиси и тихите плажове. Независимо от развитието на туризма, Патмос е съхранил атмосферата на тишината : тук няма шумните дискотеки и суетата на големите курорти.

Патмос го наричат,, островът на тишината и молитвата,, . Той е дал на света една от великите книги на Свещеното Писание, съхранил монашески традиции през вековете и до този ден остава място, където душата намира покой. Тук древността се среща с вечността , простата природа на острова направлява човека към Бога.

Българските йерарси: Епископ Исая Български

Таня Биринджиева 

В землището на град Смядово, близо до селище с базилика и некропол от 9-10 век заедно с печат на Михаил, багатур и канартикин е бил намерен още един моливдовул, чиито надпис е разчетен като:,, Господи, помагай на Исая, епископ на България ". Печатът в момента се намира в частна колекция в София. Надписът на печата е гръцки и думата разчетена като България е записана като,, Βούλγαρης ". 

Относно притежателят на печата има две становища.

Според едното становище е направена аналогия с печат, намерен в Амфиполис, чиито притежател е бил Исая, епископ на ,,Βριυλιας,, Според епархийските списъци тази епископия е била на подчинение на ефеския митрополит.

Според другото становище, се касае за първия изпратен епископ от патриарх Фотий, който да ръководи покръстването и по тази причина той да се титулува,, епископ на България,, . 

Действително има извори, че княз Борис е поискал от императора да изпрати епископ във връзка с покръстването, но няма данни за името му. Разбира се двете становища не се изключват взаимно и е напълно възможно епископ от Мала Азия да е бил изпратен да ръководи покръстването на българите.

 

Свети Козма Зографски

 Таня Биринджиева

Свети Козма Зографски е по произход българин и в младостта си , за да избяга от брак тайно заминал за Атон. Дори и тогава , по време на пътуването , дяволът се опитал да подкопае стремежите на младежа , смущавайки го с видение за непреодолимата морска бездна , обграждаща Света гора. Пламенната молитва на младежа разсеяла демоничната обсебеност.

На Света гора свети Козма е приет в манастира Зограф. Там той дълго време остава послушник, след което приема монашеските обети и бива назначен за еклисиарх.

Веднъж свети Козма получава особена благодат да види Небесната игуменка на Света гора Атон, която на празника Благовещение в манастира Ватопед благоволила видимо да му разкрие грижата Си за земната му участ: той видял Жена с царствена красота и величие, Която управлява както манастирите по време на службите, така и трапезата, докато всички монаси били Нейни послушни  слуги.

Скоро светецът бил ръкоположен да дякон, а след това и за свещеник, което го подтикнало към нови аскетични начинания. Ревностен за спасение , светецът , чрез усърдни молитви към Пресвета Богородица, отново получил знака на Нейната специална закрила. Един ден, в отговор на молитвеното си запитване, той чул гласа на Божията Майка, идващ от Нейната свята икона, която питала Сина Си как да бъде спасен Козма. Думите на Господа били :,, Нека да се оттегли в манастира в мълчание". 

След като потърсил благословията на игумена, свети Козма се оттеглил в пустинята и там, в пещера, издълбана в скалата, започнала нова борба на мълчаливо уединение. Бог не изоставил верния Си застъпник : светецът получил дар на ясновидство.

Точно , както в началото на аскетичния му живот врагът на човечеството се опитвал да отклони светеца от избрания от него път, така и дните преди смъртта си Божият избраник получил видение от самия Христос, който съобщил на светеца, че преди душата му да отиде в Царството Небесно, самият Сатана и неговите орди жестоко ще го бият и ранят. Подготвен за страданията си с божествена утеха, светецът смело изтърпял ужасните дяволски подигравки , позволени от Бога, и на третия ден след свирепия побой , след като приел Пречистите Тайни, с хвала на устни, мирно се отправил към Господа.

Бог по чудо прославил светеца след смъртта му: по време на погребението му множество животни и птици се стичали към пещерата му, сякаш разбирали споделената загуба на Света гора. Когато тялото му било спуснато в гроба и покрито с пръст, всяко от немите същества издало тъжен вик, отдавайки последна почит на Божия светец. Когато както било обичайно , 40  дни след всенощното бдение, братята открили светите останки на праведника, за да ги пренесат с почести в манастира, те по чудо липсвали- Господ ги бил скрил. Това се случило през 1323 година.

Старицата Анастасия , пазителката на манастира ,, Пресвета Богородица от Ангелите" на остров Корфу

 Таня Биринджиева

Манастирът ,, Пресвета Богородица на Ангелите" се намира в южната част на остров Корфу, на 40 километра от столицата Керкира. 

Старицата Анастасия когато била на 10 години , този манастир бил в руини. Докато минавала един ден покрай нея и се прекръстила тя чула женски глас от камбанарията :,, Колко тъжно е , че домът Ми се е превърнал в пустота. Ти, дете Мое, си призвана да възстановиш храма и манастира Ми."

