Преди много години във Византия имало двама братя, единият е бил император.Другият брат се казвал Теодосий,бил умен, красив, смирен,справящ се блестящо с всичко,което правел. Императорът започнал да се страхува за властта си, и направил брат си монах.Това не стигнало и накрая заповядал да убият брат му.Но, какво се случило? Щом затварял очите си за сън,пред височайшият престъпник се изправял Теодосий, облечен в одеждите на духовник, и като държал в ръката си една чаша пълна с кръвта си, която изпускала топла пара и той говорел на брат си императора:„ Пий, брате,аз съм брат ти Теодосий, що ти уби, това е кръвта ми,за която си бил жаден,изпий я, и насити кръвнишката си жажда, пий брате.“
След това видение, и на тези думи императорът се разтрепервал, уплашен,пребледнявал като мъртъв, ставал от леглото си,и започвал да обикаля из палата си.Спирал се за малко на едно место, и продължавал да обикаля. Лягал да спи и пак същото видение. Така се случвало дни наред, затворел ли очи за сън и брат му се появявал.Искал да излезе по полето, градините, на лов, та дано да някак да избави печалната си душа от това видение, но и там го гонело това привидение, там го заплашвало, там му се подавала смъртоносната чаша с думите:„Пий,брате“.Най-сетне му дотегнало, императорът решил да отпътува към Сицилия, та дано се избави от това видение, като промени мястото, но не би.
Така до края на дните му.Историята, която разказах днес е действителна и се е случила.Достигнала е до наши дни благодарение на хрониста Георги Кедрин. Но,такива истории се случват и днес. Мисля,че знаете и вие такива истории.