Таня Илиева
Паисий Светогорец е роден на 25 юли 1924 година, във Фараса, в семейството на Продромос и Евлогия Езнепидис. Той е имал още осем братя и сестри. Баща му бил вярващ човек, който се занимавал със земеделие и железарство.По характер бил справедлив и патриотичен.Майката на Паисий, била трудолюбива, вярваща и била роднина на свети Арсений Кападокийски.Когато кръщавали малкото дете родителите имали желание да му дадат името на дядото, но преподобният Арсений,предвиждал бъдещето му на монах, и в желанието си той да му даде своята благословия,настоял за името Арсений.
Това се случило в период от гръцката история, когато е имало изселническа вълна от Кападокия. В Кападокия имало много притеснение за хората от гръцки произход от страна на турското население. Семейството на Арсений заедно с други гърци било принудено да напусне дома си и да тръгне към Гърция.Известно време те пребивавали в на пристанището в Пирея, след това в крепостта Керкира. По това време починал и преподобният Арсений Кападокийски и е бил погребан в Керкира.Накрая бежанците се заселили в град Коница, на 66 километра от Янина.
Още от ранно детство Арсений мечтаел за монашески живот, той се приучавал на смирение и въздържание.Често от устата на родителите си той чувал разкази за преподобни Арсений Кападокийски, който му служел за модел на подражание.
Когато станал грамотен,Арсений се научил да чете Светото Писание и Житията на светиите. Когато се връщал от училище вземайки в ръцете си тези книги,той забравял за храната.Началното си образование той е завършил с добър успех, но не продължил да учи. Неговият свят бил някъде другаде. Той започнал да се учи като дърводелец. Впоследствие той направил свой дърводелски цех и се специализирал в предметите за църковна употреба.
Когато бил на 15 години за първи път имал видение, което затвърдило усърдието му във вярата. Той се обърнал с молба към митрополията, да бъде приет за монах, но му било отговорено,че възрастта му не е била достатъчна. По време на Гражданската война в Гърция, той попаднал в затвора, но бил освободен след като се установило,че няма никаква война. Докато братята му взели участие във войната,той вършел земеделската работа и помагал на майка си.
През 1945 година Арсений бил извикан в армията, и бил изпратен като радист.През това време той бил изложен на много опасности, но упованието му в Бог го запазило.
След като се завърнал в Коница, той малко време се задържал там. Заминал през 1950 година за Света Гора. Той имал желанието да намери там старец, които да го вземе при себе си. Той не намерил, и междувременно получил писмо от къщи,че има нужда от него.
Завръщайки се в Коница, Арсений започнал да се занимава с дърводелство. Парите заработени от професията си той делял между семейството си и бедните.Въпреки всичко той не забравял да изпълнява постите, да прави поклони и да се моли.
През месец март 1953 година,той окончателно взел решение да стане монах.Всичко събрано като средства раздал на бедните хора и потеглил към Атон. Първоначално той се установил в манастира Костамонит, където един ден се разразила буря и това приел като знамение. И отишъл в Есфигмен. Манастирът се отличавал с много строг ред. Първо послушанието на Арсений било в трапезарията и пекарната също е трябвало да се грижи за чистотата на кандилата. Прибавял по един подвиг, в църквата не сядал,не използвал печка,а навън ходел през зимата без топла дреха.
На 27 март 1954 година е бил подстриган за монах с името Аверкий.
Духовните наставници на Аверкий били йеромонах Кирил и йеромонах Симеон(който го подстригва в малка схима и му дава името Паисий).
През 1958 гоидна заминава за манастира Стомион.През 1961 година се връща на Атон. След разрешение на Синайският архиепископ Порфирий заминава за през 1962 година в Синайската планина.Там той живял като отшелник.По време на престоят си в Синай получил тежък задух. И през 1964 година здравето му се влошило и се връща на Света гора, в Иверският манастир. През 1966 година се наложило да му направят операция като му отстранили почти цялата лява част на белия дроб.
През 1971 година на 21 февруари той имал видение свързано с преподобни Арсений Кападокийски. През 1977 година посещава Австралия, по покана на Православната църква на Австралия, заедно с отец Василий от манастира Ставроникита.
След завръщането си на Света гора, пребивава в келиата на Честният Кръст цели 11 години.
През 1982 година посещава Йерусалим и Синай. Но там пребивал за кратко и се върнал в Атон.
На 22 октомври 1993 година той напуска територията на Света гора и отива в манастира в Суроти . На Атон не се е върнал повече. Наложило се е да постъпи в болница, там са му поставили диагноза -рак. Последвали две операции без резултат.
На 11 юли 1994 година Паисий се причестил със Светите Тайни. И на 12 юли сърцето му спряло да бие.
