Таня Биринджиева
Когато се родил Господ Иисус Христос и цар Ирод започнал да избива витлеемските деца,той изпратил хора да намерят и убият сина на Захария- защото Ирод бил чул всичко което се било случило със Захария и как се родил Йоан. Като видяла войниците, Елисавета взела в прегръдките си Йоан- той бил на година и половина по това време- избягала от къщата с него и се отправила към едно скалисто и пусто място. Като видяла войниците които я следвали , тя извикала към планината:,,О, Божия планина, приеми една майка с детето и!". И скалата се отворила и скрила майката с детето. Тогава Ирод, разгневен, че малкия Йоан не е бил убит, заповядал Захария да бъде убит пред олтара. Кръвта на Захария се разляла върху олтара и изсъхнала и станала твърда като камък, и останала като свидетел на злото дело на Ирод. На мястото, където Елисавета се скрила с Йоан, се отворила пещера, от нея потекла вода и израснала плодоносна палма, всичко това чрез Божията сила. Четиридесет дни след смъртта на Захария починал Елисавета. Детето Йоан останало в пустинята и било хранено от ангел и закриляно от Божието провидение, до деня, в който се явил на река Йордан.
Преданието разказва , че пустинното място, където е израснал Йоан е мястото на манастира,, Свети Йоан в пустинята". Той се намира в сърцето на Юдейските хълмове, на около 3 км от Ейн Карем, родното място на свети Йоан, което е само по себе си е само на 7-8 км западно от Йерусалим. Под манастира има две пещери: първата пълна с вода, е била използвана за ритуални къпания и кръщения. Другата е мястото , където Елисавета е намерила убежище за детето си, когато са бягали от клането на младенците от Ирод- по времето, когато Йосиф и Мария са избягали в Египет с Иисус. В задната част на пещерата има малък олтар и красива фреска, изобразяваща младия Йоан, скрит от майка си. От манастира, при кратък преход нагоре по хълма води до манастир, в който се твърди, че гробното място на Елисавета. Сегашният манастир, които францисканците са закупили от Латинската патриаршия през 1911 година, е построен над византийски руини и останки от църква. През 90-те години на миналия век мелкитски католици се грижат за мястото и за редицата красиви стенописи по вътрешните стени на манастира.