Гордостта е един от главните човешки грехове.
В Евангелието на Марк се споменава като една от дванадесетте зли помисли,които идват от дъното на човешкото сърце. Апостол Павел споменава и включва гордостта в поредицата пороци, които владеят хората неизпълняващи Божият Закон. За гордостта се говори в съборното послание на апостол Йоан Богослов, и при свети апостол Иаков се среща увещанието към гордите:„сега вие в своята надменност се хвалите:всяка такава хвалба е лукава.“(Иаков4:16).
Преподобни Йоан Касиан, Еваргий Понтийски,преподобни Ефрем Сирин,свети Игнатий Бранчанинов смятат гордостта за един от главните осем порока или грехове.
Според свети Йоан Златоуст, гордостта е на първо място в списъка на греховете: от нея произхождат завистта, ненавистта,гневът- горделивия е в плен на всички страсти,които изброих.Гордостта е първото проявление на злото, а е много възможно и корен и основание на тези страсти.И колкото да сме вършили добри дела, гордостта не дава позволение те да си укрепват в нашата душа. Преподобни Йоан Лествичник приравнява гордостта с тщестлавието и казва че, са основата на всички страсти.Преподобни Йоан Касиан за гордостта пише следното:„Това е страст е последна по време на борбата с порока и по ред се поставя на последно място, а по важност и по време на произход тя е първа“;и по-нататък той разяснява това свое становище:„ Това е най-злият звяр .... изкушава особено съвършените и винаги изградените добродетели ги погубва.“
Според преподобни Исаак Сирин,Бог допуска гордият със знания ,скоро да изпадне в богохулство,добродетелният да изпадне в блудство, превъзнасящият се от мъдрост в неведение.Преподобни Йоан Касиан, казва че,двете страсти тщеславие и гордост са взаимно свързани, и едната поражда другата, те се отличават от останалите шест страсти и не са свързани с тях.
Гордостта е висшето падение на човек в религиозен аспект и етично отношение.Авва Доротей разделя гордостта на два вида:първата когато някой укорява другият, осъжда го,бесчести го,счита себе си за по-висш и ако не се опомни на време то преминава във втората фаза на гордостта, когато се възгордява против Бог.Гордостта според преподобни Йоан Лествичник е„крайно убожество на душата, която мечтае за себе си,че е богата, и когато се намира на тъмнина, мисли,че на светло“.Ако се превъзнасяш,това значи да укоряващ Бог за собствените си заслуги, било то в живота или някъде другаде все едно правиш подарък, а след това се възгордяваш за това.Гордостта е вид отстъпление от Бог, отказ от Божията помощ, и упование на собствените си сили. Адам и Ева попаднали в грях,защото се смятали за равни на Бог, и се лишили от това, което имали. Гордостта се заражда неусетно.
Има две разновидности на гордостта:първата първата изкушава хората в духовната сфера, а втората в първоначалните и плътските неща.Плътската гордост има следните признаци: когато се води разговор има крясъци,в мълчанието-досада, във веселието-силен смях, в отговорите-резки отговори, в речта-има безрасъдство,тя е съпровождана от нетърпимост, нужда от чуждото възхищение, дръзка в оскърблението, не признаване на вината, винаги се настоява,че мнението е миродавно.
Духовната гордост е присъща на хората,които са поели по пътя на подвижничеството, стремейки се да очистят сърцата си, те забравят да се очистят от страстите. Това ги изкушава, тях достигналите до височината на добродетелите.
В Библията гордостта се разглежда като тежък грях.Едни от авторите настояват,че, съществува и положителна страна на гордостта като дръзновението и похвалата.
Според преподобни Исаак Сирин,Бог допуска гордият със знания ,скоро да изпадне в богохулство,добродетелният да изпадне в блудство, превъзнасящият се от мъдрост в неведение.Преподобни Йоан Касиан, казва че,двете страсти тщеславие и гордост са взаимно свързани, и едната поражда другата, те се отличават от останалите шест страсти и не са свързани с тях.
Гордостта е висшето падение на човек в религиозен аспект и етично отношение.Авва Доротей разделя гордостта на два вида:първата когато някой укорява другият, осъжда го,бесчести го,счита себе си за по-висш и ако не се опомни на време то преминава във втората фаза на гордостта, когато се възгордява против Бог.Гордостта според преподобни Йоан Лествичник е„крайно убожество на душата, която мечтае за себе си,че е богата, и когато се намира на тъмнина, мисли,че на светло“.Ако се превъзнасяш,това значи да укоряващ Бог за собствените си заслуги, било то в живота или някъде другаде все едно правиш подарък, а след това се възгордяваш за това.Гордостта е вид отстъпление от Бог, отказ от Божията помощ, и упование на собствените си сили. Адам и Ева попаднали в грях,защото се смятали за равни на Бог, и се лишили от това, което имали. Гордостта се заражда неусетно.
Има две разновидности на гордостта:първата първата изкушава хората в духовната сфера, а втората в първоначалните и плътските неща.Плътската гордост има следните признаци: когато се води разговор има крясъци,в мълчанието-досада, във веселието-силен смях, в отговорите-резки отговори, в речта-има безрасъдство,тя е съпровождана от нетърпимост, нужда от чуждото възхищение, дръзка в оскърблението, не признаване на вината, винаги се настоява,че мнението е миродавно.
Духовната гордост е присъща на хората,които са поели по пътя на подвижничеството, стремейки се да очистят сърцата си, те забравят да се очистят от страстите. Това ги изкушава, тях достигналите до височината на добродетелите.
В Библията гордостта се разглежда като тежък грях.Едни от авторите настояват,че, съществува и положителна страна на гордостта като дръзновението и похвалата.