На 13 януари 2015 година,Светият Синод на Вселенската патриаршия определил с единодушие да се причесли към лика на светиите на Православната църква.
Паисий Светогорец е роден на 25 юли 1924 година, във Фараса, в семейството на Продромос и Евлогия Езнепидис. Той е имал още осем братя и сестри. Баща му бил вярващ човек, който се занимавал със земеделие и железарство.По характер бил справедлив и патриотичен.Майката на Паисий, била трудолюбива, вярваща и била роднина на свети Арсений Кападокийски.Когато кръщавали малкото дете родителите имали желание да му дадат името на дядото, но преподобният Арсений,предвиждал бъдещето му на монах, и в желанието си той да му даде своята благословия,настоял за името Арсений.
Това се случило в период от гръцката история, когато е имало изселническа вълна от Кападокия. В Кападокия имало много притеснение за хората от гръцки произход от страна на турското население. Семейството на Арсений заедно с други гърци било принудено да напусне дома си и да тръгне към Гърция.Известно време те пребивавали в на пристанището в Пирея, след това в крепостта Керкира. По това време починал и преподобният Арсений Кападокийски и е бил погребан в Керкира.Накрая бежанците се заселили в град Коница, на 66 километра от Янина.
Още от ранно детство Арсений мечтаел за монашески живот, той се приучавал на смирение и въздържание.Често от устата на родителите си той чувал разкази за преподобни Арсений Кападокийски, който му служел за модел на подражание.
Когато станал грамотен,Арсений се научил да чете Светото Писание и Житията на светиите. Когато се връщал от училище вземайки в ръцете си тези книги,той забравял за храната.Началното си образование той е завършил с добър успех, но не продължил да учи. Неговият свят бил някъде другаде. Той започнал да се учи като дърводелец. Впоследствие той направил свой дърводелски цех и се специализирал в предметите за църковна употреба.
Когато бил на 15 години за първи път имал видение, което затвърдило усърдието му във вярата. Той се обърнал с молба към митрополията, да бъде приет за монах, но му било отговорено,че възрастта му не е била достатъчна. По време на Гражданската война в Гърция, той попаднал в затвора, но бил освободен след като се установило,че няма никаква война. Докато братята му взели участие във войната,той вършел земеделската работа и помагал на майка си.
През 1945 година Арсений бил извикан в армията, и бил изпратен като радист.През това време той бил изложен на много опасности, но упованието му в Бог го запазило.
След като се завърнал в Коница, той малко време се задържал там. Заминал през 1950 година за Света Гора. Той имал желанието да намери там старец, които да го вземе при себе си. Той не намерил, и междувременно получил писмо от къщи,че има нужда от него.
Завръщайки се в Коница, Арсений започнал да се занимава с дърводелство. Парите заработени от професията си той делял между семейството си и бедните.Въпреки всичко той не забравял да изпълнява постите, да прави поклони и да се моли.
През месец март 1953 година,той окончателно взел решение да стане монах.Всичко събрано като средства раздал на бедните хора и потеглил към Атон. Първоначално той се установил в манастира Костамонит, където един ден се разразила буря и това приел като знамение. И отишъл в Есфигмен. Манастирът се отличавал с много строг ред. Първо послушанието на Арсений било в трапезарията и пекарната също е трябвало да се грижи за чистотата на кандилата. Прибавял по един подвиг, в църквата не сядал,не използвал печка,а навън ходел през зимата без топла дреха.
На 27 март 1954 година е бил подстриган за монах с името Аверкий.
Духовните наставници на Аверкий били йеромонах Кирил и йеромонах Симеон(който го подстригва в малка схима и му дава името Паисий).
През 1958 гоидна заминава за манастира Стомион.През 1961 година се връща на Атон. След разрешение на Синайският архиепископ Порфирий заминава за през 1962 година в Синайската планина.Там той живял като отшелник.По време на престоят си в Синай получил тежък задух. И през 1964 година здравето му се влошило и се връща на Света гора, в Иверският манастир. През 1966 година се наложило да му направят операция като му отстранили почти цялата лява част на белия дроб.
През 1971 година на 21 февруари той имал видение свързано с преподобни Арсений Кападокийски. През 1977 година посещава Австралия, по покана на Православната църква на Австралия, заедно с отец Василий от манастира Ставроникита.
След завръщането си на Света гора, пребивава в келиата на Честният Кръст цели 11 години.
През 1982 година посещава Йерусалим и Синай. Но там пребивал за кратко и се върнал в Атон.
На 22 октомври 1993 година той напуска територията на Света гора и отива в манастира в Суроти . На Атон не се е върнал повече. Наложило се е да постъпи в болница, там са му поставили диагноза -рак. Последвали две операции без резултат.
На 11 юли 1994 година Паисий се причестил със Светите Тайни. И на 12 юли сърцето му спряло да бие.