На четиринадесет години Анастасия напуска родителите си, за да стане послушница в манастир, посветен на свети Николай. Там тя приема живот на строг аскетизъм- молитва, пост и смирение- изцяло посвещавайки се на Бога, носейки благословията на Пресвета Богородица. Само девет години по-късно, укрепена духом и с благословията на игуменката на манастира,, Свети Николай " тя се завръща в манастира на Пресвета Богородица. По това време древният манастир е напълно запустял. Диви смокинови дървета са обрасли на мястото на църквата. Анастасия спи под открито небе, докато роднините и не и построяват килия.

Анастасия често спяла на пода, въпреки че имала импровизирано дървено легло. Вместо възглавница, тя ползвала камък , който е останал и до днес в килията и . Послушницата се хранеше веднъж дневно след залез слънце- парче хляб и печени диви зеленчуци- докато пости три дни в седмицата. Постоянният пост довежда до недостиг на витамини и гуша с размерите на портокал, заболяване на щитовидната жлеза. По време на работа тя си наранява крака, не се оплаква, нито търси медицинска помощ. Единственото и лекарство  било масло от кандилото на иконата на Дева Мария, което използвала , когато болката станела непоносима. Тя поддържала силите си единствено със Светото Причастие. Никога не носела обувки, дори и през зимата, и се обличала в кърпени, износени дрехи.

Първата послушница в манастира пристигнала само двадесет години след непрестанните духовни трудове на Анастасия. Скоро в манастира се заселили седем монахини. Тя учила всички, които прибягвали до нейния съвет, на смирение и непрестанна молитва. Макар и материално бедна, тя била духовно богата на духовни дарове, дадени от Бог за нейните подвизи. Тя придобила дара на проницателността и благодатта да ходатайства за другите. Молитвата и продължавала  денем и нощем в хралупата на хилядолетно маслинено дърво- толкова пламенно, че някои твърдели, че е живяла там три години. През нощта хората виждали светлина, излъчваща се от хралупата, свидетелстваща за нейната непрестанна молитва.

Години наред хората чукали на манастирските порти, молейки за нейните молитви , мъдри съвети или да разберат Божията воля. Тя предотвратявала престъпления, разобличавала злодеи, принуждавала към покаяние, помагала на хората по време на военната окупация и с Божията сила изцелявала много обладани, които крещели в знак на протест, щом чуели името и:,, Не можем да търпим тази боса старица!,,

Тя често знаела предварително кой ще я посети, въпреки липсата на телефон. ,, Имаме връзка от манастира до всеки дом на земята- благодатта Божия и на Пресвета Богородица.,, , казвала тя. Тя се обръщала към Бог и Пресвета Богородица като към любими спътници, съветвала се с ангелите по всички въпроси и удивлявала съвременниците си. Макар и безкористна и откъсната от богатството, тези , които получавали нейната духовна помощ, оставяли дарения за възстановяването на манастира. Така древният манастир постепенно бил възстановен. Давайки всичко, което е имала, тя споделяла изобилната Божия благодат с другите.

Врагът на човечеството не можел да позволи на подвижницата да живее в мир. През целия си живот майка Анастасия търпяла безмилостни гонения- не само властите и духовенството, но и от онези, водени от злоба.  Манастирските земи не били пощадени: някои се опитвали да експлоатират църквата за печалба, превръщайки я в място за отдих или дори в домакинство на панаири. Част от манастирската земя била взета и превърната в селско гробище, което и до днешни времена се притиска към разместените стени на манастира. През 1936 година властите изгонили Анастасия от килията и , принуждавайки я да напусне манастира за известно време, докато гоненията стихнат.

По време на изгнанието си тя намерила убежище в хралупата на едно старо маслиново дърво. Какви духовни битки е водила там, какви нападения от лукавия е изтърпяла и каква божествена утеха е получила от Господ и Пресвета Богородица, остават известни само на Бог. И все пак маслиновото дърво все още носи топлината на нейното присъствие. Лампадата, която е запалила в хралупата, никога не е угасвала, дори и по време на най-свирепите бури. Разказва се, че докато ветровете са угасвали лампите в манастира, светлината от лампата на Анастасия е светела ярко около хралупата, като фар, който е будил завист. Веднъж мъж, служещ в църквата, обзет от ярост, е счупил лампата и. Скоро след това кобилата му е хвърлила жена му и дъщеря му на земята . Семейството , обзето от разкаяние , е било отишло да иска прошка от старицата.

Уморена от преследване, Анастасия се преместила в друг манастир в северната част на остров Корфу. Но скоро, във видение, йерарх с митра и заповядал да се върне на старото си място. Преследванията се възобновили, вече под формата на симулирани съдебни процеси. Тя многократно била бита от полицията, защото отказвала да напусне манастира-но как би могла да се противопостави на Божията воля?

Нейното ангелско търпение дава плодове. Въпреки всички трудности, манастирът,, Пресвета Богородица Кирска,, стои и до днес, защитен с правителствен указ. През всичките тези години тя остава обикновена послушница, никога официално не е постригана. По това време монашеството в Гърция е било залязло, като църковното ръководство давало приоритет на централните манастири. Селските манастири, често били частна собственост, и са се били превърнали в ковачница за светци- стълбове на православието- изковани чрез лишения и изпитания.

Петдесет и пет години преминали в труд и грижи. Чрез благословените усилия на старицата манастирът бил възстановен, сформирана общност, църквата била възстановена, а теренът разширен: зад манастира сега се намира буйна маслинова горичка с цъфтящи черници и смокинови дървета. Крехка и бедна, стискайки монашески молитвени броеници, но без официален обет, тя чакала смирено безупречен край и покой след тежките си трудове.

В началото на месец септември 1979 година крехката послушница Анастасия била в килията си, когато получила неочаквано посещение от митрополит Поликарп ( Ваген) . Радостта и не знаела граници. Старицата , която познавала само безразличие към молбите си, докато се борела за правата на манастира, едва повярвала, че самият митрополит на Корфу е дошъл да поиска разрешение да се грижи за нея и за манастира. Веднага усетила предстоящото си заминаване.

Няколко дни по-късно митрополит Поликарп се завърнал. Той изслушал изповедта на Анастасия, повикал сестра Ангелика- която щяла да поеме отговорността за манастира след кончината на старицата- и отец Николай Българи. Митрополит Поликарп прочел чина на Великата схима, извадил схимата от собствените си гърди и я облякъл на нея, давайки и ново име Амвросия. След това тя получила своето мирополагане, изповед и свето причастие, подготвяйки я за Небесното царство. Самата Пресвета Богородица изпратила митрополита да облече старицата в ангелски сан преди смъртта и. На 22 септември 1979 година майка Анастасия мирно предала душата си на Господа. За първи и единствен път сестрите заменили дрипавите и дрехи с ново расо.

Една сестра отрязала кичур от косата и и го запазила в кутия до три бели камъка до гроба и, който станал място за поклонение.

1160 години от покръстването на България(1 септември 865-31 август 866 г) Надписът от село Балши

Таня Биринджиева 

Покръстването на България е свързано с различни исторически документи, които отразяват различните етапи от това събитие. Тези документи може да бъдат византийски и български.

Византийски документи са : Окръжното послание на патриарх Фотий към йерарсите от Източната църква - 867 година . В него се намеква и упоменава за кръщението на България и , че кръщението е извършил изпратения от столицата Константинопол епископ.

Писмото на папа Николай Първи от 864 година, в което се съобщава, че ,, сам царят на българите желае да се покръсти, и много от тях( българите) са станали вече християни"

Деянията на Четвъртия Константинополски събор(869 -870 )- съхранен само в латински вариант който е превод на Анастасий Библиотекар, гръцкият оригинал е изгубен. Съборът е бил длъжен да разреши въпроса за разрива между двете църкви- източната и западната.

Български :

Старобългарски разказ за кръщението на България, който е съставен през 14 век на основата на много от ранните византийски хроники. В този разказ се упоменава, че княз Борис се покръстил заедно с цялото си семейство и приближени , приемайки християнското име Михаил в чест на тогава управляващия император Михаил Трети.

Важен извор за това важно за народа ни събитие е надписа от село Балши Албания. Той е намерен през 1917  година. Надписът е бил изсечен върху бял мраморен стълб . В надписа е посочена годината на поставянето му , която е 6374 година от сътворението на света, т.е 865/ 866 година. За такива паметници се споменава в краткото житие на свети Климент Охридски което е написано от охридският архиепископ Димитър Хоматиан.

Надписът е издълбан на мраморен стълб, висок 1.60 м и дебел 0.40 м,с отчупен горен и долен край. Бил е намерен в развалините на древен манастир в Балши, Албания. На лицевата част е надписа на княз Борис Първи, а под кръста има надгробен надпис на нормандския военачалник Робер дьо Монфор, който е починал през 1108 година. Надписът гласи:,, Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуван Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 ( 1 септември 865 година-31 август 866 година)

Намерената колона през 1917 година войниците я предават на албанските  власти, които я вграждат базиликата ,,Света Богородица" в Балши. След това професор Йордан Иванов я заснема и има предположение, че я виждал лично, а професор Васил Златарски я получава под формата на рисунка от австрийски историци. Според предположенията на историците Балши е бил един от центровете на Първото българско царство, под името Главиница . 

Храмът на Пресвета Богородица е разрушен по времето на Енвер Ходжа след 1941 година. Колоната е изчезнала . Неин гипсов отпечатък се съхранява в Историческия музей в София.

По инициатива на Лука Станчев, председател на Пловдивския граждански клуб  и по проект на Жорж Трак в град Балши е поставена реплика на колоната от базиликата , където е открита през 1917 година на 16 октомври 2014 година. Заедно с колоната е поставена и икона от злато на княз Борис .